РЕШЕНИЕ

№ 3788

гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110103165 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против И. Н. Л., И. Н. К. – лично и солидарно с А. А. К. субективно пасивно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на: сумата от 891, 75 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 202, 37 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., начислена върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 8, 64 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 2, 27 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, от които суми по 1/6 идеална част от ответниците И. Н. Л. и И. Н. К. или следните суми: по 148, 63 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, по 33, 73 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., по 1, 49 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане и по 0, 39 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, както и 4/6 части от сумата от И. Н. К. и А. А. К. – при условията на солидарна отговорност помежду им или следните суми: 594, 49 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, 134, 91 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., 5, 96 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане и 1, 49 лева, представляваща лихва за забава за периода топлинна енергия.

Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2019 г. – месец април 2020 г. между него, в качеството му на доставчик и ответниците И. Н. Л., И. Н. К. и А. А. К., в качеството им на съсобственици на недвижим имот, находящ се [адрес], с абонатен № [№], а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответниците И. Н. Л. и И. Н. К. са придобили по 1/6 идеална част от собствеността върху имота по силата на наследяване от предишния собственик Н. И.ов Л., а ответницата И. К., заедно с ответника А. К. – като съпрузи и в режим на бездялова съпружеска имуществена общност останалите 4/6 идеални части по силата на договор за покупко – продажба през 1996 г. с купувач ответницата К.. Ето защо, всеки от тях отговаря за съответната част от общото задължение, а ответниците К. солидарно помежду си за 4/6 части от дълга. [фирма] твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 1 105, 33 лева, включваща сумата от 891, 75 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., сумата от 202, 37 лева - лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., сумата от 8, 64 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 2, 27 лева - лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Поддържа, че от общо начислените суми, според правата си върху топлоснабдения имот, ответниците И. Н. Л. и И. Н. К. – лично дължат по 1/6 част, а ответниците И. Н. К. и А. А. К. – солидарно помежду си останалите 4/6 части. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори с идентично съдържание от ответниците А. А. К., И. К. и И. Л., с които оспорват исковите претенции като неоснователни. Не отричат и признават, че същите живеят на процесния адрес: [адрес], но считат, че не се явяват носители на начислената сума за доставената до имота топлинна енергия и претендирана от ищцовото дружество в размер от 1 105, 33 лева, тъй като през процесния период – месец май 2019 г. – месец април 2020 г. не са били абонати на [фирма].

Твърдят, че през това време и до 18.04.2020 г. единствен титуляр и абонат е било лицето Д.Д. Л.а, поради което и до смъртта си именно същата се явява задължено лице във връзка с предоставената услуга по топлоснабдяване на имота. Посочват, че И. Н. К. и И. Н. Л. са законни наследници на Д. Л.а, но след смъртта й – през 2022 г. същите са се отказали от наследството, оставено от своята наследодателка, за което ищецът е надлежно уведомен. Поддържат, че [фирма] е префактурирало задълженията за периода от месец май 2021 г. именно на името на ответницата И. К., с което действие е признало отказа. Ето защо, процесните искове са неоснователно насочени към ответниците и следва да бъдат отхвърлени.

В депозирана по делото писмена молба от 24.11.2023 г. подпомагащата страна [фирма], чрез пълномощника си юрк. Г., посочва, че не оспорва исковите претенции, които счита за основателни и доказани. Поддържа, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер [№] е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за заплащане на суми във връзка с доставена топлинна енергия и дяловото й разпределение.

