Решение № 358 от 3.12.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 700/2024 г.

Производството по делото е на осн. чл.435, ал.2, т.3, чл.418, ал.5, чл.433, ал.2 и чл.501а от ГПК. Делото е било образувано по подадени в законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1, пр.1 от ГПК обща жалба вх.№ 23321/07.11.2024г. от двамата длъжници /пълнолетните български граждани/ М. Х. Ч. и Т. Д. Ч. /и двамата от гр.С.З./ против действията на ЧСИ /Постановление за възлагане на недвижим имот - апартамент в гр.С.З. от 24.10.2024г./ по висящото изп.д.№ 452/2020г. по описа на ЧСИ И. Б. - С.З., рег.№ 869 в КЧСИ- София. Твърдят, че това Постановление било постановено при нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и било необосновано, като излагат подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Поради което молят настоящия въззивен съд да отмените атакуваните изпълнително действие- акта /Постановлението за възлагане от 24.10.2024г./ на ЧСИ по неговото висящо изп.дело, като незаконосъобразно и неправилно, и да го върне обратно на ЧСИ с даване на задължителни указания, ведно със законните последици от това. В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК е постъпило писмен Отговор вх.№ 23716/19.11.2024г. от взискателя „П. •“ ЕООД, гр.К., •••, според който длъжниците могат да обжалват процесното Постановление за възлагане на недвижим имот само при две законови хипотези по чл.435, ал.3 от ГПК- наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена, като не били налице никоя от тези две хипотези. Поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, със законните последици от това. В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК са приложени подробни писмени Мотиви на ЧСИ изх.№ 24852/26.11.2024г. относно обжалваното й действие /акт/ - Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.10.2024г., както и пълно заверено копие от цялото висящо изп.д.№ 452/2020г. по описа на ЧСИ И. Б. - С.З., рег.№ 869 в КЧСИ- София, която излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на атакуваните нейни изпълнителни действия/актове/ срещу общия недвижим имот на двамата жалбоподатели /длъжници/. Счита, че е имало назначена нова оценъчна експертиза, която е дала актуална цена на недвижимия имот към настоящата 2024г., не е било налице искане от никоя от страните за назначаване на повторна такава експертиза. Счита, че са били изпълнени всички законови процедури и били спазени всички законови срокове, поради което нямало допуснати нарушения в процедурата. Поради което моли настоящия въззивен съд да остави жалбата изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана, и да потвърди нейното атакувано Постановление, със законните последици от това. Настоящия въззивен ОС- С.З., след като обсъди направените в общата жалба на двамата длъжници оплаквания, като се запозна с материалите по приложеното пълно заверено копие от изп.дело, като взе предвид Мотивите на ЧСИ и се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен начин следното: Жалбата е подадена в законния срок за това, в изискуемата се писмена форма, от надлежна страна по изпълнението /двамата длъжници/, против подлежащ на институционален контрол акт /Постановление/ на ЧСИ, поради което тя се явява процесуално допустима и по нея съдът следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания. Разгледана по същество общата жалба на двамата длъжници се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.435, ал.3 от ГПК, те като длъжници по изпълнението могат на обжалват процесното Постановление на ЧСИ само при наличието на две законови хипотези- ако наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно, или ако имуществото/апартамента/ не е бил възложен по най- високата предложена цена. Видно от материалите по приложеното висящо изп.дело, не е налице никоя от тези две законови хипотези. Всички изложени в жалбата фактически и правни аргументи се явяват изцяло ирелевантни относно атакувания с акт на ЧСИ /Постановление/. В кориците на делото се съдържат всички многобройни писмени документи за всички извършени изпълнителни действия от ЧСИ Б., които са оформени по надлежния процесуален ред и са подредени хронологично в кориците на изп.дело. ЧСИ няма законово задължение да връчва на двамата длъжника протокола за обявяване на купувача на изнесения на публична продан недвижим имот. Взискателят- търговския субект „П. •“ ЕООД е с прехвърлени дялове в това капиталово търговско дружество от едно физическо лице/пълнолетен български гражданин/ на друго такова, което по никакъв начин не води до ликвидация и/или заличаване на самото регистрирано ТД, като то самото остава, като самостоятелен правен субект в правния мир, но единствено и само сменя правната си форма от ООД в ЕООД. В резултат на това дружеството запазва стария си идентификационния си номер /ЕИК/ и промяната в собствеността на дяловете му е надлежно регистрирана и публична в Търговски регистър/ТР/ към Агенция по вписванията /АВ/ - гр.С.З.. Видно от материалите по приложеното пълно копие от изп.дело, след възобновяване на спряното изпълнително производство е била назначена от ЧСИ нова оценъчна експертиза за актуализация на пазарната оценка на обявения за публична продан недвижим имот /апартамент/, собственост на двамата длъжници /жалбоподатели/. Предвид изтеклия сравнително продължителен период от време от предходната оценка и повишаване на пазарните цени на такива недвижими имоти, първоначалната оценката на имота през 2021г. е била в размер на 56 000 лв., а новата през настоящата 2024г. е увеличена повече от 2 пъти - вече е 126 000 лв. Страните по изпълнението са били своевременно и надлежно уведомени с нарочни писмени съобщения за новото заключението на вещото лице от 2024г., като в законоустановения срок никоя от страните по изпълнението не е поискала назначаването на втора нова оценка на процесния недвижим имот. Предвид което и въз основа на своевременно и надлежно направено искане от взискателя по реда чл.501а, ал.2 от ГПК ЧСИ е насрочил процесната Публична продан на недвижимия имот /апартамент/ в електронен търг, за времето от 11.09.2024г. до 11.10.2024г. включително. Самата публична продан е редовно разгласена, като оторизираните лица за участие в електронния търг са внесли изискуемия се по закон паричен задатък, и своевременно са представили необходимите декларации за това. Съгласно събраните по изп.дело писмени доказателства, след приключването на наддаването в онлайн платформата към МП, е била изготвена и съответната Справка за проведения електронен търг, като въз основа на данните от същата на основание чл.501е, ал.5 от ГПК е бил съставен и съответния Протокол изх.№ 23011/23.10.2024г., с който е бил обявен за купувач на имота именно наддавачът, предложил най- високата цена за покупка на този имот. Самият наддавач е уведомен чрез онлайн платформата за обявяването му за купувач, като на 24.10.2024г. същият официално е довнесъл остатъка от предложената от него най- висока крайна цена за имота, коректно приспадайки внесения първоначално от него паричен задатък. На същата тази дата /24.10.2024г./ е бил изготвено атакуваното Постановление за възлагане на недвижимия имот /ПВНИ/, за което заинтересованите страни /двамата длъжници - жалбоподатели, взискателя, наддавачите и купувача/ са били надлежно уведомени с нарочни съобщения до всеки един от тях. При което настоящия въззивен съд не установи в твърдяното в жалбата до пуснати съществено нарушения на материалния закон и на процедурните правила при насрочване, извършване на публичната продан и при изготвянето на процесното атакувано ПВНИ. С оглед на всички тези гореизложени фактически и правни съображения съдът счита, че направените в общата жалба на двамата длъжници оплаквания се явяват напълно неоснователни и недоказани, поради което те следва да се оставят изцяло без уважение, като напълно се потвърди атакуваното ПВНИ от 24.10.2024г. на ЧСИ Б., със законните последици от това. Съгласно нормата на чл.435 от ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебните изпълнител /в случая ЧСИ/, като я е свел до лимитативно изброени актове и действия, подлежащи на обжалване от лимитативно изброен кръг от лица и на лимитативно посочени в закона основания. Което изключва евентуално всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител предвид задължителното за всички страни по делото и съдилища т.8 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС- София съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ. Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд. Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.435, ал.2, т.3, чл.418, ал.5, чл.433, ал.2 и чл.501а от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора