Решение № 299 от 21.7.2017 г. на Административен съд - Враца по дело № 356/2017 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.с чл.37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ Образувано е въз основа на касационна жалба на Комисия, назначена със Заповед №545 от 17.06.2015г. на Кмета на Община Белоградчик /Комисията/, предявена чрез • Р.Д., упълномощена от Председателя на същата, против РЕШЕНИЕ №2/30.01.2017г., постановено по адм.д. №180/2016г. по описа на Районен съд Кула, с което е отменено взетото от Комисията Решение за разпределение на общински мери, пасища и ливади по Протокол от 28.08.2015г. Като касационни основания за неправилност на обжалваното решение в жалбата се сочат нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Заявява се, че неправилно съдът е разгледал в едно производство четири оспорвания, тъй като оспорващите са с противоречиви интереси. Сочи се също, че в производството не са призовавани всички членове на комисията, а само нейния председател, макар че комисията е конституирана като ответник. Също така се поддържа становище, че никъде в закона няма изискване съставеният от Комисията протокол да е мотивиран, в него само следва да се посочи разпределението на общинските имоти по землища, площ и земеделски стопани, а също така, че документите на подалите жалба против протокола са подадени късно, което не е отчетено от съда. Същите доводи се развиват и в съдебно заседание от пълномощника •.Р.Д., като се заявява и че съгласно утвърдената практика на съда мотивите към един административен акт могат да бъдат изложени отделно в съпътстващи документи. Освен това се твърди, че стопанската година, за което е направено разпределението, е отминала, поради което страните са изгубили правния си интерес от оспорването. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което касационната инстанция да отхвърли предявените против решението на комисията жалби. Претендират се и разноските, направени в производството. Ответниците И.С.П. от гр.•••, Р.К.А. •••, С.Т.С. ••• и С.П.И. •••, чрез пълномощника си •И.В. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорват касационната жалба и искат същата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че след като и четиримата ответници в предходното производство са обжалвали един административен акт, с еднакви аргументи за неговата незаконосъобразност, няма пречка жалбите им да бъдат разгледани в едно производство и съдът да постанови едно решение. Също така се счита, че призоваването на конституираната като ответник Комисия чрез нейния председател не представлява процесуално нарушение, тъй като тя като колективен орган се представлява от него. Поддържа се становище, че след като решението на комисията, отразено в оспорения пред съда протокол по своята същност представлява административен акт, той следва да отговаря на изискванията за законосъобразност на такъв акт и да съдържа всички реквизити, включително и да е мотивиран. Прави се възражение, че правният интерес от обжалването на административния акт се преценява към момента на обжалването му, а не се влияе от това колко време е продължило производството по делото. Заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор дава заключение, че оспореното решение на Районния съд е обосновано, правилно и законосъобразно и прави искане същото да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата, в отговора към нея и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред първостепенния съд е Решението на касатора, отразено в Протокол от 28.08.2015г. за разпределение на общински мери, пасища и ливади за стопанската 2015/2016г., в землищата на територията на Община Белоградчик. Районният съд е проявил процесуална активност, разпределил е доказателствената тежест и е указал на участващите в производството страни кои факти от значение за решаване на спора следва да докажат. Събрал е относимите писмени доказателства, аргументирал е постановеният от него съдебен акт, поради което същият се явява обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Правилно като ответник по оспорването е конституирана цялата Комисия като колективен орган, издал оспорения административен акт, но това не означава, че следва в производството да бъдат призовавани всички нейни членове поименно, тъй като тя като всеки колективен орган се представлява от своя председател. Непризоваването на членовете на комисията по никакъв начин не е ограничило правото й на защита, тъй като няма данни, нито се поддържат твърдения, че в производството по делото участващият в него от името на комисията неин председател е извършвал процесуални действия, които са в разрез с взетите от нея решения. Съединяването на дела, образувани по жалби на отделни лица против един и същ административен акт е допустимо с цел процесуална икономия съгласно чл.213 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и след като самите жалбодатели не са заявили възражения в тази насока, то противната страна не може да заявява такива, защото по този начин упражнява техни права без да има основание.Касационната инстанция намира, че първостепенният съд не е допуснал и нарушение на материалния закон при постановяване на решението си. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че оспореният пред него протокол за разпределение е незаконосъобразен, тъй като, макар и издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма, не съдържа необходимите реквизити и няма мотиви, от които да се извлече волята на органа. Първостепенният съд е извършил съдебен контрол, анализирайки всички посочени в чл.146 от АПК основания за незаконосъобразност и нищожност на административния акт, съобразно задължението си по чл.168 от АПК. Законосъобразен е изводът му, че в обжалвания протокол са инкорпорирани няколко решения на комисията, с препращане към четири броя приложения, но предмет на разглеждане е само частта, в която са разпределени мерите, пасищата и ливадите от общинския поземлен фонд, поради което възражението в касационната жалба, че съдът не може да се произнася по други оспорвания, освен по извършеното разпределение, е неоснователно. Касационната инстанция не възприема становището на въззивния съд, че за всяко землище е следвало да се назначи отделна комисия, а не една комисия, която да извърши разпределението във всички землища на територията на Община Белоградчик, тъй като при изпълнени всички други изисквания на закона, няма пречка разпределението да бъде извършено с един акт или пък една комисия да издаде няколко акта съответно за всяко едно землище. Касационният състав възприема напълно изводите на Районния съд за липсата на всякакви мотиви, които да сочат как касаторът е взел решението си за разпределение на общинските имоти, отразено в обжалвания протокол от 28.08.2015г. По принцип възражението на пълномощника на касатора, че мотивите на един административен акт могат да се съдържат в съпътстващи документи, е правилно, но в настоящия случай няма съставени такива документи, от които да се изведе волята на административния орган. Не може да се приеме, че такива документи са представените пред комисията писмени доказателства към заявленията на правоимащите лица. Редът и условията за включване на дадено лице в разпределението са очертани в разпоредбата на чл.37и от ЗСПЗЗ, респ.чл.98 и сл. от ППЗСПЗЗ и те изискват от комисията да направи преценка по отношение на всеки един от заявителите, като съответно удовлетвори искането му или му откаже, като посочи и основанията за това. Такива аргументи изобщо не са изложени, съставеното Приложение №3 съдържа само таблица за разпределените земи, без обосновка защо те се разпределят точно така. Достигайки до заключение за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и отменяйки го, въззивният съд е постановил правилно решение. При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната жалба, касационният състав не намира такива, които да сочат на отмяната му. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АП Административен съд – Враца