Решение № 3658 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 229/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на В. О. Р. [ЕГН], чрез адв. А. И., против решение № 114 от 06.12.2023г., постановено по АНД № 231/2023г. по описа на Районен съд - гр. Карлово, III наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш, серия К, № 7079122, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева. Касационният жалбоподател намира, че не са спазени установените с подзаконов нормативен акт условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв иска да бъде отменен. Твърди, че представената по делото снимка е замъглена, черно-бяла и от нея не може да се разбере по несъмнен начин какъв е моделът на автомобила, цвят, марка и регистрационен номер. Поради това не може да бъде възприето и установено безспорно мястото на нарушението, времето на нарушението и самото нарушение, както и авторството на нарушението. В приложения по делото протокол за използване на АТСС не става ясно как е извършен контролът /посочено е, че е извършен при стационарен и динамичен режим – за последния не е попълнен началото и края на участъка му/, като счита, че не е възможно едновременно да се извършват двата контрола. Твърди, че общото ограничение е 50 км./ч., но липсвал поставен пътен знак от група „В-26“, като в тази графа е попълнено ограничение „50“, която следва да се попълни единствено при наличие на поставен пътен знак за допълнително ограничаване на скоростта. Твърди, че не може да се установи до степен на категоричност, че са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като в протокола е посочено, че има снимка от АТСС, но същата не е достоверна. Според касатора не е съставен по съответния ред задължителният протокол за използване на АТС, съгласно приложението на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР и не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от същата наредба. Твърдят се недостатъци при оформяне на приложения протокол по чл. 10 от Наредбата, в който има дата на приемане, но липсвало име и фамилия на приелото го длъжностно лице. Счита за неправилен извода на районния съд, че липсва съществен порок поради пропуск в електронния фиш да се посочат сроковете за подаване на възражения пред директора на съответната структура на МВР и за обжалване на фиша пред компетентния съд. Според жалбоподателя това представлява процесуално нарушение, затрудняващо правото на защита на наказаното лице. По отношение начина на връчване на ЕФ се твърди, че липсва надлежен документ за извършено надлежно връчване от компетентен орган – обратна разписка или друг удостоверяващ връчването документ на ЕФ, какъвто изисквал ЗДвП. Счита, че не ставал ясен авторът на съответното волеизявление, тъй като не било посочено име на физическото лице, респ. длъжност или някакъв друг индивидуализиращ белег, липсвал положен печат или друг знак и т..н. Посочва, че доколкото по делото наказващият орган не доказва електронният фиш да е бил връчен на отразената в информационния масив дата, то следва да се приеме, че същият не е бил връчен на жалбоподателя, в резултат на което възражението му, че му е нарушено правото да представи декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е основателно. Посочва се, че неизпълнението на задължението за връчване на електронния фиш лишава нарушителя от възможността да предприеме действия като организиране на защитата си срещу обвинението, упражняване на правата си по същия нормативен текст, събиране на доказателства, възражения и в съществена степен нарушава неговото право на участие и защита в административнонаказателното производство. Поради това счета, че надлежното връчване на документа е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството, нарушаването на която, само по себе си има за последица незаконосъобразност на постановения при тези условия електронен фиш. На следващо място намира, че е налице и друг порок, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да посочи действителния извършител на нарушението поради факта, че не му е връчен електронният фиш или поне не било ясно как е станало това. Поради това не можело да се установи дали е спазена законоустановената възможност, предвидена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, както и обстоятелството, че до момента на подаване на въззивната жалба е изминал значителен период от време, поради което не било възможно обикновената човешка памет да възпроизведе спомен за ежедневно житейско действие, каквото е управлението на автомобил след изминал толкова дълъг период от време. Претендира отмяна на постановеното решение, постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло като неправилен и незаконосъобразен процесният електронен фиш. Развива подробни съображения в представена молба. Твърди, че касаторът не попада нито една от категориите по чл. 188, вр. с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което електронният фиш е издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. Счита за съществен порок и липсата на отбелязване на въпроса за вината, а именно, че наказаното лице е извършило нарушението виновно. Твърди се, че законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и НП. По тези съображения претендира присъждане на направените разноски пред въззивната и касационната инстанция, прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение, ако се претендира такова от ответника. Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.юрк. П., оспорва подадената касационна жалба срещу решението на Районен съд - гр. Карлово, счита, че жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя; няма съмнение относно характера на нарушението; в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят административнонаказателната му отговорност; нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено от жалбоподателя, както и мястото на извършването му са изяснени, като наказващият орган е дал пълно и точно описание на последните. Счита решението на Районен съд - гр. Карлово за мотивирано и при анализиране на всички доказателства. Счита за неоснователни твърденията на касационната жалба за недоказано авторство на жалбоподателя поради неяснота на снимката – от представената снимка е видна идентификацията на МПС; изпълнено е императивното изискване на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. - да е направена снимка на разположение на уреда; изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в протокола, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС на процесната дата, на посочените в електронния фиш време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. По отношение на връчването на електронния фиш се сочи, че същото е направено преди да е изтекла законовата