По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците (при съответните идеални части и при наличието на основание за солидарна отговорност между ответниците И. К. и А. К.) с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, респ. наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „М.“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Изясни се, че с отговорите на исковата молба ответниците изрично оспорват наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с ищцовото дружество и на основание за ангажиране на отговорността им за заплащане на претендираните вземания, което обуславя проверката на съда по отношение на тази първа и основна материалноправна предпоставка по предявените искове.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на от 20.12.1976 г. зам. председателя на ИК на Б. Районен народен съвет – представител на председателя на ИК на СГНС, от една страна и третите за процеса лица Н. И.ов Л. и Д.Д. Л.а, от друга страна като купувачи, е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, за продажба на държавен недвижим имот, находящ се в [адрес], в местност Л., представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня – бокс и други сервизни помещения, застроен на 114, 75 кв. м., заедно с 2, 713 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото. В т. 10 от договора е отразено, че съгласно чл. 18 от Закона за собствеността и чл. 46 от Правилника за държавните имоти, този договор заменя нотариалния акт за правото на собственост по покупко-продажба на недвижим имот и влиза в сила на датата на подписването му – 20.12.1976 г. Установява се – от приложеното по делото Удостоверение с изх. № 68-00-413 от 03.04.2015 г., издадено от [фирма], че стар адрес: [адрес] се отнася за жилищна сграда с три входа, нанесена с планоснимачен номер 421 в кадастрален лист 452 по плана на гр. София, район Л. – С.о. е със следният настоящ адрес: ул. „Лозенска планина“ № 6 с вх. А, вх. Б и вх. В.

С молба-декларация от 29.11.1996 г, адресирана до председателя на УС на [фирма], подадена от Д. Л.а е отправено искане за откриване на партида на адрес: гр. София, [адрес], вх. В, ет. 1, ап. 31. Посочено е, че семейството на декларатора се състои от двама души.

От приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени материали се установява също, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.1996 г., обективиран в Нотариален акт № 68, том •••, дело № 19063/1996 г. по описа на I-ви нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, третото за процеса лице Д.Д. Л.а, в качеството си на продавач прехвърля на дъщеря си И. Н. К. – ответницата по делото, в качеството си на купувач, собствеността върху притежавани 4/6 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 31, находящ се на адрес: град София, [адрес], вх. В, ет. 1, местност Л., застроен на 114, 75 кв.м., заедно с 2, 713 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото. Съгласно клаузите на договора продавачът Д. Л.а си запазва вещното право на ползване върху продавания имот – безвъзмездно и докато е жива. В нотариалния акт е удостоверено, че сред представените документи, установяващи правото на собственост върху имота е и договор за продажба на държавен недвижим имот от 20.12.1976 г. на Б. РНС.

Страните не спорят, а и от приетото – в заверено копие като писмено доказателство Удостоверение за граждански брак от 06.07.1985 г. следва, че ответниците по настоящото дело А. А. К. и И. Н. Л.а са сключили граждански брак на 06.07.1985 г., както и, че след брака съпругата приема фамилното име К.. Установява се, че с искова молба от 16.08.2004 г. И. Н. К. и А. А. К. са предявили срещу И. Н. Л. иск за съдебна делба по отношение на съсобствен на страните недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в град София, кв. „Л.“, [адрес], вх. В, ап. 31. В исковата молба са изложени твърдения, че имотът е придобит в условията на съпружеска имуществена общност от Н. И.ов Л. и Д.Д. Л.а с договор от 20.12.1976 г., като след смъртта на Н. Л., починал на 08.06.1996 г. съпругата му и негов наследник Д. Л.а е продала на ищците собствените си 4/6 ид. части от имота, запазвайки си право на ползване. Посочено е също, че ищцата И. К. притежава 1/6 ид. част придобита по наследство и 4/6 ид. части заедно с ищеца А. К. – в условията на СИО, а ответникът 1/6 ид. част. Отправено е искане за допускане на делбата на имота при посочените квоти.

Съгласно данните от приетото Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ23-ТД26- 2232/27.10.2023 г., издадено от С.о., район Л., Д.Д. Л.а е починала на 18.04.2020 г., оставяйки за свои законни наследници сина си И. Н. Л. и дъщеря си И. Н. К. – ответници в процеса. В удостоверението е отразено, че към момента на смъртта си лицето е със семейно положение: вдовица.

