Решение № 901 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1387/2024 г.

Производство е по реда на чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. П. С., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Решение № 4299/12.11.2024 г. по адм. дело № 561/2024г. на Административен съд–Пазарджик, с което е отхвърлен като неоснователен иска му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 300 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 06.05.2024 г. до 24.05.2024 г., причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик. Релевирани са най-общо доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му и да се уважи изцяло предявения иск. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. П. С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за неимуществени вреди в размер на 300 000 лева за периода от 06.05.2024 г. до 24.05.2024 г., причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик, а именно незаконосъобразен обиск, извършен в килията му на 06.05.2024 г. без прокурорско разрешение и без да му е връчен препис от протокола за обиск. Твърди, че служителите постоянно извършват обиски и „тараши“, за което не дават протокол. Посочва, че трябва да е постоянно нащрек, тъй като тъкмо си подреди вещите и служителите влизат и ги разхвърлят. Посоченото представлявало тормоз за него и той бил под постоянен стрес, изпитвал чувство на безпомощност и напрежение. С решението си Административен съд-Пазарджик, VI-ти състав, е отхвърлил като неоснователен иска на И. П. С., като е приел, че в конкретния случай не е установено на 06.05.2024 г., в килията на ищеца да е извършвано претърсване, каквото е допустимо съгласно разпоредбата на 95, ал. 1 ЗИНЗС. Посочено е, че на 06.05.2024 г., около 14, 30 часа служители на Затвора-гр. Пазарджик извършили обиск и претърсване в 4 отделение, килии № 407 и № 409. При отваряне на килия № 406, служителят Д. не успял да заключи бравата и влязъл в килията, за да види какво пречи на плътното затваряне на вратата. В килията установил св. В. Г. и ищеца. Служителят попитал св. Г. дали отговорникът на отделението не е вътре и след като се убедил лично в това, премахнал картона, който препятствал да се затвори вратата и излязъл. Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, Административен съд-Пазарджик е приел, че на 06.05.2024 г. в килията, обитавана от ищеца не е извършвано претърсване, тъй като посоченото процесуално-следствено действие изисква щателно търсене на забранени от закона предмети и вещества. Приел е, че в килията на ищеца е влязъл мл. инсп. Д., който е стоял вътре за кратък период от време и е извършил визуален оглед, без при това да размества предмети. За пълнота е отбелязал, че претърсването и изземването и обиска по НПК и по ЗИНЗС имат различна нормативна уредба, поради което само за тези действия, които се извършват по реда на НПК съществува изискване за одобрение или разрешение на съд. В този смисъл е посочил, че ЗИНЗС е специален закон, а НПК се прилага само за неуредените случаи при извършване на претърсване или обиск – чл. 95, ал. 4 ЗИНЗС. При липсата на някоя от предпоставките за реализиране отговорността на ответника, в случая незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС е отхвърлил исковата претенция. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно е отхвърлена претенцията на ищеца за процесната дата 06.05.2024 г., в който не e установено същият да е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство. В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия на длъжностно лице при ответника, които според ищеца се изразяват в неправомерно претърсване на обитаваната от него килия, извършено на 06.05.2024 г. от служител на надзорно-охранителния състав на затвора. В този смисъл, следва да се прецени дали са извършени описаните действия, техния вид и съответствието на същите с изискванията на закона. По отношение осъществяването на фактически действия от служителя на затворническата администрация на датата 06.05.2024 г. с обект килията, която обитава ищеца, липсва спор между страните. Визираното обстоятелство е безспорно установено, както от представените писмени доказателствени средства - докладната записка № ИВ1-1375/08.05.2024 г. на мл. инсп. Д., така и от показанията на разпитаните свидетели. Всички те потвърждават факта на влизане в килията на ищеца от длъжностното лице от надзорно-охранителния състав на затвора, като единият от свидетелите е конкретизирал и датата и дори е заявил, че е бил в помещението и се касае само до вдигане на кошчето. Изводите, които обосновава анализът на доказателствените средства е за това, че на процесната дата 06.05.2024 г. служител на ответника е влязъл в килията, обитавана от ищеца. Основният спор е относно вида на извършените действия - дали същите представляват претърсване и изземване по смисъла на чл. 95, ал. 1 ЗИНЗС или обичайна проверка (визуален оглед) на помещението, целяща установяване на неговото състояние, здравина, безопасната му и надеждна експлоатация. Отговорът на посочения въпрос е определящ и спрямо преценката за законосъобразност на релевираните действия. Разграничителните критерии са характера на конкретно извършените дейности и преследваната цел. Обсъждането, поотделно и в съвкупност, на доказателствените средства в контекста на горното уточнение, мотивира настоящата инстанция да приеме, че на процесната дата килията на ищеца е била обект на визуален оглед от мл. инсп. Д., който е престоял вътре за кратък период от време, без при това да размества предмети. Релевантните факти, които се явяват доказани са, че мл. инсп. Д. е направил оглед на вътрешността на килията, като е проверил състоянието на вратата и причината, поради която същата не се затваря. Характерът и спецификата на извършеното фактическо действие е в пряка връзка с поставената цел, а именно осигуряване на вътрешния ред и сигурност в затвора включително чрез проверки за сигурността на помещенията, където лишените от свобода изтърпяват наказанията си. Различни са характеристиките и целите на претърсването и изземването, съставляващи процесуални действия в наказателното производството, както правилно е посочил съдът. В този смисъл и доколкото фактическите действия на длъжностното лице при ответника се изразява в оглед на самото помещение с цел установяване на неговото състояние, включително на състоянието на вратата, съдът правилно е приел, че в случая не е извършено претърсване и изземване, при което акцентът на действията биха били предметите в помещението. Правилен е изводът на решаващия съд, че отговорността на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно действие от страна на ГДИН, свързано с нарушение на принципите заложени в чл. 3 ЗИНЗС. Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Следва да се посочи, че за да бъде приет искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях. Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГДИН. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като липсва незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, искът за вреди се явява неоснователен. По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X-ти състав