възможност за това. Счита, че е доказано по несъмнен начин от събраните по делото материали, че нарушението е безспорно установено и издаденият електронен фиш отговаря на законовите изисквания. Сочи, че нарушението е заснето от технически изправна система за видеоконтрол и не са налице процесуални нарушения при издаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, поради което заявява, че същата следва да се остави без уважение като намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Административен съд – Пловдив в настоящия си касационен състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. Районният съд е бил сезиран с жалба против електронен фиш серия К, № 7079122, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на касатора Райковски е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Съдът е приел от обективна страна, че на 19.02.2023 г., авто патрул на РУ на МВР – Карлово бил дежурен по контрол безопасност на движението в гр. Баня, на път II-64 км. 10+400 м. Били оборудвани с преносима автоматизирана система ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63, за работа с която служителят на РУ на МВР – Карлово е преминал обучение. Техническата система за контрол на скоростта била настроена съобразно максимално разрешената за участъка скорост за движение в населено място от 50 км./ч., като в 11.32 ч. било констатирано движение на приближаващ се л.а. Шкода Октавия с рег.№ [рег. номер] със скорост 70 км./ч. Скоростта от 70 км./ч. била с 3 км./ч. по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 73 км./ч. – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км./ч. Съдът е приел, че нарушението е заснето с временно разположена на контролирания участък от пътя преносима автоматизирана система ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63, с преминала проверка в периода 12.09.2022 - 14.09.2022 г., видно от протокол от проверка № 113-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. Със заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите – една година. За мобилната система за видеоконтрол е приел, че е одобрен тип, тъй като на 07.09.2017 г. било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г. От служителя на РУ на МВР – Карлово бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /л.12/, в който било отразено, че на дата 19.02.2023 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63 е заснела статични изображения с номера от 35670 до 35894, с начален час на работа 08: 00 ч. и краен час на работа 17: 00 ч. и с място на контрол гр. Баня, на път II-64 км. 10+400 м., с посока на движение на контролираните автомобили – приближаващи, където е действало общо ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км./ч. Съдът е приел също, че соченото за нарушител лице В. Р. – законен представител на фирма „Маркет Пул“ ООД не е посочил различно от него лице, което да е било водач на превозното средство по време на нарушението, поради което правилно фишът е бил издаден срещу него, тъй като от приложената справка от информационната система на ОД на МВР – Пловдив процесното МПС било собственост на дружеството, чийто управител и съответно представляващо лице бил жалбоподателят. В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд относно безспорната установеност на процесното нарушение от обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извод, че Н., в качеството му на водач на МПС, е извършил вмененото му нарушение. Районният съд изключително подробно, последователно и обосновано е извършил цялостна проверка на проведеното административнонаказателно производство и по наведените доводи от жалбоподателя, и по неповдигнати такива. Не се споделят възраженията за липсата на доказаност на извършеното нарушение и допуснати процесуални нарушения. Съобразявайки легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържание, разписани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, настоящият касационен състав приема, че са правилни изводите на въззивния съд относно съответствието му с процесуалните правила за негово издаване. В посочената разпоредба е отразено, че електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, оспореният електронен фиш отговаря на посочените изисквания, като в него се съдържа посочената информация. В електронния фиш ясно е посочено, че установената стойност на скоростта на лекия автомобил на касатора е 70 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км. /ч, описано е колко е превишението, както и е отчетена допустимата грешка от +- 3 км/ч видно от представения снимков материал. Не е необходимо да бъде подписан, тъй като същият няма издател, именно защото е електронен фиш – установено е от автоматично устройство в отсъствието на контролен орган и на нарушител - чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В съставения ЕФ, както се посочи по-горе, нарушението е описано по начин, който дава възможност на лицето да разбере повдигнатото му административно наказателно обвинение. Във фиша е отразена посоката на движение на МПС, както и е конкретизирано населеното място, в което е извършено нарушението в град Баня Път II – 64 км.10+400 м/населено място/, по която се е движело МПС-то, посоката на движение, датата и часа на преминаване през участъка, в който е засечена превишената скорост. В направеното заснемане на нарушението, мястото на извършване на нарушението е установено с координати. Съставеният електронен фиш съответства на одобрения от министъра на вътрешните работи образец, представен като такъв по административната преписка, както и е представена заповедта, с която е одобрен образеца. Предвид на това, не са налице нарушения относно съдържанието на оспорения фиш, водещо до неговата отмяна. Използваното техническо средство отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и по-конкретно, същото да е от одобрен тип и е преминало през последваща метрологична проверка. По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка, от които е видно, че системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания, т. е., нарушението е установено с годно техническо средство, преминало през задължителната техническа и метрологична проверка. Не се възприемат и изложените в жалбата съображения за допуснати съществени неточности в протокола от 19.02.2023 г. В същия се посочва, че се касае за общо ограничение на скоростта, тъй като пътят минава през населено място, както и че се касае за стационарен режим на измерване – „С“ и посока на действие приближаващ „П“. Не е посочен режим на измерване „в движение- Д“, както неправилно твърди касаторът, тъй като тази графа се попълва само в случаите, когато е налице такъв режим, посочен в по-горе, и в този случай се посочват начало и край на участъка, според бланковия протокол. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. В конкретния случай максималната допустима скорост за движение в населено място е 50 км. /ч., а в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено, че за превишаване от превишаване от 11 до 20 км/ч, нарушителя се наказва с глоба 50 лева. Скоростта, с която е засечен жалбоподателят е 73 км/ч, като е отчетена допустимата грешка в полеви условия от 3%, поради което правилно е установено превишението на скоростта от 20 км/ч. Относно възраженията за съществено нарушение по отношение на връчването на ЕФ и липсата на указване на срок лицето да посочи водачът на МПС на същия ден и час, съдът намира, че касаторът, като управител на дружеството, чийто собственик е процесното МПС, не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП. Нормата на чл.188 от ЗДП съдържа презумпция за отговорност на собственика на МПС, съответно на управителя, която може да бъде оборена в случай, че друг е управлявал автомобила, съгласно чл.189 ал.5 от ЗДП, даваща право в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, собственикът да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Органът няма задължение с връчването на ЕФ да запознава нарушителя с правото му да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП. Последното е законова възможност на наказаното лице по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДП и непознаването с нея не оправдава нарушителя. Касаторът не се е възползвал дори с подаването на жалбата си до районния съд да посочи лицето и да представи изискуемите документи по чл.189, ал.5 ЗДвП на лицето, за което знае да е управлявало автомобила на посочените ден и час. Поради това съдът намира, че правата на касатора не са били нарушени с оглед липсата на категорични данни за това кога е бил връчен ЕФ, а при липсата на данни, че лекият автомобил е управляван от друго лице с декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, правилно е бил ангажирана отговорността на Райковски в качеството му на управител на дружеството, чиято собственост е процесното МПС. Фактическата установеност, отразена в електронния фиш се доказва от приложеното в преписката статично изображение, което съгл. чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата по упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази насока е нормата на чл. 189, ал. 15 ЗДв. П – "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. ". Съдържанието на снимката/наименувана "клип" не поставя под съмнение, че нарушението на скорост е осъществено с МПС рег. № [рег. номер]. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че данните в съставения протокол съответстват на тези в електронния фиш, поради което същият представлява доказателство за това, че нарушението е установено и измерено с АТСС, посочено в електронния фиш и с отразената информация от измерването. Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДв. П. В случая отсъстват съществени нарушения на процесуалните правила, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – изводът произтича от писмените доказателства /преписката/, описани по-горе по съдържание. Не се споделят от настоящата инстанция възраженията на касатора, че снимката била негодна. От снимковия материал достатъчно ясно се вижда номерът на автомобила, който се разчита от АТС, и не е необходимо същата да е цветна, тъй като са ирелевантни за нарушението цвета на автомобила или неговата марка. Също така по отношение на наличието на други автомобили на снимката, съдът намира, че въпросният модел техническо средство, с което е заснето нарушението, засича с насочващ лазер върху номера на автомобила скоростта на същия, поради което е без значение дали има части от други автомобили върху статичното изображение. Предвид тези данни следва извод за наличие на достатъчно реквизити, установяващи без съмнение обвръзката между данните в протокола по чл. 10 от наредбата и данните в електронния фиш, което изключва съмнение в истинността на фактическата установеност. Протоколът съдържа данни за начало и край на работа /08. 00 до 17. 00ч/, в който период е осъществено заснемането – 11.32ч. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, каквато в случая е установена. Следва да се има предвид, че мястото на осъществен контрол е различно от мястото на фактическото позициониране на техническото средство, но е мястото, на което техническото средство е било настроено да извършва заснемане – контролирана зона. "Контролирана зона" е не мястото, на което са поставени радарът и камерата на системата, а ограниченият участък от пътя /обхват/, където са насочени същите за осъществяване контрол и съответно заснемане на нарушения. Във връзка с възраженията, че следва да се съставя АУАН и да се издава НП, съдът споделя изводите на въззивната инстанция и относно приложението на чл.39, ал.4 ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, но необжалваем минимум в текста на ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН няма. Последната урежда реда за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай, но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция няма. От своя страна, необжалваемостта по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. Съгласно действащата към момента на приемане на разпоредбата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Очевидно става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10 лв. и при наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, изводът е, че с чл. 39, ал. 4 ЗАНН е въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби до 10 лв. Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв. тъй като и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Още повече, разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв. Така, независимо, че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв. Необходимо е да се отбележи за пълнота, че нормата на чл. 85а от ЗАНН е приета също едновременно с посочените по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно от това според чл. 189, ал. 14/предишна ал. 6/, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо, съдът намира, че не е възможно ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части да е общ закон по отношение на ЗДвП. Следва да се посочи, че единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Нелогично е и противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като изрично този ред е предвиден за по-тежките. При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и ще следва същото да се остави в сила. От ответника по касацията се претендират разноски, които предвид изхода от делото следва да му се присъдят. Същите се установиха в размер на 80лв. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,