Решение № 21717 от 24.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 297, ал. 4 във връзка с чл. 287, ал. 4 от Административнопроцесулания кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Л. Д. В., чрез адвокат П. Б. АК – Враца, срещу Наказателно постановление № 25-4332(АПК)-000009 от 14.03.2025г. на началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 287 ал.1 от АПК на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 450 лева, за нарушение на чл. 277, ал. 1 от АПК поради липса на доброволно изпълнение за периода от 04.03.2025 г. до 10.03.2025 г. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на наказателното постановление. Излагат се твърдения, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като не е налице годен административен акт, който да се изпълни. Счита се, че поканата за доброволно изпълнение е неясна, поради което жалбоподателят е бил в невъзможност да я изпълни. Твърди се, че към датата на връчване на наказателните постановления жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, поради което и наложената глоба е нецелесъобразна. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски. Ответникът - началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в писмено становище към представената административна преписка излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за предаване на СРМПС след връчване на покана за доброволно изпълнение; ЗППАМ по чл. 171, т. 2, б. „А“ от ЗДвП са с предварително изпълнение и не е от значение дали АССГ се е произнесъл по нейната законосъобразност. В тази връзка сочи, че с Решение № 14129/24.04.2025 г. на 13 състав на АССГ по адм. дело № 12735/2024 г. е отхвърлена жалбата на Л. Д. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-006146/06.11.2024 г, издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ СДВР. Отделно от това сочи, че към датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение, както и към датата на издаване на наказателното постановление жалбоподателят е бил собственик на лекия автомобил. Акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателят е бил многократно наказван за нарушения по чл. 105 от ЗДвП. В заключение моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 296, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване акт, съгласно чл. 294 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Орган по изпълнението за изпълнение срещу граждани и организации, според чл.271, ал.1, т.1 АПК, е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. В конкретния случай орган по изпълнението по смисъла на чл. 271 от АПК е началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно представена Заповед № 8121К-12431/09.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която комисар Н. К. е преназначен на длъжността началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от АПК когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие. С оспореното в настоящото производство Наказателно постановление № 25-4332(АПК)-000009 от 14.03.2025 г. на началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР на жалбоподателя Л. Д. В. е наложена глоба в размер на 450 лева, за времето на липса на доброволно изпълнение от 04.03.2025 г. до 10.03.2025 г., доколкото същият, след връчена му лично на 13.12.2024г. покана за доброволно изпълнение рег. № 433200-116856/ 08.11.2024 г., не предава в 14-дневен срок на отдел „Пътна полиция“ при СДВР свидетелство за регистрация на МПС, част II, с № 012642868, с което виновно нарушил чл. 277, ал. 1 от АПК. Началникът на отдел „Пътна полиция“ – СДВР, като административен орган, издал СРМПС № 01264868, съгласно изискванията на Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни на регистрираните пътни превозни средства, е констатирал, че на жалбоподателя в качеството му на собственик на л.а. „Ауди“, модел А7 с рег. № [рег. номер] е наложена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-006146/06.11.2024 г, издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на основание чл.171 т. 2 б.“а“ от ЗДВП е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Поради това, на 13.12.2024г. на жалбоподателя лично е връчена покана за доброволно изпълнение за предаване на свидетелството за регистрация на автомобила му, посочено е точно къде следва да бъде предадено свидетелството, а именно- в сградата на „Пътна полиция“ –СДВР; посочен е и точният адрес. Изрично е предупреден в текста на поканата, че при липса на доброволно изпълнение в указания 14 дневен срок, на основание чл.287 ал.1 АПК ще му бъде наложена санкция в размер от 50 до 1000 лева седмично, до предоставяне на свидетелството за регистрация на МПС част II с № 012642868. Съгласно разпоредбата на чл.267 АПК на изпълнение подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. Изпълнителните основания са посочени в чл.268 АПК и това са 1. индивидуални или общи административни актове; 2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища; 3. споразумения пред административните органи или пред съда; 4. административни договори. В конкретния случай предмет на изпълнение е цитираната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-006146/06.11.2024г. на полицейски инспектор в отдел „ПП“ -СДВР Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, независимо дали Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на полицейски инспектор към СДВР е обжалвана, налице е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, задължението по което е станало изискуемо. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 13.12.2024 г. В производството по оспорване на действия на орган по изпълнение съдът проверява единствено има ли валидно изпълнително основание от външна страна, насочено ли е изпълнението срещу длъжника по акта от органа по изпълнение, предприел ли е органът по изпълнението законосъобразни и съразмерни действия по изпълнение на акта. Съдът намира, че е осъществен фактическият състав за налагане на предвидената глоба на Л. Д. В., поради което следва да се приеме, че същата е издадена на валидно правно основание, със законосъобразен акт на орган по изпълнението. Видно и от представените писмени доказателства, жалбата на Л. Д. срещу заповедта за налагане на ПАМ е отхвърлена с влязло в сила Решение № 14129/24.04.2025 г. на 13 състав на АССГ по адм. дело № 12735/2024 г., по описа на АССГ. Ирелевантен е фактът, че след издаване на оспореното в настоящото производство НП, правото на собственост по отношение на автомобила е прехвърлено чрез договор за покупко-продажба на друго лице, съгласно представено извлечение от информационната система на отдел „ПП“ –СДВР. В конкретния случай органът по изпълнението е наложил глоба в размер на 450 лева, който правилно е определен като са съобразени обстоятелствата, че са били налагани до датата на издаване на процесното наказателно постановление други седмични глоби за същото нарушение, за неизпълнение на ПАМ след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Поради това и на основание чл. 298 от АПК, Административен съд София- град, Трето отделение, 10 състав