Решение № 210 от 6.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 731/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на П. А. И., с [ЕГН], от [населено място], чрез адвокат Г. Б. от АК – Перник, срещу Решение № 16 от 21.10.2024 г., постановено по АНД № 27/2024 г. по описа на Районен съд – Трън. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 79 от 10.06.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, с което на П. А. И., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева). В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, поради нарушения на приложимия закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка, с което се иска отмяната му. По същество се излагат съображения, че в решението са коментирани само доводите на наказващия орган, че от НП не става ясно, какво точно е извършеното нарушение и какво е нарушено. Твърди се, че противоречиво са посочени нарушените законови разпоредби и че изложеното в АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП не съответства на приложените законови разпоредби. Касационният жалбоподателя заявява, че нарушението е недоказано, че обвинението се крепи на предположения, а районният съд не е анализирал в цялост всички налични по делото доказателства. По изложените аргументи, от касационния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор. В проведеното на 22.01.2025 г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения и моли съда да отмени оспорения съдебен акт. По делото е постъпила и писмена молба вх. № 165 от 22.01.2025 г., депозирана от процесуалния представител адвокат Г. Б. от АК – Перник със становище по съществото на спора и претенция за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. След съдебно заседание са постъпили и допълнителни обяснения с вх. рег. № 192 от 27.01.2025г. и вх. рег. № 283 от 05.02.2025г., на касационния жалбоподател, приложени извън кориците на делото. В проведеното на 22.01.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – директорът на РДГ – Кюстендил, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт А. Е.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Пледира законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание на 22.01.2025 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като законосъобразно. Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. По същество съдът намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите за това са следните: С НП № 79 от 10.06.2024 г., директорът на РДГ – Кюстендил, налага на П. А. И., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика (удостоверение № 2550/23.02.2002 г.), административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за това, че на 02.01.2024 г., в териториалния обхват на РДГ – Кюстендил, ТП ДГС – Трън, [населено място], община Трън, област Перник, отдел 313, подотдел „Ю1“, в имот КВС № 55453.131.26, е издал за имота Протокол за освидетелстване на сечище № 0736581/02.01.2024 г., в който не е отразена площта, на която е извеждана сечта, не са отразени количествата действително добита дървесина, както и наличната в сечището или на временен склад. Изложеното е установено при извършена на 05.01.2024 г. проверка, от служители на РДГ – Кюстендил, за която е съставен Констативен протокол (КП) вх. № 56/08.01.2024 г., като контролните органи констатират, че в имот КВС № 55453.131.26, в по-голямата част от площта, сечта е изведена и дървесината е налична в сечището, което показва, че Протокол за освидетелстване на сечище № 0736581/02.01.2024 г. е с невярно съдържание. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Трън, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава в цялост като законосъобразно. За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото писмени доказателства приема, че не са налице предпоставки за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание – производството е водено от компетентни органи, при съобразяване на изискванията на ЗАНН за форма и реквизити, с посочване на нарушените законови разпоредби, включително санкционната такава, с описание на нарушението достатъчно, пълно и конкретно, с всички елементи от състава му, позволяващо индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗГ, с наличие на нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП при описанието на административното нарушение и фактите и обстоятелствата по неговото извършване. По същество, въз основа на приобщените по делото в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства в решението се приема, че фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по безспорен начин. Районният съд приема, че по делото е доказано, че при извършената на 05.01.2024 г., от горски инспектори при РДГ – Кюстендил, проверка в имота, находящ се в землището на [населено място], общ. Трън, отдел 313, подотдел „Ю1“, частна горска територия, в обект КВС № 55453.131.26, с издадено позволително за сеч № 0746580/09.11.2023 г. от П. И., контролните органи констатират състояние на обекта, което се различава коренно от описаното в протокола за освидетелстване на сечището, а именно: Сечта в имота е изведена (дърветата по позволително за сеч са отрязани), дървесината е наредена на фигури в сечището, повечето отсечени дървета не са извозени, противно на описаното в Протокол № 0736581 от 02.01.2024 г., съставен от П. И., с отбелязване, че: „в имота не е работено и че същия остава преходен за 2024 г.“, както и с липсата на нанесени в протокола данни за площ, от която са изведени дърветата, за действително добита дървесина и налична дървесина в сечището или във временен склад. Въз основа на това в решението се приема, че по делото е доказано, че П. И., на 02.01.2024 г., като лице по чл. 235 от ЗГ, е издал документ, в който е отразил неверни обстоятелства, като с извършеното е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Районният съд приема в тази връзка, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по делото не е доказана по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение, засягащо важни обществени отношения, предмет на регулиране със ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Видът и размерът на наложеното административно наказание решаващият първоинстанционен състав преценява като законосъобразни – наложено е предвиденото административно наказание „глоба“, в минимален размер, индивидуализиран правилно. Решението е правилно. Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите в решението за формална и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително в частта за описанието на процесното нарушение и конкретно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, в каквато посока се преценява изложеното в жалбата. От районния съд е извършена правилна преценка относно съобразяването на процесуалния закон при издаване на оспореното наказателно постановление, като в решението е даден отговор на доводите, изложени в тази част на жалбата (чл. 339, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Мотивите, обосновали тази част на оспорвания съдебен акт се споделят изцяло от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към съответната част на първоинстанционното решение. С решението е приложен правилно и материалният закон, а в хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения, свързани с извършената от съда доказателствена дейност. Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора основано в принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Доказателствената съвкупност е запълнена с достатъчно по обем доказателствени материали. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, а изводите по фактите са направени след обективно, всестранно и в цялост обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Съответно при вземане на решението си районният съд е съобразил изцяло разпоредбата на чл. 303 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като е приел административнонаказателното обвинение за доказано по несъмнен начин въз основа на представените по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК настоящият състав възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване. Споделя се изцяло от касационния съд и оценката на доказателствата, извършена в обжалваното решение като основана в доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Във връзка с горното, правилно Районен съд – Трън, приема, че безспорно установеното от фактическа страна въз основа на приобщените по делото доказателства, изпълва именно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав. Без основание са доводите в касационната жалба, че в НП не е посочена конкретно нарушената от наказаното лице законова разпоредба. Както в АУАН, така и в НП, посочена за нарушена е разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, а същата е поставена във връзка със санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Именно това са, отнесено към фактите, нарушените в процесния случай законови разпоредби, а същите правилно са поставени в привръзка и със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ. На следващо място и по съществото на приложимия материален закон: Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ, сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии извън посочените в т. 1 и 2, с което собственикът на имота има сключен договор за конкретния имот. Според чл. 109, ал. 1 от ЗГ, в срок до 30 след приключване на сечта, лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището. Съгласно ал. 3 на с. чл., протокол за освидетелстване на сечището се съставя и в случаите, когато до края на календарната година сечта в насаждението не е приключила. Съгласно § 37, ал. 1 от ДР на ЗГ, изпълнителният директор на ИАГ утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Образците се публикуват на интернет страницата на ИАГ. Според чл. 257, ал 1, т. 2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии ( приета вкл. на основание чл. 196, ал. 3 от ЗГ), лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ, издадена на основание § 37 от ДР на ЗГ, е утвърден образец (Приложение № 1) на документ по ЗГ – протокола за освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ. Заповедта е публикувана и достъпна на интернет страницата на ИАГ ( [интернет адрес] ). От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че техни адресати, включително субекти и на административнонаказателна отговорност, са особена категория лица, които по силата на заеманата от тях длъжност или по силата на нормативен акт, имат определени правомощия, както и вменени конкретно задължения. По делото не е формиран спор, че касаторът е лице, упражняващо лесовъдска практика по смисъла на чл. 233 от ЗГ, вписан в регистъра по чл. 235 от ЗГ. Безспорно е установено от доказателствата също, че П. И. е лицето, издало ПС № 0746580/09.11.2023 г., за извършване на сеч в процесния имот. Следователно същият е както адресат на задължението по чл. 109 от ЗГ да състави протокола за освидетелстване на сечището по издаденото ПС, така и потенциален субект на административнонаказателна отговорност по ЗГ, каквато в случая е ангажирана. Съвкупната преценка на изложените в касационната жалба доводи сочи, че спорът по делото е относно това, дали чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии попада сред визираните в чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ подзаконови актове по прилагането на ЗГ, чието неизпълнение във връзка със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ, е посочено