Решение № 369 от 3.11.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 649/2023 г.

Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Обжалвано е решение № 330 постановено в закрито съдебно заседание на 24.07.2023 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 432/2023 г., с което е оставена без уважение жалбата на „Е.-т.“ООД-с.Я. против отказ №••••••••••••/13.07.2023 г. на длъжностното лице по вписванията при А.в., постановен по подадено от жалбоподателя заявление с вх. №•••••••••••••• за вписване на промени в обстоятелствата по партида на дружеството, изразяващи се в заличаване на С.Г.Д. като съдружник и вписване на Н.Й.Т. като едноличен собственик на капитала, ведно с намаляване капитала на дружеството, свързано с това, и е осъдено дружеството „Е.-т.“ООД-с.Я. да заплати на АВ-гр.С. сумата 80 лв.-юрисконсултско възнаграждение за произвосството по делото на окръжния съд. Жалбоподателят „Е.-т.“ООД-с.Я. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена на 28.08.2023 г. Ответникът по жалбата А.в.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 2.10.2023 г. Претендира за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните актове във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното: На 13.07.2023 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при А.в. отказ №•••••••••••••• по заявление вх. №••••••••••••••/12.07.2023 г., с което е направено от страна на „Е.-т.“ООД- с.Я. искане за вписване на промени относно регистрираните по партидата на дружеството обстоятелства – заличаване на съдружника С.Г.Д. поради смърт, едноличен собственик на капитала Н.Й.Т., намаляване на капитала от 5 000 лв. на 2 500 лв., приемане на учредителен акт. Посочено е в отказа, че от заявителя не е представен акт за смърт на съдружника, а съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3, т.11 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при прекратяване на членство на основание чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ се представя акт за смърт на съдружника. Посочено е също така, че заявителят не е представил доказателства на основание чл.20 от дружествения договор на търговеца за изричен отказ от наследниците на починалия съдружник С.Г.Д. да встъпят в дружеството. На 21.07.2023 г. е получена в окръжния съд с вх. № 23 426 жалбата №••••••••••••••, подадена на 19.07.2023 г. чрез АВ, в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилен, тъй като към представените със заявлението документи е приложено и писмо от 11.07.2023 г. от Община П., Район „Т.“, в което изрично е посочено, че на заявителя не може да бъде издадено по негово искане удостоверение за смъртта и наследниците на починалия съдружник С.Д. поради липса на акт на съдебната власт съгласно условията на чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР, поради което е следвало не да бъде постановен отказ, а да бъдат дадени указания, с които да бъде отстранен порокът, които указания следва да бъдат основание за издаване на препис-извлечение от акта за смърт, който да бъде приложен от заявителя със заявление Ж1 и нередовността да бъде така отстранена. Твърди се, че неоснователно е отказано вписване с оглед действащия дружествен договор на ООД, в чл.20, изр.1 от който е записано, че наследниците на починалия съдружник стават съдружници по право в дружеството. Твърди се, че този текст от учредителния договор се явява нищожен, защото при смъртта на съдружник се прекратява членството му в дружеството ex lege съгласно чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ без да е необходимо ОС на дружеството да се произнася по това, а наследяване на дружествения дял по чл. 129, ал.1 от ТЗ не означава наследяване на членствените права, наследникът има право само да получи дружествения дял на починалия съдружник, а само по волята на ОС може наследникът да бъде приет като нов съдружник съгласно общите правила, като не се следи съдбата на освободените дружествени дялове. Иска се да бъде отменен отказа и да се укаже да бъдат вписани промените съгласно подаденото заявление от 12.07.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е подаден до окръжния съд отговор по жалбата. Посочват се с оглед твърдението, че отказът е законосъобразен, съображенията, посочени в обжалвания отказ. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че жалбата е неоснователна, съответно, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съдът посочва, че е заявено вписване на промени относно дружеството, в това число заличаване на С.Г.Д. като съдружник и вписване на Н.Й.Т. като едноличен собственик на капитала, съответно, намаляване на капитала от 5 000 лв. на 2 500 лв., въз основа на решения на ОСС от 13.06.2023 г., на което е присъствал само съдружникът Н.Т.. Съдът посочва, че към заявлението не са приложени доказателства за смъртта на съдружникът Д., а е представено удостоверение за отказ да се издадат удостоверение за смърт и удостоверение за наследници на починалия съдружник. Съдът посочва, че в чл.19, т.2 от обявения в ТР дружествен договор на ООД е предвидено, че намаляване на капитала се извършва с решение на ОС чрез връщане на дела на прекратилия участието си съдружник, респ. изплащане дела на починал съдружник на неговите наследници, че съгласно чл.20 от дружествения договор наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право, своето желание за участие в дружеството те могат да изразят с писмена молба до ОС, в която заявяват, че приемат условията на дружествения договор, когато наследниците не желаят да участват в дружеството, те получават дела на своя наследодател в пари, както и че в чл. 22 от същия договор е уговорено, че действия за намаляване на капитала се предприемат, когато се изплати делът на починалия съдружник на неговите наследници, които не желаят да участват в дружеството. Съдът преценява, на първо място, че в случая съгласно нормата на чл. 21, ал.3, т.11 от Наредба №1/14.07.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ при прекратяване на членство към заявлението се прилага актът за смърт на съдружника, а в случая удостоверение за смърт на съдружника Д. не е представено, поради което не е доказано съществуването на така заявеното за вписване обстоятелство. Съдът приема, на второ място, че не е доказано и съответствието със закона и с дружествения договор на заявеното намаляване на капитала на дружеството. Съдът посочва, че съгласно чл. 129, ал.1 от ТЗ дружественият дял може да се наследява, като правоприемството при наследяване обхваща само имуществените права, произтичащи от наследените дялове, но не и правото на членство, а за последното е необходимо да бъде изпълнена процедурата по приемане на наследниците за съдружници, която я уредена в чл.122 от ТЗ и изисква писмена молба от наследника, както и решение на ОСС за приемане на наследника като нов съдружник. Съдът преценява, че смисълът на тази процедура е, че доверието на останалите съдружници към личността на починалия съдружник не може да бъде пренесено автоматично спрямо неговите наследници, но разпоредбата на чл. 122 от ТЗ е диспозитивна. Съдът приема, че няма пречка в дружествения договор да бъде уговорено друго, като съдружниците се съгласят, че ще имат доверие и в своите наследници и наследниците ще могат да станат съдружници по право, ако пожелаят, при което за останалите съдружници липсва възможност да не ги приемат като такива, когато наследниците са поискали да придобият членствени права. Затова съдът намира, че подобна уговорка в дружествения договор не е нищожна, както поддържа жалбоподателят. Съдът преценява, че в случая заявителят не е установил кои са законните наследници на починалия съдружник и не е представил доказателства за това, че наследниците не желаят да бъдат съдружници на мястото на починалия си наследодател, каквото право им дава учредителният договор. Освен това съдът посочва, че учредителният договор допуска да се извърши намаляване на капитала едва след като наследниците заявят, че не желаят да бъдат съдружници и на същите бъде изплатен делът по чл. 125, ал.3 от ТЗ, като не се установява от приложените към заявлението документи тази процедура да е изпълнена. Съдът посочва, че не е актуална посочената от жалбоподателя съдебна практика за това, че ДЛР не следи за съдбата на освободените дялове с оглед постановеното на 31.05.2023 г. ТР по тълк.д. № 1/2020 на ВКС, ОСТК, според т.5 от което органите на дружеството са задължени да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника преди да заявят за вписване заличаването му, както и тя не е актуална и поради изричната клауза на чл.22 от дружествения договор, според която предприемане на действия за намаляване на капитала и вписването му в ТР може да се извърши когато се изплати делът на починалия съдружник на неговите наследници, които не желаят да участват в дружеството. Становището на съда е, че за вписване на заявените обстоятелства заявителят следва да установи, че е настъпила и кога смъртта на съдружника и да издири неговите наследници, които имат право да подадат заявление за членство в дружеството, а ако не желаят – на наследниците следва да бъде изплатен делът на починалия съдружник въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта, едва след което може да бъде взето решение на ОСС за заличаване на съдружника и за намаляване на капитала с промяна на дружеството в еднолично, респективно, посочените обстоятелства да бъдат вписани в ТР. Съдът посочва, че доколкото не се твърди посочените действия да са извършени, то не би могло да бъдат дадени указания за представяне на документите, установяващи горното, както е посочено в т.6 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК. Затова изводът на съда е, че отказът следва да бъде потвърден, а при изпълнение на описаната процедура заявителят може да подаде ново заявление за вписване на обстоятелствата. Съобщението за постановеното от окръжния съд решение е връчено на жалбоподателя на 24.08.2023 г. и на 28.08.2023 г. е постъпила жалбата до апелативния съд. С нея се твърди, че решението е неправилно, защото лични, неимуществени права съгласно чл. 123 от ТЗ не се наследяват, наследникът има право само да получи дружествения дял на починалия съдружник и само по волята на ОС може да бъде приет за съдружник в дружеството. Твърди се, че само ОС на ООД има правомощия, разписани в чл. 137, ал.1 във вр. с чл.149, ал.1 от ТЗ. Заявено е, че е неточно тълкуванието на ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК в т.5, като се смесват имуществени и неимуществени права вследствие на настъпването на юридическия факт смърт на съдружник. Заявено е, че се налага категоричен извод, че единственият останал съдружник Н.Т. е придобил всички дялове от капитала на дружеството, поради което от приетото от него решение са възникнали валидно и подлежащи на вписване обстоятелства, които са заявени. Посочено е, че в решение на ОС на търговското дружество участват само съдружници съгласно чл. 136, ал.1 от ТЗ, а наследникът на починалия съдружник няма качество на съдружник на собствено основание, не може да придобие или наследи членството в дружеството. Относно непредставянето на акт за смърт на съдружника е посочено, че със заявлението е представено удостоверение, съгласно което такъв може да бъде издаден само след разпореждане на А.в.. Иска се да бъде отменено решението на окръжния съд и да бъде указано на ДЛР при АВ-ТР да се издаде документ, въз основа на който заявителят да се снабди с удостоверение за смърт на С.Д. от Кметството на район „Т.“ и неговите наследници, като се укаже разумен срок за неговото представяне, след което да се впишат заявените промени по заявлението от 12.07.2023 г. по партидата на дружеството. С отговора от 2.10.2023 г. на жалбата от АВ-гр.С. се заявява, че жалбата е неоснователна, като са изложени съображенията, посочени в отказа, и се твърди, че решението е правилно. С подаденото на 12.07.2023 г. заявление до АВ-ТР е поискано вписване на обстоятелства, настъпили след смърт на съдружника в дружеството „Е.- т.“ООД-с.Я. С.Д., починал на 21.04.2023 г. – неговото заличаване на съдружник поради смърт, намаляване на капитала на дружеството съответно на притежаваните от него дялове от 5 000 лв. на 2 500 лв., едноличен собственик на капитала Н.Т. – 250 дяла по 10 лв., приемане на учредителен акт на ЕООД. Относно настъпила смърт на съдружника Д. със заявлението не е представено доказателството, изискуемо съгласно чл.21, ал.3, т.11 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ – акт за смърт на лицето. Представено е писмо до управителя на дружеството Н.Т. от 11.07.2023 г., в което във връзка със заявление от 27.06.2023 г. е посочено по какви причини не може да бъде издадено удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт на С.Д. и че за предоставянето на такива документи е необходимо молителят да представи нотариално заверено пълномощно от наследниците или съдебно удостоверение по реда на ГПК. Както длъжностното лице по регистрацията при А.в. преди постановяването на отказа на 13.07.2023 г., така и окръжният съд при разглеждането на жалбата против отказа и постановяването на решението от 24.07.2023 г., не са дали указания на заявителя във връзка с отстраняване на тази нередовност. Констатирано е и от ДЛР, и от съда, че е налице и друга нередовност, свързана с поисканото вписване на останалите обстоятелства, която рефлектира и върху вписването на заличаването на съдружника Д. поради негова смърт, поради което, както изрично е посочил окръжният съд в обжалваното сега решение, не е било необходимо да се дават указания на заявителя за представяне на документите с оглед указанията по т.6 от ТР №1/31.05.2023 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2020 г., ОСТК. Както правилно са установили и ДЛР, и окръжният съд, в случая е поискано вписване на намаляване на капитала на дружеството от 5 000 лв. на 2 500 лв., съответно, едноличен собственик на този капитал (Н.Т., притежаващ 250 дяла по 10 лв.), без вписването на което обстоятелство не може да се впише и настъпилата смърт на съдружника, доколкото при смърт на съдружника несъмнено е необходимо, както и е направен опит да бъде направено, да се решат и въпросите относно размера на капитала и размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала с оглед нормите на чл. 115, т.4 и т.5 и чл. 119, ал.2 от ТЗ, но не са били спазени обаче преди подаването на заявлението специалните договорености, установени в дружествения договор на ООД от 15.03.2002 г. Следва веднага да се посочи, че при намаляване на капитала по начало е необходимо първо да се изпълни процедурата по чл. 150 от ГПК, която в случая не е била изпълнена. Видно е от данните от ТР относно регистрираните и обявени обстоятелства за дружеството, че решението от 13.06.2023 г. от ОСС на ООД, представено със заявлението, за намаляване на капитала на дружеството във връзка с прекратяването на членството на С.Д. на основание чл. 19 от дружествения договор и чл. 149 от ТЗ не е било представено в ТР, съответно, не е било обявено и не е изтекъл предвидения в чл.150, ал.2 от ТЗ защитен за кредиторите тримесечен срок, което е основание да бъде отказано вписване на всички обстоятелства, заявени със заявлението от 12.07.2023 г., поради което отказът, съответно решението на окръжния съд, следва да бъдат потвърдени. Освен това, както правилно са приели ДЛР и окръжният съд, в случая следва да бъдат спазени и специалните изисквания, установени в дружествения договор на „Е.-т.“ООД от 15.03.2002 г. При положение, че е починал единият от двамата съдружници в дружеството, следва да се изпълни процедурата по чл. 20 от този договор. Видно е от текста на тази клауза, че наследниците на починалия съдружник стават членове на дружеството по право, като желанието за участие в дружеството те могат да изразят в писмена молба до общото събрание, в която заявяват, че приемат условията на дружествения договор, но ако наследниците не желаят да участват в дружеството те получават дела на своя наследодател в пари, а ако само някои от наследниците не желаят да участват в дружеството останалите наследници имат право да им изплатят припадащата им се част от дела на починалия съдружник и да встъпят и в техните права като съдружници и така тези от наследниците, които не желаят да участват в дружеството, получават припадащата им се част от дела на наследодателя в пари, а останалите наследници стават съдружници и съвместно управляват припадащата им се част като дял от капитала, обособяване на самостоятелен дял за всеки наследник е възможно само с решение на Общото събрание. Установява се следователно, че съдружниците още при учредяването на дружеството са постигнали договореност, осигуряваща възможност наследниците не само да наследят дружествения дял на починал съдружник съгласно чл. 129, ал.1 от ТЗ като дял от имуществото на дружеството по чл. 127 от ТЗ, но и да станат съдружници в дружеството, ако желаят това и заявят това свое желание с писмена молба до ОС, в която да заявят и че приемат условията на дружествения договор, при което последицата е приемане на наследника като съдружник, съответно, с вписване на това обстоятелство в търговския регистър съгласно чл. 122, изр.2 от ТЗ. Уреден е изрично и ред за случаите, когато наследниците са няколко, включително когато някой или някои от тях искат, а други не желаят да станат съдружници. Следователно за уреждане на статута на дружеството при смърт на съдружник е необходимо да се установи кои са наследниците и дали те желаят или не да станат съдружници. Едва след като те изразят своето становище и ако те не желаят да участват в дружеството, следва да получат дела на своя наследодател в пари. С клаузата на чл.19, т.2 от дружествения договор изрично е установено, че при изплащане на дела на починал съдружник на неговите наследници капиталът на дружеството се намалява с решение на ОС. С клаузата на чл. 22, ал.2 от дружествения договор е установено, че управителят е длъжен да предприеме необходимите действия за започване на процедурите, регламентирани в ТЗ, за намаляване на капитала и съответното вписване в ТР когато се изплати делът на починалия съдружник на неговите наследници, които не желаят да участват в дружеството. С жалбата до окръжния съд жалбоподателят е заявил, че клаузата на чл. 20, изр.1 от дружествения договор, съгласно която наследниците на починалия съдружник стават съдружници по право в дружеството, се явява нищожна, като изложените съображения са относно прекратяването на членството на съдружник поради смърт съгласно чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ без да е необходимо ОСС да се произнася по това, както и че наследяването на дружествен дял по чл. 129, ал.1 от ТЗ не означава наследяване на членствените права. Тези две норми обаче не съдържат уредба от вида, установен в чл.20 от дружествения договор, а именно относно правото на наследниците да станат по посочения ред пълноправни съдружници в дружеството, съответно, тази клауза и не противоречи на тези две законови разпоредби. Правилно е съображението на окръжния съд, че няма пречка в дружествения договор да бъде уговорено като съдружниците с подписването му се съгласят, че ще имат доверие и в своите наследници и наследниците ще могат да станат съдружници по право, ако пожелаят, при което за останалите (преживелите) съдружници липсва възможност да не ги приемат като такива, щом те са поискали да придобият членствени права. След като в случая преди подаването на заявлението за вписване на промени на 12.07.2023 г. съдружникът Т. не е спазил уговорката по чл. 20 от дружествения договор, изискваща наследниците да имат възможност да заявят дали желаят или не желаят да стават съдружници в дружеството по право, подавайки до ОС писмена молба, в която да заявят, че приемат условията на дружествения договор, съответно, само ако не желаят това да се пристъпи към намаляване на капитала на дружеството поради получаване от наследниците на дела на техния наследодател в пари, то заявените за вписване обстоятелства не се установява да са надлежно осъществени. Следва да се отбележи, че от данните по делото понастоящем е видно, че има поне един наследник (Г.С. Д.), който е предявил иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 13.06.2023 г. и е поискал спиране на регистърното производство, като в производството по чл. 536, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл. 19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ са постановени определение № 965/18.08.2023 г. по ч.т.д. № 497/2023 г. на ОС-П. и определение № 368/20.10.2023 г. по в.ч.т.д. № 620/2023 г. на АС-П.. Установява се следователно, че отказът на ДЛР, съответно, решението на окръжния съд за отхвърляне на жалбата против него, са законосъобразно постановени, поради което жалбата против решението на окръжния съд като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а то следва да бъде потвърдено. От страна на АВ като ответник в производството пред апелативния съд по подадената от дружеството жалба против решението на окръжния съд се претендира с отговора на жалбата от 2.10.2023 г. за присъждане на разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се съобрази, че в това производство АВ нито има право на разноски, нито дължи разноски (в тази насока – определение № 157/11.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 585/2022 г., 2 ТО, ТК). Затова искането за присъждане на разноски в полза на АВ и в тежест на дружеството-жалбоподател ще бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложеното съдът