Решение № 5228 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1512/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба на К. Ф. А. от [населено място] срещу Заповед № 17 от 19.07.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) – [населено място] към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград. Жалбата е подадена на основанията за оспорване по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Оспорва се формата на заповедта, доколкото според жалбоподателя съдържанието й отчасти е нечетливо и непълно относно основни елементи на деянието, станало причина за издаването й. Оплакването е доразвито в писмени бележки в смисъл, че не уточнява в коя хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП е издадена заповедта. Липсата на уточнение на конкретната хипотеза нарушава правото на жалбоподателя да разбере какво е имал предвид органът при прилагането на мярката. В тази връзка се посочва практика на Съда на Европейския съюз, според която „правната уредба следва да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях” – решение от 3 юни 2008 г., С-308/06. На следващо място, относно оспорването на основанието по чл. 146, т. 3 АПК, се посочва, че според фактите се касае за евентуално нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, което обаче не е установено по нормативно предвидения ред – техническото средство, с което е взета пробата за употреба на наркотични вещества, както и тестът, не са одобрени от министъра на вътрешните работи, нито са преминали периодичен контрол по реда на Закона за измерванията. Тези процесуални нарушения според жалбоподателя разколебават доказването, че е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съответно не може да се приеме за изпълнено материалноправното основание по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП. Във връзка с оспорването по чл. 146, т. 4 и 5 АПК са развити съображения, че се касае за прилагане на мярка, която е санкционна по последици, въпреки че за същото нарушение с друга заповед е била приложена и мярката по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. С двете заповеди са отнети и регистрационните табели на управлявания от жалбоподателя автомобил, които са били иззети със съставения акт за установяване на административното нарушение, съставен на 19.07.2025 г. По този повод се възразява, че едновременното прилагане на мерките по чл. 171, т. 1, б. „б” и по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП е в противоречие със забраната „non bis in idem”. Възражението е доразвито в писмени бележки. Посочва се, че в частта на установения срок мярката противоречи на нормите на чл. 31, ал. 3 вр. ал. 4 от Конституцията на Република България, доколкото представлява ограничение на правата на жалбоподателя в повече от необходимото за осъществяване на правосъдието. От друга страна ограничаване на правото на управление на МПС е намеса в личния и семейния живот и в правото на собственост по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), допустимо само при наличие на актуално и законосъобразно основание. Целта на мярката е постигната със задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа, поради което последващото прекратяване на регистрацията на МПС не би могло да преустанови административно нарушение. В тази връзка мярката е необоснована и не е необходима за постигане на предвидената в закона цел, поради което нарушава принципа по чл. 6 ЗАНН. Ответникът не е изразил становище по жалбата хода на разглеждането й. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът прие следното по фактите: На 19.07.2025 г., около 02: 05 часа, в [населено място] на [улица] посока „Интер хотел [община]”, жалбоподателят е бил спрян от контролни органи на РУ – [община]. Извършен му е тест с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, като извършената проба с уред Drager DrugTest 5000, фабричен номер ARRC 0014, е показал положителен резултат за употреба на наркотично вещество (канабис-25). Пробата с номер 144 е показана на водача – жалбоподателя, който е и собственик на управлявания на 19.07.2025 г. лек автомобил рег. № [рег. номер]. Издаден е талон за медицинско изследване по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.). Жалбоподателят е бил придружен от полицейските служители до ФСМП – [населено място], където е отказал да даде кръвна проба и урина. Отказът е документиран с издаден фиш за спешна медицинска помощ и с протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. За управлението от жалбоподателя на 19.07.2025 г. на лек автомобил след употреба на наркотично вещество, с оглед отчетения положителен резултат при теста с техническо средство, е съставен Акт № 3169815 от 19.07.2025 г. за установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. С него като доказателства са иззети свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, два броя регистрационни табели на управлявания лек автомобил с номера [рег. номер] и свидетелство за регистрация на автомобила. Издадени са заповед, с която е приложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на жалбоподателя, и обжалваната Заповед № 17 от 19.07.2025 г., с която е приложена мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП. И двете заповеди са издадени от заемащ длъжност „младши автоконтрольор I степен” в група „Охранителна полиция” към РУ – [община] – полицейски служител с функции по чл. 171, т. 2а ЗДвП, посочен в Заповед № 244з-2289/04.07.2024 г. на директора на ОДМВР – Благоевград. Административнонаказателното производство по Акт № 3169815 от 19.07.2025 г. е прекратено с резолюция на административнонаказващия орган № 25-0339-[рег. номер] на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН – образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В рамките на досъдебното производство прокурорът е отказал връщане на иззетите с Акт № 3169815 от 19.07.2025 г. регистрационни табели с номера [рег. номер], а жалбата на жалбоподателя срещу отказа е оставена без разглеждане от Районен съд – Сандански с определение от 17.10.2025 г., постановено по ч.н.д. № 541/2025 г. В хода на производството е установено, че техническото средство Drager DrugTest 5000 с тестова касета Drager DrugTest 5000 Test-Kit е одобреното от министъра на вътрешните работи за проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка е представената от ответника Заповед № 5121з-329 от 22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 1, алинеи 4 и 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Използваният за теста на жалбоподателя на 19.07.2025 г. уред с фабричен номер ARRC-0014 е преминал периодична проверка на 14.04.2025 г., при която е установено, че е годен. Срокът на валидност на проверката е 12 месеца (протокол № 202550851-10000). Резултатът на жалбоподателя от теста е отразен в дневника по Приложение № 18 към Наредба № 1/19.07.2017 г., извлечение от който е представено по делото. С оглед посочените факти жалбата е допустима, но неоснователна по всички оплаквания. Оспорената заповед е по чл. 172, ал. 1 ЗМВР и жалбата срещу нея е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, при отсъствието на пречки за разглеждането й по чл. 159 АПК. Заповедта е издадена от младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – [община], на когото правомощието по чл. 172, ал. 1 вр. чл. 171, т. 2а ЗДвП е предоставено от титуляря – директора на ОДМВР – Благоевград. Следователно е издадена от надлежно овластен полицейски служител (вж. Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т.д. № ТР-4/2002 г., ОС) и отсъства основание по чл. 146, т. 1 АПК. Жалбата е неоснователна обаче и по изтъкнатите формални основания за оспорване на заповедта. Възражението, основано на решението на Съда на Европейския съюз от 3 юни 2008 г. по дело С-308/06 (Intertanko and Others, EU: C: 2008: 312), че „правната уредба следва да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях”, е релевантно към качеството на закона – всяка принуда, която засяга права на гражданите, да се основава на разпоредби, които са ясни, предвидими и достъпни (Решение № 13/2022 г. на Конституционния съд по к.д. № 8/2022 г.). В частност, разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП е ясна, еднозначна, предвидима и достъпна – позволява на водачите да разберат за кои противоправни действия се предвижда прекратяване на регистрацията на МПС, а отнесено към съдържанието на заповедта, възражението в обратен смисъл е неоснователно. Заповедта не създава затруднения за заинтересовани лица да разберат за какво деяние и въз основа на кой закон са разпредените правни последици, така че позволява на засегнатия от действието й жалбоподател да се защити чрез подаване на аргументирана жалба до съда. От гледна точка на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, заповедта съдържа ръкописен текст, който обаче е разбираем при добросъвестен прочит. Съвсем ясно се четат датата, мястото на извършената на жалбоподателя проверка, установените при нея факти – резултатът от теста с техническо средство, включително нарушената законова разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Разпоредителната част на заповедта посочва вида и продължителността на приложената мярка и нейното правно основание, с изписана цифровата номерация на нормата. Това са задължителните елементи от съдържанието на заповед по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП, за да отговаря на изискването да разкрива по ясен и достъпен начин причините за нейното издаване. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП съдържа различни хипотези, но в случая е недвусмислено от фактическите основания и изписаната нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в приложение на коя от тях е издадена заповедта. Последната е издадена в хода на образувано административнонаказателно производство по ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, което е съставомерно за временно прекратяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Употребата на наркотично вещество е установена при тест с техническо средство, резултатът от който подлежи на оспорване, а способът за това оспорване по Наредба № 1/19.07.2017 г. е медицинското изследване. При несъгласие на жалбоподателя с положителния резултат на теста, включително на основания, че не е сред одобрените и техническото средство не е преминало последващ контрол, е имал право даде биологични проби в лечебно заведение. При положение че сам не е упражнил това си право, съдът в настоящото производство следва да зачете резултата от теста – чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Затова прекратяването на регистрацията на автомобила, обосновано с чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП, е законно. Без значение е, че административнонаказателното производство по съставения акт е прекратено поради образуваното за деянието досъдебно производство – разследването по досъдебното производство преследва различни цели от тези на настоящото (чл. 1, ал. 2 ЗДвП). Изземването на регистрационните табели на автомобила при съставяне на акта за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не дублира мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП, а е предвиден от закона способ за предварителното й изпълнение – чл. 172, ал. 4 и 6 ЗДвП. Едновременното прилагане на мерките по чл. 171, т. 1, б „б” и чл. 172, т. 2а, б. „б” ЗДвП за нарушение като разглежданото също не съставлява два пъти за едно и също – не са наказания (по прилагане на правото на ЕС, за да намери приложение решението по дело С-97/21, MV-98, EU: C: 2023: 371). Политиката на държавата за защита на безопасността, живота и здравето на гражданите при движението по пътищата се определя от законодател. Оценката му относно необходимостта от законодателство, неговите цели и последици следва да се приема, освен ако не налага прекомерна тежест на засегнатото лице. В тази връзка мерки като разглежданите, насочени към ограничаване употребата на алкохол и наркотични вещества при управление на МПС, попадат в обхвата на понятието за обществен интерес по смисъла на член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ (вж. по аналогия решение на ЕСПЧ от 7 юли 1989 г., Tre Traktоrer Aktiebolag v. Sweden, № 10873/84, CE: ECHR: 1989: 0707JUD001087384, § 62) и са оправдани. Контролът на съда относно тежестта им се заключава в проверката дали прекратяването на регистрацията на автомобила преследва същата цел като закона и дали продължителността й не ограничава прекомерно правото на собственика да се ползва от него. В случая във фактите по делото няма нещо, което да подкрепя възражението, че мярката е непропорционална и прекомерна тежест. Заповедта отговаря на изискването за материална законосъобразност и не е произволна, а преследва общия интерес. Прекратяването на регистрацията на автомобила не лишава жалбоподателя от собствеността върху него, а възможността да се ползва от собствеността си е ограничена в минималната продължителност по закон. Следователно отговаря на критериите за съразмерност по чл. 6 АПК – реално възпиращ ефект и не надхвърля необходимото за постигането на споменатата по-горе цел. Прекратяването на регистрацията на автомобила на жалбоподателя, в съвкупност с мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, може и да изглежда тежко, но засяга справедливо личния му интерес от гледна точка на обществената необходимост от ограничаване на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Неотносимо към тази преценка за справедлив баланс е задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа, което служи на целите на досъдебното производство – разкриване и наказване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. По изложените съображения за отсъствието на основания за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът