Решение № 3186 от 14.10.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 92, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба на ТД „ЛОВИКО ЛОЗАРИ”АД гр. Сухиндол с ЕИК 131068107 против Решение № 92/02.07.2024г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № Р-04000423006827-171-004/19.06.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който е отказано възстановяване на деклариран ДДС за възстановяване в размер на 33 934, 91лв. за данъчен период м.11. 2023 г. по реда и при условията на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС. Жалбоподателят смята, че му е отказано възстановяване на сумата ДДС в посочения размер поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Уточнява, че обжалваният АПВ е втори по ред за същия данъчен период. Първият АПВ е отменен като незаконосъобразен от АСВТ с влязло в сила решение № 1716 от 20.05.2024 г. по адм.д. № 214/2024 г., а преписката е върната на органа по приходите с указания за постановяване на акт по подадена СД по ЗДДС за м.11.2023 г. С цитираното решение органа не се е съобразил, въпреки задължителният му характер. По същество излага мотиви, че изводите на приходната администрация няма отношение към предмета на настоящото производство и не кореспондира със събраните доказателства. Подчертава, че спорният АПВ е издаден в хипотезата на чл. 92, ал.3 от ЗДДС, което обвързва органа да възстанови, респ. да прихване посочения в СД по ЗДДС с данъци и ЗОВ, които се очаква да бъдат установени с ревизията. Въпросът дали заявителят има право на данъчен кредит по декларираните доставки, респ. дали същите са реални или не, не е предмет на настоящото производство, а на ревизионното. Счита, че поради това както АПВ, така и потвърждаващото го Решение са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Няма никакви съображения какви са обосновано очакваните от ревизията размери на данъци, които следва да се прихванат с данъка за възстановяване. С процесния АПВ не е извършено прихващане между декларирания данък за възстановяване и ликвидни и изискуеми задължения на дружеството, а е отказано възстановяване. По изложените мотиви претендира отмяна на оспорваните актове. В о.с.з. жалбоподателят, не се явява. От пълномощник на същия е постъпила молба с вх. № 3940/25.09.2024 г., с която по същество поддържа жалбата, по мотивите изложени в нея. Моли, преписката да бъде върната на органа, издал обжалваното АПВ с изрични указания, както и да бъдат присъдени на дружеството, сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – гр. Велико Търново, чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли като такава по мотивите, изложени в потвърдителното решение. Счита, че АПВ е издаден при спазване на процесуалните и материални предпоставки, предвидени в закона. По изложените мотиви иска решението и потвърденото с него АПВ да се оставят в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното по фактите: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу акт, за който е изчерпана административната фаза на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу съображения. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети тези, съставляващи административната преписка, като същите не са оспорени от страните. От процесуалния представител на ответника са представени междувременно издадените на „Ловико Лозари“ АД Ревизионен доклад № Р-04000423006827-092-001/09.08.2024г. и Ревизионен акт № Р-04000423006827-091-001/04.09.2024г. От доказателствата по делото е видно, че със ЗВР № Р-04000423006827-020-001/21.11.2023 г. е възложена ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г. Със ЗИЗВР № Р04000423006827-020-002/20.12.2023 г. е включен нов обхват за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2023 г. до 31.11.2023 г., връчена по ел. път на деклариран електронен адрес на 08.12.2023 г. Ревизията е възложена във връзка с подадена от дружеството Справка-декларация по ЗДДС за същия период с вх. № 04002111774/14.12.2023г., с която е деклариран данък за възстановяване в размер на 33 934, 91 лв. Данъкът е посочен с основание чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. Извършени са проверки в ИС на НАП и НАП в това число дневник за продажбите и дневник за покупките за данъчен период м. 11.2023 г., регистрационни данни за 3JI, данъчно - осигурителна сметка, проверка в информационна система, относно валидност на ДДС номера на всички клиенти и доставчици на дружеството. На основание чл. 37, ал. 3, чл.5, ал. 3 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на „Ловико Лозари" АД е изготвено ИПДПОЗЛ, с което са изискани документи и счетоводни регистри за ревизирания период, в т.ч. документи, във връзка с декларирани през данъчен период м. 11.2023 г. доставки от "Галиана 17" ЕООД. В отговор частично е представена изисканата информация и документи /входирани в деловодството на офис на НАП - Плевен с вх. № 1057/16.01.2024 г. и вх.№ 3964/23.02.2024 г./. Отправено е ИПДПОТЛ до Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което са изискани информация и документи относно лицето М. С. С., като е получен отговор с вх. № 8172/19.04.2024 г. Изпратена е заявка до АПИ, с която са изискани всички записи от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България" получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ, за превозни средства на "Плам Плюс" ЕООД за периодите в които съгласно товарителниците е извършен транспорта по доставките, както и до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", с което е изискано съдействие да бъдат предприети действия за събиране на информация от тахографи от превозни средства на дружеството "Плам Плюс" ЕООД. Относно законосъобразността на ползвания данъчен кредит е извършена насрещна проверка на „Галиана 17" ЕООД за резултатите от която е съставен ПИНП. В резултат органа по приходите е заключил, че не е представена информация и доказателства за наличието на реална доставка от това дружество. Като фактически основания на АПВ са посочени две обстоятелства. Едното е, че прекият доставчик не представя доказателства за реално извършена доставка. Второто, че поради предприетите контролни действия ще се стигне до корекция на ползвания ДКт по фактурите /53611, 20лв./ и резултатът за периода ще бъде ДДС за внасяне. Направен е извод, че към датата на издаване на АПВ не са налице предпоставки за възстановяване на сума в размер на 33 934, 91 лв., на дружеството жалбоподател по реда на чл.92, ал.3 от ЗДДС. Поради това в АПВ е посочено, че на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС сумата за възстановяване е нула лева, т.к. данъците, които се очаква да бъдат установени при ревизията превишават декларирания ДДС за възстановяване. Освен това е изтъкнато, че проверката в ДОС на лицето е показала наличие на данъчно-осигурителни задължения в размер към 19.06.2024 г. в общ размер на 195 433, 57 лв., в т.ч. 194 912, 40 лв. за които „Ловико Лозари”АД има образувано изпълнително дело № 231430949/2023г. и 521, 17 лв. по СД по ЗДДС и Декларация по чл. 87а от ЗКПО за деклариране вида и размера на авансовите вноски и по чл. 88 от ЗКПО за промени на авансовите вноски. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.197, ал.1-2 от ДОПК се обосновава извода, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са както АПВ така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за неоснователна по следните мотиви: След служебно извършена проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган, титуляр на длъжността "Директор на ТД на НАП - гр. В. Търново, в рамките на правомощията му по чл. 197, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения със същата норма срок за произнасяне. Решението е издадено в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Решаващият орган е изложил мотиви, каквито има в АПВ, а именно, че се очаква резултатът от ревизията да е сума за внасяне и това, че не са събрани доказателства за реалността на доставките. Актът за прихващане или възстановяване също е валиден административен акт, като издаден от компетентентните органи по приходите, посочени в ЗВР. Издаден е като е-документ, подписан с е-подпис от гл. инсп. П. Ц. Ц.-ръководител на ревизията и В. С. И. – инсп. по приходите. АПВ е издаден след извършена проверка в хода на ревизията, в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Обжалваният АПВ е постановен и в съответствие с материалния закон. Относимите разпоредби относно общите правила за прихващане и възстановяване на публични задължения се съдържат в ДОПК, докато нормите на ЗДДС уреждат специалната ускорена процедура за възстановяване на ДДС. Процесуалните норми във връзка с прихващането или възстановяването в двата закона следва да се тълкуват и прилагат в тяхната взаимовръзка. Оспореният акт е издаден на основание чл. 92, ал. 11 ЗДДС в хода на възложена ревизия на дружеството. Съгласно чл. 92, ал. 11 ЗДДС в случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на ДОПК, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8 на същия член, съгласно която, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. Преценката на съответствието на решението с материалния закон обхваща съществуването на цитираната предпоставка за приложението на чл. 92, ал. 11, изр. последно, предложение последно от ЗДДС – данъци, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията, в която част не се извършва възстановяване с АПВ по тази разпоредба, а при прилагане на чл. 8 - в срока за издаване на РА. В случая предвид извършените проверки в хода на издаване акта, органите по приходите в това производство, протичащо паралелно с ревизията, са на становище, че по отношение на доставките по ф-ри №1000000007/02.10.2023 г. и №1000000008/03.10.2023 г., издадени от „Г. 17“ ЕООД, не са налице безспорни доказателства за реално осъществени доставки по см. на чл. 6 от ЗДДС и на данъчно събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС /в т.ч. реалността на извършения транспорт, собствеността на продадените от това дружество стоки – грозде и т.н./. Тези изводи се базират на констатации за липса на документи, удостоверяващи реално получаване на стоките и транспортирането им. Съдът отчита тези констатации като относими към обосноваване на очакване, че при ревизията ще бъдат установени задължения по ЗДДС. В този смисъл достатъчно е да има обосновано очакване за установяване на задължения, а дали то е правилно, ще се изясни при ревизията и издаденият след приключването и ревизионен акт. Впрочем, междувременно издаденият Ревизионен акт № Р-04000423006827-091-001/04.09.2024г. е представен от ответната администрация в хода на съдебното производство. С него съгласно констатациите в т.7.3 на РД, на осн. чл. 69, ал.1, т.1 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.6 от същия закон не е признат данъчен кредит, точно по цитираните в АПВ две фактури, издадени от „Г. 17“ ЕООД. Неоснователни в тази връзка са изложените от жалбоподателя доводи, че в случая производството е проведено изцяло формално от органите по приходите, без да са анализирани всички събрани в производството доказателства. В случая, това очакване почива на изложени в акта констатации за липса на доказателства обосноваващи реалното движение на стоката от доставчика до получателя. Дали събраните при ревизията доказателства, ще потвърдят тези съмнения е въпрос по същество, относно определяне на данъчните задължения. Невъзстановяването на ДДС с АПВ в тридесет дневния срок от заповедта за възлагане на ревизия, до издаване на ревизионния акт, в хипотезата на чл. 92, ал. 11, представлява една предварителна обезпечителна мярка за установяваните в хода на ревизията задължения, по аргумент и от реда за обжалването на акта, с който се отказва възстановяване на ДДС при възложена ревизия - по реда за обжалване на обезпечителните мерки. Ето защо, както при предварителните обезпечителни мерки достатъчно е да се обоснове очакване да се установят при ревизията данъци, за да се откаже възстановяването им, като според съда в разглеждания акт и потвърждаващото го решение е налице такава обосновка. Окончателната преценка относно правото на данъчен кредит, реалността на доставките, от които произтича и съответно дали следва да се възстанови претендираният от жалбоподателя ДДС е предмет на РА, с който е приключила ревизията и производството по обжалването й. Да проверява по същество, дали изводите за липса на реална доставка са правилни или не, не е в правомощията на съда в това производство, което не е такова за установяване на данъчни задължения. С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 92, ал. 11, изр. последно във връзка с ал. 8 от ЗДДС - отказ за възстановяване на претендирания от жалбоподателя ДДС до изтичане на срока за издаване на РА. Не е приложимо изключението в ал. 8 от чл. 92 от ЗДДС, тъй като жалбоподателят не е предоставил обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменима банкова гаранция, със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. При този изход в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, VII-ми адм. състав на АСВТ