Решение № 34 от 29.2.2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 505/2023 г.

Производството е по въззивно и е по реда чл.313 НПК и сл. НПК Образувано е по бланкетен протест от Кюстендилска районна прокуратура срещу присъдата по НОХД № 32/ 2021 г. по описа на Дупнишки районен съд. Сочи се, че с присъдата подсъдимият О. В. Х., е признат за невиновен за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НКС, като е признат за виновен за престъпление по чл.197 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация 1 година с 2-те задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни срещи с пробационен служител, 2 пъти седмично. Смята се от прокурора, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, с оглед размерът на наказанието и предвид предходните осъждания на подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. В допълнително изложени към протеста съображения за неправилността на присъдата се изразява несъгласие с приложението на чл.197, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26 от НК. Настоява се, че неправилно наказанието е наложено съгл.чл.197 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността, степента на обществената опасност на деянието не е ниска, както е приел съда, деянието е извършено с пряк умисъл и с изключителна дързост, а размерът на вещите-предмет на престъплението са на обща стойност 1210.00 лева По време на въззивните съдебни прения прокурорът е поддържал протеста и е молил за уважаването му. Адв.Р., като защитник на подсъдимия, е молил за потвърждаване на присъдата, като правилна, тъй като подсъдимият е възстановил щетата, поради което правилно съдът е приложил чл.197, ал.1 от НК. Подсъдимият е заявил, че иска да бъде потвърдена присъдата Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на протеста, становищата на страните и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С протестираната присъда № 11/26.11.2023 г., постановена по НОХД № 31/21 г. по описа на Дупнишки районен съд, подсъдимият О. В. Х., с посочена самоличност, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че: През непродължителни периоди от време от 12: 30 часа на дата 19.11.2020г. до 13: 30 часа на дата 19.11.2020г., в гр. •••, обл. Кюстендил, на ул.“•••“ № 4, от офис на фирма „•••“ ЕООД, гр. •••, в условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и еднородност на вината, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1210.00 лева от владението на различни лица: Г. В. Т. и В. Л. К. и двамата от гр. •••, без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като всяко от деянията е извършено, както следва: За времето от 12: 30 часа на дата 19.11.2020г. до 13: 30 часа на дата 19.11.2020г. в гр. •••, обл. Кюстендил, ул. “•••“ № 4, от офис на фирма „•••“ ЕООД гр. •••, е отнел чужди движими вещи, а именно: мъжка черна кожена чантичка, естествена кожа с дълга дръжка, марка „Tommy Hilfmger“ на стойност 154.00 лв.; мъжки черен кожен портфейл, естествена кожа, на стойност 28.00 лв. и вътре в портфейла, съдържаща се сума от 300.00 лв.; лична карта, издадена на името на Г. В. Т. от гр. ••• с номер № •••, издадена на 19.07.2020г.от МВР - Кюстендил; свидетелство за управление на МПС, издадено на името на Г. В. Т. от гр. •••, с № •••, издадено на 24.09.2019г., от МВР - Кюстендил; контролен талон с № •••, издаден на името на Г. В. Т. от гр. •••, свидетелство за регистрация на МПС, марка „•••“ модел „•••“ с per. № •••; дебитна карта, издадена на името на Г. В. Т. с № •••, от FiBank; кредитна карта „VISA, , издадена на името на Г. В. Т. с № 4•••, от FiBank или вещи, на обща стойност 482.00 лева от владението на Г. В. Т. от гр. •••, без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и за времето от 12.30 часа на дата 19.11.2020г. до 13: 30 часа на дата 19.11.2020г., в гр. •••, обл. Кюстендил, на ул. “•••“ № 4, от офис на фирма „•••“ ЕООД, гр. •••, е отнел чужди движими вещи, а именно: мъжки черен портфейл, естествена кожа на стойност 28.00 лв. и съдържащата се в него парична сума от 700.00 лв.; дебитна карта „Mastercard“, издадена на името на В. Л. К. от гр. •••, с № ••• от „Postbank“ от владението на В. Л. К. от гр. ••• или всички вещи на обща стойност 728.00, без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие имуществените щети са възстановени -престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 1 от НК във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: 1/На осн. чл. 42а, ал.2, т. 1, във вр. с чл.42б от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - гр. София, ул. „Екзарх Стефан“ № 81 с периодичност на срещите два пъти седмично за срок от 1 ( една) година; 2/На осн. чл. 42а, ал.2, т. 2 НК „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 1 ( една) година. С присъдата подсъдимия О. В. Х. е осъден да плати разноските по делото в размер на сумата 109.80лв. Първоинстанционният съд е провел съдебното производство при спазване на разписаните в НПК правила. Събрал е възможните и относими към предмета на делото доказателства, които е оценил според действителното им съдържание. Приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират с доказателствата почти изцяло с изключение на някои несъществени факти. КнОС след собствена оценка на събраните от районния съд доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства: Подсъдимият е роден на ••• г. в гр.••• и е българин, с българско гражданство. Към 20.12.2021 г. живеел в гр.София, бил неженен, имал средно образование, работел в строителство и бил с МН „ЗС“ по друго дело. Осъждан е многократно за кражби. Към 20.11.2020 г., последното му осъждане е с определение по споразумение от 03.11.2014 г. на СГС, за извършени 2 престъпления-по чл.199 и чл.339 от НК, за които и за др. осъждания, на осн.чл.25 вр. с чл.23 от НК му е наложено общо наказание 1 г. и 3 м. ЛС, при строг режим На 19.11.2020 г. подсъдимият посетил гр.•••. Същият ден пострадалите свидетели Т. и К. били на работа в офиса на дружество „•••“ ЕООД- гр. •••, на ул. “•••ско шосе“, известно и с предишното си наименование „•••“. На обяд излезли без да заключват офиса си, в който оставили личните си вещи- лични документи, документи за МПС, банкови карти и пари, които държали в предназначени за това мъжки чантички. В тяхно отсъствие, подсъдимият отишъл в дружеството, за да закупи арматурно желязо. Влязъл в офиса, в който нямало никой, и видял оставените от пострадалите чантички. Взел мъжката черна кожена чантичка от естествена кожа с дълга дръжка, марка „Tommy Hilfmger“, собственост на св.Т., на стойност 154.00 лв. с намиращите се в нея мъжки черен кожен портфейл от естествена кожа, на стойност 28.00 лв. и сума от 300.00 лв. в него, както и документите му- лична карта с номер № •••, издадена на 19.07.2020г.от МВР – Кюстендил, свидетелство за управление на МПС с № •••, издадено на 24.09.2019г., от МВР – Кюстендил, контролен талон с № •••, свидетелство за регистрация на МПС, марка „•••“ модел „•••“ с per. № •••, дебитна карта с № •••, изд. от FiBank, кредитна карта „VISA, , с № 4•••, изд. от FiBank. От чантичката на св.В. Л. К. пък извадил и взел мъжкия му черен портфейл от естествена кожа на стойност 28.00 лв. с намиращата се в него парична сума от 700.00 лв., както и дебитната му карта „Mastercard“, с № •••, изд. от „Postbank“. Тръгнал си с вещите, излязъл през дворната врата на дружеството, качил се в автомобила си, марка „•••“, с рег. № ••• и отпътувал към гр.•••. Пристигането и тръгването му от дружеството с лек автомобил било заснето от монтираната на дворната врата камера за видеонаблюдение. По пътя изхвърлил чантичката и портфейлите, а парите и документите задържал. Малко след тръгването му, пострадалият св.О. К. и пострадалият Т. (починал на 01.02.2022 г.) се върнали в офиса и установили липсата на описаните по-горе вещи, за което незабавно сигнализирали на тел. 112. Започнало разследване, по време на което св.Р. прегледал видеозаписите от камерата и видял влизането и излизането на подсъдимия в дружеството, както и отпътуването му с лек автомобил в посока към гр.•••. Там подсъдимият бил намерен от св.Р., пред който той признал, че е взел вещите на пострадалите. С протокол за доброволно предаване от 19.11.2020 г. подсъдимият предал в РУ на МВР-••• документите на пострадалия Т. и 1 бр. банкова карта на К., които били върнати на Т. и К. от разследващия полицай (срвн.Разписки за връщане на л.52 и 53 от ДП). Според оценителната експертиза, изготвена на досъдебното производство, неоспорена от страните, равностойността на кожената чантичка е в размер на 154 лв., а на и портфейлите е в размер на по 28 лв.за всеки. На 14.06.2021 г. (според приложената на л.36 от съд.п-во пред районния съд разписка) на гр.ищец ••• Т. била платена от проц. представител на подсъдимия сумата от 330 лв. –щетата от престъплението и Т. заявил, че е съгласен подсъдимият да сключи споразумение. В съдебно заседание от същата дата (на 14.06.2021 г.) съдът предоставил възможност на подсъдимия да възстанови щетата и на гр.ищец К., поради което отложил делото. В с.з. на 20.12.2021 г. съдът дал ход на съдебното следствие и го отложил няколко заседание, за да възстанови подсъдимия щетата и на др.граждански ищец. В с.з. на 07.06.2023 г. гр.ищец К. заявил, че е получил дължимата сума от подсъдимия и оттегля предявения граждански иск, а съдът прекратил производството по същия, след което отложил делото за 26.06.2023 г. за постигане на споразумение. Такова не било постиганото и съдът обявил съдебното следствие за приключено, и постановил протестираната присъда. Гореизложената фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от ДнРС, която е коригирана от КнОС съобразно събраните от ДнРС доказателства, без с това да се засягат съставомерните факти относно повдигнатото обвинение на подсъдимия, по което е признат за виновен с преквалифициране на деянието по привилегирования състав по чл.197, ал.1, т.1 от НК. Правилно районният съд е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели К. и Р., като е приел, че не си противоречат, установяват събитията в тяхната последователност и се подкрепят от писмените доказателства и оценителната експертиза. Не е спорно по делото авторството на подсъдимия. Последният е признал пред св. Р., че е извършил гореописаното деяние и предал част от вещите, а за другите показал мястото, на което ги е изхвърлил. Показанията на св.Р. относно начина на извършване на престъплението от подсъдимия се потвърждават и от показанията на св.К., като не се оспорват и опровергават от др. събрани по делото доказателства, а се потвърждават от протокола за доброволно предаване и разписките за връщане на вещите на пострадалите. Правилно районният съд е приел, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал. 1 от НК. КнОС споделя правните съображения в тази насока само относно отнетите вещи чантички и пари, които имат определена стойност, необходима, за да е конкретна вещ, предмет на престъпление кражба. Според правната теория и съдебна практика предмет на кражбата е движима вещ, която има определена стойност. Предмет на кражба са и електрическа, топлинна и друга енергия, както и ценни и други книжа, които материализират имуществени права (в този смисъл е Постановление №6/71 г. на Пленума на ВС). Нямат парична стойност и не могат да бъдат оценени в пари като движима веща документите-лична карта, СУ на МПС, контролен талон, свид.за регистрация на МПС, както и банковите карти-кредитна и дебитна карти. Затова в тази част присъдата следва да бъде отменена, тъй като неправилно районният съд е признал за виновен подсъдимия по недопустимо обвинение за кражба на посочените документи. Правилно районният съд е преквалифицирал деянието като по-леко наказуемо престъпление по чл.197, ал.1, т.1 в сл.на чл.194, ал.1 от НК, което е възможно само тогава, когато имуществото е внесено или заместено - от виновния или други лица, доброволно до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Съдът е бил задължен да прекварифицира деянието на подсъдимия по цитираната разпоредба, тъй като са налице посочените в същата условия - Първото - до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадната вещ да е върната или заместена и 2-то, посочено в ал.1, т.1 от НК, а именно-извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Само тези 2 предпоставки са необходими и достатъчни за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия по чл.197, ал.1, т.1 от НК. Съдебното минало, степента на обществената опасност на деянието и дееца не са обстоятелства, които да изключат приложението й. Доводите в тази насока в протеста не могат да бъдат споделени, тъй като не съответстват на смисъла на закона. Подсъдимият не е оправдан по обвинението по чл.194, ал.1 от НК, каквото твърдение и оплакване за неправилност е направено в протеста и не се налага отмяна на присъдата и корекцията й в частта относно цифровата правна квалификация. Не е грешна цифровата квалификация на престъплението, дадена с присъдата. Тя достатъчно ясно определя вида на извършеното престъпление, за което е признат за виновен подсъдимия и наложеното наказание за него, като не се различава от общоприетия в съдебната практика способ за описание на извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, щетата от което е възстановена по приключване на съд.п-во в първоинст.съд. С оглед изложеното, КнОС счита, че районният съд е дал вярна правна квалификация на деянието на подсъдимия, като не намира основания за коригирането й. Не са налице основания за изменение на наложеното наказание от районния съд. Налице са многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по см.на чл.55 от НК, посочени в мотивите на присъдата, поради което може да се приеме, че най- ниския размер на наказанието „лишаване от свобода“, предвиден за престъплението, се явява прекомерно висок на извършеното от подсъдимия. КнОС споделя изцяло правните съображения на районния съд относно индивидуализацията на наказанието. Приема, че наложеното на подсъдимия наказание пробация, с пробационните мерки по чл.42а, ал.2 т.1 „Задължителна регистрация по настоящ адрес, при периодичност на срещите 2 пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 НК „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от по 1 година за всяка, ще въздействат на подсъдимия поправително-възпитателно, а по отношение на останалите граждани на обществото - предупредително-възпиращо. Предвид изложените съображения, КнОС счита, че следва да отмени присъдата относно признаването за виновен на подсъдимия за кражба на горепосочените документи, а в останалата й част, като правилна следва да бъде потвърдена. Воден от горното и на осн.чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 и чл. 338 вр. с чл.334, т.6 НПК, КнОС