Решение № 313 от 19.1.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 4919/2008 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 409 ТЗ/отм./ Ищецът Е.Ю.Б. е предявил иск против “З.К.У.” гр.С., ул.”Ю.” № •••• с ЕИК: •••••••••••• за сумата от 60 000 лв. представляваща заплатено от ищеца на трети пострадали лица обезщетение по повод на застрахователно събитие от 13.08.2001 год. и лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски. Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. о тветникът “З.К.У.” гр.С. оспорва иска като твърди, че за изтекла давност и евентуално за неговата неоснователност. Доказателствата са гласни и писмени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът по това дело е бил признат за виновен и осъден по нохд №1405/2003 год. на Софийски градски за причиняване на смърт поради непредпазливост на Ц.Д.Л. при ПТП станало на 13.08.2001 год. Осъден е да заплати на Е.Т.С.-Л. 20 000 лв., а на Д.Д. Л.-20 000 лв. неимуществени вреди, като с Решение на САС по гр.д.№ 290/2007 год. от 21.05.2007 год. размерите са увеличени и определени окончателно на по 40 000 лв за всеки от пострадалите. Установено е, че по силата на споразумение от 12.12.2003 год. ответното дружество е заплатило като обезщетение за неимуществени вреди на Е.Т.С.- Л. сумата от 22 000 лв. и на Д.Д. Л.- 18 000 лв. На тези лица също по силата на споразумение от 21.12.2007 год. постигнато по и.д. № 20071110420396 на ДСИ, 3 отд. 16 уч. лично ищецът е изплатил по 31 000 лв. Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото и писмени доказателства- застрахователна полица № 0034209/30.12.2000 год. на ЗПД “В.” АД с ново наименование ЗК У. АД, Присъда по нохд №1405/2003 год. на Софийски градски съд с отбелязване за Решение на САС по гр.д.№ 290/2007 год. от 21.05.2007 год., споразумения цитирани по-горе, два броя авизо за платежно нареждане за 18 000 лв. и 22 000 лв. и две платежни нареждания за по 31 000 лв., документи по и.д. № 20071110420396 на ДСИ, 3 отд. 16 уч. и документи по щета № 01470010090 при ответното дружество. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: На първо място съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за изтекла давност на исковата претенция: С договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгл. чл. 409 ТЗ/отм./ застрахованият има право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увредения. Това задължение на застрахователя е свързано с правото на застрахования да го упражни, но не безсрочно във времето, а в определен от закона срок- давностен срок, който за претенции по застрахователен договор е 5 години от датата на настъпване на застрахователното събитие- чл. 392 ТЗ/отм./ В случая това е датата 13.08.2001 год. и 5 годишната погасителна давност на правото на иск е изтекла на 13.08.2006 год. Исковата молба по настоящето дело е депозирана в съда на 17.11.2008 год.-след изтичането на давностния срок. И тъй като и двете страни сочат съдебна практика на ВКС в подкрепа на становищата си по този въпрос настоящия съдебен състав следва да отбележи, че аргументите на ищеца се позовават на изолирани съдебни актове в разрез с константната съдебна практика в тази насока обобщена в решение № 144/26.01.2010 год. по т.д.№ 523/2008 г. ВКС ІІ ГО, което становище се споделя от съда. Разпоредбата на чл.392 ТЗ/отм./ е категорична и ясна- давността за реализиране правата по застрахователния договор е 5 години считано от датата на застрахователното събитие. Всякакви други тълкувания на началния момент, дори да изглеждат в дадени случаи справедливи, са неправилни и незаконосъобразни. Ето защо съдът възприема като основателно възражението за наличие на изтекла давност, поради което искът следва да бъда отхвърлен като погасен по давност, без да се обсъжда по същество спора между страните. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение от 1650 лв. Водим от горното, съдът