Решение № 1073 от 20.7.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 1302/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.84, ал.2 вр. чл.77, ал.1 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по жалба, подадена от В.В.Ш., гражданин на Руската федерация, ЛНЧ ••••••••••, чрез адвокат Г.В., против Решение № 8272/26.04.2023г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С оспорвания административен акт на основание чл.77, ал.1, във вр. с чл.15, ал.1, т.9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на В.В.Ш.. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, поради противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013г. Жалбоподателят сочи, че още при първоначалната си регистрация той и семейството му са заявили, че желаят да получат международна закрила именно от България. Визата, за която са кандидатствали в Чешка република, е била единствено с цел частно посещение, като към датата на кандидатстване и получаването й все още не са имали никакво намерение да търсят международна закрила в която и да е държава от ЕС. Според жалбоподателя административният орган по никакъв начин не е отчел, че са налице противоречащи си съдебни решение по отношения на решенията за трансфер на него и семейството му в Република Чехия. Направено е искане за отмяна на оспореното решение. Ответникът – Заместник - председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище по жалбата. Административен съд-Варна, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по молба вх. № РД09-2241/06. 07.2022г. от В.В.Ш., роден на •••г. в гр. Томск, Русия, гражданин на Русия, за предоставяне на международна закрила. С писмо рег. № УП214 30 /15.07.2022 г. на Началник отдел ПМЗ – кв. Овча купел, РП Ц – С офия е уведом ен директора на специализирана дирекция – "М" – ДАНС, че в държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е подадена молба за международна закрила от В.В.Ш. с оглед изготвяне на писмено становище по чл.58, ал.9 от ЗУБ. Посочено е, че на територията на Република България молителят е придружаван от своята майка М.НШ, гражданка на Русия. С отговор рег. № М-16122 /1 0.08.2022г. председателя на ДАБ при МС бил уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията на ЗУБ. На проведеното на 15.09.2022 г. интервю жалбоподателят заявил, че е напуснал Русия, след като е започнала войната в Украйна, тъй като за неговата майка съществувал риск да влезе в затвора поради това, че е журналист. С Решение № 12 3 /13.10.2022 г. на Директора на РПЦ-С офия, ТП на ДАБ при МС, на основание чл. 51, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 9 от ЗУБ, на Ш. е разрешено да се настани на избран адрес: с.Бенковски, община Аврен, област Варна, ул.“Марица“ № 66. С оглед представените в хода на административното производство документи са установени индикации за компетентност по предоставяне на международна закрила на друга държава – членка, съгласно Регламент № 604/2013г. на ЕП. Установено е, че В.Ш. притежава паспорт № 72 8430898, издаден на 18.04.2014г., валиден до 18.04.2024г. В паспорта на лицето е положена Шенгенска виза тип С, издадена от Посолството на Република Чехия в гр.Ереван, Армения, валидна от 08.04.2022г. до 07.04.2024г. С Разпореждане рег. № УП 214 30 от 16.09.2022г. и нтервюиращ ият орган при ДАБ при МС, на основание чл. 67а, ал. 2, т. 1 от ЗУБ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 604/2013 на Европейския парламент и Съвета, образува производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на Ш.. На осн. чл.12, ал.2 и ал.3 от Регламент /ЕС/ № 604/2013 на Европейския парламент и Съвета, Република България отправила искане към Република Чехия, с реф. № 56439В G001 за поемане на отговорност за чуждия гражданин. На 21.11.2022г. от страна на чешките власти е изпратена нотификация до Република България, съгласно която Чешката Република поема отговорност за разглеждане на молбата за закрила на Ш.. С Решение № 1372 5 от 22.11.2022г. на решаващ орган при ДАБ, на осн. чл.67в, т.1 от ЗУБ, във вр. с чл.12, ал.4 от Регламента, е разрешено прехвърлянето на В.В.Ш. в Чешката Република. Решението е връчено на 06.12.2022 година на кандидата на език, който оспорващият разбира, и било подписано от него, преводач и длъжностно лице. Р ешение то е било оспорено от жалбоподателя пред А дминистративен съд – София-град, който с Решение № 411/25.01.2023г., постановено по административно дело № 11578/2022г. е отхвърлил жалбата на Ш.. С оглед влязлото в сила Решение №1372 5 /22.11.22г. на решаващия орган при ДАБ, и на основание чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, Заместник - председателят на ДАБ прекратил производството за предоставяне на международна закрила на В. В.Ш. с оспореното в настоящото производство Решение № 827 2 /26.04.2023г. От приложените по делото доказателства е видно, че решение за прехвърляне в Република Чехия, след определянето й като компетентна да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила е издадено и за М.Н.Ш./майка на жалбоподателя/ и Макар В.Ш. /брат на жалбоподателя/ - Решение № 13724/22.11.2022г. С Решение № 966 / 15.0 2.2023г., постановено по адм инистративно дело № 11 577 /2022г. по описа на Административен съд – София-град е отменено Решение № 1372 4 от 22.11.2022 г., издадено от решаващ орган на ДАБ при МС, с което е разрешено прехвърлянето на М.Н.Ш.и Макар В.Ш. в Република Чехия. С постановеното съдебно решение съдът е изпратил преписката на компетентния решаващ орган на ДАБ при МС за изпълнение на задължителните указания в мотивите относно тълкуването и прилагането на закона. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения акт на това основание. Спорът в настоящото производство се свежда до наличието на законови основания за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила на В.В.Ш. по чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, с оглед приложимите разпоредби на Закона за убежището и бежанците и Регламент № 604/2013г. на Европейския парламент и Съвета. Съгласно цитираната разпоредба на ЗУБ, п роизводството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1, с което е разрешено прехвърлянето му в друга държава – членка на Европейския съюз. В регламента Регламент № 604/2013г. са уредени критериите, т.е. основанията, които ангажират компетентността на дадена европейска държава да разгледа молбата за международна закрила от конкретен кандидат, независимо дали молбата му е била регистрирана в съответната или в друга европейска държава. Ако се установи, че друга европейска държава е компетентна за разглеждането на молбата, а не държавата, където са намира кандидатът, регламентът определя и про­цедурата за неговия трансфер в тази държава, резултиращ в прекратяване на първоначалното производство в запитващата държава. Съгласно чл.77, ал.1 от ЗУБ, к огато са налице основанията по чл.15, ал. 1 /включваща и процесната т.9/, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила. По делото е безспорно установено наличието на влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1 от ЗУБ - Решение № 1372 5 от 22.11.2022 г. на решаващ орган при ДАБ, с което е разрешено прехвърлянето на В.В.Ш. в Чешката Република. При издаването му, цитираното решение е било оспорено от жалбоподателя пред компетентния български съд, и с негово окончателно решение, влязло в сила на 25.01.2023г., оспорването е било отхвърлено. С оглед фактическата установеност и императивния характер на разпоредбата на чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, оспореното в настоящото производство решение се явява издадено при изпълнен фактически състав на предпоставките за неговата материална законосъобразност, и в съответствие с целта на закона и Регламента, налагащи ясно определяне на компетентната държава по предоставяне на международна закрила и недопускащи развитието на паралелни производства. Влязлото в сила решение за прехвърляне, явяващо се единствена и достатъчна предпоставка за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила по отношение на кандидата, се ползва със стабилитет и изпълняемост, и не би могло да бъде подлагано на нов съдебен контрол. Ирелевантни в случая са доводите, изложени в жалбата, че визата, за която са кандидатствали в Чешката република е единствено с цел частно посещение, като не са имали намерение да търсят международна закрила. Наличните критерии по Регламента за определяне на държавата – членка, компетентна да се произнесе по искането за международна закрила, включително по чл. 12, т. 3, б. "а", , "б" и "в", са обективни по своя характер, и независими от субективните намерения на кандидатите. Изложените аргументи, освен че са били обсъдени в производството по оспорване на акта за прехвърляне на жалбоподателя в компетентната Чешка Република, са и неотносими към настоящото производството. От представения отговор на искането от Чешката република е видно, че тя поема отговорност за жалбоподателя. Субективните предпочитания на кандидатите да получат международна закрила в България, вместо в Република Чехия, не могат да дерогират приложимостта на императивните критерии при спазена процедура по искане за поемане на отговорност, съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013 г. В тази връзка следва да бъдат отчетени и насоките, дадени от СЕС по дело № C-661/17 (М.А и др. срещу International Protection Appeals Tribunal и др.), за съотношението между заложените в Регламента критерии и висшия интерес на детето. В производството е търсено установ яване дали член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 г. трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка, която не е компетентна съгласно критериите по този регламент, да разгледа молба за международна закрила, да вземе предвид висшия интерес на детето и самата тя да разгледа тази молба на основание член 17, параграф 1 от посочения регламент. Съдът констатира, че съображенията, свързани с висшия интерес на детето, не биха могли да задължат държава членка да упражни това право и да разгледа молба, за която не носи отговорност, т.е. член 6, параграф 1 от Регламент а трябва да се тълкува в смисъл, че не налага на държава членка, която не е компетентна, съгласно критериите по този регламент, за разглеждането на молба за международна закрила, да вземе предвид висшия интерес на детето и да разгледа тази молба на основание член 17, параграф 1 от посочения регламент. Предвид гореизложеното, жалбата срещу Решение № 8272/26.04.2023г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Воден от изложеното и на осн. чл.85, ал.3, във вр. с чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците, Административен съд – Варна, пети състав,