Решение № 45 от 19.2.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 956/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба от Д.В.Г. с фирма •••••••“, ЕИК••••••••, със седалище и адрес на управление ••••••••••••••, срещу Наказателно постановление № 732875 – F722246 от 23.10.2023г. издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушения на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, описани в т.1, т.2 и т.3 от НП, извършени съответно на 04.04.2023г., 05.04.2024г. и 06.04.2024г., на жалбоподателя са наложени имуществени санкции, както следва: имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.1 нарушение; имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.2 нарушение и имуществена санкция в размер на 2254 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.3 нарушение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че били допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, тъй като му били наложени административни наказания „имуществена санкция“, каквито се предвиждали за юридически лица, но не и за ЕТ, в каквото качество действал жалбоподателя. Освен това, поддържа, че не е извършил нарушение, за което следва да бъде санкциониран. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно атакуваното наказателно постановление на Директора на ТД на НАП- Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподател ят- редовно призован, не се явява. Същият се представлява от надлежно упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв.Д.А. от АК- Хасково, който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество излага допълнително подробни аргументи за нейната основателност. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, претендира разноски по делото. Административно-наказващият орган- Директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител - юрисконсулт М.К. оспорва жалбата и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание, както и в представено писмено становище по делото. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на подадената жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Установено в хода на административно-наказателното производство и в производството пред съда е, че в хода на извършвана от органите на НАП Проверка по прихващане или възстановяване на •••••••••••“, ЕИК ••••••••, възложена с РИП №П-16002623112401- 0РП-001/13.06.2023г., приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П-16002623112401- 004-001/05.07.2023г., на 13.06.2023г. било установено, че посочения ЕТ, като страна по сделка за извършена продажба на съдове за съхранение, за която била издадена фактура № ••••••••••/ 04.04.2023г. на обща стойност 14508.00 лева с ДДС с издател •••••••••••, извършило в рамките на три последователни дни три броя плащания в брой в касата на •••••••••••, съответно в размер на 5000 лева, 5000 лева и 4508, 00 лева, с обща стойност на плащанията 14 508.00 лева. Установените от контролните органи плащания от ЕТ били както следва: -на 04.04.2023г. ••••••••“ извършил плащане в брой в касата на „••••• с ЕИК •••••••••, гр. Хасково, на стойност 5000, 00 лева, за което бил издаден фискален бон №0000792 от 04.04.2023г., с отразяване че представлява плащане по фактура №••••••••••/04.04.2023г.; -на 05.04.2023г. •••••••••“ извършило плащане в брой в касата на „••••• •••••••••, гр. Хасково, на стойност 5000, 00 лева, за което бил издаден фискален бон №0000795/05.04.2023г. с отразяване, че представлява плащане по фактура №••••••••••/04.04.2023 г.; -на 06.04.2023г ••••••••“ извършило плащане в брой в касата на „•••••••• с ЕИК •••••••••, в гр. Хасково, на стойност 4508, 00 лева, за което бил издаден фискален бон №0000800/ 06.04.2023г., с отразяване, че представлява плащане по фактура №••••••••••/ 04.04.2023г. Проверяващите установили също въз основа на представените им документи, че горепосочените изплатени от ЕТ суми в брой в общ размер на 14 508, 00 лева били отразени в счетоводните регистри на ЕТ по аналитична ведомост на сметка 401 - „доставчици“ към 31.05.2023г. По отношение на сумата от 14508.00 лева било установено от органите на НАП, че същата представлява плащане на продажната цена на стока– съдове за съхранение, като доставката била осъществена от „••••••, град Хасково, за която била издадена Фактура №••••••••••/04.04.2023г., а за извършените плащания в брой от страна на получателя „••••••• били издадени процесните три броя фискални бонове, цитирани по– горе, с посочено в същите основание за плащането Фактура №••••••••••/04.04.2023г. Представени и приети като писмени доказателства са Справка – декларация за ДДС № 26002025478/12.05.2023г. на •••••••••• за данъчен период м.4/2023 г., фактура №••••••••••/04.04.2023г., фискален бон №0000792/04.04.2023г за заплатена сума в размер на 5 000 лева, фискален бон №0000795/05.04.2023г за