РЕШЕНИЕ

№ 253

гр. Русе, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело № 20234520100391 по описа за 2023 година Ищецът М. И. М. твърди, че на 28.09.2022г., около 13.45 часа, пътувал със собствения си автомобил в Центъра на гр.Русе. При преминаването по ул.”Духовно възраждане” до бл.”Зорница” капак на канализационна шахта се отворил и ударил автомобила му отдолу, като пръстена на шахтата не бил фиксиран неподвижно. Веднага спрял и установил, че ударът е нанесъл щети по автомобила му. Видимите щети били десен праг, предпазна кора и държач за крик. Изтеглил автомобила си встрани, за да не пречи на движението. Обадил се на телефон 112 и малко след това пристигнал екип на „Пътна полиция”, които съставили протокол за ПТП № 1814220/28.09.2022г., в който били отразени обстоятелствата, причините и условията за настъпилото ПТП и нанесените материални щети. Автомобилът на ищеца бил марка „Ауди”, модел „А6” с рег.№ ••••••••. Инцидентът възникнал при преминаване по улицата с разрешена и съобразена с неравностите скорост от около 10-20 км/ч., непосредствено след като бил направил завой надясно идвайки от ул.”Велико Търново”. Канализационната система, включително ревизионните шахти, на територията на Община Русе е общинска собственост по силата на разпоредбата на пар.7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА. За изграждането на шахтите и тяхното текущо поддържане в надлежно състояние отговорност носи именно ответната община, като юридическо лице, чрез своите служители. Счита, че в случая шахтата, през която преминал с автомобила си, не била поддържана в състоянието, което изисква законът – чл.26, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи. Тази норма изрично предвижда, че входните отвори на ревизионните шахти, проектирани под улици, се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и трябва да отговарят на изискването да са осигурени срещу пропадане. Това правило има предвид не само първоначалното изграждане на шахтите, но и тяхното текущо поддържане и експлоатация. Претърпените от ищеца имуществени вреди са пряк резултат именно на неизпълнението на посочените задължителни изисквания, тъй като капакът и пръстена на шахтата не са били неподвижно закрепени и осигурени срещу пропадане и при преминаване през тях с гумата на автомобила те ударили същия в долната му част. Отремонтирал автомобила си за своя сметка. За ремонта на автомобила заплатил 822.60 лева, от които 478.66 лева за труд и 343.94 лева за части. С оглед на изложеното за него възвиква правен интерес да предяви този иск за заплащане на причинените му имуществени вреди срещу ответника. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе, да му заплати сумата от 822.60 лева за причинени му имуществени вреди, представляващи щети по собствения му автомобил „Ауди А6” с рег.№ ••••••••, настъпили при ПТП на 28.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.49 от ЗЗД.

Ответникът Община Русе с адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” № 6, представлявана от Кмета Пенчо Пламенов Милков, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че Община Русе не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като ревизионната шахта, върху която е преминал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег.№ ••••••••, собственост на ищеца, във връзка с която се твърди, че е настъпило ПТП, не е част от пътното платно. По смисъла на пар.6, т.1 и т.7 от ДР на ЗДвП: „Път” е всяко земна площ, предназначена за движение на пътни превозни средства, като към пътищата се приравняват и улиците. „Пътното платно” е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Законодателят не е включил в елементите на пътното платно и съоръженията на техническата инфраструктура такива по смисъла на ЗУТ. По смисъла на пар.5, т.31 от ДР на ЗУТ „Техническа инфраструктура” е система от съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията и др. Съобразно чл.64, ал.1, т.3 от ЗУТ елементи на техническата инфраструктура са преносните /довеждащите и отвеждащите/ проводи /мрежи/ и съоръженията към тях в урегулирана територия, в случая улица, съобразно ГТКП към ОУПО. Твърди, че вредата не е настъпила на неравност на пътното платно /дупка/, т.