Решение № 261 от 27.9.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на И. С. Т., чрез адв. А. М. – длъжник по изпълнително дело № 360/2017г., по описа на ЧСИ И.С., с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора против действието на частния съдебен изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното производство на основание чл. 433, ал.1 ГПК, отразено в Протокол изх.№ 13069 от 17.06.2024г. Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен, тъй като съдебният изпълнител допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство. Не изпълнил процесуалното си задължение да назначи особен представител на длъжника, след като установил, че лицето не живее на посочения адрес. Извършените спрямо длъжника действия били незаконосъобразни, което било основание за отмяната им и прекратяване на делото. Сочи също, че взискателят не поискал извършването на действия в срока по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, а ако такива били извършени, то те били незаконосъобразни, поради протИ.речие с разпоредбата на чл.430 от ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени отказа на Частния съдебен изпълнител и да прекрати изпълнителното производство. В отговора си другата страна – взискател – „А.с.в.“ ЕАД, гр.С., чрез юрисконсулт К.П. взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, на основание чл. 78, ал.5 ГПК. В становището си частният съдебен изпълнител И.С., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна. Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното: Жалбата е допустима като подадена в законния двуседмичен срок за обжалване. Внесена е държавна такса по сметка на ОС – Стара Загора, обжалваното действие подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението. Изпълнителното дело е образувано на 07.07.2017 год. въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд Стара Загора по ч.гр.д. № 1212/2017 год. със страни „А.с.в.“ ЕАД - взискател и И. С. Т. - длъжник. След направена справка в НБД „Население“ ЧСИ С. е установил, че длъжникът е с постоянен адрес: гр. С.З., ••• и настоящ адрес: гр. П., •••. Извършил е справки за актуални трудови договори, здравноосигурителен статус и банкови сметки. Изпратил е ПДИ на 19.07.2017г., на която е налице отбелязване от 20.07.2017г., че длъжникът не е открит на регистрирания постоянен адрес. По данни на съсед, същият пребивава в Англия, а родителите му - в с. О.. На 21.07.2017г., при опит да се връчи ПДИ на адреса на родителите му в с. О., майката на длъжника Т. е отказала да получи съобщението по делото. Заявила е, че синът и е в Англия. На 07.08.2017г. на входната врата на постоянния адрес на длъжника е залепено Уведомление. На 09.05.2018г. е подадена молба от взискателя за извършване на справки по банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху тях. На 05.03.2019г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи. На 28.03.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи и е изготвил ново съобщение до длъжника. На 12.11.2019г. е подадена молба от взискателя за справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запори върху новооткрити банкови сметки. Изготвена е справка на 26.11.2019г. На 22.07.2021г. е постъпила по изп. д. молба от взискателя за справка за новооткрити банкови сметки и налагане на запор. На 10.08.2021г.е насрочен опис на движими вещи за 10.09.2021г. от 10.00 часа и изготвено ново съобщение до длъжника. На 25.08.2022г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи. На 26.10.2022г. от 10.00 часа е насрочен опис на движими вещи и изготвено ново съобщение до длъжника. На 08.06.2023г. е подадена молба от взискателя за справка БНБ и налагане на запор върху новооткрити сметки. На 05.07.2023г. е наложен запор на банкови сметки в банка ДСК АД. Молбата от И. С. Т. с искане за прекратяване на делото е постъпила при ЧСИ на 13.06.2024г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени изрично хипотезите, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. Нарушението на разпоредбата на чл. 430 ГПК от ЧСИ не посочено в хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК, поради което съдът намира, че в тази част жалбата е неоснователна. Относно второто твърдение на жалбоподателя, че по изпълнителното дело настъпила перемпция и взискателят бездействал, съдът намира за установено следното: Срокът по чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК е 2 - годишен и започва да тече от последното изпълнително действие по изп. дело. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по почин на ЧСИ при възлагане съгласно чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнение чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, постъпването на парични суми от проданта или запора или плащания от трети задължени лица. Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК. В настоящия случай видно от изпълнителното дело не е налице изтекла давност в продължение на 2 години от извършване на всяко едно от изпълнителните действия, предприети по изп. дело. По делото подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия – налагане на запори и описи на движимо имущество, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, наложил е запори на банкови сметки на длъжника. Всички посочени по - горе изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело от образуването му през 2017г. до настоящия момент обуславят извод, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, тъй като между тези действия не е налице изтекъл 2 - годишен срок, през който да е налице бездействие от страна на взискателя. Ето защо съдът намира, че не е налице предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е бездействал в продължение на две години, а е извършвал действия, които прекъсват двугодишния срок. Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните мотиви, Окръжният съд,