Решение № 1686 от 29.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1583/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано по жалба на „Е. имоти“ ООД срещу oтказ № 20250804133233/05.08.2025 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър (АВ – ТР), с което е отказано да впишат заявените промени в обстоятелствата по партида на „Е. имоти“ ООД, ЕИК 131363253. В жалбата се поддържа, че отказът е неправилен. С подадено заявление е поискано вписване на нов съдружник в дружеството, промяна на размера на дружествените дялове на досегашните съдружници и съответно вписване на прехвърлянето на дружествени дялове на новоприетия съдружник от съдружниците. Посочва се, че изискването за форма на договора за прехвърляне на дружествените дялове по чл. 129, ал. 1 от ТЗ е спазено, като приложените към заявлението договори са с нотариално заверени съдържание и подписи от нотариус в Италия и същите са вписани в регистрите в Италия. Моли да се отмени процесният отказ и да се укаже на АВ – ТР да извърши заявените вписвания. Жалбата е уточнена с молба от 22.10.2025 г., като е посочено, че неточно (техническа грешка) в заявлението е посочен размера на дялово участие на съдружника Р.К. – вместо 233 610 лева, която сума се иска да бъде вписана неточно е посочено 233 160 лева. Агенция по вписванията – ТР, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подава отговор (стр. 244), с който оспорва жалбата като неоснователна, като се излагат идентични съображения в подкрепа на постановения отказ. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Регистърното производство е образувано по заявление А4 № 20250804133233 (стр. 128) от „Е. имоти“ ООД, с което се иска вписване на 1) нов съдружник – „Партеципациони медитеранее“ С.Р.Л., чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Италия, с размер на дяловото участие 231 300 лв.; 2) вписване на промяна на дяловото участие на досегашните съдружници както следва: Д.К. с дялово участие 231 300 лв., Р.К. с дялово участие – 233 160 лв.; „Спрингстар“ С.Р.Л., чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Италия, с дялово участие – 290 100 лв.; „Хестион медитеранея, 2004“ С.Р.Л. чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Испания, с дялово участие – 174 050 лв.; 3) прехвърляне на дялове от досегашните съдружници на новия съдружник „Партеципациони медитеранее“ С.Р.Л. както следва: от Д.К. дялове в размер на 57 680 лв.; от Р.К. дялове в размер на 58 270 лв.; от „Спрингстар“ С.Р.: дялове в размер на 72 230 лв. и от „Хестион медитеранея, 2004“ С.Р.Л. дялове в размер на 43 120 лв. Към заявлението са приложени и адвокатско пълномощно (стр. 118), декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ (стр. 239) и документ за внесена държавна такса пред Агенцията (стр. 131). Представени са декларации по чл. 129, ал. 1 ТЗ от двама от управителите на дружеството – С.К. и А.С. (стр. 132 и стр. 133). Представени са декларации по чл. 129, ал. 1 ТЗ от досегашните съдружници (стр. 134, 135, 136, 137), сред които е и третия управител на дружеството – Д.К.. Декларациите от името на съдружниците юридически лица са подписани от законните им представите – от името на „Хестион медитеранея, 2004“ С.Р.Л. от един от управителите – Х.О.С.П. (заверен превод на документ за актуално състояние, заверен с апостил – стр. 139 гръб) и от името на „Спрингстар“ С.р.л. от едноличния управител на дружеството А.Р. (заверен превод на документ за актуално състояние, заверен с апостил – стр. 155). На 04.03.2025 г. са взети решения за прехвърляне на дружествени от съдружника „Хестион Медитеранея, 2004“ С.Р.Л., чрез Х.О.С.П. и от „Спрингстар“ С.Р.Л., чрез А.Р., и на същата дата е взето решение от „Партеципациони Медитеранее“ С.Р.Л., чрез А.С., да придобиване на дружествени дялове в „Е. имоти“ ООД. Видно от представения по делото заверен превод на удостоверението за актуално състояние с Апостил на „Партеципациони Медитеранее“ С.Р.Л, с регистрационен номер ••••••••, А.С. е единствен управител на дружеството. По делото е представен „Акт от 2.04.2025 г. на нотариус С.Р.“ на италиански език (стр. 188 гръб до стр. 195 гръб). Приложен е и превод на български език (стр. 179-187) с нотариално заверен подпис на преводача от 09.06.2025 година. Според положения апостил от 17.04.2025 г. документът е подписан от нотариус С.Р. в Италия. Документът започва с текст на български и английски език на договор за продажба на дружествени на дялове между “Gestion Mediterranea 2004” S.L. („Хестион медитеранея, 2004“) с регистрационен номер •••••••• като продавач и „Партеципациони Медитеранее“ С.