Решение № 260001 от 10.8.2020 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 633/2019 г.

Производството е за делба и е във фазата по извършването ѝ. Преди и в първото по делото съдебно заседание от втората фаза на делбата /проведено на 12.03.2018г. /л.276 от т. I на делото на НРС/ са предявени от страните и приети за разглеждане от съда следните претенции по сметки на съделителите: 1/ от С.З. против К.А. /л.261/- на основание чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения имот, решението по която е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. 2/ от К.А. против Т. Г. и С.З. /л.262-263/- за осъждането на всяка от тях да заплати на А. сумата от по 60000 лв., представляваща подобрения, извършени от него в делбения имот през 2011г. /подмяна на съществуваща дограма, нови настилки на всички подове, изграждането на нова баня и тоалетна и ремонт на съществуващата, изграждане на нова конструкция на покрива, поставяне на нови керемиди, поставяне на улуци и водосточни тръби, боядисване на стени и тавани, изграждане на външна лятна кухня с навес, цялостна подмяна на външната дървена облицовка на сградата/, равняващи се на припадащата им се част от увеличената стойност на имота. Посочено е, че А. многократно е канил съсобствениците да извършат съвместно ремонт на сградата, която била неподдържана с години, но същите отказвали да влагат средства. Покривът на сградата бил увреден- покривната конструкция била изгнила, поради което било необходимо извършването на неотложен ремонт. Тези претенции на А. са с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. Ответницата С.З., чрез пълномощника си адв.А. е оспорила претенцията срещу себе си като неоснователна. Заявява, че ползвател на имота е бил изцяло А., в случая не се касае за подобрения, а за поддържане на имота от ползвателя, а освен това намира, че претенцията е погасена по давност. Ответницата Г. не е взела конкретно становище по предявената срещу нея претенция, като изявленията ѝ в протокола от с.з. на л.277, касаят основно начина на извършване на делбата, както и оспорване твърденията на ищеца, че живее в имота /във връзка с искането му да му бъде поставен в дял/, както и собствената ѝ претенция по сметки към А.. 3/ Т. Г. е предявила претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС срещу К.А., за заплащане на сумата от 3000 лв. за срок от две години, тъй като е била лишена от ползването на процесния имот. Процесуалният представител на ответника по тази претенция – К.А., е заявил, че последният никога не е отказвал достъп на сестрите си в имота, но никога не е бил канен от тях да им осигури такъв. Районният съд е указал на страните /в с.з. на 12.03.2018г./ възможността в едномесечен срок да подадат отговор срещу претенциите по сметки, заявени против тях. На 3.04.2018г. е постъпило становище от Т. Г. /л.287-288/, с което същата е възразила против заявената от нея претенция за сумата от 60000 лв. Посочила е, че не е доказано да е било налице решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общите части, за извършването на ремонт на сградата, нито А. разполага с дял от съсобствеността, който да му дава право еднолично да взема решение за ремонт на общите части на сградата. Посочила е, че А. е държател на идеалните части на останалите съделители, поради което няма право на подобрения в чужд имот, понеже не е владелец. Моли за отхвърлянето на претенцията против себе си като недопустима, респективно- като неоснователна. С.З. е депозирала по пощата /в дадения срок/ отговор- становище, с което отново е заявила, че претенцията на А. против нея е погасена по давност още към 2016г. Оспорва претенцията и като недоказана, неподкрепена с писмени доказателства. Заявила е, че част от СМР са незаконни, извършени без съгласие на съделителите, а част от подобренията не са били необходими, тъй подменените и ремонтирани части от сградата са били напълно годни да се ползват според предназначението им. Намира за неоснователни твърденията, че сградата била в лошо състояние, напротив- била в добро състояние, а ремонт бил извършен само на част от покрива. Заявява, че изрично се е противопоставила да бъдат извършвани ремонти докато не се разреши въпроса за съсобствеността по предходното делбено дело на същия имот- гр.д.№253/2001г. на НРС. Липсвали доказателства, че контролните органи на Община Несебър са констатирали необходимостта от неотложен ремонт. Направила е и възражение за прихващане със свое вземане в размер на 5000 лв., за стойността на СМР във връзка с извършен от нея ремонт на счупени керемиди и цялостна замазка. К.А. е оспорил като неоснователни претенциите по сметки, отправени срещу него от останалите съделители. От фактическа страна Бургаският окръжен съд приема за установено следното: Безспорно е, а и с влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено, че първоначалните страни по делото /К.А., Т. Г. и С.З./ са съсобственици, при равни квоти- по 1/3 ид.ч. на процесните недвижими имоти- североизточен близнак от изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ V -229 в кв.9 по плана на гр. Несебър, на площ от 59 кв. м., представляващ към момента част от жилищна сграда с идентификатор № 51500.501.89.1 по КККР на гр. Несебър, разположена в поземлен имот с идентификатор № 51500.501.89 по КККР на гр. Несебър, ведно с обект с идентификатор № 51500.501.89.2 по КККР на гр. Несебър, представляващ преддверие и навес над външна чешма, неразделна част от североизточния близнак. Не се спори, че между същите страни е водено и предходно дело за делба, отново инициирано от К.А. – гр.д.№235/2001г. по описа на РС- Несебър. По него е постановено решение №184 от 20.12.2011г. на НРС, с което делбата е била допусната. Същото е обезсилено с решение № III -87 от 24.06.2013г. по в.гр.д.№432 по описа за 2012г., поради констатирана нередовност на исковата молба /невписването ѝ/ и отказ на страните по делото да я впишат, въпреки дадените им указания в тази насока, поради което исковата молба за делба е върната, а производството по делото е било прекратено. Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила през м.октомври 2013г. Безспорно е, с оглед изявленията на страните, че процесните подобрения са извършени през 2011г., т.е. по времето на предходното делбено дело. При това положение, въззивната инстанция намира за неоснователни твърденията на въззивника, че е извършил подобренията в качеството на владелец на идеалните части на останалите съсобственици. Няма спор, че въззиваемите са били лишени от достъп до имота от страна на К.А.. Въпреки това, доколкото в молбата до НРС по настоящото дело, с която са заявени претенциите му за тези подобрения се сочи, че А. многократно е канил съсобствениците да извършат съвместно ремонт на сградата, но същите отказвали да влагат средства, може да се направи обоснован извод, че той е извършил претендираните разходи в качеството на държател на идеалните части на останалите съделители, в противен случай не би търсил тяхното съдействие. От неговите твърдения следва също, че процесните СМР са извършени без съгласието на останалите съсобственици. От показанията на св.Здравчев /л.659/, съпруг на въззиваемата З., чийто показания следва да се кредитират в тази им част въпреки възможната заинтересованост от изхода на делото /признание на свидетеля, че той води делата-л.660, предпоследен абзац/, се изяснява, че след като научила за извършвания ремонт от дъщеря си и от семейни приятели, че К. прави ремонт, чрез съпруга си, по телефона, З. установила връзка с А., който бил уведомен за нежеланието ѝ да се прави ремонт докато не се изяснят отношенията със собствеността. Въпреки това ремонтът бил довършен. Следователно, от страна на въззиваемата З. е налице противопоставяне на извършените СМР, което е от значение за начина на определяне на размера на обезщетението за подобрения. По делото са разпитани свидетелите Салих Рупецов и Осман Ахмед, които са участвали с ръководени от тях строителни бригади в извършването на процесните СМР. Двамата безпротиворечиво установяват, че са били ангажирани през 2011г. за извършването на процесните строителни дейности от К.А.. Бригадите им извършвали строителни дейности и за фирмите на А., както преди процесния ремонт, така и след него, но нямали трудови договори. Заявяват, че материалите за процесните СМР били осигурявани от К.А., който заплащал и на строителните работници. От показанията на св.Ахмед се изяснява, че преди 2011г. от тавана на процесната сграда имало течове на места, поради което се налагало свидетелят да прави частични ремонти, свързани с подмяна на керемиди, които били заплащани от А.. Св.Рупецов също заявява, че състоянието на покрива било трагично, особено около комина, поради което през 2011г. първо бил направен основен ремонт на покрива на сградата, извършен от лице на име Гошо. Бригадата на св.Рупецов започнала събарянето на стени, укрепването на гредите, терасите, дюшемета, ламинат, мокет, тавани, обшивки, плочките в двете бани, едната от които /тази под стълбището/ била изградена от строителите. Неговата бригада поставила плочките в двора, на входа, на стъпалата на входа. Този свидетел сочи, че външния вид на сградата бил запазен, включително единия от комините, защото сградата била паметник на културата. От показанията на св.Рупецов и св.Ахмед се изяснява, че понеже конструкцията на сградата била стара, а външната облицовка- изгнила, бригадата на св.Ахмед подменила и боядисала дограмата, а така също и дъските на външната облицовка. Вътре в къщата мазилките падали, поради което бригадата на св.Ахмед се занимавала с къртенето, изграждането отново, полагане на гипскартон. Според св.Здравчев, през 1968г. старата къщата била ремонтирана от Института за паметниците на културата, като ремонтът бил заплатен от тъст му. Сочи, че след извършения през 2011г. от А. ремонт /без съгласието на останалите собственици/, били подменени дъските по външната фасада на къщата, макар това да не е било необходимо, понеже при съпоставка с дъските на къщата-близнак било видно, че те не били прогнили. След ремонта на покрива, който бил с турски керемиди се появили и улуците, които не били необходими за този тип керемиди. Премахната била външната тоалетна, а в къщата била изградена нова. Разбита била мозайката на първия етаж и подменена с плочи, изградена била втора баня, в двора били построени навес, чешма и лятна кухня. Районния съд е допуснал две съдебно-технически експертизи, във връзка с исканията на страните. Първата е изпълнена от в.л.Маврова. /л.645 и сл./. Същата касае единствено поделяемостта на процесния имот и пазарната му стойност, поради което не е относима към предмета на настоящото производство /претенциите по сметки и по-конкретно- подобренията/. Втората експертиза /която представлява повторна такава по отношение на задачите за поделяемостта и пазарната цена на имота/ е изпълнена от в.л.Щерев /л.675 и сл./. Този експерт е констатирал, че са извършени подобрения в имота /без да ги конкретизира- така отговор на л.680 от делото/, както и че цвета на фасадата на имота се отличава от този на фасадата на югозападния близнак. Посочил е, че пазарната им стойност е 57 557 лв., тъй като стойността на имота преди ремонта е била 287310 лв., а след него- 418901 лв. Посочил е също, че пазарният приход от имота за туристически сезон е 24882 лв. за една година /т.е. 2073, 50 лв. мсечно- бел. докладчика/. Устно, в съдебно заседание, експертът е уточнил, че при съпоставка с фасадата на югозападния близнак, която не била санирана, установил че преди ремонта дървената облицовка била овехтяла. Посочил е, че по данни на въззивника А. подобренията били извършени на втория етаж. Сочи, че вътрешните стени не са масивни, а са от гипсокартон, докато заключението на вещото лице Маврова констатирало тухлени стени на втория етаж, поради което заключението следвало да бъде коригирано. Сочи, че по данни на страните и от доказателствата по делото, къщата била обявена за паметник на културата с ДВ бр.41 от 1964г., като по данните от делото към 1968г. същата била приведена в съответствие с изискванията за паметниците на културата. При разпита си в съдебното заседание в.л.Щерев е посочил още, че в посочената от него стойност на подобренията- 57 557 лв. са включени труда, механизацията и печалбата, като най-малко половината от тази стойност представляват разходите за материали. Посочил е още, че ако се приеме, че външните стени не са били събаряни, то стойността на подобренията следва да се намали с 5000 лв. /т.е. на 52 557 лв./. Това заключение е оспорено от страна на въззивника А. като непълно, неясно, противоречиво, основано на твърденията на насрещните страни, поради което е поискано същото да не бъде приемано. Не е направено искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза. Във въззивната жалба /находяща се по в.гр.д.№303/19г. на БОС са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда, който според въззивника изградил изводите си на експертизата на в.л.Щерев относно стойността на подобренията без да остойности част от тях, поради което следвало да се приеме, че не било отговорено на въпросите, поставени от страната. Освен това експертизата била противоречива и неясна. Това довело да неправилни изводи на съда за частична неоснователност на претенцията по сметки, предявена срещу Т. Г.. Споделяйки съображенията на въззивника, че експертизата на в.л.Щерев, в частта за подобренията не е достатъчно пълна и ясна, в с.з. на 18.11.2019г. въззивната инстанция допусна повторна експертиза, към която са поставени и допълнителни въпроси от останалите страни по делото. Повторната експертиза е изпълнена от в.л.Ч. /л.170-175/ и е приета от съда без възражения от страна на съделителите. Бургаският окръжен съд намира, че повторната експертиза на в.л.Ч. е подробно и задълбочено аргументирана, основана е на събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, поради което изводите ѝ следва да бъдат кредитирани за установяване на обстоятелствата по делото. Така, от тази експертиза се установява, че пазарната стойност на оценяваната част от делбения имот след извършения от въззивника ремонт е 341 480 лв., а без този ремонт- 290 260 лв. Следователно увеличението на пазарната стойност на имота вследствие ремонта е 51 220 лв. Пазарната стойност на извършените подобрения в имота, включително стойността на труда, материалите, изчислени по средни пазарни цени е 51 110 лв., с включен ДДС на материалите. Установява се още, че липсват данни за налични строителни книжа за извършения ремонт в съответствие с изискванията на ЗУТ и ЗКН. Правни изводи: Съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика, необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. Във въззивната жалба липсват оплаквания досежно констатациите на районния съд, че извършените без съгласие на съсобствениците /и при изрично противопоставяне на въззиваемата З./ СМР в процесния имот, стойността на които се претендира като необходими разноски от въззивника А., нямат такъв характер, а представляват подобрения, поради което съделителят, който ги е направил има право да получи от останалите, съразмерно на дяловете им в съсобствеността, по-ниската стойност измежду тази на разходите, направени за ремонта и увеличената стойност на същия, а не действително извършените разходи. Въззивната инстанция споделя напълно този извод, който съответства на събраните по делото доказателства- единствено показанията на водените от въззивника свидетели сочат неотложност на ремонтните дейности само за покрива и вътрешните стени на сградата, а всички останали строителни дейности /най-вече смяна на външна дървена облицовка на близнака, смяна на настилка- мозайка, изграждане на тоалетна, ремонт на баня и тоалетна, изграждане на пристройка, навес и пр./, не са от такова естество. Несъстоятелни са възраженията на въззиваемите, че същите не дължат стойността на тези подобрения, тъй като са извършени без тяхно съгласие, а и въпреки противопоставянето на въззиваемата З., както и защото нямало взето решение на собствениците, притежаващи по-голям дял за извършването им. Действително, при необходимите разноски съгласието на съсобствениците е ирелевантно. Но, при подобренията, същото има значение само досежно начина, по който следва да се определи размера на дължимото обезщетение. След като по дефиниция подобренията представляват разноски, които увеличават стойността на съсобствения имот, съобразно нормата на чл.30, ал.3 от ЗС несъгласните с извършването им съсобственици следва да възстановят на съсобственика, който ги е направил, стойността от подобренията, с които се е увеличила стойността на техните дялове. В случая, тъй като въззивникът е извършил подобренията в качеството на държател на идеалните части на останалите съсобственици и предвид липсата на съгласие от страна на наследодателката на въззиваевиемите Г., то същите ще отговарят спрямо въззивника на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, докато предвид противопоставянето от страна на въззиваемата З., същата ще отговаря спрямо въззивника по правилата на чл.59 ЗЗД. Напрактика разлика няма, тъй като с оглед заключението на вещото лице Ч., стойността на разходите за ремонта е по-ниска от увеличената стойност на имота, като същата е в размер на 17036, 67 лв. за всеки от съделителите. Неоснователни са и възраженията на въззиваемите Г., че не дължат плащане на тези разходи, тъй като са извършени без строителни книжа и в нарушение на ЗКН, т.е. представляват незаконно строителство. Действително, от експертизата на в.л. Ч. се установи твърдяната липса на строителни книжа и неспазване изискванията на ЗКН, но доколкото липсва предписание от контролните технически органи /заповед по чл.225 ЗУТ/ за събарянето на незаконното строителство, поради което не може да се приеме, че същия подлежи на премахване, поради което за него се дължи обезщетение като за подобрения. Неоснователни са и възраженията на въззиваемите, че стойността на вложените от въззивника средства не е доказана, тъй като липсват разходо-оправдателни документи и е възможно същите да са счетоводно отчетени по сметките на притежаваните от него строителни фирми. В тази връзка следва да се отбележи, че липсват конкретни доказателства, че действително материалите и труда са заплатени от някоя от фирмите, в които има участие въззивника /видно от ТР/, а същевременно свидетелите сочат, че не работят на трудов договор към тези фирми, а материалите и заплащането на труда е било извършвано лично от А.. Затова тези възражения на въззиваемите са неоснователни. Неоснователно и възражението на въззиваемите Г., че стойността на разходите била определена единствено по данни на въззивника. Липсата на документи /фактури, касови бонове и пр./ само по себе си не означава, че разходите не са извършени, още повече всички експерти по делото установяват, че подобренията са налични. Същевременно, стойността им се установява от експертизите /по-конкретно на в.л.Ч./, като тя не почива на данни на въззивника, а на данните за средните пазарни цени на труда и материалите. Основателно е обаче възражението на въззиваемата З., че вземането на въззивника срещу нея за процесните подобрения е погасено по давност. Както и по-горе в изложението беше посочено, доколкото към момента на извършване на подобренията въззивникът е имал качеството на държател на идеалните части на останалите собственици, то погасителната давност /5 години/ е започнала да тече от извършването им, т.е. през 2011г., поради което към датата на предявяването на тези претенции пред съда /2018г./ вече е била изтекла. Ето защо претенцията по сметки на К.А. спрямо С.З. за сумата от 60000 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Възражението за давност, направено от въззиваемите Г., не следва да се обсъжда, тъй като е преклудирано /чл.266, ал.1 ГПК/. Същите са встъпили в процеса на мястото на покойната ответницата Т. Г., което не е направила своевременно /при предявяването на претенциите по сметки/ подобно възражение, поради което не разполагат с възможност да сторят това пред въззивната инстанция, лично от свое име. Доводите им за това, че това задължение се погасява със смъртта на наследодателката им, понеже било лично, също са неоснователни. Освен това следва да се подчертае, че в частта, с която претенцията по сметки срещу тяхната наследодателка е уважена, решението на НРС не е обжалвано /както и за таксите/, поради което е влязло в сила и не може да бъде преразглеждано от настоящата инстанция /да бъдат „освободени“ от него/. В случая, тъй като размера на действителните разходи за процесните подобрения е по-нисък от приетия в първата инстанция, доколкото липсва жалба от насрещната страна /Т. Гравматикова, респективно- нейните наследници Н. и Е. Г./, на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, положението на обжалващия- въззивника А. не може да бъде влошавано, т.е. решението не може да бъде отменено и обезщетението, дължимо от Г., да бъде намалено до 17036, 67 лв. Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението му следва да бъде потвърдено в обжалваните части. С оглед изхода на делото въззивника следва да заплати на въззиваемите разноските за въззивната инстанция /2500 лв. за адвокатски хонорар на въззиваемата З., който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседаниея и цената на иска, както и по 50 лв. за СТЕ на въззиваемите Г./. Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, изр.1 ГПК, Бургаският окръжен съд