като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на П. И.. Безспорно е, че санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е бланкетна – препраща към норми на ЗГ, както и препращаща – към норми на подзаконови актове по прилагането на ЗГ, към решения и предписания, основани на тях. В случая препратката е към Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, издадена на основание вкл. чл. 196, ал. 3 от ЗГ. На свой ред разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, също е бланкетна – препраща към заповедите на изпълнителния директор на ИАГ за утвърждаване на съответните образци, с които заповеди се определят и редът и условията за получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение на документите по ЗГ, които заповеди се издават на основание § 37 от ДР на ЗГ. Такъв акт е и Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ (л. 13 и 14 от АНД), с която е утвърден образецът на протокола за освидетелстване на сечището, а същата е задължителна за изпълнение от лицата, съставящи протоколите по чл. 109 от ЗГ. В този образец ясно е указано, какво следва да бъде отразено в протокола по чл. 109 от ЗГ, включително в частта му, съдържаща таблица, в която следва да се посочи площ, на която е изведена сечта, количествата действително добита дървесина, както и наличната дървесина в сечището или на временен склад. Очевидно е от доказателствата по делото, че към момента на съставяне на процесния протокол касаторът е използвал именно така утвърдения образец, т.е. бил е запознат и с въпросната заповед. Но следва да се посочи, противно на доводите на защитата на касатора, че тази заповед е и обнародвана по реда, предвиден в разпоредбата на § 37 от ДР на ЗГ, съответно е публично достъпна на интернет страницата на ИАГ, посочено по-горе. Във връзка с изложеното и доколкото по делото е безспорно, че процесният Протокол за освидетелстване на сечище № 0736581/02.01.2024 г., съставен от касатора, не съдържа данните за площта, на която е изведена сечта, за количествата действително добита дървесина, както и за наличната в сечището или на временен склад дървесина, обосновано от съставителя му с посочване, че към 02.01.2024 г. „в имота не е работено“, предвид действителното състояние на имота към 05.01.2024 г., когато е извършена проверката от контролните органи на РДГ – Кюстендил, този документ не съответства на изискванията за попълването му съобразно утвърдения образец. Изложеното обуславя осъществен административнонаказателен състав по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във вр. със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ – издаване от страна на касатора, в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, на документ – протокол за освидетелстване на сечище по чл. 109 от ЗГ, в нарушение на условията и реда за неговото попълване, определени със заповедта за определяне на образеца на този протокол. Тук следва да се посочи, като се вземе предвид вписаното в протокола, че „в имота не е работено“, че обективно е невъзможно в рамките на два дни – от 02.01.2024 г. до 05.01.2024 г., в състоянието на сечището да настъпят промени, представляващи извеждане на сечта в по-голямата част на процесния имот, наличност на дървесината на сечището, включително подреждането ѝ на фигури, в каквато посока са писмените и гласни доказателства, приобщени в хода на съдебното дирене пред районния съд, основали на свой ред заключенията по фактите в оспорения съдебен акт. В подкрепа на извода, че в протокола не е отразено обективното състояние на сечището са и доводите на наказаното лице в жалбата пред районния съд (които са в пълно противоречие с отбелязването в протокола, че „в имота не е работено“), а именно, че дървесината в сечището е било невъзможно да бъде измерена, т.е. такава е била налична. В случая дори да се допусне хипотетично, че именно такава е била ситуацията на сечището, това обстоятелство е следвало да бъде посочено в протокола като обективна пречка за вписване на част от изискваните в образеца данни, които безспорно се изисква се да бъдат въведени в мерна единица куб. м, вместо невярното – „в имота не е работено“. Следва да се отчете не на последно място в подкрепа на изводите, че съдържанието на процесния протокол не отговаря на обективното състояние на сечището към датата на издаването на документа, че по делото са налице също и данни, че този протокол за освидетелстване на сечището е съставен от наказаното лице без към 02.01.2024 г. П. И. да е извършил физическа проверка на място към този момент. В жалбата пред районния съд се сочи, че „ситуацията“ на сечището е констатирана на 26.12.2023 г., или седем дни преди съставяне на процесния протокол. Релевантно към установените по делото обстоятелства е решението и в частта му за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и касателно вида и размера на наложеното с процесното наказателно постановление административно наказание. Споделят се изводите на първоинстанционния съдебен състав, че нарушението не е маловажно, съответно че наложено е законосъобразно по вид административно наказание „глоба“, в справедлив минимален размер от 300 лв., което се явява съобразено с правилата за определяне на административните наказания, установени в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Решението на Районен съд – Трън, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Относно разноските: С оглед изхода на делото касаторът няма право на разноски. С оглед изхода на делото, своевременната претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на РДГ – Кюстендил, юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган (чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 158, ал. 2 от ЗГ), съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,