Р.Л. с регистрационен номер •••••••• като купувач, с предмет прехвърлянето на собствеността на притежаваните от “Gestion Mediterranea 2004” S.L. дружествените дялове в „Е. имоти“ ООД, ЕИК: 131363253, в размер на 43 120 лв. Следва текст на италиански език. Според представения превод на български език на 01.04.2025 г. нотариус С.Р., удостоверява, че предходният акт е подписан от А.Р., като представляващ дружество „Джестион Медитеранеа 2004“ С.Л. с номер •••••••• по силата специално пълномощно от 05.03.2025 г., издаден с акт на нотариус от Барселона (Испания) с Апостил от 06.03.2025 г., приложен под буква „А“ „към акта от днешна дата“ от регистъра на нотариус М.Н. от Милано. По делото е приложен документ на български език, озаглавен „Специално пълномощно“ от 05.03.2025 г., издаден в Барселона, от нотариус от Каталуния. От съдържанието на документа се установява, че пред нотариуса се явява „Jose Oriol Салвателла Планс“ от името на “Gestion Mediterranea 2004” S.L. с номер •••••••• (Х.О.С.П. е от един от управителите на „Хестион Медитеранея 2004“ С.Р.Л., виж. заверен превод на документ за актуално състояние, заверен с апостил – л. 139 гръб). Той упълномощава А. R. да продаде на „Partecipazioni Mediterranee“ S.R.L. дружествени дялове на “Gestion Mediterranea 2004” S.L. от „Е. имоти“ ООД на стойност 43 120 лв. Нотариусът декларира, че идентифицира явилото се лице, който е дал съгласие за издаване на документа. Нотариусът декларира, че съдържанието на документа е утвърдено и подписано от него и удостоверява съдържанието му. В документа е отразено, че е копие за информационни цели. Следва отново текст на италиански език, като в представения превод на български език на 02.04.2025 г. нотариус С.Р., удостоверява, че предходният акт е подписан от А.С., като представляващ дружество „Партеципациони Медитеранее“ в качеството на едноличен управител на дружеството. Следват два превод на договора от български на италиански език на договора за продажба на дружествени дялове (стр. 190 гръб и стр. 192 гръб). Отразени са декларациите на двамата преводачи пред нотариус С.Р. относно истинността на превода (стр. 189 и стр. 186). На последната страница се съдържа отбелязване, че Актът е вписан в Агенция по приходите в Милано на 15.04.2025 г. (стр. 186 гръб), като е отбелязано, че документът е копие на оригинала на хартиен носител, който е снабден с предвидените подписи. По делото е представен и „Акт от 2.04.2025 г., № 70534, на нотариус С.Р.“ на италиански език (стр. 199-204 гръб). Приложен е и превод на български език (стр. 195-198 гръб) с нотариално заверен подпис на преводача от 09.06.2025 година. Според положения апостил от 17.04.2025 г. документът е подписан от нотариус Стeфано Р. в Италия. Документът започва с текст на български и английски език на договор за продажба на дружествени на дялове между Р.К., гражданин на Италия, роден на ••••••••• г. като продавач и „Партеципациони Медитеранее“ С.р.л., с регистрационен номер •••••••• като купувач, с предмет прехвърлянето на собствеността на притежаваните от Р.К. дружествените дялове в „Е. имоти“ ООД, ЕИК: 131363253, в размер на 58 270 лева. Следва текст на италиански език, като според представения превод на български език (стр. 179 гръб) на 18.03.2025 г. нотариус С.Р., удостоверява, че предходният акт е подписан от Р.К., роден на ••••••••• г. в Италия. Следва друг текст на италиански език (стр. 190). В представения превод на български език (стр. 179 гръб) на 02.04.2025 г. нотариус С.Р., удостоверява, че предходният акт е подписан от А.С., като представляващ дружество „Партеципациони медитеранее“ в качеството на едноличен управител на дружеството. Следват два превод на договора от български на италиански език на договора за продажба на дружествени дялове (стр. 202 и стр. 204). Отразени са декларациите на двамата преводачи пред нотариус С.Р. относно истинността на превода. На последната страница се съдържа отбелязване, че Актът е вписан в Агенция по приходите в Милано на 15.04.2025 г. (л. 198 гръб), като е отбелязано, че документът е копие на оригинала на хартиен носител, който е снабден с предвидените подписи. По делото е представен и „Акт от 2.04.2025 г., № 70533, на нотариус С.Р.“ на италиански език (л. 211-218). Приложен е и превод на български език (л. 207-210 гръб) с нотариално заверен подпис на преводача от 09.06.2025 година. Според положения апостил (стр. 198 гръб) от 17.04.2025 г. документът е подписан от нотариус Стeфано Р. в Италия. Документът започва с текст на български и английски език на договор за продажба на дружествени на дялове между „Спрингстар“ С.Р.Л., с регистрационен номер в Търговския регистър в Милано: 01716110166, гражданин на Италия, роден на ••••••••• г. като продавач и „Партеципациони Медитеранее“ С.р.л., с регистрационен номер •••••••• като купувач, с предмет прехвърлянето на собствеността на притежаваните от „Спрингстар“ С.Р.Л. дружествените дялове в „Е. имоти“ ООД, ЕИК: 131363253, в размер на 72 230 лева. Следва текст на италиански език, като според представения превод на български език на 01.04.2025 г. нотариус С.Р., удостоверява, че предходният акт е подписан от А.Р., роден на •••••••• г. в Италия, като представляващ дружеството „Спрингстар“ С.Р.Л., с регистрационен номер в Търговския регистър в Милано: 01716110166, и на 02.04.2025 г. нотариус Стефано удостоверява, че предходният акт е подписан от А.С., като представляващ дружество „Партеципациони Медитеранее“ в качеството на едноличен управител на дружеството. Следват два превод на договора от български на италиански език на договора за продажба на дружествени дялове. Отразени са декларациите на двамата преводачи пред нотариус С.Р. относно истинността на превода (стр. 208 гръб и стр. 209 гръб). На последната страница се съдържа отбелязване, че Актът е вписан в Агенция по приходите в Милано на 15.04.2025 г. (стр. 210 гръб), като е отбелязано, че документът е копие на оригинала на хартиен носител, който е снабден с предвидените подписи. По делото е представен и „Акт от 2.04.2025 г., № 70536, на нотариус С.Р.“ на италиански език (стр. 226 гръб – 238 гръб). Приложен е и превод на български език (стр. 219-226) с нотариално заверен подпис на преводача от 09.06.2025 г. Според положения Апостил (стр. 226 гръб) от 17.04.2025 г. документът е подписан от нотариус Стeфано Р. в Италия. Документът започва с текст на български и английски език на договор за продажба на дружествени на дялове между Д.К., роден на •••••••• г. в Италия, чрез А.Р., роден на •••••••• г. в Италия, като продавач и „Партеципациони Медитеранее“ С.Р.Л., с регистрационен номер •••••••• като купувач (стр. 227 гръб), с предмет прехвърлянето на собствеността на притежаваните от Д.К. дружествените дялове в „Е. имоти“ ООД, ЕИК: 131363253, в размер на 57 680 лв. Следва текст на италиански език, като съгласно представения превод на български език на 01.04.2025 г. нотариус С.Р., удостоверява, че предходният акт е подписан от А.Р., роден на •••••••• г. в Италия, като представляващ Д.К., роден на •••••••• г. в Италия въз основа на пълномощно от 14.03.2025 г., заверен от нотариус Ф.Б. от Рим, което като „копие вярно с оригинала“ е приложено под буква „А“ към удостоверяването. Следва Приложение А към удостоверяването от 01.04.2025 г., което започва с документ, озаглавен „Специално пълномощно“ от Д.К., роден на •••••••• г. в Италия, с което назначава като специален пълномощник А.Р., роден на •••••••• г. в Италия, да продаде на „Партеципациони Медитеранее“ С.Р.Л., с регистрационен номер •••••••• 5 768 дяла от капитала в Е. имоти“ ООД, ЕИК: 131363253. На 14.03.2025 г. нотариус Ф.Б., нотариус в Рим (Италия), удостоверява полагането на подпис от Д.К. върху документа (стр. 221). Специалното пълномощно и удостоверяването на подписа са съставени на хартиен носител, като е съставено електронно копие от тях представени на нотариус С.Р. на електронен носител. На 17.03.2025 г. нотариус С.Р. удостоверява, че представеният електронен документ е подписан е подписан с електронен сертификат (стр. 222 гръб). Съгласно удостоверение, с превод на български език на 02.04.2025 г. нотариус С.Р., удостоверява, че предходният акт е подписан от А.С., като представляващ дружество „Партеципациони медитеранее“ в качеството на едноличен управител на дружеството. Следват два превод на договора от български на италиански език на договора за продажба на дружествени дялове. Отразени са декларациите на двамата преводачи пред нотариус С.Р. относно истинността на превода (стр. 224 и стр. 225). На последната страница се съдържа отбелязване, че Актът е вписан в Агенция по приходите в Милано на 15.04.2025 г. (стр. 225 гръб), като е отбелязано, че документът е копие на оригинала на хартиен носител, който е снабден с предвидените подписи. След подписването на договорите за прехвърляне на дружествени дялове на 15.04.2025 г. „Партеципациони медитеранее“ С.Р.Л. подава молба до „Е. имоти“ ООД за приемането му като съдружник в дружеството (стр. 178). Молбата е подадена чрез едноличния управител на дружеството А.С. (заверен превод на документи за актуално състояние апостил – стр. 168 по делото). На 24.04.2025 г. с единодушно решение на общото събрание на съдружниците в „Е. имоти“ ООД „Партеципациони медитеранее“ С.Р.Л. е приет като съдружник с размер на дялово участие 231 300 лева. На същия ден – 24.4.2025 г. с единодушно решение общото събрание на съдружниците на „Е. имоти“ ООД, в това число и „Партеципациони медитеранее“ С.Р.Л., взема решение за изменение на дружествения договор в съответствие с извършеното прехвърляне на дяловете и приемане на нов съдружник както следва: 1) Д.К. с дялово участие 231 300 лв., 2) Р.К. с дялово участие – 233 610 лв.; 3) „Спрингстар“ С.Р.Л. с дялово участие – 290 100 лв.; 4) „Хестион медитеранея, 2004“ С.Р.Л. с дялово участие – 174 050 лв. и „Партеципациони медитеранее“ С.Р.Л. с дяловото участие 231 300 лв. (л. 130). Протоколите от общите събрания на съдружниците юридически лица са подписани от законните им представители – от името на „Хестион медитеранея, 2004“ С.Р.Л. от управителя – Х.О.С.П. (виж. заверен превод на удостоверение за актуално състояние с апостил – л. 139 гръб) и от името на „Спрингстар“ С.Р.Л. от едноличния управител на дружеството – А.Р. (заверен превод на удостоверение за актуално състояние с апостил стр 155), от името на „Партеципациони медитеранее“ С.Р.ЛД. от управителя – А.С. (заверен превод на удостоверение за актуално състояние с апостил стр. 168 гръб) Представен е и актуален дружествен договор (стр. 240, последна страница е представена отделно на стр. 232) със съответните изменения – актуалния списък на съдружниците и дяловото им участие в капитала на дружеството. Към заявлението е приложено и уточнение от адвоката на заявителя, в която е посочено, че представените договори за прехвърляне на дружествените дялове са с заверени подписи и съдържание, като част от извършваните дейности от нотариуса са проверка за спазването на изискванията на закона за сключване на договора, като същият подлежи и на вписване в Италия. Представени са и обяснения от нотариус С.Р. (стр. 149), според които нотариусите в Италия не можели да заверява документ без да е установил и проверил съответствието му с изискванията на закона. На 05.08.2025 г. е поставен обжалвания отказ с мотиви, че представените договори за прехвърляне на дружествени дялове били само с нотариална заверка на подписа, но не и на съдържанието. Дружеството е уведомено за него на същия ден, като на 08.08.2025 г. подадена жалбата срещу постановения отказ, като е приложено и пълномощно за представителство пред съда. В изпълнение задълженията на съда като инстанция по същество на спора, и на основание чл. 43, ал.2 и ал. 3 вр чл. 39, ал.1 от КМЧП, Съдът е указал на жалбоподателя да извадка от приложимото право на Италия (в разпореждането е допусната техническа грешка и е посочено Кралство Испания) във връзка с нотариалните удостоверявания. С молба от 21.11.2025 г. жалбоподателят е представил писмо от нотариус Стефано Помпола с разяснения от приложимото право относно нотариалните удостоверявания, както и извадка от приложимите Закон 89 от 16.02.1913 г. – Правилник за нотариалната дейност и нотариалните кантори, от Кралски устав 262 от 16.02.1942 г. за одобрение на текста на Гражданския кодекс, от Президентски указ 1313 от 26.04.1986 г. за одобрение на единния текст за разпоредбите относно данъка за вписване. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Промяна на обстоятелствата относно дружество с ограничена отговорност се заявява чрез подадено съответното заявление по образец А4 от заявител по чл. 15 ЗТТРЮЛНЦ, придружено от доказателство за платена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ. Съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ТЗ фактическият състав за вписване на прехвърляне на дялове на нови съдружници в дружество с ограничена отговорност включва: 1) подаване на молба до дружеството за приемане на съдружник; 2) вземане на решение на общото събрание за приема на съдружниците; 3) прехвърляне на дружествения дялове, извършено с нотариална заверка на подписа и съдържанието и 4) представяне на декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ. В тази в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е