е. настъпването й не е в причинно-следствена връзка с дефект на пътното платно, за да се ангажира отговорността на собственика на пътя /улицата/. Собственик на процесното съоръжение на техническата инфраструктура, като част от канализационната мрежа, е ВиК ООД. Ето защо, за вреди причинени от вещи, в случая капак на ревизионна шахта, представляващ конструктивна част /принадлежност/ на шахтата, съобразно чл.50 от ЗЗД, следва да отговаря дружеството, а не Община – гр.Русе. По силата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Твърди, че ревизионната шахта ведно с конструктивните й елементи /капак и венец/ е част от канализационната мрежа и като такава е собственост на „ВиК” ООД и се намира под надзора на дружеството. Отворът върху който е поставен капакът на ревизионната шахта, представлява отвор в пътното платно, но разположените в него венец и капак не са част от същото. Ето защо единствено дружеството следва да носи отговорност за претърпени вреди произтекли от ПТП като следствие от неизправност на канализационни шахти. Щетите на превозното средство не са в следствие на ПТП, причинено от виновно поведение на Община Русе, а са причинени от виновно поведение на дружеството „ВиК” като оператор на ВиК услуги, в качеството му на собственик на канализационната мрежа от която е част /елемент/ ревизионната шахта като част от канализационната мрежа, която е комплектована с венец, респ. с капак, който се закрепя за него, посредством панта. Входните отвори на ревизионните шахти, проектирани като такива под улица се предвижда да са с капаци с горна повърхност по нивото на уличната настилка и следва да са осигурени срещу пропадане, предвид изискването на чл.26, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-8/17.05.2013г. за проектиране и изграждане на канализационните системи. Отворът върху който е поставен капакът на ревизионната шахта, представлява отвор в пътното платно, но разположените в него венец и капак не са част от същото. Ответникът твърди, че задължение на ВиК оператора е било да следи за състоянието на венеца и капака на шахтата, респ. за правилното закрепване на капака към венеца. Твърди, че задължение на ВиК и да подменя старите капаци от полимер-бетон с чугунени такива, респ. да извършва ремонти по правилното закрепване на капака за венеца, за които ремонти дружеството изготвя работна карта за всеки месец. Канализационната система, в това число и ревизионните шахти с техните конструктивни елементи, не са собственост на Община Русе и Общината не е носител на задължение за поддръжката им в изправно състояние. Поради това счита, че не следва да носи отговорност за вредите причинени от неизправност на процесната шахта, а такава носи субектът, чието задължение и отговорност е да я поддържа и ремонтира, т.е. операторът на ВиК услуги. В случай, че съдът приеме, че Община – гр.Русе следва да отговаря по предявения иск, то оспорва описания в исковата молба мехънизъм на ПТП, който не е в състояние да причини всички описани щети по лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег.№ ••••••••, за които ищецът претендира обезщетение. Не е доказано твърдяното ПТП от 28.09.2022г., точното място къде е настъпило то, местоположението и видът на процесната шахта, както и че са налице щети по превозното средство в резултат на такова и то поради виновно поведение на Община Русе. Липсва конкретно описание на тези обстоятелства в съставения протокол за ПТП, а и той не се ползва със задължителна доказателствена сила по отношение на самия механизъм на настъпване на ПТП, вредите по автомобила и причинно-следствената връзка между тях. Искът не е доказан и по размер. Твърди също, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесното МПС, тъй като то по време на реализиране на инцидента е било технически неизправно и управлявано с гуми, които са по- податливи на увреждане при удар в пътна неравност. Автомобилът е бил управляван с гуми, с ДОТ по-малък от изискуемия от закона, както и с по-нисък профил, което обстоятелство допринася за увеличаване на вероятността за увреждане на същите, както и на джантите, върху които те са поставени. От съставения протокол на ПТП се установява по безспорен начин, че водачът на увредения автомобил е бил употребил алкохол, предвид отбелязването в графата – да. Този факт също води до извод, че водачът е спомогнал с поведението си за настъпване на процесното ПТП.

Третото лице, подпомагащо ответника – „Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК 827184123, твърди, че процесната шахта е собственост на Община Русе съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4 от Закона за водите, като същата не се води в баланса на дружеството и не му е предавана за стопанисване, в съотвествие с изискванията на чл.198ж от ЗВ. Твърди и че ул.”Духовно възраждане, попада в обхвата на проект „Основен ремонт на първостепенната и второстепенната улична мрежа на гр.Русе” и не е приета с акт обр.15, предвид предстоящите ВиК ремонти, т.е. същата е била в процес на ремонт по проекта на общината, който и видно от приложения към изготвената съдебно-техническа експертиза снимков материал, е бил в ход, тъй като цялата улица е фрезована, което няма как да бъде направено от изпълнителя на дейностите по проекта изпълняван от Оператора. Твърди и че нищо не отменя задълженията на собственика на пътя – Общита Русе, да поддържа същия безопасен и да сигнализира евентуални опасности по него по време на строителството, при действащата временна организация и безопасност на движението, а още повече след нейната отмяна.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и е доказано, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег.№ ••••••••. На 28.09.2022г., около 13.45 часа, М. М. пътувал със собствения си автомобил в Центъра на гр.Русе. При преминаването по ул.”Духовно възраждане” до бл.”Зорница” капак на канализационна шахта се отворил и ударил автомобила му отдолу, като пръстена на шахтата не бил фиксиран неподвижно. Веднага спрял и установил, че ударът е нанесъл щети по автомобила му. Видимите щети били десен праг, предпазна кора и държач за крик. Изтеглил автомобила си встрани, за да не пречи на движението. Обадил се на телефон 112 и малко след това пристигнал екип на „Пътна полиция”, които съставили протокол за ПТП № 1814220/28.09.2022г., в който били отразени обстоятелствата, причините и условията за настъпилото ПТП, нанесените видими материални щети по превозното средство, както и че в същият е посочено, че водачът на увредения автомобил не е бил употребил алкохол. От показанията на съставителя на протокола за ПТП – свидетелят С. С. И. е видно, че при съставянето на документа се зачертава излишното, както е посочено и в него. В този случай водачът не е употребил алкохол и за това остана „не”, а е зачертано „да”. Остава това, което е вярното, а се зачерква грешното. При съставянето на Констативния протокол за ПТП е бил изготвен и снимков материал на шахтата, автомобила и уврежданията по него, които снимки са представени по делото. Ищецът отремонтирал автомобила си за своя сметка, а за ремонта на автомобила заплатил 822.60 лева, от които 478.66 лева за труд и 343.94 лева за части, за което му били издадени фактура № 127/29.12.2022г. и фактура № 32/04.11.2022г. и представени касов бон и разписка за плащането на паричните суми.

Представен е договор за възлагане на СМР за ЧГЧ, сключен между „ВиК” ООД – гр.Русе и ДЗЗД „ВиК-Русе” – гр.Варна и обяснителна записка към инвестиционен проект „Реконструкция на ВиК мрежи в ЦГЧ” към него, съгласно който бенефициент по проекта във връзка с Оперативна програма „Региони и разстеж” е „ВиК-Русе” ООД, които са и възложител по този договор. В договора е посочено, че времето за завършване, за проектиране и изпълнение на СМР на Обекта е не по-късно от 30.06.2022г. С искане от подизпълнителя ДЗЗД „Русе-ВиК” – гр.Варна, е поискано съобразно Наредба № 3/2010г. издаване на заповед за временна организация и безопасност на движението по ул.”Духовно възраждане”. Със Заповед № РД-01-1431/25.05.2022г. на Кмета на Община Русе е била въведена временна организация на движението. С уведомление от 21.09.2023г. подадено от ДЗЗД „Русе-ВиК” – гр.Варна, дружеството е поискало изпълнение на СМР – подготовка и полагане на асфалт по ул.”Духовно възраждане” и заемане на същата улица на 21.09. – 22.09.2023г.

Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от представените протокол за ПТП № 1814220/28.09.2021г. и снимков материал към него; фактура № 127/29.12.2022г.; фактура № 32/04.11.2022г.; разписка от 07.11.2022г., издадена от Изи Пей и работна карта; показанията на свидетелите Иван Пламенов Павлов и С. С. И.; договор за възлагане на СМР за ЧГЧ, сключен между „ВиК” ООД – гр.Русе и ДЗЗД „ВиК-Русе” – гр.Варна и обяснителна записка към инвестиционен проект „Реконструкция на ВиК мрежи в ЦГЧ” към него; искане от подизпълнителя ДЗЗД „Русе-ВиК” – гр.Варна, за временна организация и безопасност на движението по ул.”Духовно възраждане”; Заповед № РД-01-1431/25.05.2022г. на Кмета на Община Русе и уведомление от 21.09.2023г.

От заключението за изготвеното по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че монтирания капак е самонивелиращ се капак за ревизионни шахти АСО Multitop със система за разпределяне на натоварването в пътното платно Bituplan предназначена за монтаж в пътна настилка от асфалт с Клас на натоварване D 400, съгласно БДС EN 124: 2003 с вентилационен отвор, носимоспособност 1.5 N/mm2, строителна височина min 170 mm до max 230 mm, без панта. Шахтата, която той покрива е част от канализационната мрежа на гр.Русе по смисъла на пар.1, т.83 от ЗВ. За да се извърши проверка на леглото на подземната част на процесната шахта е необходимо да се разбие асфалта около пръстена на капака и същия да бъде демонтиран, което би довело до нарушаване целостта на пътното платно и ненужни разходи за последващото му се възстановяване. Предвид това, че към момента на инцидента, новата канализационна система е била завършена и е предстояло асфалтиране на пътното платно и замонолитване на пръстените на канализационните капаци не е възможно новодоставените пръстен и капак да са били увредени от ВиК авария. При огледа на вещото лице венецът се намерил здрав, без увреждания. Капакът е от типа без панти, приляга плътно и няма данни да е сменян. Експертизата счита, че възможната причина да се отвори капака е това, че към момента на произшествието същият не е бил монтиран и замонолитен в асфалтовата настилка, а само поставен на мястото му, като няма данни това място да е било обезопасено против преминаване на превозни средства или самата улица да е била забранена за движение предвид извършваните там ремонти дейности. В момента на настъпване на събитието канализационната система е била в процес на изграждане и е предстояло асфалтиране на пътното платно, при което се осигуряват капаците на канализационните шахти против пропадане посредством заработването на венците им в асфалтово покритие. Относно поставения допълнителен въпрос Води ли се процесното съобъжение в баланса на „Водоснабдяване и канализация” ООД същият касае проверки в счетоводните програми на дружеството и настоящата експертиза не е в състояние да отговори на него. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че реално в момента на инцидента улицата е строителна площадка, която следва да бъде обезопасена по правилния начин. Пътят е трябвало да бъде затворен по мнение на вещото лице и там не е трябвало да може да се движи никой. Докато не е асфалтирана улицата не може да се очаква този венец да не мърда, естествено, че ще мърда. Този венец с капак застава на мястото си, когато е сложен последния слой асфалт, поради което тогава капакът не е бил в леглото си.

От заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, се установява, че уврежданията по лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ ••••••••, получени при произшествието на 28.09.2022г. са: счупена предпазна кора под ДВГ, която трябва да се смени с нова и повреден десен праг – за възстановяване, сложност „3”. Описаните увреждания по елементи от долната част на автомобила /прагове и кора/ се получават при преминаване през изпъкнала неравност /удар в неравност, издадена над нивото на пътя/. Технически е възможно тези увреждания на процесния лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ •••••••• да бъдат получени по начина, описан в исковата молба. Налице е причинно- следствена връзка между описаното в протокола за оглед на ПТП, снимките, направени при огледа на мястото на произшествието, разказаното от свидетеля в съдебно заседание и настъпилите щети по процесния автомобил. Според изчисленията на вещото лице, разходите за възстановяване на щетите по лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ ••••••••, описани в материалите по делото, изчислени по пазарни цени към момента на изготвяне на експертизата са 809.50 лева. Възможно е разходите да бъдат и по-високи от изчислените в зависимост от автосервиза, в който ще се прави ремонта и марката авточасти, които ще се вложат. Всички търговци разполагат с текущи цени на резервните части и не могат предоставят данни за период преди една година. Няма специализиран източник за стойността на новите резервни части за леки автомобили към септември 2022г. Според търговците на нови резервни части за леки автомобили разликите в цените към момента на произшествието и към момента на изготвяне на експертизата не са големи, но са променени. Поради това вещото лице потвърждава, че разходите за възстановяване на щетите по лекия автомобил „Ауди А6” с рег.№ ••••••••, посочени в исковата молба – 822.60 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема за доказано по делото, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег.№ ••••••••. На 28.09.2022г., около 13.45 часа, М. М. пътувал със собствения си автомобил в Центъра на гр.Русе. При преминаването по ул.”Духовно възраждане” до бл.”Зорница” капак на канализационна шахта се отворил и ударил автомобила му отдолу, като пръстена на шахтата не бил фиксиран неподвижно. Веднага спрял и установил, че ударът е нанесъл щети по автомобила му. Видимите щети били десен праг, предпазна кора и държач за крик. Изтеглил автомобила си встрани, за да не пречи на движението. Обадил се на телефон 112 и малко след това пристигнал екип на „Пътна полиция”, които съставили протокол за ПТП № 1814220/28.09.2022г., в който били отразени обстоятелствата, причините и условията за настъпилото ПТП, нанесените видими материални щети по превозното средство, както и че в същият е посочено, че водачът на увредения автомобил не е бил употребил алкохол. От показанията на съставителя на протокола за ПТП – свидетелят С. С. И. е видно, че при съставянето на документа се зачертава излишното, както е посочено и в него. В този случай водачът не е употребил алкохол и за това остана „не”, а е зачертано „да”. Остава това, което е вярното, а се зачерква грешното. Съдът намира, че това изцяло опровергава възраженията на ответника, че било налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесното МПС, тъй като то по време на реализиране на инцидента е било технически неизправно и управлявано с гуми, които са по-податливи на увреждане при удар в пътна неравност, както и че автомобилът е бил управляван с гуми, с ДОТ по-малък от изискуемия от закона, както и с по-нисък профил, което обстоятелство допринася за увеличаване на вероятността за увреждане на същите, както и на джантите, върху които те са поставени. Такива доказателства изобщо не са ангажирани по делото. Това пък, че водачът на увредения автомобил е бил употребил алкохол и това водело до извод, че водачът е спомогнал с поведението си за настъпване на процесното ПТП изцяло се опровергава от изложеното от свидетеля С. И. и представения протокол за ПТП № 1814220/28.09.2022г. Вследствие на преминаването през пътната неравност са нанесени материални щети на автомобила, изразяващи се в увредени десен праг, предпазна кора и държач за крик. От заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза се установява, че е възможно тези увреждания на процесния лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ •••••••• да бъдат получени по начина, описан в исковата молба, както и че е налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола за оглед на ПТП, снимките, направени при огледа на мястото на произшествието, разказаното от свидетеля в съдебно заседание и настъпилите щети по процесния автомобил. По делото е доказано и че ищецът е отремонтирал автомобила си за своя сметка, а за ремонта на автомобила заплатил 822.60 лева, от които 478.66 лева за труд и 343.94 лева за части, за което му били издадени фактура № 127/29.12.2022г. и фактура № 32/04.11.2022г. и представени касов бон и разписка за плащането на паричните суми. Вещото лице по изготвената авто-техническа експертиза потвърждава разходите за възстановяване на щетите по лекия автомобил „Ауди А6” с рег.№ ••••••••. Неоснователно е в тази връзка направеното от ответника възражение, че настъпилите вреди по автомобила не са в пряка и причинно следствена връзка от преминаване през неравност на пътното платно – преминаване през каналиционна шахта, пръстенът на капака, на която не е бил закрепен неподвижно и е ударил долната част на автомобила. Заключенията на вещите лица по изготвените авто-техническа и съдебно-техническа експертизи потвърждават изцяло механизма и причината на настъпването на уврежданията. Т.е. съдът намира, че е доказано по категоричен начин, че тези увреждания на автомобила са в пряка и причинно следствена връзка от преминаването през неравността на пътно платно – канализационната шахта. Неоснователни са и възраженията на ответника, че не е доказано пътнотранспотното произшествие, наличието на необезопасено препятствие, мястото, където е станало ПТП. От показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на авто-техническата експертиза и съдебно-техническата експертиза, както и снимковия материал към протокола за ПТП, където са снимани и капака и канализационната шахта, тези факти се доказват по категоричен начин, а доказателства, които да опровергават фактите изложени от тях по делото не са посочени и събрани. Поради това съдът намира, че от тези преки и косвени доказателствени средства по делото по категоричен начин се доказва пътнотранспотното произшествие настъпило на 28.09.2022г., в Центъра на гр.Русе по ул.”Духовно възраждане” до бл.”Зорница”. Канализационната система, включително ревизионните шахти, на територията на Община Русе е общинска собственост по силата на разпоредбата на пар.7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА. За изграждането на шахтите и тяхното текущо поддържане в надлежно състояние отговорност носи именно ответната община, като юридическо лице, чрез своите служители. В случая шахтата, през която преминал с автомобила си, не била поддържана в състоянието, което изисква законът – чл.26, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи. Тази норма изрично предвижда, че входните отвори на ревизионните шахти, проектирани под улици, се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и трябва да отговарят на изискването да са осигурени срещу пропадане. Това правило има предвид не само първоначалното изграждане на шахтите, но и тяхното текущо поддържане и експлоатация. Претърпените от ищеца имуществени вреди са пряк резултат именно на неизпълнението на посочените задължителни изисквания, тъй като капакът и пръстена на шахтата не са били неподвижно закрепени и осигурени срещу пропадане и при преминаване през тях с гумата на автомобила те ударили същия в долната му част. Съгласно разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са общинска собственост – чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС; чл.8, ал.3 от ЗП; параграф 7, ал.1, т.4 от ПРЗ на ЗМСМА, изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините – чл.31 от ЗП, които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т.ч. и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението – чл.13 от ЗДП. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според пар.1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая намиращата се на пътното платно канализационна шахта, която не е била асфалтирана, капакът не е бил монтиран и замонолитен в асфалтовата настилка, а само поставен на мястото му. Това се доказва и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Съгласно същата като няма данни и това място да е било обезопасено против преминаване на превозни средства или самата улица да е била забранена за движение предвид извършваните там ремонти дейности. В момента на настъпване на събитието канализационната система е била в процес на изграждане и е предстояло асфалтиране на пътното платно, при което се осигуряват капаците на канализационните шахти против пропадане посредством заработването на венците им в асфалтово покритие. Реално в момента на инцидента улицата е представлявала строителна площадка, която е следвало да бъде обезопасена по правилния начин. Пътят е трябвало да бъде затворен там не е трябвало да може да се движи никой. Докато не е асфалтирана улицата не може да се очаква този венец на канализационната шахта да не мърда и естествено, че ще мърда. Този венец с капак застава на мястото си, когато е сложен последния слой асфалт, поради което тогава капакът не е бил в леглото си. Доколкото процесното ПТП е реализирано поради неизпълнението на цитираните по-горе законови задължения от служителите на ответника на чл.49 от ЗЗД, причинителя на вредата следва да отговаря за причинените на ищеца имуществени вреди по собствения му лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ ••••••••.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че не следва да се ангажира отговорността му предвид договор за възлагане на СМР за ЧГЧ, сключен между „ВиК” ООД – гр.Русе и ДЗЗД „ВиК-Русе” – гр.Варна и обяснителна записка към инвестиционен проект „Реконструкция на ВиК мрежи в ЦГЧ” към него, съгласно който бенефициент по проекта във връзка с Оперативна програма „Региони и разстеж” е „ВиК- Русе” ООД, които са и възложител по този договор. На първо място тези възражения не са били направени в срока за отговор на исковата молба, а се правят едва в хода на съдебното дирене. На следващо място ул.”Духовно възраждане, попада в обхвата на проект „Основен ремонт на първостепенната и второстепенната улична мрежа на гр.Русе” и не е била приета с акт обр.15, предвид предстоящите ВиК ремонти, т.е. същата е била в процес на ремонт по проекта на общината, който и видно от приложения към изготвената съдебно-техническа експертиза снимков материал, е бил в ход, тъй като цялата улица е фрезована, което няма как да бъде направено от изпълнителя на дейностите по проекта изпълняван от Оператора. Това и нищо не отменя задълженията на собственика на пътя – Община Русе, да поддържа същия безопасен и да сигнализира евентуални опасности по него по време на строителството, при действащата временна организация и безопасност на движението, а още повече след нейната отмяна. Следва да се отбележи и че в договора е посочено, че времето за завършване, за проектиране и изпълнение на СМР на Обекта е не по-късно от 30.06.2022г. С искане от подизпълнителя ДЗЗД „Русе-ВиК” – гр.Варна, е поискано съобразно Наредба № 3/2010г. издаване на заповед за временна организация и безопасност на движението по ул.”Духовно възраждане”. Със Заповед № РД-01-1431/25.05.2022г. на Кмета на Община Русе е била въведена временна организация на движението. Защо обаче такава към датата на процесното произшествие не е била налице не се изяснява по делото. Видно от поясненията на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза в съдебно заседание, в момента на инцидента улицата е строителна площадка, която следва да бъде обезопасена по правилния начин. Пътят е трябвало да бъде затворен по мнение на вещото лице и там не е трябвало да може да се движи никой. Такова затваряне на пътя обаче няма. С уведомление от 21.09.2023г. подадено от ДЗЗД „Русе-ВиК” – гр.Варна, дружеството е поискало изпълнение на СМР – подготовка и полагане на асфалт по ул.”Духовно възраждане” и заемане на същата улица на 21.09. – 22.09.2023г. Какви са причините за неизпълнението на задълженията по договора в посочените срокове не става ясно, както и защо към датата на процесното ПТП улицата не е била асфалтирана или поне затворена за движение. Ако Община Русе има някакви претенции към „ВиК” ООД – гр.Русе във връзка с изпълнение или неизпълнение на този договор, то следва да ги направи в отделно съдебно производство. Не става ясно и защо се твърди, че отговорността следва да е на възложителя „ВиК” ООД - гр.Русе, след като ремонта на пътя се е извършвал от подизпълнителя ДЗЗД „Русе-ВиК” – гр.Варна.

Предвид гореизложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло като доказан както по правното си основание, така и по размер, като Община Русе бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 822.60 лева за причинени му имуществени вреди, представляващи щети по собствения му автомобил „Ауди А6” с рег.№ ••••••••, настъпили при ПТП на 28.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.01.2023г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 120.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, разноски за свидетел и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност за заплатеното от ищеца адвокатско възражение. Настоящото дело е с голяма фактическа сложност, а е налице и правна такава, предвид множеството направени възражения и изготвени експертизи, като е протекло и в 5 насрочени съдебни заседания, за явяването на които се дължи и допълнително възнаграждение на редовно упълномощения адвокат съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид фактическата и правна сложност на делото и неговото времетраене съдът намира, че възнаграждението на редовно упълномощения от ищеца адвокат не е прекомерно.

Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът