Решение № 634 от 29.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5159/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. На 01.07.2024г., СРС 104-ти състав е постановил по НЧХД № 6345/2022г. Присъда, с която е признал подс.Д. Д. Б. за невиновна в това, че в условията на продължавано престъпление в периода от 20.11.2021г. до 05.04.2022г. с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, а именно определение по гр.д.№ 80290/18г. по описа на СРС, 139 състав – престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК С горепосочената Присъда и на осн. чл.190, ал.1 НПК ЧТ Г. е осъден да заплати на подс.Д. Б.-Г. сумата в размер от 800 лв., представляващо направени разноски за адвокатско възнаграждение и на осн.чл.190, ал.2 НПК е осъден да заплати и сумата от 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановената присъда е останал ЧТ Г., който чрез своя защитник – адв.П. е депозирал въззивна жалба. В сезиращия настоящата инстанция документ се навеждат доводи касателно неправилността на присъдата на СРС. В тази връзка частното обвинение е изложило своя прочит на фактическата обстановка по делото. Релевират се съображения, че първият съд е интерпретирал неправилно доказателствената съвкупност, а оттам е достигнал и до неправилни фактически изводи.Ето защо и в заключение моли настоящата инстанция да отмени присъдата на контролирания съд и да постанови нова оправдателна такава. Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК. Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК. В процесната въззивна жалба не се отправят искания за събиране на нови доказателства, като и по служебна преценка на съда такива не се събраха в проведеното въззивно съдебно следствие.В закрито заседание на 26.08.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав повереникът на ЧТ Г. – адв.П. пледира за постановяване на нова, осъдителна присъда.В тази връзка се инвокират аргументи за непълен доказателствен анализ, а също и за неправилно изградена фактическа обстановка от първия съд. Допълва се, че от материалите по делото категорично се доказва осъществената от подс. Б. престъпна деятелност. Във връзка с индивидуализацията на наказанието се предлага на съда в условията на алтернативност да наложи наказание „Пробация“ или наказание „Глоба“. ЧТ Г. се присъединява към заявеното от адв. П.. Допълва изложението на повереника си с твърдението, че нееднократно е предупреждавал подсъдимата за допуснатите нарушения на постигнатото между двамата споразумение. Защитникът на подс.Б. – адв.Д. излага аргументи по същество, приемайки крайният извод на първия съд за правилен. В тази връзка релевира твърдения, че подзащитната му не е възпрепятствала срещите на ЧТ Г. с общата им дъщеря, предвид обстоятелството, че последната сама е изразила нежелание да се вижда с баща си. Адв.Д. мотивира становището си с мнението на психолог А., която е взела участие в гражданскоправен спор с идентични на настоящите страни. Подсъдимата, в своя лична защита, поддържа заявеното от защитата си. В правото си на последна дума моли градският съд, в този му състав да потвърди оправдателната присъда. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.1 вр. с чл.335 ал.2, вр. с чл.348 ал.3, т.1 НПК поради което същата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на СРС. Действително в случая спорът между процесните страни е фокусиран върху фактите и правната им оценка, но въззивният съд следва да извърши цялостна служебна проверка и да разгледа всички въпроси, отнесени до правилността на постановения съдебен акт.Преценката за легитимност на проведеното първоинстанционно съдебно производство предхожда тази по същество на процесния спор.В тази вр. и по мнение на настоящия съдебен състав на първо място, следва да се извърши служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като решаването на този въпрос предопределя както насоката и обхвата на въззивната проверка, така и подлежащите на упражняване въззивни правомощия. Въззивната инстанция намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като същата не носи законово изискуемите по чл.305 ал.4 вр. чл.301 ал.1 и ал.2 НПК реквизити. Чрез депозирането на частната тъжба в съда, частният тъжител Г. В. Г. е реализирал процесуалните си права да повдигне и поддържа обвинение за престъпление от частен характер по НК. По този начин същият осъществява обвинителната функция в частно наказателния процес, а именно да доказва авторството на престъплението, за което е повдигнато обвинение, като посредством тъжбата и определя основния предмет на доказване в процеса. Рамките на едно частно наказателно производство се определят от частната тъжба, като обвинението е в този обем и вид, в какъвто е формулирано от частният тъжител в обстоятелствената част и диспозитива на същата. Именно предвид гореизложеното и изискванията към съдържанието на частната тъжба от фактическа страна са приблизително същите, каквито и към обвинителния акт.Разбира се, частният тъжител няма задължение по закон да квалифицира деянието и да посочва съответния текст от НК, който е бил нарушен, като непосочването на такъв текст не може да се счита за нередовност на частната тъжба.Т.е. от всичко казано дотук следва, че за да възбуди наказателно преследване за престъпление от частен характер пред частният тъжител всякога стои задължението с депозираната частна тъжба да е предоставил информация за подател на тъжбата, за лицето, което приема за извършител и не на последно място, трябва да бъдат описани конкретните елементи на твърдяното престъпление досежно времето, мястото и механизма на извършване на същото. За това дали частният тъжител е спазил изискуемата форма следи първоинстанционният съдебен състав в проверката си по редовност на частната тъжба.В тази вр. се наблюдават определени нередности в самата частна тъжба при посочените съставомерни елементи на процесното престъпление, но доколкото се установява и съществено нарушение, допуснато от първоинстанционния съдебен състав, което нарушение е значимо такова и предопределящо изхода на делото, то настоящият съдебен състав приема –за нужно да посочи последното. Както по-горе бе отразено, ЧТ Г. е сезирал СРС с твърдения за извършени четири отделни деяния, осъществяващи от субективна и обективна страна състава на едно и също престъпление – такова по чл.182 ал.1 НК, като инкриминирани дати са съответно 20.11.2021г., периода 18.12.2021г. - 19.12.2021г., 29.12.2021г. и периода 01.04.2022г. - 05.04.2022 г.Видно обаче от проверяваната присъда, първият съд се е произнесъл и признал подсъдимия за невиновен за деяния, осъществени на 20.11.2021г., в периода 18.12.2021г. - 19.12.2021г. и в периода 01.04.2022 до 05.04.2022 г., като липсва произнасяне по отношение на вмененото в отговорност на подс.Б. деяние от 29.12.2021г. Т.е. СРС не се е произнесъл в цялост по повдигнатото частно обвинение.Последното, независимо от крайния резултат на присъдата и обстоятелството, че същата се явява благоприятна за подсъдимата, всякога се явява абсолютно и съществено нарушение на процесуалните правила, което и не би могло да бъде отстранено от въззивната инстанция. Ето защо и съдът стигна до извода, че процесната присъда страда от такива пороци, че не е възможно стабилизирането й посредством решение на основание чл.338 НПК. Напротив, същата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Не на последно място и единствено за прецизност на изложението следва да се посочи че въззивният съдебен състав констатира и други сериозни непълноти, но в мотивната част на присъдата. Налице е единствено декларативно посочване на всички онези доказателствени материали, които първата инстанция е ценила за процесуално допустими и относими и е използвала при решаване на делото. Напълно сходна бланкетност се наблюдава и при изводите на СРС от фактическа страна и от правна страна. В тази връзка следва да се посочи, че макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са непълни до степен, приравняваща ги на липса на такива. От правна страна, първият съд също така не е обсъдил съществени елементи от състава на престъплението, вменено в отговорност на Б.. В заключение следва да се обърне внимание, че само по себе си всяко едно от изброените по-горе допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила се явява съществено такова, поради което и няма съмнения, че атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане за отстраняването им. На следващо място следва да се подчертае, че СГС се съглася с константната и последователна практика на ВКС, че въззивната инстанция по начало действа като контролно-решаваща такава и е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения, като дори по силата на чл.335, ал.2 НПК може да отстранява допуснати от основния съд процесуални нарушения. Въззивното производство обаче не може да замести първоинстанционното такова и в тази връзка въззивният съд не разполага всякога с правомощията на „втора първа инстанция“ и като такава, процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт, а в предвидените в чл.335 НПК законови хипотези задължително връща делото за ново разглеждане, доколкото се установяват отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи. Въззивната инстанция има право, а и задължение по силата на служебното начало, да извърши проверка за наличието на съществени процесуални нарушения и когато установи такива, да върне делото на първостепенния съд. Служебната намеса е допустима, когато се констатира наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила. В настоящия случай СГС не може да отстрани допуснатите от основния съд нарушения на процесуалните правила, като те единствено могат да бъде отстранени от първата инстанция, при ново разглеждане на делото. В допълнение настоящият състав на СГС приема още, че в случая не е налице хипотезата на чл.335 ал.4 НПК, създаваща пречка от процесуален характер за упражняване на посоченото правомощие, а така също не е налице и хипотезата на чл.335 ал.3 НПК, преграждаща тази процесуална възможност при повторно провеждане на въззивно производство. Водим от горното и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК съдът