Решение № 232 от 22.12.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 496/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№262148/24.04.2023г. от К. (К.) против Решение № 260013 от 29.03.2023 г. по гр. д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд - П., с което се:

„ОТХВЪРЛЯ предявения от К., БУЛСТАТ •••, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № ••, ет. •• против В. В. А., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Н.“ № ••, иск за отнемане в полза на държавата на следното имущество:

• сумата от 16 672, 50 лева, представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

• сумата от 140 376, 40 лева, представляваща извършени вноски по сметка от трети лица по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

• сума в размер на 236 760 лева, представляваща намерена сума в сейф в ап. •• в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № 100, ползван от В. В. А.;

• сума в размер на 984 728, 28 лева, представляваща намерена сума в стая 0105, ет. • в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № •• - офис, ползван от „Ф.“ ЕООД;

• сума в размер на 5 437 207, 40 лева, намерена в банкови сейфове с № ••••, наети на името на В. В. А. в банка „Д.“ ЕАД.

ОСЪЖДА К., БУЛСТАТ •••, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № ••, ет. •• ДА ЗАПЛАТИ на В. В. А., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Н.“ № •• сумата от 11 250 лева (единадесет хиляди двеста и петдесет лева), представляващи направени по делото разноски, от които 9 900 лева за адвокатско възнаграждение, 900 лева за изготвяне на съдебно- икономическа експертиза и 450 лева за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.

ОСЪЖДА К., БУЛСТАТ •••, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № ••, ет. •• да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 272 629, 78 лв. (двеста седемдесет и две хиляди шестстотин двадесет и девет лева и седемдесет и осемдесет.).“ В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че извършените вноски от ответника и от трети лица по банковата му сметка не подлежат на отнемане, предвид липсата им към края на проверявания период от същата.

Оспорва се като незаконосъобразен и немотивиран изводът на окръжния съд по отношение на претендираната сума в размер на 984 728, 28 лв., намерена такава в стая № ••, ет. • в хотел „М.“, че ответникът не може да бъде свързан с въпросната стая, вследствие който се отхвърля иска на К.. Посочва се, че съдът неправилно кредитирал с доверие дадените свидетелски показания в хода на процеса на близки на ответника, без да съобрази възможната им заинтересованост, както и че показанията им не съставляват годни доказателствени средства, а подлежат на доказване с годни по ГПК писмени доказателства, каквито не били представени от ответника.

Идентични възражения жалбоподателят прави и по отношение на отхвърлената с обжалваното решение искова претенция за намерените и иззети средства в сейфове суми в общ размер на 5 437 207, 40 лв., за които, според жалбоподателя, съдът отново дал превес на свидетелските показания на майката на ответника и на близките до семейство А.и приятели и същевременно служители на контролираните от семейството дружества, без да съобрази събраните доказателства и приложи правилно специалния закон във връзка с установяване и доказване на законен източник на средства от страна на ответника.

Поддържа се, че при неправилна оцененка на доказателствата и погрешно прилагане на ЗПК., първоинстанционният съд е преценил, че не е установено несъответствие за ответника и имуществото е придобито със законни средства и е отхвърлен искът на К.. В конкретния случай, съдът не бил обследвал какъв е произходът на средствата, обект на претенцията – дали е законен или не, което било в тежест на ответника да докаже. Не били допуснати въпроси към св.М. А.а относно произхода на сумата от 5 437 207, 40 лв, тъй като същата се позовала на правото си по чл.166, ал.2 ГПК да откаже да даде показания, което било удобно за нея, но опорочило проведения разпит. Според жалбоподателя, поведението й потвържадавало ищцовата теза, че средствата не са със законен източник, тъй като ако такъв е имало в действителност, следвало да се представят доказателства за това.

Излагат се съображения, че в практиката на ВКС се приема, че значително несъответствие е обективна величина и представлява сбор от пазарните, реално съобразени към момента на придобиване на процесната движимост (в т.ч. МПС-та и вноски по банкови сметки) и недвижимост, стойности, които се установяват чрез експертно заключение и то не за конкретна година, а за целия период на проверката по реда на ЗПК.. Посочва се, че при установяване на несъответствие, включително и от изготвеното заключение по допуснатата СИЕ, е налице основателност на иска на К. за отнемане на имуществи, придобито през проверявания период, за което не е установен законен източник на средствата. Поддържа се, че разпоредбата на чл.151 от ЗПК. предвижда възможност на Държавата да претендира в исковото производство равностойност на имущество, което вече е напуснало патримониума на проверяваното лице, но за придобиването на което не е установен законен източник на средствата, като е предвидено едно изключение от това правило в разпоредбата на чл.146 от ЗПК., съгласно която извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на Държавата, се отнемат от третото лице приобретател. Според жалбоподателя, от горното може да се направи обоснован извод, че за сумите, преминали през банковите сметки на ответника или такива, които са излезли от патримониума му, за които не е установен по безспорен начин законен източник, се претендира тяхната равностойност, на основание чл.151 от ЗПК..

Поддържа се, че от представените доказателства в първоинстанционното производство следва изводът, че имуществото на ответника е незаконно придобито. Твърди се, че ответникът не е оборил твърдените факти от К. и не е установил противното с пълно и пряко доказване. В тежест на ответника по делото било да докаже законните източници на средства, с които е придобил имуществото, като съобразно изискванията на ЗПК., следва да са налице доказателства за доходи от законни източници. От събраните и преценени доказателства обаче, такъв факт от страна на ответника не бил доказан. Последният не доказал и в какво е преобразувал имуществото си, обект на претенция от страна на К. на основание чл. 151 от ЗПК., включително и по отношение на изтеглените/усвоените средства от банковите си сметки, обстоятелство, което е било в негова тежест. Поддържа се, че от представените и приети по делото многобройни писмени доказателства, органите на К., в хода на проверката по установяване на незаконно придобито имущество през проверявания период, са изследвали всички данни за доходите на лицето, предоставени от съответните компетентни органи, извършен бил подробен икономически анализ на цялата събрана по надлежния ред официална информация, в който са отразени стойностите на установените законни доходи на ответника, както са изследвани и направените разходи за проверявания период и е изведена отрицателната разлика, изискуема по закон. Посочените се потвърждавали и от заключението на вещото лице.

Според изложеното в жалбата, ответникът не е успял да обори установените факти от К. в хода на производството, нито чрез писмени доказателства, нито чрез свидетелски показания. Голословните показания на свидетелите не успяли да опровергаят официалните документи, приети като доказателства по делото, нито да потвърдят по категоричен и несъмнен начин твърденията на ответника за това какъв е произходът на средствата, намерени и иззети в хода на наказателното производство - обстоятелство, което задължително следва да се обследва от съда вследствие на поверената на В. В. тежест на доказване на законоустановен източник на средства. Ангажираните от ответника доказателства, чрез разпита на свидетели, обаче били крайно неубедителни и със сериозно съмнение за достоверността им. В настоящото производство не се доказало от страна на ответника законният източник на средствата, които са внесени по сметките му от трети лица, така и тези внесени лично от него. Счита се, че необорването на твърденията на ищеца от страна на ответника единствено потвърждават факта, че предявената претенция към сумата в размер на 16 672, 50 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“ АД и с титуляр В. В. А. и към сумата в размер на 140 376, 40 лв., представляваща извършени вноски по сметка от трети лица по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в Б.“ АД и с титуляр В. В. А. е доказана по основание и размер.

В жалбата се излагат съображения за основателност на исковете на К. на сумата в размер на 236 760 лв., иззета от апартамент № 710 в хотел „М.“ и на сумата в размер на 984 728, 28 лв. /в левове и чуждестранна валута/, иззета от стая № •• в хотел „М.“ и сумата в размер на 5 437 207, 40 лв. /2 780 000 евро/, представляваща намерена такава в сейфове, ползвани от ответника по силата на сключени договори с „Банка Д.“ ЕАД Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 147 от ЗПК., имущество са и тези движими вещи и парични средства на проверяваното лице, които са намерени у него, в жилището му или други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. Поддържа се, че в хода на проверката срещу ответника било установено по категоричен начин, че същият се е разпоредил със значителна част от имуществото си в период, значително предхождащ извършеното претърсване на 31.08.2018 г., когато е иззета сумата в размер на 236 760 лв. от наетата от него стая в х-л „М.“, а с минималния остатък в банковата си сметка, В. В. А. се е разпоредил през месец септември 2018 г., след извършеното претърсване и изземване. От събраните доказателства правело впечатление, че ответникът е направил обичайни и извънредни разходи за периода на проверката в значителен размер, от разпореждането със средствата си, което предимно се осъществява чрез ПОС, като не могли да се потвърдят твърденията му, че намерената и иззета сума е законово разполагаема такава. При внимателно проследяване на банковата информация се установявало, че постъпленията са съразмерни с направените разпореждания в периода на проверката, като единствено ответникът е изтеглил на ръка от сметката си сума в размер на 100 000 лв, след извършеното претърсване и изземване и е наредил по сметка на „З. - П.“ ЕАД сума в размер на 184 000 лв. и двете операции извършени на 05.09.2018 г. Всички други операции били извършвани на чрез ПОС или АТМ. Посочва се, че според протокол от разпит на ответника, той категорично заявява, че средствата, намерени в хода на извършените претърсвания и изземвания в х-л М. и обект на претенция от страна на К., са средства не на дружеството, но успоредно с това не може да докаже законен произход на същите.

По отношение на сумата в общ размер 984 728, 28 лв., иззета от стая 105 в х-л М., в жалбата се посочва, че дружеството „Ф.ЕООД, в своите отчети, е декларирало значително по- малък размер на печалбата си, която не кореспондира с намерената сума, поради което единственото логическо заключение било, че средствата са собственост на ответника. Твърди се, че разпореждането със средства на дружеството - представляващи приход и разход на същото, се осъществява от В. В., в качеството му на действителен разпоредител с дейността и средствата на дружеството, предвид установения контрол от него спрямо същото по смисъла на § 1, т.6, буква „б“ от ДР на ЗПК.. От представените от ищеца доказателства се удостоверявало обстоятелството, че дружеството не е разполагало с парични средства в размера, който е иззет от х-л М., поради което и същите не можело да бъдат обвързани с дейността му, а представлявали незаконно придобити средства от ответника.

По отношение на претендираната за отнемане сумата в размер на 5 437 207, 40 лв. /2 780 000 евро/, представляваща намерена такава в сейфове, наети и ползвани от ответника по силата на сключени договори с „Банка Д.“ ЕАД, жалбоподателят твърди, че същата е имущество, за което не е установен законен източник за придобиването му от ответника и което имущество се намира в патримониума на последния по силата на установената собственост на наетите сейфове, респективно и на цялото им съдържание. Поддържа, че фактът на самото предоставяне и получаване на средствата, без да е посочено някакво специално основание - по договор, дарение и т.н., и подозрително непосредствено след извършените процесуално-следствени действия срещу сем. А.и внасяне в банкови сейфове, крие множество въпросителни за произхода на посочената сума. Счита, че ответникът не е доказал, че иззетите средства, от момента на депозирането им в сейфове, са нечие друго имущество, както поради липса на изрично уговорено друго условие, така и на настъпилия юридически факт по придобиване чрез влагането на средствата в няколко сейфа.

