Решение № 26586 от 6.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10020/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. К. С. от [населено място], [ЕГН], срещу Решение № 22-РД06-0127/10.10.2022 г., с което е потвърдена Заповед № ЗСП/Д-С-СЛ/652/20.07.2022 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Заповедта на директора на ДСП – Слатина се оспорва, като се изтъкват мотиви за влошено здравословно състояние, за предстояща операция на окото. Изложени са и доводи, че фирмата на жалбоподателя не осъществява дейност и не генерира финансов резултат. Моли за получаване на безплатна правна помощ. Моли се за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от служебен защитник - адв.Л. Г., който поддържа жалбата. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина, се представлява от юрк. И.. Изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли за потвърждаване на административния акт. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното: На 06.07.2022 г. жалбоподателят Г. С. е подал Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП с мотив за исканата помощ – заплащане за една година на здравни осигуровки и лекарства, поради липса на доходи и влошено здравословно състояние. Г-н Г. С. е посочил, че е съсобственик на ООД, което е без дейност от самата регистрация. Приложена е епикриза, издадена от Болница „Токуда“, за проведено на г-н Г. С. лечение през 2017 г., в периода от 30.11.2017 г. до 02.12.2017 г. По повод подаденото заявление-декларация е констатирано, че г-н Г. К. С. е неженен, има една непълнолетна дъщеря, която се отглежда от майката на друг адрес. Г-н С. е осъден да заплаща издръжка за детето. Г-н С. е в работоспособна възраст, неосигурен, не работи, няма регистрация в дирекция „Бюро по труда" и не са установени доходи. В социалния доклад е посочено, че г-н С. представя епикриза от Б. Т., където в периода от 30.11.2017 г. до 02.12.2017 г. е бил на лечение в Клиника по кардиология с поставена диагноза „Исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокардия". В социалния доклад е отразено, че г-н Г. С. не представя медицински документи, издадени след 2017 г. В подаденото заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП г-н Г. С. е заявил желание да му бъде отпусната помощ за заплащане на здравни осигуровки. При направена от дирекция „Социално подпомагане" - Слатина служебна проверка в регистъра на Национална агенция за приходите е установено, че към момента г-н Г. С. е с непрекъснати здравноосигурителни права. От направена служебна справка в Служба по вписванията - София е установено, че през 2018 г. С. и брат му са извършили продажба на недвижима собственост, находяща се в [населено място], [улица]. Също през 2018 г. С. е продал и земеделска земя в [населено място]. Г. С. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот - 19 кв. м. с адрес: [населено място], [улица], №32, притежава и земеделска земя, част от нея отдадена под аренда. Г. С. и брат му са съдружници и управители на търговско дружество „Европа строй" ООД. Въз основа на подаденото заявление директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина издал процесната Заповед № ЗСП/Д-С-СЛ/652/20.07.2022 г., с която е отказано отпускането на исканата помощ с мотив, че към момента на подаване на заявлението-декларация Г. С. не доказва инцидентно възникнала нужда от здравен или битов характер. Съсобственик е на капитала на фирма „Европа строй" ООД. Притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. През 2018 г. е извършил продажба на недвижима собственост. Не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. Заповедта е оспорена по административен ред и потвърдена с Решение № 22-РД06-0127/10.10.2022 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София –град. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящето производство и съгласно чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съдът приема, че оспорената Заповед № ЗСП/Д-С-СЛ/652/20.07.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Слатина е издадена от компетентен административен орган по чл.13, ал.2 ЗСП и е мотивирана от правна и фактическа страна съобразно чл.59, ал.2 АПК. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Административният акт е издаден на основание чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане ППЗСП, който определя, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Наличието на цитираните потребности, обуславя отпускането на помощта по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП. Характерно за нея, е че се отпуска еднократно, за да осигури и обезпечи задоволяването на конкретна, инцидентно възникнала жизненоважна нужда на лицата. Нормата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП предвижда възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Съдържанието на разпоредбата несъмнено сочи, че помощта се отпуска за задоволяване на нужди, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин - „Заплащане за една година на здравни осигуровки и лекарства, тъй като не разполагам с доходи, а здравословното ми състояние е трайно влошено и не разполагам с доходи, изплащам месечна издръжка от 180 лева на малолетна дъщеря”. Не е посочен размера на търсената помощ, не е обоснован инцидентния характер на потребността. Инцидентната потребност възниква непредвидимо и има извънреден, необичаен характер. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, като доказателствената тежест за наличието им пада върху жалбоподателя, а помощта се отпуска еднократно, веднъж годишно. В конкретния казус не се установява наличието на такава инцидентно възникнала потребност, още повече, че жалбоподателят не представя доказателства за внезапно влошено здравословно състояние, което да налага закупуване на лекарства и други медицински пособия, т.е. не е представила каквито и да било доказателства за възникнала инцидентна жизненоважна потребност, възникнала около и след датата на подаване на заявлението – 06.07.2022 г. Представените медицински документи са от 2017 г. и последващи такива липсват. Следва да се посочи че разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ППЗСП визира инцидентно възникване на посочени в нормата потребности, а не липса на средства за тяхното посрещане, в каквато насока се излагат твърдения в жалбата. Жалбоподателят не е представил нито в административното производство, нито в съдебното такова, каквито и да било разходооправдателни документи /фискални бонове/ от които да е видно и безспорно да се установява, че за същият е възникнала внезапна потребност от средства за покриване на тези нужди. Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Те се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗСП социалните помощи са месечни, целеви или еднократни и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта, както и други констатирани обстоятелства. Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета. Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Според чл.12, ал.4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Съгласно установеният в ППЗСП ред за отпускане на социалните помощи административно производство се образува с подаването на заявление-декларация по образец съгласно приложение № 1, подадено от пълнолетното лице по настоящ адрес до дирекция "Социално подпомагане", и след представяне на лична карта или личен паспорт на всеки член от семейството ( чл. 26, ал.1 от ППЗСП ). Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСП в срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес – чл. 27, ал. 2 ППЗСП. Видно от приложения по делото социален доклад, жалбоподателят не представя разходно-оправдателни документи за инцидентно възникнала нужда, нито към момента на подаване на заявлението за това, нито по време на посещението от социалните работници. Следва да се отбележи, че в заявлението-декларация жалбоподателят не е посочил инцидентно възникнали жизненоважни потребности по смисъла на чл.16 ППЗСП, доколкото посоченото „влошено здравословно състояние“ е твърде общо и не указва на конкретни здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Съгласно чл.13, ал.1 ЗСП (ДВ, бр. 8 от 2016 г.) социалните помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, поради което предмет на проверка от социалните работници в хода на социалната анкета биха били само обстоятелствата и нуждите, изрично посочени от лицето в заявлението-декларация. Подобно несъответствие между нуждите от еднократна социална помощ, изтъкнати в хода на административното и на съдебното производство, са указание, че не се касае за инцидентно възникнали нужди по смисъла на чл.16 ППЗСП, доколкото лицето разполага с недвижимо имущество от една страна, а от друга е с непрекъснати здравноосигурителни права, което бе установено в хода на съдебното производство. Отделно от това, размерът на дължима към малолетната му дъщеря издръжка, в размер на 180 лв., първо е извънредно нисък, второ е регулярен, предвидим и установен разход, който не може да бъде приет за инцидентно възникнал. Твърденията за нужда от социално подпомагане не могат да бъдат споделени и от настоящата съдебна инстанция, в който смисъл съдът намира за правилни и обективни констатациите на административния орган. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд София – град, IIІ отделение, 57-ми състав