Решение № 5486 от 27.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 8135/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я /ЗАНН/. Образувано е по жалба от „••••••••••“ ЕАД, ЕИК •••••••• срещу наказателно постановление (НП) № МН-ЗБ-23-034/22.05.2023 г., издадено от началника на регионален отдел „МН •••••••••••“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, с което на основА.е чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за измервА.ята /ЗИ/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В жалбата се твърди че с протокол от 03.04.2022 г. на дружеството – жалбоподател са дадени задължителни предписА.я да спре използването на описА.те в протокола средства за измерване – топломери и водомери – до удостоверяването им със знаци по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като е посочено, че санкция ще бъде наложена ако предписА.ята не бъдат изпълнени. Същевременно се твърди, че още на 24.02.2023 г. и уредите на посочените в протокола адреси са били сменени с такива, на които е извършена проверка и са нанесени необходимите знаци. Твърди се, че към момента на издаване на НП нарушение не е налице. Отделно се твърди, че в НП липсва точно описА.е на нарушението, не са посочени дата и място на нарушението, описА.те факти не отговарят на осъществилите се. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН, в подкрепа на което искане са цитира практика на СРС по идентичен случай. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседА.е жалбоподателят – „••••••••••“ ЕАД редовно призован се представлява от юрк. Д., надлежно упълномощена, която в пледоарията си по съществото на делото акцентира върху обстоятелството, че към датата на издаване на наказателното постановление нарушение не е налице, а ако съдът приеме, че такова е извършено, моли същото да се квалифицира като маловажен случай. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата стрА. – началникът на регионален отдел „МН •••••••••••“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при ДАМТН редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител се аргументира законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Представя се решение на АССГ, с което решението, на което се позовава жалбоподателят е отменено. Съдът, като обсъди събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа стрА. следното: На 23.02.2023 г. в 11: 40 часа, свидетелят А. Л. П.- главен инспектор в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор извършила проверка в абонатна станция в жилищен блок, с адрес в гр. София, ж.к. „•••••“ 8, бл. •••, вх. А. В хода на проверката свидетелката установила, че за измерване на обема студена вода, който преминава през подгревателя за битово горещо водоснабдяване, монтиран в проверената абонатна станция „••••••••••“ ЕАД /в качеството си на дружество, което осъществява снабдяване и търговия с топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. София/ използва водомер тип ЕТК с идентификационен № 07353001, производство на Contor Group с технически и метрологични характеристики: номинален разход Qn 6 rrT/h. По време на проверката посоченият водомер се намирал в употреба, тъй като бил монтиран на абонатната станция, която осигурявала захранване с гореща вода за битови нужди на абонатите. При проверката на 23.02.2023 г. свидетелката установила, че върху използвА.я водомер не е имало поставен знак от извършен метрологичен контрол - последваща проверка, тъй като липсвала пломбата на мястото предвидено за поставяне на такъв знак. На 03.04.2023 г. с протокол № 101-201/03.04.2023 г. на „••••••••••“ ЕАД били дадени задължителни предписА.я да спре използването на средства за измерване - топломери и водомери, в т.ч. и описА.я по-горе водомер с идентификационен № 07353001 до удостоверяване със знаците по чл. 43, ал.1 от ЗИ на положителни резултати от извършена последваща проверка. На същата дата свидетелката П. съставила срещу „••••••••••“ ЕАД в присъствие на упълномощен представител акт за установяване на административно нарушение № 1С825/03.04.2023 г. за нарушение на чл. 44, т.4 вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измервА.ята. Актът бил предявен за запознаване на упълномощеният представител на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. На 24.02.2023 г. процесния водомер бил демонтиран и на негово място бил монтиран друг с фабричен номер 1633001447 и номер на пломба 215423. На 22.05.2023 г. въз основа на АУАН № 1С825/03.04.2023 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на дружеството на 25.05.2023 г., а на 07.06.2023 г. била подадена и жалбата срещу него. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след А.лиз на събрА.те по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показА.ята на свидетеля А. Л. П., протокол за задължителни предписА.я № 101-201/03.04.2023 г., протокол за подмяна на водомер от 24.02.2023 г., покА., пълномощно, известие за доставяне, заповед № 2010-79/07.02.2023 г. и заповед № А-366/02.06.2022 г. и двете на председателя на ДАМТН. Съдът кредитира показА.ята на свидетелката П., тъй като същите са обективни, добросъвестно депозирА. и информативни. Свидетелката пресъздаде пред съда личните си впечатления във връзка с извършената проверка и установеното при нея, а именно, че при планова проверка на 23.02.2023 г. на абонатна станция на бл. ••• в ж.к. „•••••“ в гр. София е установила поставен пред подгревателя водомер, който водомер е бил без поставен знак за преминат метрологичен контрол /последваща проверка/, за което в присъствие на представител на дружеството впоследствие съставила АУАН. Представеният протокол за задължителни предписА.я № 101- 201/03.04.2023 г. подкрепя заявеното от свидетелката, като в него е вписан и номера на самия водомер, която е установен при проверката в ж.к. „•••••“ /посочен в протокола под № 7/, а от протокол за подмяна на водомер от 24.02.2023 г. се установи, че същият бил подменен с друг още на следващия ден. От представените заповеди на председателя на ДАМТН съдът извлече данни за компетентността на актосъставителя и АНО – първият да съставя АУАН, а вторият - да издава наказателни постановления. При така установеното от фактическа стрА. съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. РазгледА. по същество същата е неоснователна по следните съображения: В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основА.ята, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни оргА.. Съгласно чл. 94, ал.1 от ЗИ актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор длъжностни лица от Главна дирекция „Метрологичен надзор“, сред които лица видно от т. 10 на приетата по делото заповед № 2010-79/07.02.2023 г. на председателя на ДАМТН е и свидетелката А. Л. П.. От заповед № А-366/02.06.2022 г. на председателя на ДАМТН се установява, че същият е делегирал правомощията си да издава НП за нарушения на чл. 85 от ЗИ и на началника на РО МН „•••••••••••“ Г.Д., който е издал и процесното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН- нарушението и нарушителят са установени на 23.02.2023 г., а АУАН е съставен на 03.04.2023 г. Наказателното постановление е издадено по- малко от два месеца след съставяне на АУАН, очевидно при спазване на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Неоснователно е възражението на жалбоподател, че АУАН и НП не съдържат ясно и точно описА.е на извършеното нарушение, респ. че не са посочи датата и мястото на извършване на нарушението. И в двата процесуални документа вмененото на жалбоподателя деяние е описано достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, като не е налице каквото и да било затруднение за жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. На извършеното от жалбоподателя е дадена точна правна квалификация, отговаряща на описА.те факти. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 23.02.2023 г., в гр. София, на посочения адрес – ж.к. „•••••-8“, бл. •••, вх. А, поради което твърдението за нарушение на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН са лишени от фактическо основА.е. Дали датата и мястото на извършване на нарушението са тези, посочени в АУАН и НП е въпрос по същество. Аргументите на жалбоподателя във връзка с дадените задължителни предписА.я, указА.ето, че санкция ще се наложи едва при неизпълнението им и подмяната на водомера още в деня след проверката съдът намери за неотносими в процесния случай, тъй като жалбоподателят не е санкциониран за неизпълнение на задължителни предписА.я, а за различно нарушение, извършено повече от месец преди даване на предписА.ята. Съгласно разпоредбата на чл. 44, т.4 от Закона за измервА.ята лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35 /знак за одобрен тип средство за измерване/, чл. 39, ал. 1 /знак за първоначална проверка/ и чл. 43, ал. 1 /знак за извършена последваща проверка/. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗИ последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Съгласно ал. 3 на същия законов текст последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка, в случай на унищожаване на знака или по желА.е на лицето, което използва средството за измерване. В конкретния случай за описА.я водомер е следвало, поради унищожаване на знака от метрологичен контрол /по време на проверката е липсвала изобщо пломбата на мястото, предвидено за поставяне на такъв знак/ да му бъде извършена последваща проверка и да бъде поставен знак за последваща проверка по чл. 43, ал.1 от ЗИ. По делото безспорно се установи, че към момента на извършване на проверката от стрА. на свидетеля А. П. – 23.02.2023 г. процесния водомер тип ЕТК с идентификационен № 07353001, производство на Contor Group е бил използван от дружеството –жалбоподател - същият бил поставен пред подгревателя и измервал обема на студена вода, преминала през подгревателя за битовото горещо водоснабдяване и върху него не е бил поставен знак, удостоверяващ извършена на средството за измерване последваща проверка тоест без изискуемия от чл. 44, т.4 ЗИ знак, с което от обективна стрА. „••••••••••“ ЕАД е осъществило от обективна стрА. състава на вмененото му нарушение. Прав е жалбоподателят, че понятията време и място на извършване на нарушението и време и място на установяване на нарушението не са равнозначни, но в процесния случай те съвпадат. Датата на извършване на нарушението съвпада с датата на установяването му – именно при проверката на 23.02.2023 г. е установено, че в същия момент дружеството използва средство за измерване – водомер без изискуемия знак за последваща проверка - същото е било монтирано пред подгревателя и е измервало преминаващия обем студена вода. Дали процесния водомер е монтиран в същия ден или по – рано е ирелевантно - същественото е, че на посочената в АУАН и НП дата той е бил използван и в същия ден е установено това обстоятелство. Мястото на извършване на нарушението е мястото, на което средството за измерване е било използвано без знака по чл. 44, т.4 ЗИ, а именно гр. София, ж.к. „••••• – 8“, бл. •••, вх. А, където всъщност то е било и установено. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че още в деня след проверката процесният водомер е подменен с друго средство за измерване, върху което са били поставени изискуемите от чл. 44, т.4 ЗИ знаци, това обстоятелството не сА.ра извършеното нарушение, а би имало значение единствено при индивидуализиране на имуществената санкция. Отговорността на юридическите лице е обективна и безвиновна, поради което въпросът за вината не подлежи на изследване. В параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, а именно „този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. В настоящия случай не може да се приеме, че извършеното от жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид - същата нито е незначителна, нито са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Използването на това средство за измерване не засяга индивидуален потребител, а широк кръг лица, което повишава обществената опасност на извършеното да степен, оправдаваща използването на административнонаказателна принуда. Дори и да се приеме, че монтирА.я на мястото на процесния водомер нов такъв е с поставени знаци по чл. 44, т. 4 от ЗИ тоест, че нарушението е било отстранено на следващия ден, то това обстоятелство само по себе си не обосновава извод за маловажност на извършеното нарушение, а е аргумент за определяне на по-нисък размер на имуществената санкция. Разпоредбата на чл. 85, ал.1 ЗИ предвижда налагане на глоба на физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 44 от ЗИ в размер от 100 до 300 лева. За същото нарушение, извършено от юридическо лице ал.2 предвижда налагане на имуществена санкция от 200 до 500 лева. За извършеното нарушение на чл. 44, т.4 вр. чл. 43, ал.1 от ЗИ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимален размер от 200 лева, който според настоящия съдебен състав е обоснован и справедлив, годен да мотивира жалбоподателя зА.пред да спазва изисквА.ята на законите, регулиращи неговата дейност. С оглед изхода на делото и направеното искане от стрА. на представителя на въззиваемата стрА. в писмените бележки съдът следва да присъди на основА.е чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ДАМТН разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен в размер на 80 лева, съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата и правна сложност. Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН СЪДЪТ