посочено, че следва да се представи и 1) решение на общото събрание за промяна на обстоятелството; 2) препис от дружествения договор, съдържащ промяната; 3) препис от дружествения договор със заличени данни; 4) документът, установяващ съществуването на юридическо лице – съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице - съдружник, което не е учредено по българското право); решението на съответния орган на юридическо лице – съдружник, за участие в дружеството с ограничена отговорност; 5) поканите за свикване на общо събрание до съдружниците и доказателствата, че са връчени, с изключение на случаите, когато решението е взето неприсъствено, или от протокола за приемане на решението по т. 1 е видно, че всички съдружници са присъствали на общото събрание. В настоящия случай, от представените по делото доказателства се установява, че са изпълнени гореизброените предпоставки, за да се извърши исканото вписване. Спорен за ДЛР е бил въпросът дали представените договори за прехвърляне на дружествени дялове са в изисканата от закона форма. По този въпрос, Съдът намира следното: По отношение на договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен извън страната, като договор с международен елемент приложение относно изискването за форма, следва да намерят стълкновителните норми на Кодекса на международното частно право, доколкото от приложното поле на Регламент № 593/2008 за приложимото право към договорните задължения са изрично изключени въпросите, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания (чл. 1, ал. 2, буква „е“). Съгласно чл. 58, т. 6 вр. чл. 56, ал. 1 КМЧП относно придобиването на членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация на дружеството. Следователно, при придобиване на членство в процесното дружество се прилагат правилата на Търговския закон на Република България независимо дали придобиващият членството е чужд гражданин и независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на дружествени дялове. Така за валидността на договора се прилага чл. 129, ал. 2 ТЗ, а именно – същият следва да бъде сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи и съдържание. Дори да се приеме, че спрямо такъв договор приложение намират правилата относно изискванията за правна сделки (чл. 61 от КМЧП) и договори (чл. 98 от КМПЧП), то отново се достига до извода, че договорът следва да е сключен в предвидената в чл. 129, ал. 2 от ТЗ форма. Според посочените разпоредби от КМЧП за действителността на договора, правната сделка е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, съгласно разпоредбите на тази глава, или от правото на държавата, в която е сключен договорът. Следва обаче да се съобрази чл. 46, ал. 1 КМЧП, според което разпоредбите на Кодекса не засягат прилагането на повелителните норми на българското право, които с оглед на техните предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждо право. В българското право формата за действителност на договора за прехвърляне на дружествен дял от дружество с ограничена отговорност е уредена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, която след изменението от ДВ, бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 3.01.2017 г., е утежнена – писмена с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Промяната е мотивирана с цел предотвратяване на т.нар. „кражби на фирми“, което е идентифицирано като значим обществен и икономически проблем. По тази причина изискването към формата по чл. 129, ал. 2 ТЗ представлява и „особена повелителна норма“ на българското право, която съобразно чл. 46, ал. 1 КМЧП следва да се съблюдава от българските правоприлагащи органи. Ето защо независимо от препращането към чуждо право изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ към формата на прехвърлителните договори за дялове от дружества с ограничена отговорност, регистрирани в Република България, следва да се прилагат винаги на основание чл. 46, ал. 1 КМЧП, когато се иска правните последици на подобен договор да бъдат зачетени в Република България. Изискването за форма към договора за прехвърляне на дружествени дялове е да е сключен в писмена форма за нотариална заверка на подписа и съдържанието – чл. 129, ал. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 589, ал. 2 от ГПК вр. чл. 578, ал. 4 от ГПК – при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи, като нотариуса проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Следователно, когато от името на страната се явява пълномощник нотариусът следва да провери дали същият има представителна власт по отношение на представляваното лице. При удостоверяване на съдържанието на частен документ, молителят трябва да представи препис от документа и след удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга (чл. 590, ал. 2 от ГПК), т.е. препис от документа се оставя за съхранение. Нотариалните актове и документи, издадени в една държава, за да бъде използвани в друга, следва да са придружени с удостоверение, че са издадени от подписалото го лице, в посоченото качество (чл. 3 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, приет от 38 НС на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.), доколкото такива документи са извън приложеното поле на Регламент (ЕС) 2016/1191 за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз (чл. 2, пар. 3, б. „а“, вр. чл. 3, пар. 1 б. „г“). Компетентен орган в Италия, упълномощен да поставя апостил на нотариални документи е съответната прокуратура. Същевременно, в чуждестранният документ, преведен на български език, предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България – чл. 21а, ал. 1 Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В конкретния случай, заявителя е представил към заявление, образец А4 четири договора за прехвърляне на дружествени дялове, сключени в Италия. Полагането на подписите от участващите лице и представителната им власт по отношение на страните по сделките е проверена от посочения нотариус в Италия. Поради това и Съдът намира, че не е необходимо представянето в регистърното производство и на документите, установяващи представителната власт на положилите подписа лица (пълномощно в полза А.Р. от дружество „Джестион Медитеранеа 2004“ С.Л. и пълномощно в полза на А.Р. от Д.К.), доколкото същите са проверени от нотариуса (аргумент и от решение № 112 от 20.02.2024 г. по т. д. № 113/2024 г. на Апелативен съд – София). Освен това представените договори са вписани в Агенция по приходите на Милано чрез прилагане на оригинала на хартиен носител с подписите на страните с цел поставяне на точна дата и плащане на дължимия данък – така разяснения в писмо на нотариус Р. и съгласно чл. 10 от Президентски указ 131 от 26.04.1986 г. – Единен текст на данък вписвания. По изложените съображения, Съдът намира, че са спазени и изискванията за удостоверяване на съдържанието на договорите за прехвърляне на дялове, доколкото копие се съхранява по предвидения ред в Агенцията по приходите в Милано. Съставянето на описаните четири акта от нотариус С.Р., в които са инкорпорирани четирите договора за продажба на дружествени дялове, полагането на подписите от участниците, представителната им власт и вписването на копие от актовете, е удостоверено чрез полагането на апостил от представител на Прокуратурата в Милано. Удостоверените с апостол актове от нотариус С.Р. са преведени от италиански на български, като е положен е подпис на преводача, удостоверено от нотариус. Видно и от разясненията на нотариус Р. и приложената извадка от италианското законодателство, съгласно чл. 72 от Закон № 89 от 16.02.1913 г. – „Нотариален закон“: удостоверяването на подписите се извършва чрез съставяне на самите подписи върху документа; нотариусът удостоверява, че подписите са положени пред него; при необходимост се удостоверява и самоличността на подписалите лица. Изрично е посочено, че съгласно италианското законодателство нотариусът не може да заверява договора като специално удостоверяване, като удостоверяването на подписите покрива формалното изискване за заверка на договора. С оглед изложеното Съдът намира, че са спазени изисквания за форма на договора по чл. 129, ал. 2 от ТЗ. По тези съображения, доколкото са представени всички необходими документи, удостоверяващи прехвърляне на дялове и приемане на нов съдружник, поставеният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като на ДЛР към АВ – ТР следва да се укаже да извърши исканото вписване, като съгласно уточняващата молба на жалбоподателя от 22.10.2025 г. се впише размерът на участието в капитала на съдружника Р.К. – 233 610 лева. По разноските: Настоящата съдебна инстанция намира, че в това производство не се дължат разноски. Както е посочено в практиката на ВКС (определение № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) създадената нова, ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят. Водим от горното, Софийски градски съд,