заплатена сума в размер на 5000 лева, фискален бон №0000800/ 06.04.2023г. за заплатена сума в размер на 4508 лева, аналитична оборотна ведомост на сч. сметка 401 на •••••••••• за периода 01.03.2023г. – 31.05.2023г. Въз основа на тези констатации и след като контролните органи приели, че извършените от ЕТ на 04.04.2023г., 05.05.2023г. и 06.04.2023г. плащания в брой следвало да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание –извършена покупко-продажба на съдове за съхранение с контрахент „••••••••-Хасково, за която била издадена фактура № ••••••••••/04.04.2023г., чиято обща стойност надвишава 10 000 лв., същите достигнали до извода за допуснати от ЕТ нарушения по чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Така на дата 21.08.2023г. срещу •••••••• бил съставен от св.Н. Е. Х. – инспектор по приходите в НАП, Акт за установяване на административно нарушение № F722246. В съставения АУАН било прието, че от ЕТ в град Харманли са извършени три, описани в т.1, т.2 и т.3 нарушения по чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, съответно по т.1 на 04.04.2023г., по т.2 – на 05.04.2023г. и по т.3- на 06.04.2023г., които са установени на 13.06.2023 г. в хода на Проверка по прихващане или възстановяване, възложена с РИП №П- 16002623112401-0РП-001/13.06.2023г. свързани с •••••“ ЕИК ••••••••, приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П-16002623112401- 004-001/05.07.2023г. Актът е съставен в присъствие на свид. Г. С.– инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора и в присъствието на ЕТ, сочен като нарушител, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписал, че не е нарушил закона. Допълнително и в рамките на седемдневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, според отбелязването в приложената разписка – на 21.08.2023г., от ЕТ били депозирани писмени възражения по съставения АУАН. В подадените възражения се излагат твърдения, че извършените плащания касаели три отделни сделки, а не една. Сочи се, че първоначалната уговорка била за закупуване само на един съд, но след закупуването му жалбоподателят получил оферта за отстъпка при закупуване на трети съд, по която причина и направеното трето плащане било на по-ниска стойност. Твърди се, че закупуването на първите два съда било условие за по-ниска цена на третата сделка, но изпълнението на устната уговорка било осчетоводено като една сделка, за което оформяне ЕТ не носел отговорност. Сочи, че след като разбрал за нарушението, той поискал от контрахента връщане на сумата, след което я превел по банков път. Твърди още, че не е осъзнавал и целял вредоносен резултат, както и че се касаело за маловажен случай. Към възражението са представени копия от отчет от банкова сметка. Адм.-наказващият орган не възприел възражението на жалбоподателя и въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и наложил на ЕТ имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.1 нарушение; имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.2 нарушение; и имуществена санкция в размер на 2254 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.3 нарушение. Изложената фактическа обстановка е установена от представените и приобщени по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля свид. Н. Е. Х. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнал в хода на проверката, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра и на изложеното от свид. Г. К. С., предвид че същите се основават на нейни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти и също се подкрепят от останалия доказателствен материал. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв.; както и когато същите са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. По силата на административно-наказателната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. Във връзка с процедурата по съставяне на АУАН съдът ко нстатира, че не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето му в присъствие на ЕТ- нарушител, на който е била осигурена възможност за запознаване с неговото съдържание и за отправяне на възражения по него. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, видно от представените доказателства в тази насока. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление обаче, съдът констатира и допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които са достатъчни да наложат отмяна на санкционния акт само на това основание. Тези процесуални нарушения се изразяват в неточното посочване на мястото на извършване на твърдяните нарушения, което представлява съществен елемент от обективната страна на нарушението, конкретизиращ повдигнатото административно- наказателно обвинение, за което нарушителят впоследствие е бил санкциониран. Административно-наказателният състав на чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ.