Решение № 11563 от 3.7.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 61003/2022 г.

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 535 В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е издател по запис на заповед, по който ищецът се легитимира като поемател, въз основа на прехвърляне на вземането по записа с джиро от 28.10.21г., като към момента на устните състезания е настъпила изискуемостта на вземането по ценната книга. В тежест на ответника е да докаже похасяване на дълга по ценната книга. По делото е представен в оригинал /л. 5 от заповедното производство/ запис на заповед с дата на издаване 23.12.2020г. за сума в размер на 2858, 43 лв., с място на издаване: гр. София, по силата на който ответникът като издател е поел безусловно и неотменяемо задължението да заплати на „ФИРМА“ ООД горепосочената сума, с място на плащане адресът на поемателя, а именно: гр. АДРЕС и падеж на задължението-на предявяване. Записът е подписан от издадетеля К. Г. Г.. Чрез джиро на 28.10.2021г., в писмена форма, на гърба на записа на заповед, в полза на ищеца от страна на „ФИРМА“ ООД са прехвърлени правата по ценната книга. Джирото е подписано от законните представители на „ФИРМА“ ООД. Съгласно т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК /сега чл. 417, т. 10 от ПГК/ въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, като същевременно представлява доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ако обаче в хода на процеса са въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В настоящия случай обаче твърдения за наличието на конкретно каузално правоотношение не е наведено. Ответникът сочи единствено, че не става ясно за какво е издаден записът на заповед. Както бе посочено по-горе, вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. Предвид изложеното и доколкото ответникът не навежда доводи за конкретно каузално правоотношение по повод на което е издадена ценната книга, съдът не дължи изследване на този въпрос. Записът на заповед е формална правна сделка, чиято действителност е обусловена от спазване на установена в закона форма. Формата на записа на заповед е уредена в разпоредбата на чл. 535 ТЗ, предвиждаща обещанието на издателя за плащане да е обективирано в писмен документ, наименован "запис на заповед" и съдържащ изчерпателно изброени реквизити. Нарушаването на изискванията относно формата опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. В този смисъл чл. 536, ал. 1 ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някои от посочените в чл. 535 ТЗ реквизити, не е запис на заповед. От правилото на чл. 536, ал. 1 ТЗ е допуснато изключение само за три от реквизитите на чл. 535 ТЗ - падеж, място на издаване и място на плащане. Тяхната липса не води до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат заместени чрез презумпциите на чл. 536, ал. 2 - ал. 4 ТЗ /така прието и в Решение № 225 от 28.03.2014 г. по т. д. № 948/2012 г. на II т. о. на ВКС/. Съдът намира, че процесният запис на заповед съдържа необходимите реквизити. Ценатата книга е наименована „запис на заповед“, поето е безусловно задължение за плащане, визиран е падеж „на предявяване“, в съответствие с чл. 486, ал.1, т.1 ТЗ, определено е място на плащане – адресът на поемателя, посочено е името на лицето, на което трябва да се плати-„ФИРМА“ ООД, посочени са място и дата на издаване. Видно е от записа на заповед, че същият носи подписа на неговия издател, а и това обстоятелство не се оспорва. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че разглеждан като ценна книга процесният запис на заповед е редовен от външна страна. Същият съдържа всички изискуеми от закона реквизити. На следващо място отвентикът оспорва процедурата по издаване на джиро. Джирото (индосаментът) е специален менителничноправен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право на вземане и представлява писмено волеизявление на кредитора по менителничния ефект (поемателя, респ. неговия правоприемник) - джирант да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице - джиратар, т. е. волеизявлението е насочено към придобиване на правата, които произтичат от документа, от джиратаря. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и с него се прехвърлят правата по менителничния ефект такива, каквито са отразени в документа, без да е необходимо да се уведомява длъжника по ценната книга за прехвърлянето. (решение № 218 от 01.03.2013 г. по т. д. № 1008/2011 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС) Съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ джирото се прави в писмена форма върху гърба на менителницата или на прикрепен към нея лист (алонж) и трябва да се подпише от джиранта. В настоящия случай на гърба на записа на заповед, поемателят по записа на заповед е изявил ясно и недвусмислено воля да прехвърли безусловно и неотменяемо всички права по записа на заповед на ищцовото дружество, като джирото е подписано от джиранта чрез неговите законни представители. Доколкото "джирото" е в изискуемата от чл. 468, ал. 1 ТЗ писмена форма, в съответствие с разпоредбите на чл. 469, ал. 1 и чл. 471, ал. 1 ТЗ, считано от 28.10.2021 г. ищецът се явява единственият легитимиран кредитор да търси изпълнение на задължението по ценната книга. Предвид изложеното, а и доколкото не са наведени конкретни възражения срещу джирото, съдът намира, че същото отговаря на законовите изисквания. Искът е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът. За заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 51, 45 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 51, 45 лв. държавна такса и 500 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно единствено по отношение заплатеният хонорар по заповедното производство. Преценявайки фактическата и правната сложност на делото, същият следва да бъде намален на 384 лв. с ДДС на основание чл. 7, ал.7, вр. ал.2, т. 2 от НМРАВ /изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-приложима редакция/. По отношение възнаграждението в исковото производство-същото не следва да бъде намалявано, доколкото съответства на минималните размери по НМРАВ. Воден от горното, съдът