Решение № 108 от 10.9.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 208/2023 г.

производство при ЧСИ Ст.Д., поради това, че са за охрана на имот, който не е собственост на отва дружество, като счита, че всички длъжници отговарят в режим на солидарност, независимо дали се касае за разноски, сторени от тях за реализация/ опазване на имущество, обект на изпълнение и собственост на един от тях. Счита за неправилен извода на съда, че „ПИБ“ АД не е доказала, че претенидраните разноски по изп.дело пред ЧСИ Ст.Я. са направени след разпределението. Излага, че същите са направени преди разпределението от 20.08., но не са погасени с разпределението, тъй като са били предмет на предходно разпределение по изп.дело № 1663/ 2019г. на ЧСИ Я., което е било обжалвано и към 20.08. 2021г. не е имало окончателно решение. Счита за неправилен извода на съда и по отношение на дължимите суми за разноски за застраховка, дължими по договора за кредит, че тези разноски следва да се поемат от останалите длъжници по договора за кредит. Сочи, че по договора за кредит отговорността е солидарна и се разпростира върху всички вземания на банката, в това число и досежно разноските по обезпеченията. Счита за неправилен извода на съда, че извършеното признание на иска от страна на управителя на „Логистичен терминал Свиленград“ АД с прекратени правомощия не би могло да прояви правно действие, предвид разпростирането на последиците от решението и спрямо синдика и останалите кредитори на несъстоятелността. Счита, че никъде в ТЗ не е уредено изрично правило, което да изключва приложението на ГПК досежно признанието на иска по отношение на исковете по чл.694 ТЗ. Счита за неправилен извода на съда за неприемане на вземането на Банката за сумата от 142957, 66 лв., представляваща заплатени от нея публични задължения на „Логистичен терминал Свиленград“ АД в полза на Столична община с привилегия по чл.722 т.8 ТЗ. Счита, че неправилно съдът е счел, че вземането на Банката възниква в деня на плащане на сумата по сметка на ОС-Габрово. Сочи, че „ПИБ“ АД е заплатила съществуващите задължения на „Логистичен терминал Свиленград“ АД за данъци за недвижими имоти и такси за битови отпадъци, които задължения обаче са възникнали много преди откриване на производството по несъстоятелност, поради което в случая става въпрос за суброгация в правата на държавата по чл.180 ДОПК и по-конкретно-на хипотезата на чл.180 ал.1 т.2 ДОПК, която предвижда, че суброгация е възможна, когато изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочитително удовлетворение. Счита за нелогичен извода на съда, че вземанията са нововъзникнали и попадат в хипотезата на чл.722 т.11 вр.чл.616 ал.2 т.3 ТЗ, респ.-неправилно е приетото от съда, че за платените публични задължения следва да се приложи по-заден ред на удовлетворяване от претендирания от „ПИБ“ АД. Моли въззивният съд да отмени решението на ГОС в обжалваните части, вместо което да постанови друго, с което да признае за установено, че„Логистичен терминал Свиленград“ АД /н./-гр.Габрово дължи на „ПИБ“ АД-гр.София парично задължение, а именно: 13743.58евро, с левова равностойност от 26880.11лева, представляващи непогасени разноски по и.д. 1663/2019г. по описа на ЧСИ С. Я.; 10563, 29евро, с левова равностойност от 20660лева, представляващи непогасени разноски по и.д. 501/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.; 3267.93евро, с левова равностойност от 6391.51лева, представляващи непогасени разноски за застраховка, дължими на основание Раздел XII, т. 30.3 от Договора за кредит, както и да приеме за установено, че „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н./-гр.Габрово дължи на „ПИБ“ АД сумата 142957, 66 лв., представляваща заплатени от Банката публични задължения на „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н./-гр.Габрово в полза на Столична община с привилегия по чл.722 т.8 от ТЗ. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н./- гр.Габрово. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от синдика на „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н./-гр.Габрово Б. Б.ав. Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваните части е частично неправилно по следните съображения: На първо място, с оглед направеното оплакване за неправилност на отказа на съда да постанови решение при признание на иска, следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Това е така, тъй като постановеното по реда на чл.237 ал.1 ГПК решение при признание на иска, по иск по чл.694 ТЗ не би могло да обвърже синдика и останалите кредитори в производството по несъстоятелност, поради това че силата на пресъдено нещо на решението, основано на признание на иска, обвързва само насрещните главни страни и техните правоприемници, но не се разпростира спрямо подпомагащите страни и третите лица, които не са могли да влияят върху съдържанието на решението. А това би било в противоречие с изрично уредените в чл.694, ал.8 ТЗ субективни предели на решението по такъв иск, което има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. Предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид наведените от жалбоподателя оплаквания във въззивната жалба, е съществуването на неприети вземания за: сумата 10563.29евро, с левова равностойност от 20660лева, представляващи непогасени разноски за охрана по изпълнително дело № 501/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.; сумата 13743.58евро, с левова равностойност от 26880.11лева, представляващи непогасени разноски по и.д. № 1663/2019г. по описа на ЧСИ С. Я.; непогасени разноски за застраховка, дължими на основание Раздел XII, т. 30.3 от Договора за кредит в размер на 3267.93евро, с левова равностойност от 6391.51лева; както и редът за удовлетворяване на вземането на „ПИБ“ АД от „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н./ в размер на 142957.66лева, представляващо заплатени от Банката публични задължения в полза на Столична община. С изготвен от синдика на „Логистичен Терминал Свиленград" АД, вписан в TP с №20220126144416, Списък на неприетите вземания, по реда на чл.686 от ТЗ, посочените по-горе, предявени от Банката с молба с вх. №3039/21.12.2021г., вземания са оставени неприети в производството по несъстоятелност. Банката е подала възражение срещу списъка на неприетите вземания, като с определение №61/07.04.2022г., вписано в TP към АВ под рег. №20220407165515 съдът е отхвърлил подаденото от Банката възражение срещу списъка на неприетите вземания, в частта с която синдикът е приел, че „ПИБ“ АД не разполага с посочените по-горе вземания. С обжалваното решение в тази му част Окръжен съд-Габрово е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ за приемане за установено, че в полза на банката съществуват тези вземания с довода, че разноските по изп.дела за охрана и застраховка са за имоти, които не са собственост на несъстоятелния длъжник „Логистичен Терминал Свиленград" АД, а на друг съдлъжник по договора за кредит с „ПИБ“ АД, поради което не се дължат от „Логистичен Терминал Свиленград" АД, макар и същият да е солидарен длъжник, а отговорността за разноски следва да се възложи на кредитополучателя и съдлъжника, учредил договорна ипотека върху имота, за който са направени разходите за охрана и застраховка, като освен това нямало доказателства, че ищецът е заплатил дължимата застрахователна премия. По отношение на непогасените разноски по изп.д. № 1663/ 2019г. по описа на ЧСИ Ст.Я., първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства, от които да се установи, че тези разноски са извършени след разпределението по изп.дело от 20.08.2021г. и след превеждане на сумите по тях, поради което е вероятно вече да са му изплатени. Така направените изводи от първоинстанционния съд са неправилни. Видно от приложения по делото договор за банков кредит № 000LD-L-000864 от 16.02.2018г., същият е сключен между „ПИБ“ АД, като кредитор, и „НСА БЪЛГАРИЯ" ЕООД –Кредитополучател, и „ЛОГИСТИЧЕН ТЕРМИНАЛ СВИЛЕНГРАД" АД, „НСА Инвестмънт" ЕООД и „РИДЖЪНТ КЕПИТАЛ" АД, като съдлъжници, за предоставянето на кредитополучателя на банков кредит в размер на 9500000 евро. За обезпечаване на вземанията на банката по договора съдлъжниците „Логистичен Терминал Свиленград" АД и „Риджънт кепитал“ АД са учредили в полза на банката ипотеки върху недвижими имоти, тяхна собственост, както и е учреден особен залог на настоящи и бъдещи вземания по договори за наем, сключени с „Логистичен Терминал Свиленград" АД. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит банката е предприела действия за удовлетворяване на вземанията си- образувани са заповедни производства, по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи срещу кредитополучателя и всички солидарни длъжници, вкл. „Логистичен Терминал Свиленград" АД, въз основа на които са образувани изп. дело № 501/ 2020г. по описа на ЧСИ С. Д. и изп.дело № 1663/ 2019г. по описа на ЧСИ С. Я.. За събиране на вземанията принудителното изпълнение е насочено към недвижимите имоти, предмет на обезпечението по договора за кредит, като по изп.дело № 501/ 2020г. по описа на ЧСИ Д. при осъществяване на принудителното изпълнение по отношение на недвижим имот, собственост на „Риджънт Кепитал“ АД- хотел Орхидея в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, са извършени разходи за охрана в размер на 13460 лв.-по фактура от 01.11.2021г. и в размер на 7200 лв.-по фактура от 01.12.2021г., или общо 20660 лв. Това обстоятелство се установява, както от приложеното у-ние № 27377 от 20.12.2021г. по изп.дело № 501/ 2020г. по описа на ЧСИ Д., така и от заключението на изготвената и приета пред въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза. От същата експертиза се установява и че при извършената на 29.03.2024г. справка при ЧСИ Я. по изп.дело № 1663/ 2019г. вещото лице е констатирало, че по това изп.дело не са погасени разноски в размер на 26184, 07 лв., в която сума са включени и платени от „ПИБ“ АД застрахователни премии за застраховка на недвижим имот /хотел Орхидея, собственост на „Риджънт кепитал“ АД/, ипотекиран в полза на банката по договора за кредит, в размер на 6391, 51 лв., с равностойност в евро 3267, 93. Това плащане банката е извършила съгласно чл.30 от договора за кредит, според който банката има право да застрахова от името и за сметка на кредитополучателя и съдлъжниците ипотекираното/заложено имущество, предоставено като обезпечение, като заплаща дължимите застрахователни премии по застрахователния договор от името за сметка на кредитополучателя и/или който и да било от съдлъжниците, като с дължимите суми банката служебно задължава разплащателната сметка на кредитополучателя/съдължниците. Съгласно чл.20.1 от договора съдлъжниците са се задължили да отговарят солидарно за целия размер на дълга на кредитополучателя, вкл. за лихвите, таксите, комисионните и разноските, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията, произтичащи от договора. Съгласно чл.49 от договора разноските за принудителното изпълнение при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците по договора са изцяло за сметка на кредитополучателя и съдлъжниците. Предвид на това и след като банката е предприела действия по принудително събиране на вземанията си по цитирания договор за кредит срещу кредитополучателя и всички солидарни длъжници, вкл. „Логистичен Терминал Свиленград" АД, то разноските по принудителното изпълнение, вкл. и тези, направени за охрана и застраховка на имущество, служещо за обезпечение на поетото по договора солидарно задължение, макар и това имущество да не е собственост на „Логистичен Терминал Свиленград" АД, а на друг съдлъжник, се дължат солидарно от всички съдлъжници /по договора за кредит, респ.-по изп.дела/. Това е така, тъй като направените по изп.дело разноски за охрана и платената застраховка са извършени с оглед съхраняване на имущество, служещо като обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит, които се събират принудително от всички съдлъжници, отговарящи за целия дълг солидарно, и с оглед осъществяване на принудителното изпълнение. Предвид на това, следва да се приеме за установено, че в полза на банката съществува вземане срещу „Логистичен Терминал Свиленград" АД /н./ за сумата 10563, 29 евро с левова равностойност 20660 лв.-разноски за охрана по изп.дело № 501/ 2020г. по описа на ЧСИ Д.; за сумата 3267, 93 евро, с левова равностойност 6391, 51 лв.- разноски за платена застрахователна премия по чл.30 от договора за кредит и за сумата 10119, 78 евро, с левова равностойност 19792, 56 лв. Последната сума се установява да е размерът на непогасените разноски по изп.дело № 1663/ 2019г. по описа на ЧСИ Я., след като от констатираните от вещото лице непогасени разноски по делото в размер на 26 184, 11 лв. се приспадне сумата 6391, 51 лв., тъй като е установено, че тя е включена в тях. Предвид учредените ипотеки и особени залози в полза на ищеца следва да се признае привилегия на тези вземания по чл.722 т.1 ТЗ. Досежно реда за удовлетворяване на вземането за сумата 142957, 66 лв., представляваща платени от банката публични задължения на „Логистичен Терминал Свиленград" АД в полза на Столична община: Видно от писмо от 17.11.2021г. на Столична община до ЧСИ Ст.Я. по изп.дело № 1663/ 2019г. е, че във връзка с публична продан, извършена по делото, се предоставя информация относно местни данъци и такси, съгласно която „Логистичен Терминал Свиленград" АД има задължения за данък недвижим имот, вкл. и лихви към 19.11.2021г. в размер на 73984, 18 лв. и за такса битови отпадъци, вкл. лихви към 19.11.2021г. в размер на 139655, 51 лв. От приложените преводни нареждания от дата 19.11.2021г. е видно, че „ПИБ“ АД е заплатила на Столична община сумата 139655, 51 лв.-такса битови отпадъци и 3302, 15 лв.-лихва върху данък недвижими имоти, общо 142957, 66 лв., като основание за това е посочено-кредитор по чл.134 ЗЗД на задължения на ЛТС АД /„Логистичен Терминал Свиленград" АД/. Решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника е постановено на същата дата-19.11.2021г. С оглед на това, правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно искането на ищеца за признаване на привилегия на това вземане по чл.722 т.8 от ТЗ, тъй като по този ред се осребряват необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност-в случая вземането е възникнало с плащането от страна на „ПИБ“ АД на 19.11.2021г., а не преди това. Становището на жалбоподателя, че тъй като е заплатил съществуващите задължения на „Логистичен терминал Свиленград“ АД за данъци за недвижими имоти и такси за битови отпадъци, които задължения са възникнали много преди откриване на производството по несъстоятелност, същият се суброгира в правата на държавата по чл.180 ДОПК и по- конкретно-на хипотезата на чл.180 ал.1 т.2 ДОПК, която предвижда, че суброгация е възможна, когато изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочитително удовлетворение, е несъстоятелно. Съгласно чл. 180 ал.1 т.2 ДОПК лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на ГПК или на ДОПК, когато изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение. В случая не е изпълнен фактическият състав на посочената разпоредба и не може да се приеме, че банката се е суброгирала в правата на Общината, тъй като не е налице едно от условията за това-публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии да е кредитор с право на предпочтително удовлетворяване. Задължението е установено с влязъл в сила акт, същото не е изпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, „ПИБ“ АД е заплатил задължението и е кредитор на „Логистичен Терминал Свиленград“ АД, но в полза на публичният взискател - кредитор не съществуват обезпечения или привилегии, които да му дават право на предпочтително удовлетворяване. Предвид на това, правилно първоинстанционният съд е признал привилегия на вземането по чл.722 ал.1 т.11 от ТЗ. Предвид изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на „ПИБ“ АД срещу „ЛТС“ АД за установяване съществуването на вземания в размер на: 1. сумата 13743.58 евро, с левова равностойност от 26880.11лева, представляващи непогасени разноски по и.д. 1663/2019г. по описа на ЧСИ С. Я.-само в частта за сумата до 10119, 78 евро, с левова равностойност 19792, 56 лв.; 2. сумата 10563, 29евро, с левова равностойност от 20660лева, представляващи непогасени разноски по и.д. 501/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.; и 3. сумата 3267.93евро, с левова равностойност от 6391.51лева, представляващи непогасени разноски за застраховка, дължими на основание Раздел XII, т. 30.3 от Договора за кредит. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, като се приеме за установено съществуването на вземанията за: 1. сумата 10119, 78 евро, с левова равностойност 19792, 56 лв., представляващи непогасени разноски по и.д. 1663/2019г. по описа на ЧСИ С. Я.; 2. сумата 10563, 29евро, с левова равностойност от 20660лева, представляващи непогасени разноски по и.д. 501/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.; и 3. сумата 3267.93евро, с левова равностойност от 6391.51лева, представляващи непогасени разноски за застраховка, дължими на основание Раздел XII, т. 30.3 от Договора за кредит. В останалата обжалвана част решението като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВТАС