Решение № 4286 от 31.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7266/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, вх. номер 59811/22.06.2023 г. по описа на СГС на БНБ П.П.Ф. С.А-Франция чрез БНБ П.П.Ф. С.А-Клон България срещу отказ на ЧСИ М.П. от 10.04.2023 г. да прекрати производството по ИД 20238510400821 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочи, че след постановяване на определение 20119410/18.05.2021 г. по гр. дело 53755/2019 по описа на СРС, 71 състав на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, с което е осъден да заплати на адв. К.Б. сума в размер на 450 лева, на 26.05.2021 г. е изплатил доброволно тази сума по банковата сметка на адв. Б., открива в банка ДСК ЕАД. Така сумата е заплатена изцяло преди образуване на делото. Доколкото изпълнителния лист е издаден на 11.05.2022 г. в полза на адв. Б., което сочело на извод, че същата е била кредитор по вземането в момента на плащането. Принадлежността на банковата сметка на кредитора по ИЛ се установявало и от справката от БНБ. Въпреки, че уведомил съдебният изпълнител за изпълнението преди образуване на изпълнителното дело, последният незаконосъобразно отказал да прекрати делото. Взискателят по ИД – Б.С.М. ЕООД оспорва жалбата. Сочи се, че не е изпълнена процедурата по чл. 95 от ЗЗД, съответно по чл. 305 от ТЗ, тъй като не се установява заверяване с, метната на кредитора. Не посочва кое лице според взискателя е било кредитор към момента на твърдяното плащане. В мотивите си по чл. 436 от ГПК ЧСИ М.П. сочи, че не е било установено по делото, че сметката на взискателя е заверена със сумата, предмет на изпълнителното дело. Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства, намира следното: Установява, се, че на 08.03.2023 г. Б.С.М. ЕООД е подало молба за образуване на ИД пред ЧСИ М.П. за сумата по ИЛ от 11.05.2022 г. по гр. дело 53755/2019 г. на СРС, както и за сумата от 5, 91 лева – разноски по издаване на ИЛ. Представен е и договор за цесия. Образувано е ИД 20238510400821. ИЛ от 11.05.2022 г. е издаден в полза на адв. К.Б. за сумата от 450 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ по ч. гр. дело 17194/2019 г. на СРС. Представен е и договор за цесия от 20.01.2023 г., с който К.Б. прехвърля вземането си по ИЛ на Б.С.М. ЕООД. Представено е пълномощно от Б.С.М. ЕООД в полза на АС Юстиция да го представлява дружеството пред съдебно-изпълнителните органи. Видно от телепоща от 24.02.2023 г. К.Б. уведомява БНП П.П.Ф. С.А- Париж чрез БНП П.П.Ф. С.А-Клон България за договора за цесия относно вземането по гр. дело 53755/2019 г. на СРС за адвокатско възнаграждение. На 08.03.2023 г. е изпратена ПДИ от ЧСИ П. до БНП П.П.Ф. С.А-Клон България за сумите от 450 лева – разноски по ИЛ, 410, 91 лева – разноски, 199, 31 лева – такси по Тарифата към 22.03.2023 година. На 14.03.2023 г. е представена молба от длъжника по ИД БНП П.П.Ф. С.А-Клон България, че на 26.05.2021 г. е заплатил на първоначалния кредитор адв. Б. присъдената сума по личната сметка на кредитора в Банка ДСК ЕАД, като е представено платежно нареждане от 26.05.2021 година. Представена е справка от регистъра на банковите сметки и сейфовете, от която се установява, че посочената сметка принадлежи на адв. Б. и е актуална. С разпореждане от 14.03.2023 г. е отказано прекратяване на ИД. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна: Относно допустимостта на производството: Предмет на обжалване е разпореждане на ЧСИ М.П. от 14.03.2023 г. за прекратяване на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжника по делото – надлежно легитимирано лице съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, срещу акт, който подлежи на обжалване. Следователно, жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва с недобросъвестността на взискателя, който е упражнил възможността да инициира изпълнителен процес, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено. В конкретния случай се установява, че преди прехвърляне на вземането от кредитора по ИЛ адв. К.Б. – на 20.01.2023 г., даже и преди издаване на изпълнителния лист – издаден на 11.05.2022 г., длъжникът БНП П.П.Ф. С.А- Клон България е заплатил дължимата сума по ИЛ на кредитора. Доколкото задължението по процесния ИЛ е парично, на основание чл. 68, б. "а" от ЗЗД, местоизпълнението се определя от местожителството на кредитора. Длъжникът по носимо задължение изпада в забава щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. По ИД, с оглед представени от длъжника писмени доказателства и с представените към частната жалба такива, се установява, че длъжникът е изплатил изцяло сумата по ИЛ по банковата сметка на кредитора К.Б. на 26.05.2021 година. Фактът, че банковата сметка, по която е извършено плащането принадлежи на К.Б. се установява от представената справка от регистъра на банковите сметки и сейфовете на физическите/юридическите лица. Съгласно чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ Българската народна банка създава и поддържа електронна информационна система, съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници. Банките, платежните институции и дружествата за електронни пари предоставят на БНБ информацията по, ал. 1 най-малко веднъж седмично - ал. 2, като достъп до информация от системата имат държавните и частните съдебни изпълнители при образувано изпълнително дело - ал. 3, т. 11. Самите банкови институции имат достъп до посочения регистър – чл. 56а, ал.3, т.10 от ЗКИ. Следователно, представена е справка от официален регистър, воден от БНБ, чието съдържание не е оспорено от взискателя или от ЧСИ. Самият взискател – цесионер не оспорва, че посочената банкова сметка принадлежи на К.Б.. Следва да се отбележи, че при наведените твърдения, при съмнения, ЧСИ разполага не само достъп до регистъра по чл. 56а от ЗКИ, но разполага и с възможността да изиска справка дали банковата сметка на кредитора – цедент в Банка ДСК ЕАД е надлежно заверена. С оглед принадлежността на банковата сметка на първоначалния кредитор – цедент и извършено плащане по същата банкова сметка, следва да се приеме, че сумата е постъпила по тази банкова сметка, т.е сметката е заверена (аргумент по чл. 85 от ЗПУПС, доколкото ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца, и доколкото се установява, че в случая платеца – длъжник по ИЛ е получил платежно нареждане, притежаващо всички реквизити по чл. 57 от ЗПУПС, вкл. и уникалния регистрационен номер на платежната операция). Спорът е дали с това плащане се е постигнал погасителния ефект по смисъла на чл. 433, т.1 от ГПК, именно дали е налице „ писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство“. Доколкото безспорно се касае за банкова сметка, с титуляр кредитора по ИЛ, като плащането е извършено преди договора за цесия, по аргумент от чл. 99, ал.4 от ЗЗД, то на взискателя по ИД са противопоставими действията на длъжника по погасяване на задължението (26.05.2021 г.) преди съобщаването на цесията (24.02.2023 г.), вкл. плащането на кредитора по ИЛ. Налице е съдебно установено вземане, което е изискуемо от момента на влизане в сила на съдебния акт, поради което длъжникът дължи и може да изпълни незабавно. Задължението като парично такова може да се изпълни по банкова сметка на длъжника. Неоснователен е довода на взискателя – цесионер, че волята на законодателя била кредиторът да се разпореди със сумите, без да зависи от волята на длъжника, което сочи на довод, че не можел да бъде задължен да получи плащане от длъжника. Процедурата по чл. 95 от ЗЗД е свързана с освобождаване на длъжника от последиците от неговата забава, но не е свързана с отпадане на задължението му да изпълни задължението си. Напротив, след като има изискуемо и ликвидно задължение, длъжникът е длъжен да изпълни, а кредиторът може да получи изпълнение, но дори и да не желае, тогава, когато неговото съдействие не е необходимо, изпълнението на длъжника, установено по надлежния начин, има погасителен ефект. Дори и неустановяване на изричен отказ от кредитора да получи изпълнението, превеждането на дължимата парична сума по банкова сметка на кредитора в пълен размер погасява задължението (аргумент и от решение 216/ 06.03.2013 г. на ВКС по т. дело 882 по описа за 2011 г. на ВКС, II ТО, съгласно което плащането на дължимата сума по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението, различна от посочената във фактурата, има погасителен ефект, който настъпва в момента на заверяване на сметката на кредитора, независимо от постигнато съгласие за плащане по друга сметка). И доколкото с надлежно оформеното платежно нареждане, с посочен уникален идентификатор по смисъла на чл. 69а от ЗПУПС на кредитора (IBAN номер на сметката) и съответната справка за банковите сметки на кредитора се установява, че длъжникът е наредил плащане по съществуващата банкова сметка на кредитора по ИМ, като не се установява да са налице причини за неизпълнение на банковата операция, то Съдът приема, че сметката е заверена (аргумент и от чл. 90, ал.1 от ЗПУПС), поради което и преди договора за цесия вземането е било погасено. Следователно, не са били налице основания за образуване на изпълнителното дело и същото следва да бъде прекратено. Поради това и това, като е приел, че длъжникът не е доказал правопогасяващо плащане преди образуване на ИД на сумите, за които е образувано, ЧСИ е постановил неправилен акт, който подлежи на отмяна. Водим от горното, СГС, ТО,