В обобщение, в жалбата се поддържа, че сумата в общ размер на 6 815 744, 58 лева, предмет на предявените искове, е имущество на ответника по смисъла на ЗПК., което е постъпило в негови лични сметки, в лично наети и ползвани сейфове и намерено и иззето от стаи в хотел М., за което не се доказва законен източник, произход и основание за придобиването на тези средства, а съгласно специалния закон, опровергаването на твърденията на ищеца следва да бъде доказано по несъмнен начин и то с такива доказателства, от които да се установи, че са извършвани разпоредителни сделки с имущество, придобито преди проверявания период или такова, за което е установен законен източник на средства за придобиването му. Посочва се, че при изследване на понятието „законен източник“, следва да се изхожда не от правнорегламентирания в Закона за собствеността способ за придобиване право на собственост на движими или недвижими вещи, а от икономическото основание за придобиване на имуществото - произходът и размерът на доходите на лицето, при съпоставката им с необходимите разходи за живот, както и дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници. Според жалбоподателя, необходимо е да се установи преди всичко моментът на придобиване на паричните средства и техният източник. Поддържа се, че доколкото не е възможно да се установи друго /напр. наличие на продажба на имущество; получено дарение или заем и др./, за момент на придобиване следва да се приеме датата на внасянето на парите по банковата сметка или сейфове на лицето, както и намерените и иззети средства от стаи в х-л „М.. Счита, че в случаите, при които от събраните доказателства може да се направи извод, че внесените по банкови сметки, сейфове, намерени парични средства в стаи не са свързани с обичайно потребление на стоки и услуги, а са свързани с друга основна тяхна функция - натрупване и съхранение на материален ресурс, същите следва да се разглеждат като имущество, придобито от ответника. Намира, че противното не би изпълнило целта на специалния закон, която цел се изразява в защита интересите на обществото, като се предотвратят и ограничат възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.

По изложените съображения, жалбоподателят счита, че искът на К. е доказан по несъмнен начин. Изтъква, че по делото е установено значително несъответствие по смисъла на специалния закон на стойност 7 059 390, 70 лв., поради което са налице както материалноправните, така и процесуалните предпоставки за уважаване на предявения от К. иск..

Ето защо, жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното Решение № 260013/29.03.2023 г. на ОС-П. по гр.д. № 2333/2019 г. като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановен акт по същество, с който да бъде уважен предявения от К. срещу ответника В. В. А. с ЕГН •••••••••• иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество в размер на 6 815 744.58 лв., както и да бъдат присъдени на К. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сторените разноски в първоинстанционното производство, за които е приложен списък.

В законния срок, от ответника В. В. А. е подаден отговор на жалбата с вх.

№262935/30.05.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение, като се присъдят на ответника сторените пред настоящата инстанция разноски.

От К. е подадена и частна жалба с вх.№264284/05.09.2023г. против Определение № 260056/11.08.2023 г. по гр. д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд- П., с което се оставя без уважение като неоснователно искането на К. за изменение на Решение № 260013/29.03.2023г., постановено по гр. дело № 2333 по описа на Окръжен съд - П. за 2019г, в частта за разноските., инкорпорирано в допълнение към въззивна жалба с вх. № 262184/25.04.2023г.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и противоречащо на вложения смисъл в разпоредбите на ГПК, както и на цитираната съдебна практика. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗПК., с решението съдът присъжда държавна такса и направени разноски в зависимост от изхода на делото, като няма изрична разпоредба и смисъла на закона не е, че при отхвърляне на предявения иск К. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса и разноски. Излагат се съображения, че ищецът К. е освободен от заплащането на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество, което е предвидено, на първо място, в разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗПК.. На следващо място, се сочи, че в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ГПК, българският законодател изрично е предвидил, че Държавата се освобождава от плащането на държавна такса, освен в случаите, когато предмет на спор са частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Поддържа се, че производството за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗПК. не попада в някое от тези изключения, в които се заплаща държавна такса по граждански дела. Твърди се, че в константната съдебна практика, Върховният съд е възприел тезата, че исковете на К. по своята същност представляват публични държавни вземания, с оглед на което ищецът К. следва да се ползва от привилегията, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 84 ГПК. Посочва се, че в разпоредбата на чл. 159 от ЗПК. е установено, че за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК.

Според жалбоподателя, в настоящия случай не съществува изрична разпоредба, която да освобождава ищецът К. от задължението й да заплаща държавна такса при завеждане на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Поради това, жалоподателят счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 84 от ГПК, тъй като претенциите на К. не попадат в изключенията, подробно описани, както в цитираната разпоредба, така и в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК, която изчерпателно изброява публичните държавни вземания.

Предвид изложените в фактически и правни аргументи, в частната жалба се иска Определение № 260056/11.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановен акт, с който К. бъде освободена от държавна такса.

В законния срок, от насрещната страна не е подаден отговор по частната жалба.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предмет на делото са предявени от К. (К.) обективно съединени искове с квалификация по чл.153, ал.1 ЗОНПИ за отнемане от ответника В. В. А., ЕГН •••••••••• от гр.П., ул.“К.Н.“№ •• на следното негово имущество, което ищецът твърди, че е незаконно придобито, а именно:

1. сумата от 16 672, 50 лева, представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

1. сумата от 140 376, 40 лева, представляваща извършени вноски по сметка от трети лица по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

1. сума в размер на 236 760 лева, представляваща намерена сума в сейф в ап. •• в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № 100, ползван от В. В. А.;

1. сума в размер на 984 728, 28 лева, представляваща намерена сума в стая 0105, ет.

• в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № ••, офис, ползван от „Ф.“ЕООД;

1. сума в размер на 5 437 207, 40 лева, съставляваща левовата равностойност на 2 780 100 евро, намерени в банкови сейфове с № ••••, наети на името на В. В. А. в банка „Д.“ ЕАД.

По делото не е спорно, а и се установява от представените с ИМ доказателства, че с постановление за привличане на обвиняем от 01.09.2018г., ответникът В. В. А. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ••г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1394/2018г. по описа на с. П., за извършено престъпление по чл. 253, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК за това, че в периода от 18.07.2018г. до 01.09.2018г. в гр. С., ул. „А.“ № 6, в трезора на банка „Д.“ ЕАД, в банкови касетки с номера № ••••, е държал имущество - парични средства в размер на 2 780 100 евро, с левова равностойност 5 437 402, 98 лв., получени от В. К. А. и М. Л. А.а, за които е предполагал към момента на получаването им, че са придобити чрез престъпление по чл. 255 от НК, във връзка с дейността на „В.“ АД, ЕИК ••. Същото е изпратено на К., ведно с уведомление по чл. 110, вр. с чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПК..

С Протокол за започване на проверка с вътр. № 7018/05.09.2018г., издаден от директора на ТД - С. на К., е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето В. В. А.. С Решение №1106/19.06.2019г. на К. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление с вх.№•••. от с. П. за привличане на В. В. А. в качеството му на •• по ДП №••• по описа на •• по обвинение за извършено престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, пр.2 и пр.З вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, НК. Тъй като престъплението попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПК., по реда на чл.112 от ЗПК. била извършена проверка, която започнала на 05.09.2018г. и обхващала периода от 09.01.2015г. до 05.09.2018г. Съобразно резултата от проверката, К. е взела Решение №2280/02.10.2019г. да се внесе искова молба в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от В. А.. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗОНПИ, К. образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. В ал.2 е предвидено, че обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваното лице.

Престъплението, за което е привлечен като обвиняем ответникът попадат в изрично изброените в чл.108, т.10 ЗОНПИ.

Легалната дефиниция за значително несъответствие по смисъла на този закон е дадена в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, съгласно който "Значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, "Имущество" е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него.

В мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. IV, т. 1 на Конституционния съд на Република България, е прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. За да е придобито незаконно наличното в края на изследвания период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150 000 лева сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Цялото имущество, извън посоченото, е законно придобито.

Анализът на горецитираната нормативна уредба, както и мотивите на решението на КС сочи, че материалноправната предпоставка за започване на производство по отнемане на незаконно придобито имущество от К. е налице, когато, след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. несъответствие между имуществото и нетния му доход, което надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, въз основа на което, на основание презумпцията по чл.107, ал.2 ЗПК., може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.

По настоящото дело, това се явява и първия основен спорен въпрос, а именно, дали е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника В. В. А. за периода 09.01.2015г. до 05.09.2018г., обхванат от проверката. Логично, релевантни за правилния отговор са подвъпросите в какво се състои имуществото на проверяваното лице, както и за размера нетния му доход през този период.

В тази връзка, съдът съобрази, че с постановеното Тълкувателно решение 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС, , бе прието, че: т.1 „Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПК. и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПК. получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.“ т.2 „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.“ В мотивите по т. 1, ВКС разяснява, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, опредЕ. в закона. Посочено е също, че чл.141 и следващите от ЗПК. дават основание да се приеме, че релевантното имущество е наличното такова - по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б.„б” НК/, приход или разход. „Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Следователно, когато се говори за неналично имущество, не се имат предвид посочените хипотези на чл.142 - чл.147 ЗПК. и чл.149 ЗПК..“ В обобщение, следва да се отговори на въпроса каква е стойността на притежаваното от проверяваното лице имущество към края на проверявания период, както и дали между него и нетния доход на проверяваното лице през този период, е налице необосновано несъответствие, под формата на превишение, в размер над 150 000 лв. Това е така, тъй като независимо от размера на постъпилото в патримониума на проверяваното лице имущество през процесния период, ако в края на периода, наличното имущество в патримониума му не се е увеличило в размер, надхвърлящ нетния му доход за същия период с повече от 150 000 лв, няма как да е налице значително несъответствие по смисъл на закона.

В първоинстанционното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Съгласно заключението същата, доходите на ответника В. В. А. от законови източници на средства за периода от 2015г. до 2018г. са на обща стойност 1 059 617, 84 лева, включващи общо 345 652, 90 лв доходи от трудово правоотношения, 640 000 лв заем от „В.“ЕАД, 73 000 лв издръжка, получена от майка му М. А.а и 964, 94 лв – възстановени суми и постъпление от продажба на дялове. Според СИЕ, размерът на обичайните разходи за издръжка на домакинството на ответника за същия период според данни на НСИ се равняват на сумата от общо 20 056, 17 лева.

По отношение разходите за пътувания в чужбина, в заключението е посочено, че няма данни относно дестинациите, които са посещавани от ответника при напускане на страната, поради което и не могат да се определят разходите на ответника за пътувания в чужбина (дневни и квартирни) за проверявания период съобразно с Наредбата на служебните командировки и специализации в чужбина. Ето защо, вещото лице е посочило като такива тези, посочени от ищеца в ИМ, общо в размер на 124 077, 87 лева. В отговор на въпрос на ищеца, ВЛ е посочило, че ако като разходи за задгранични пътувания се приемат плащанията на ответника на ПОС терминал, то за проверявания период, общият им размер е 132102, 52 лв.

Според СИЕ, обичайните и извънредни разходи на ответника за проверявания период са на обща стойност 144 134, 04 лева. Видно е, че сума е формирана, като в нея са включени разходи за задгранични пътувания от обко 124 077, 87 лв, както и общо 20056, 17 лв разходи за издръжка по НСИ.

Съгласно заключението на СИЕ, размерът на нетния доход на ответника за проверявания период е в размер на сумата от 801 503, 38 лева, формирана като разлика между постъпленията му за целия период от общо 1 059 617, 84 лв и обичайните и извънредни разходи за същия период от общо 144 134, 04 лв.

Според заключението, сумите, които са внесени от В. А. по собствените му банкови сметки, са на стойност 16702, 54 лева, а внесените от трети лица - 75 376, 40 лева.

В отговор на въпрос №10 от СИЕ, общият размер на имуществото (разходите за имущество) на ответника за периода е 224 231, 46 лева, формиран от сумата от 132 152, 52 лв платени сума чрез ПОС и придобиване на дялове, 75 376, 40 лв вноски по банкови сметки от трети лица и 16702, 54 лв вноски по банкови сметки от ответника.

В отговора на въпрос 11.1 е посочено, че разликата между нетния доход на проверяваното лице (801 503, 38 лв) и разходите за имущество (224 231, 46 лв) е положителна величина, която се изчислява на сумата от 577 271, 92 лв.

Експертизата е изготвила и втори вариант, като са включени и получените от М. А.а парични средства, както и тези, иззети в наказателното производство от ап.710 в х.М.. Според заключението, всички доходи на ответника, като са взети предвид трудовите възнаграждения, заемите, получената издръжка от М. А.а, сумите от продажба на дружествени дялове, както и внесени от трети лица парични средства, са в общ размер на 1 199 944, 24 лева. Нетния доход в този случай е изчислен от СИЕ на сумата от 907 492, 09 лева, като се отбелязва, че няма данни за началното салдо на ответника в рамките на проверявания период. При изчисляване на тези доходи не е включена иззетата от стая 710 в хотел „М.“ сума в размер на 236 760 лв., като стойността на имуществото в края на проверявания период, опредЕ. след приспадане на тази иззета сума от нетния доход, се равнява на 670 732, 09 лева.

Съдът кредитира заключението на СИе като компетентвно и обосновано. От гореизложените данни и изчисления, извършени от СИЕ, се налага извода, че предвид нетния доход на В. А. през проверявания период от 801 503, 38 лева (формиран като разлика между постъпленията му за целия период от общо 1 059 617, 84 лв и обичайните и извънредни разходи за същия период от общо 144 134, 04 лв.) и наличното имущество на ответника към края на проверявания период, явяващо се единствено сумата от 236 760 лв, иззета от стая 710 в хотел „М.“, ползвана от В. А., то в края на периода, наличното имущество в патримониума му не се е увеличило в размер, надхвърлящ нетния му доход за същия период с повече от 150 000 лв. Този извод не търпи корекция дори да се вземат данните от вариант втори на СИЕ, при който нетния доход на ответника е изчислен в размер на 907 492, 09 лева, при което отново не се формира превишение над 150 000 лв на стойността на имуществото му в края на периода.

Съдът намира също, че включените в обичайните и извънредни разходи на ответника за проверявания период разходи за задгранични пътувания от общо 124 077, 87 лв са абсолютно произволни и недоказани, тъй като по делото няма данни какви са били крайните дестинации на ответника при напускането на РБългария, като дори експерта е посочил, че не може поради това да изчисли размерът на тези разходи по методиката на Наредбата за командировките в чужбина, поради което е посочил в заключението размерът на тези разходи, твърдяни от ищеца в ИМ. В същата обаче, посочените от ищеца по години разходи за задгранични пътувания на проверяваното лице, а именно – 33728, 29 лв за 2015г., 38363, 61 лв за 2016г., 36182, 86 лв за 2017г. и 15803, 11 лв за 2018г., са без никаква конкретика, което ги прави напълно необосновани. Според съда, като разходи за задгранични пътувания следва да се приемат плащанията на ответника на ПОС терминал, които за проверявания период са в общ размер е 132102, 52 лв., които, заедно със сумата от общо 20056, 17 лв общ разход за издръжка на едно лице за периода 2015-2018г., формира общ размер на обичайните и извънредни разходи на ответника от 152 158, 69 лв. Като се извади тази сума от установения от СИЕ общ размер на приходите на ответника за проверявания период от общо 1 059 617, 84 лв, се получава нетен доход от 907 492, 09 лева, при което не се формира превишение над 150 000 лв на стойността на имуществото му в края на периода, установено в размер на сумата от 236 760 лв, иззета от стая 710 в хотел „М.“.

В заключение, съдът намира, че не е налице твърдяното от ищеца значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника през проверявания период, което е обуславящо за правото му да образува производството по отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника, както и за предявяване на иск по чл.153 ЗОНПИ.

Според настоящата инстанция, сумата от 984 728, 28 лева, представляваща намерена сума в стая 0105, ет. • в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № •• - офис, ползван от „Ф.“ ЕООД и сумата от 2 780 100 евро, намерена в банкови сейфове с № ••••, наети на името на В. В. А. в трезор на банка „Д.“ ЕАД, не следва да се считат за имущество на проверяваното лице, налично към края на проверявания период и не следва да се вземат предвид при изчисляване дали е налице "Значително несъответствие" между имуществото и нетния му доход през проверявания период, по следните съображения:

По отношение на сумата от 984 728, 28 лева, от доказателствата по делото се установява, че същата е намерена в помещение в х.М. (стая 0105, ет. •), ползвано под наем от „Ф.“ ЕООД, който факт се потвърждава от представените по делото договор за наем, както и от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Видно от представения по делото Договор за наем на недвижим имот, сключен на 05.11.2016г. между „В.“ АД, ЕИК •••, като наемодател и „Ф.“ООД, ЕИК •••, като наемател, се установява, че наемодателят предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот с площ от 470 кв. м., разположен вдясно от главния вход на хотел „М.“, намиращ се в гр. С., ул. „Д.“ № ••. Видно от Анекс от 01.07.2017г. към посочения договор, наемодателят е отдал на наемателя под наем и стая № ••, ет. •, находяща се в хотела.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели - Р. К. (счетоводител на „Ф.“), Д. А. (управител на дружеството), стая № •• в хотел „М.“ е била ползвана от посоченото дружество като офис, а в същата стая са се съхранявали парични средства и на други дружества, чиито счетоводно обслужване е било възложено на св. К. и М.. От разпита на А. се установява, че ответникът е бил назначен в дружеството „Ф.“ и е изпълнявал дейности, свързани с маркетинг и реклама. Свидетелката заявява, че ответникът не е разполагал, не се разпореждал и ръководил паричните средства на дружеството. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са безпротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства, а именно – горецитираните договор за наем и анекс към него.

Съдът намира за абсолютно недоказана тезата на ищеца, че разпореждането със средства на дружеството „Ф.“ЕООД се осъществява от В. В., в качеството му на действителен разпоредител с дейността и средствата на дружеството, предвид установен от него контрол спрямо същото по смисъла на § 1, т.6, буква „б“ от ДР на ЗОНПИ. От доказателствата по делото безспорно се установява, че дружеството е учредено от ответника, заедно с още едно лице, но впоследствие, ответникът и другото лице са прехвърлили собствеността върху дяловете си в същото на "В." ЕООД, ЕИК: •••, което обстоятелство е вписано в ТР по партидата на дружествота на 01.02.2017 г. От този момент нататък, видно от данните в ТР, В. А. няма никакво участие в собствеността и управлението на „Ф.“ЕООД, управител на което, след 01.02.2017г. е било лицето А. М. Б., а от 18.08.2017г. и понастоящем - Д. Ц. А. А.. От данните в ТР е видно и че ответника няма никакво участие в собствеността и управлението на едноличния собственик на капитала на „Ф.“ЕООД - "В." ЕООД, чийто едноличен собственик и управител след 01.02.2017г. е М. Л. А.а.

Съгласно § 1, т.6, буква „б“ от ДР на ЗОНПИ, "Контролиране на юридическо лице" е налице, когато: а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира; б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон или упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от имуществото на юридическо лице с нестопанска цел; г) в полза на група от физически лица е създадено или действа юридическо лице с нестопанска цел.

В случая, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, не бе установено наличието на нито една от посочените хипотези, вкл. че В. А. непряко контролира „Ф.“ЕООД.

Предвид изложеното, следва да се отрече принадлежността, респ. собствеността върху сумата от 984 728, 28 лева, намерена сума в стая 0105, ет. • в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № •• - офис, ползван от „Ф.“ ЕООД, към имуществения патримониум на В. А.. Освен че това означава, че тази сума не следва да се взема предвид като част от имуществото на ответника по см. на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не следва да участва при изчисляването дали е налице „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход на ответника за целия проверяван период, тя не подлежи й на отнемане от него, дори при наличие на значително несъответствие, тъй като не е негова собственост.

Съдът счита за напълно ирелевантен по делото въпроса дали „Ф.“ЕООД е реализирало приходи от търговската си дейност, които да обосноват притежаването на такава сума, както и дали откритата сума не е притежание на други търговски дружества, чието счетовдство е обслужвано от св. К. и св.М.. Това е така, тъй като, след като не се установява твърдението на ищеца, че дружеството е контролирано от ответника А., не е налице хипотезата на чл.145, ал.2 ЗОНПИ, при която на отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице.

По отношение на сумата от 2 780 100 евро, намерена в банкови сейфове с № ••••, наети на името на В. В. А. в трезор на банка „Д.“ ЕАД, по делото няма спор, а и се установява, че договорите за наем са сключени от ответника. В тази връзка, ищецът се позовава в ИМ на презумпцията по чл.147 ЗОНПИ, че до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. Очевидно е, че се касае за оборима презумпция, като според настоящия състав, тя се оборва от доказателствата по делото.

В тази връзка, на първо място, следва да се изтъкне, че според твърденията на ищеца, ответникът В. В. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 18.07.2018г, в съучастие като извършител с В. К. А. - извършител и М. Л. А.а – извършител, е получил от тях имущество – парични средства в размер на 2 780 100 евро, с левова равностойност 5 437 402, 98 лв., за което е предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл.255, ал.3 и по чл.256, ал.2 от НК, във връзка с дейността на „З. П.“ АД, ЕИК ••• и „В.“ АД, ЕИК •• и което е държал до 01.09.2018г. в Банка Д., в трезор в гр.С., ул.А.“№•, в банкови касетки с № № ••••. Видно е, че тезата на органите на досъдебното производство, обективирана във вербалната и законова формулировка на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем е, че ответника В. А. е получил и държал имущество, за което е предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

От ответника е представен и заверен препис от обвинителен акт от 19.12.2019г. на •• прокуратура по ДП №•• по описа на Следствен отдел при СП, от който е видно, че срещу ответникът В. В. А. е повдигнато обвинение престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 18.07.2018г, в съучастие като извършител с В. К. А. - извършител и М. Л. А.а – извършител, е получил от тях имущество – парични средства в размер на 2 780 100 евро, с левова равностойност 5 437 402, 98 лв., за което е предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл.255, ал.3 и по чл.256, ал.2 от НК, във връзка с дейността на „З. П.“ АД, ЕИК ••• и „В.“ АД, ЕИК •• и което е държал до 01.09.2018г. в Банка Д., в трезор в гр.С., ул.А.“№•, в банкови касетки с № № ••••.

Съгласно чл.252, ал.1 НК, Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева Съгласно чл.252, ал.2 НК, „Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.“ Според ал.4 на чл.252 НК, „Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.“ Видно от нормата на чл.252, ал.2 НК, че са налице и други форми на изпълнителното деяние, освен получи и държи, а именно: „..придобие, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество..“ Органите на досъдебното производство обаче са привлякли като обвиняем ответника за това, че е получил и държал, а не за това, че е придобил имущество – 2 780 100 евро, за което е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление. Освен това, в обвинителния акт есно е посочено и от кого В. А. е получил въпросната сума и защо.

С други думи, въпреки че като основание за започване на проверка срещу ответника е послужило именно привличането му като обвиняем за горепосоченото престъпление по ДП №••г., при форма на изп. деяние „ получил“ и „държал“ сумата от 2 780 100 евро, в настоящото производство по иск по чл.153 ЗОНПИ, К. твърди, че всъщност въпросното имущество е собственост на проверяваното лице.

Независимо че тезата на държавното обвинение не е задължителна за К., фактът, че въз основа на всички събрани по досъдебното производство доказателства, ответникът е привлечен към наказателна отговорност за това, че е получил от В. К. А. - извършител и М. Л. А.а и държал въпросните 2 780 000 евро в посочените банкови касети, силно разколебава ищцовата теза, че се касае за имущество, собственост на ответника.

Тази теза се опровергава и от свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели, както и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза.

Така, според заключението на съдебно-техническата експертиза, извършена спрямо мобилен телефон С., иззет като доказателство при претърсване и изземване в х.М. на 31.08.2018г. от стая 1306, от същия на 16.08.2018г. е започната кореспонденция между Е. М. (К.) с потребител, именуван "А."”, където се обсъжда поставянето на пари в банков сейф, нает от „Р.“. Приобщена е и кореспонденция с потребител “А. от дата 16.07.2018г. и следващите дни, от които е видно, че “А. дава указания за получаване на сума от 2 780 500 е.... „в банкови сейфове на името на Ч.“.

В показанията си пред първата инстанция, св. М. заявява, че през м. юли 2018г. е получила нареждане от М. А.а да бъдат внесени в банков сейф 2 700 000 евро, като сейфът бъде нает на името на някое от децата на г-жа А.а. Свидетелката потвърждава, че посочената по-горе кореспонденция се отнася до лицата В. А. и М. А.а.

Пред първата инстанция е разпитан като свидетел К. Б. - •• в хотел „М.“, от чиито показания се установява фактическата обстановка около получаването и транспортирането на процесиите парични средства до клона на банка Д.. В показанията си, свидетелят посочва, че е получил обаждане от г-жа А.а, която му наредила да се срещне с някакъв адвокат, от когото да получи пари от някаква сделка, които следвало да предаде на г-жа К.. След като получил парите, св.Б. се върнал до хотел „М.“, взел г-жа К. и двамата се насочили към банка Д., където свидетелят внесъл парите във фоайето на банката и ги оставил до мястото, където седнала К.. Като свидетел е разпитана и майката на ответника М. А.а, която заявява, че процесната сума от 5 437 207, 40 лева е собственост на нея и съпруга и В. К. А.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, въпреки възможната им заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, тъй като са безпротиворечиви и логични и се подкрепят от останалите доказателства по делото, в т. число и от тезата на прокуратурата по наказателното производство срещу ответника А.. Освен това, съдът счита, че с тях на практика се подкрепя обвинителната теза срещу ответника, поради което и няма никаква логика да не им се дава вяра или да се считат за компрометирани и заинтересовани.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че при условията на пълно и насрещно доказване, по дело е оборена презумпцията на чл. 147 от ЗОНПИ по отношение на собствеността на сумата от 2 780 100 евро, намерена в банкови сейфове с № ••••, наети на името на В. В. А. в трезор на банка „Д.“, тъй като от събрани писмени, гласни доказателства и извършена СТЕ, се установи, че въпросната сума не е собственост на ответника, а му е предадена по нареждане на родителите му с указания да я държи в сейфове на негово име. По делото не се установява предаването на процесната сума в държане на ответника да е станало на основание някаква сделка, напр. дарение, заем или друг разпоредителен акт, фактическото предаване на определено движимо имущество от едно лице на друго, само по себе си, не съставлява придобивен способ, ако не е налице някакво основание за това, поради което и лицето, в което фактически се намира вещта, не става неин собственик, а е обикновен държател. Ето защо, с влагането на паричната сума в сейфове в банкови трезор на Д., В. А. не е станал собственик на същата, както правно необосновано поддържа ищеца.

Ето защо, според настоящата инстанция, сумата от общо 2 780 100 евро, макар намерена в банкови сейфове, наети от ответника, не следва да се счита за негова собственост, поради което нито следва да участва в имуществото на ответника през проверявания период и при определяне размера на несъответствието между същото и нетния му доход, нито подлежи на отнемане от него, тъй като не е негова собственост. Неотносим към предмета на делото, при това положение, е въпросът дали тези средства са със законен произход, тъй като той би бил релевантен по иск срещу собственикът/-ците им, какъвто се установи, че ответникът не е.

По отношение исковете за отнемане на сумата от 16 672, 50 лева, представляваща извършени вноски от ответника, по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“АД, титуляр В. В. А., както и на сумата от 140 376, 40 лева, представляваща извършени по същата сметка вноски от трети лица, съдът намира, че същите са неоснователни по следните съображения:

Както се посочи по-горе, от доказателствата по делото не се установи наличието на значително несъответствие между имуществото и нетния доходо на ответника през проверявания период, което е основната предпоставка за правото на К. да образува производство по отнемане на незаконно придобито имущество от ответника, респ. и да предяви иск за отнемане на същото.

Освен това, от представените пред първата инстанция банкови извлечения от посочената банкова сметка, неоспорени от страните, се установява, че действително посочените суми са преминали през патримониума на лицето, доколкото в рамките на проверявания период са били внесени по банковата сметка на ответника (част от тях лично от него, а друга част - внесени от трети лица), като посоченото се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно се установява обаче, че в края на проверявания период посочените суми не се намират в банковата сметка на лицето. В тази връзка, предвид горецитираните отговори по Тълкувателно решение 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС, по т.1 от същото, въпросните суми не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПК., не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПК. и не подлежат на отнемане от него, тъй като не се намират в патримониума му в края на проверявания период, нито е твърдяна или доказана трансформацията им в друго имущество.

По иска за отнемане на сумата от сумата от 236 760 лева, представляваща намерена в сейф в ап. •• в хотел „М.“, находящ се в гр. С., бул. „Д.“ № ••, ползван от В. В. А., по делото няма спор, че се касае за имущество, собственост на ответника, което е налично към края на проверявания период. С оглед изложените по-горе доводи за липсата на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, не са налице материалноправните предпоставки за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество по чл.107 ЗОНПИ, което обусловя извод за неоснователност на предявения иск за отнемане на тази суми от ответника.

С оглед всичко изложено до момента, съдът намира, че предявените от К. искове против В. В. А., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Н.“ № •• за отнемане в полза на Държавата на следното имущество:

• сумата от 16 672, 50 лева, представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

• сумата от 140 376, 40 лева, представляваща извършени вноски по сметка от трети лица по разплащателна сметка в лева № ••••, открита в „Б.“ АД, с титуляр В. В. А.;

• сума в размер на 236 760 лева, представляваща намерена сума в сейф в ап. •• в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № 100, ползван от В. В. А.;

• сума в размер на 984 728, 28 лева, представляваща намерена сума в стая 0105, ет. • в хотел „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № •• - офис, ползван от „Ф.“ ЕООД;

• сума в размер на 5 437 207, 40 лева, съставляваща левовата равностойност на 2 780 100 евро, намерени в банкови сейфове с № ••••, наети на името на В. В. А. в банка „Д.“ ЕАД, се явява неоснователни и следва да се отхвърлят. Тъй като П.ският окръжен съд е стигнал до същия извод, първоинстанционното решение ще се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно, като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати към мотивите му, които се споделят.

По частната жалба с вх.№264284/05.09.2023г. против Определение № 260056/11.08.2023 г. по гр. д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд- П., с което се оставя без уважение като неоснователно искането на К. за изменение на Решение № 260013/29.03.2023г., постановено по гр. дело № 2333 по описа на Окръжен съд - П. за 2019г, в частта за разноските:

Частната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл.154, ал.3 ЗОНПИ, При подаването на исковата молба К. не внася държавна такса, а според чл.157, ал.2 ЗОНПИ, с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. И двете норми са пределно ясни – първата предвижда не освобождаване на К. от държавна такса изобщо, а само от задължението да се внесе при завеждане на делото, както се процедира в общия случай. Втората норма пък предвижда, че отговорността за държавната такса и разноските се разпределя между страните с оглед резултата от делото. Касае се за норми от специален закон, по който К. е освободена само от предварителното внасяне на държавна такса, а не изобщо, поради което и в случая разпоредбата на чл.84 от ГПК не е приложима, а таксите и разноските се разпределят мижду страните с оглед изхода на делото.

Ето защо, правилно първоинстанционният съд е осъдил К. да плати дължимата по делото държавна такса, с оглед на което, Определение № 260056/11.08.2023 г. по гр. д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд- П., с което е оставил без уважение като неоснователно искането на К. за изменение на Решение № 260013/29.03.2023г., постановено по гр. дело № 2333 по описа на Окръжен съд - П. за 2019г, е правилно и законосъборазно. Поради това, частната жалба на К. срещу същото ще се остави без уважение.

По разноските пред настоящата инстанция:

На основание чл.78, ал.3ГПК, с оглед изхода на спора, ответника имат право на разноски за настоящото производство, като такива са доказано извършени в размер на 9000 лв за адв. хонорар, които ищецът К. ще бъде осъден да му заплати.

На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, К. ще бъде осъдена да заплати по сметка на Апелативен съд – П. държавна такса за въззивното производство в размер на 136 314, 89 лв.

Водим от горното, съдът