Доказателствата по делото сочат, че по заявление с вх. № 10536/20.01.2022 г. ответницата И. Н. К. и по молба с вх. № 10546/20.01.2022 г. ответникът И. Н. Л. са се отказали от наследството на починалия си наследодател – своята майка Д.Д. Л.а, починала на 18.04.2020 г., въз основа на които искания са образувани съответно гр. дело № 279/2022 г. и гр. дело № 2794/2022 г. по описа на Софийски районен съд, които откази са вписани в Особената книга на съда по чл. 49 ЗС съответно под № 139/24.01.2022 г. и № 144/24.01.2022 г. Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода, че за периода месец май 2019 г. – 17.04.2020 г., част от процесния такъв, във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот, за който не се спори, че е топлоснабден, е съществувало облигационно правоотношение между ищцовото дружество, в качеството му на доставчик и третото за процеса лице Д.Д. Л.а, в качеството й на вещен ползввател по отношение на 4/6 идеални части от имота. За да достигне до този извод съдът съобрази, че с договора за покупко-продажба от 12.09.1996 г., с който последната, като продавач, прехвърля на дъщеря си И. К. собствеността върху притежаваните 4/6 ид. части от имота, Д. Л.а си запазва правото на ползване върху така прехвърлената част – безвъзмездно и пожизнено.

При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността.

Този извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай продавачът по сделката Д. Л.а си е запазила вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че така уговорения безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление единствено в отношенията между новия собственик на имота и продавача, запазил си вещното право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за това договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно дружество. Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, в чиято правна сфера през процесния период е съществувало правото да ползва жилището и съответно задължението да заплаща разноските за това, съобразно обема на правото – според 4/6 части - в този смисъл Решение № 450/18.06.2009 г. по дело № 508/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о.

След смъртта на същата на 18.04.2020 г. – в хода на процесния период учреденото в полза на Д. Л.а вещно право на ползване по отношение на прехвърлените от нея 4/6 ид. части от имота се е погасило по силата на закона - на основание чл. 59, ал. 1 ЗС.

Ето защо, за периода от 01.05.2019 г. до 17.04.2020 г. принципно отговорността за заплащане на една част от задълженията за доставена топлинна енергия до имота, равняваща се на 4/6 части, е именно за вещния ползвател на имота през този период, а предвид настъпилата смърт на същата и по силата на наследственото правоприемство – поначало и за законните му наследници – в случая ответниците по делото И. К. и И. Л.. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.

Приемането произвежда действие от откриване на наследството. Установена е законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането на наследството по опис или отказ от наследство.

В настоящия случай по делото се установи, че наследниците и ответници по делото И. К. и И. Л. са се отказали от наследството на своята майка и наследодател Д. Л.а, които откази са вписани в Особената книга на съда по чл. 49 ЗН, съответно под № 139/24.01.2022 г. и № 144/24.01.2022 г., поради което същите не стават носители на притежавани приживе права от наследодателя, респ. не отговарят за задълженията, включени в наследствената маса, в т.ч. за задълженията за топлинна енергия, доставена в имота през периода 01.05.2019 г. – 17.04.2020 г. След смъртта на вещния ползвател Д. Л.а и погасяване на това основание на учреденото в нейна полза вещно право на ползване и считано от този момент 18.04.2020 г. до края на процесния период 30.04.2020 г. правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия до имота е възникнало между топлофикационното дружество, от една страна и собствениците на имота – от друга, последните на лично основание – като титуляри на правото на собственост.

По делото се установи, че по силата на транслативния ефект на договора за покупко- продажба от 12.09.1996 г. ответницата И. Н. К. е придобила от своята майка собствеността върху 4/6 идеални части от процесния имот – апартамент № 31, находящ се в [адрес], както и, че това възмездно по своя характер придобиване е осъществено в момент, в който купувачът от сделката – И. К. се е намирала в брачно правоотношение с А. К. – също ответник в настоящия процес, по силата на сключения на 06.07.1985 г. граждански брак. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 19 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) закупените от съпругата 4/6 идеални части от процесния имот са станали съпружеска имуществена общност, характеризираща се със своя бездялов характер. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността през 1996 г. ответниците И. К. и А. К. да са прехвърлили тази част от имота на друго лице.

Ето защо, съдът приема, че през периода 18.04.2020 г. – 30.04.2020 г., част от процесния такъв, тези ответници, като собственици на 4/6 идеални части от имота, в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, са придобили качеството потребители на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното количество топлоенергия. В тази връзка и в отговор на доводите, изложени от ответниците в депозираните отговори относно фактуриране на задълженията за периода на името на лицето Д. Л.а, следва да се отбележи, че релевантно за възникване качеството потребител на топлинна енергия по отношение на И. К. и А. К. в настоящия случай е притежаването на право на собственост върху топлоснабдения имот, което обуславя възникване на правоотношението с ищцовото дружество и отговорността им за заплащане цената на доставената топлинна енергия, определена според обема на правата им в собствеността. Наред с това, по делото се изясни, че партидата за процесния имот е открита именно по молба – декларация на лицето Д. Л.а от 29.11.1996 г., а съгласно клаузата на чл. 61 от приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в гр. София (приети в заверен препис по делото) при промяна в собствеността новият и предишният собственик са длъжни да подадат до продавача заявление за откриване/промяна/закриване на партидата по образец, а съгласно чл. 63 ОУ при смърт на клиент – физическо лице наследниците или лицата, придобили жилището по договор за издръжка и гледане/дарение са длъжни да уведомят писмено продавача чрез подаване на заявление за откриване на партида.

По отношение на останалите 2/6 идеални части от собствеността върху процесния имот, съдът намира за недоказани – при условията на пълно и главно доказване, твърденията на ищеца, че ответниците И. К. и И. К. са носители на по 1/6 част от собствеността върху процесния имот. По делото се установи, че същият е придобит от лицата Д. Л.а и Н. Л. с договора за продажба на държавен недвижим имот от 20.12.1976 г. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че след този момент е настъпило правоприемство по отношение на останалите 2/6 ид. части (предвид прехвърлителната сделка от 12.09.1996 г. по отношение на останалите 4/6 ид. части) – универсално или частно, конкретно чрез наследяване от лицето Н. Л. в полза на ответниците. Ето защо, съдът намира, че в тази част исковите претенции се явяват недоказани по своето основание, предвид неустановяване от ищеца съществуването между И. К., съответно И. Л., от една страна и [фирма], от друга, на облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинни енергия до имота през процесния период, обусловено от притежавани от същите права върху 1/6 ид. част от имота. Този извод не се разколебава от изложените твърдения в представената и приета по делото искова молба от 16.08.2004 г. от единият ответник - И. Н. К. и А. А. К. с предявен иск срещу И. Л. за делба на процесния имот, тъй като от една страна в същата липсва конкретно твърдение, че ищцата е наследник, правоприемник на Н. Л., каквито доказателства не са представени по настоящото дело, а от друга страна тези твърдения не са подкрепени от други доказателства съгласно изискването на чл. 175 ГПК. Предвид това и с оглед изричното оспорване, проведено от ответниците с отговора на исковата молба относно наличието на основание за ангажиране на отговорността им, то съдът приема предявените срещу тях искове за неоснователни на това основание – липсата на материалноправна легитимация на ответната страна, което обуславя отхвърлянето им.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото не се спори, че през исковия период до имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], от страна на [фирма] е доставена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната сума от 891, 75 лева, както и, че през този период е извършвано дялово разпределение на същата от ФДР, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с протоколно определение от 04.12.2023 г. тези обстоятелства са обявени от съда за безспорни между страните.

Същевременно по делото са събрани доказателства – протоколно решение от 05.09.2000 г. на Общо събрание на ЕС от адрес: град София, [адрес], вх. В за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с [фирма], договор № 730/20.09.2001 г. между [фирма] и ЕС, договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между [фирма] и [фирма] при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ, обща фактура № •••/31.07.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., издадена от [фирма], както и писмени материали от подпомагащата страна – индивидуална справка за отопление и топла вода за период на потребление 01.05.-2019 г. – 30.04.2020 г. и документ от 19.06.2020 г. за годишен отчет за същия период по отношение на процесния абонатен номер [№], сочещи за извършвана доставка на топлоенергия от страна на топлофикационното дружество в процесния имот – обстоятелство, неоспорено от ответниците по делото.

С оглед изложеното за периода от 18.04.2020 г. до 30.04.2020 г. ответниците И. К. и А. К. дължат на ищеца солидарно заплащане на доставената до имота топлинна енергия, според притежаваните от права от топлоснабдения имот - 4/6 части от общата сума, като размерът на отговорността им, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с размера на общо претендираната сума, на заявения период и на периода, за който същите носят отговорност, се равнява на сумата от 21, 46 лева.

За тази сума предявеният иск по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответниците – при условията на солидарна отговорност помежду им се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 594, 49 лева или за сумата от 573, 03 лева и за периода от 01.05.2о19 г. до 17.04.2020 г. да бъде отхвърлен като неоснователен.

Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца общ размер от 8, 64 лева.

Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с общия размер на вземането, заявения период и периода, за който ответниците носят отговорност, както и на обема на отговорността им, съдът достига до извод, че исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение е основателна за сумата от 0, 41 лева за периода от 18.04.2020 г. до 30.04.2020 г. За разликата над този размер до пълния предявен от 5, 96 лева или за сумата от 5, 55 лева и за периода от 01.11.2019 г. до 17.04.2020 г. исковата претенция срещу И. К. и А. К. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Като законна последица от уважаване на посочената част от предявените искове, всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното плащане.

По вече изложените по-горе съображения предявените искове лично срещу И. Н. К. и И. Н. Л. – като недоказани по основание следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.

Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за съответната част процесния период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

Предвид установения по делото размер на дължимата главница солидарно от ответниците И. Н. К. и А. А. К. – 21, 46 лева за периода от 18.04.2020 г. до 30.04.2020 г., то именно върху същата е дължимо и акцесорното вземане за лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., която, определена от съда на основание чл. 162 ГПК, вземайки предвид общия размер на начислената лихва за забава, чийто размер не е оспорен, периода, за който е начислена и респ. размера и периода на уважената част от главницата, с помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 4, 85 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците И. Н. К. и А. А. К. следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 134, 91 лева или за сумата от 130, 06 лева – отхвърлен като неоснователен.

По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 0, 41 лева за периода от 18.04.2020 г. до 30.04.2020 г. липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 20.01.2023 г. и касаеща посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение срещу тези ответници в размер на 1, 49 лева за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Както вече беше изяснено, предявените главни искови претенции срещу ответниците И. Н. К. и И. Н. Л. за по 1/6 част от общо претендираните от ищеца вземания, следва да бъдат отхвърлени поради липсата на доказано от ищцовата страна облигационно правоотношение със същите по отношение на тези идеални части от имота, а оттук и на материалноправна легитимация на ответниците да отговарят за заплащане на процесните суми. Предвид липсата на главен дълг неоснователни са и претенциите за лихва за забава, които също подлежат на отхвърляне.

По отговорността за разноски: При този изход на спора – частична основателност на предявените искове срещу ответниците И. Н. К. и А. А. К., право на разноски по исковете срещу тези ответници, има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете срещу тези ответници, следва да бъде присъдена сумата от 5, 07 лева – сторени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение (при съобразяване с разноските, сторени във връзка с исковете срещу тази ответна страна, равняващи се на 4/6 части от общите разноски по делото). Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. Сторените от ищеца разноски във връзка с предявените искове срещу ответниците И. К. и И. Л., предвид отхвърлянето им в цялост, следва да останат за негова сметка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, имат и ответниците. Същите не са претендирали и не са доказали реалното извършване на такива, поради което и не следва да им бъдат присъждани.

Мотивиран от всичко гореизложено, съдът