Решение № 1082 от 20.9.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 153/2024 г.

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на „П.“ АД, [ЕИК], със седалище в [населено място] и адрес на управление: хотел „[област]“, [улица], представлявано от изпълнителните директори Г. Т. и М. Д., съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. Г. С., с която се претендира да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на дружеството: 1) 23317, 49 лева - обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт-отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-545-0345933/22.10.2019 г., изразяващи се в пропуснати ползи в размер на приходите, които ищецът е пропуснал да получи от запечатания въз основа на заповедта търговския обект - бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], за периода на запечатването от периода 25.10.2019 г. - 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2) 2235, 43 лева - законна лихва върху претендиралото обезщетение от 23317, 49 лева по т.1, считано от 26.07.2023 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния акт) до датата на подаване на исковата молба; 3) 2000 лева-обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт-отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-545-0345933/22.10.2019 г. изразяващи се в накърнена търговска (корпоративна) репутация на „П.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху претендиралото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. 4) 191, 74 лева - законна лихва върху претендиралото обезщетение от 2000 лв. по т.3, считано от 26.07.2023 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния акт) до датата на подаване на исковата молба, като заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е отменена с Решение №225/01.12.2022 г. постановено по адм.дело № 558/2019 г. по описа на Административен съд-[област], оставено в сила с Решение № 8140/26.07.2023 г. по адм.дело № 1626/2023 г. на ВАС. В съдебно заседание за ищеца се явява адв.К. А. от САК, която претендира да се уважат изцяло предявените от „П.“ АД искове като основателни и доказани по размер и основание, по съображения посочени в писмени бележки, като с постановеното решение да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски в настоящото производство, за които представя списък с доказателства. За ответната страна се явява гл. юрисконсулт И.-К., която оспорва иска на „П.“ АД като неоснователен и недоказан, за което подробни съображения е изложила в становище, което представя. Относно неоснователността на претенциите за неимуществени вреди допълва, че предвид дадените в настоящото съдено заседание свидетелски показания, които установяват, че търговския обект е единствен в района, поради което липсва избор за клиентите на търговския обект между такива изрядни и неизрядни с оглед законодателството на Република България поради което претенцията е неоснователна, не се доказаха прекратени договори, напротив същите са били продължени, както и постоянни клиенти, които също са продължили да посещават търговския обект. Прави искане да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърлие исковата претенция като неоснователна и недоказана, както и да са присъдят на ответната страна направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция. Алтернативно, в случай, че се потвърди исковата претенция да се присъдят разноските претендирани от ищеца, представляващи адвокатски хонорар, в размер на самия минимум, т.к. липсва фактическа и правна сложност по делото, което е приключило само в две съдебни заседания и не са необходими специални професионални знания за осъществяване на адекватна адвокатска защита в случая. Участващия в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е основателен и следва да се уважи за имуществените вреди, които са доказани така както е и заключението на вещото лице. За неимуществените вреди изразява становище, че е недоказан, т.к. свидетелските показания не са обосновали такива неимуществени вреди, още повече че с оглед на самото търговско дружество, затварянето на един от обектите не би могло да се отрази негативно върху цялостната му дейност. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас на основание чл.186, ал.1, т.1, б."г" ЗДДС на „П.“ АД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], както и забрана на достъпа до него на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС за срок от 14 дни. С нарочно разпореждане в горната заповед на основание чл.188 ЗДДС във връзка с чл.60 АПК е допуснато предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, като е посочено запечатването да се извърши непосредствено след връчването на заповедта. Изрично е записано, че заповедта в частта й, с която се разпорежда предварително изпълнение на принудителната административна мярка може да се обжалва в 3-дневен срок от върчването й чрез органа наложил мярката пред Административен съд-Ловеч на основание чл.60, ал.4 АПК. С Разписка от 24.10.2019 г. заповедта е връчена на представител на „П.“ АД на същата дата, когато е извършено и запечатване на търговския обект - бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], както и е забранен достъпа до него. Видно от представения с исковата молба в настоящото производство Протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при наложена ПАМ сер.АА № 0012786/08.11.2019 г. търговският обект е бил отпечатан на тази дата в 14, 45 часа. С Решение №225/01.12.2022 г. по адм. дело № 558/2019 г. Административен съд-Ловеч е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас. Решение №225/01.12.2022 г. по адм. дело № 558/2019 г. на Административен съд-Ловеч е оставено в сила с окончателно Решение № 8140/26.07.2023 г. по адм.дело № 1626/2023 г. на Върховният административен съд на Република България-Осмо отделение, поради което е влязло в законна сила на 26.07.2023 г. По искането на ищеца е допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, която дава отговор на въпросите: 1.Какъв е размера на среднодневния приход, който ищецът е реализирал в бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], за периода 1.10.-23.10.2019 г. и колко би бил прихода за периода от 14 дни, в които обектът е бил запечатан на база изчисления среднодневен приход? 2.Какъв е размера на прихода, реализиран в търговския обект - бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], за същия период от периода 25.10.-08.11. през предходната 2018 г. и какъв би бил размера на прихода, ако за количеството, продадено през зададения период на 2018 г. се приложи ценовия марж на горивата за този период на 2019 г., т.е. какъв би бил размера на прихода от продажба на стоки и горива за период от периода 25.10.- 08.11.2019, ако се приеме, че за този период би било продадено количество горива, равно на продаденото през същия период на 2018 г.? 3.Какъв е размера на среднодневния приход, който ищецът е реализирал в бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], за периода 09.11.-30.11.2019 г., т.е. след отварянето на бензиностанцията? По делото е допусната и разпитана като свидетел Т. С. С., която дава следните показания: „Към месец Октомври 2019 г. работих като управител на бензиностанция в П., като работих за тях над 40 години. Като управител на бензиностанция в обекта им в [населено място] работих от 2009 г. до 2019 г. По времето на тази проверка и запечатването на обекта след тази проверка, поради която е делото, аз бях управител на бензиностанцията и присъствах на запечатването и на отпечатването на обекта. Запечатани бяхме на 15 октомври от НАП и една седмица след проверката обектът беше запечатан, някъде към 24 октомври, някъде около 14 дни бяхме запечатани със съобщение за нарушение по работата и с лепка с два подписа от НАП. Служителите нямаха право да влизат в обекта. Така и не можаха да разберат поради какви причини беше запечатан обекта. Наложи се, понеже обектът беше денонощен, хората да спят в колите си – нощно време, през деня. Времето беше много лошо. Персоналът на бензиностанцията спеше навън в колите си на обекта, тъй като трябваше да се пази, вън имаше стока. Когато запечатаха обекта ние не можахме абсолютно нищо да приберем. Те запечатаха и тръгнаха. А отвън има масла, това са пари, има компресор, съоръжения. Обектът не е свързан със СОТ понеже е денонощен и трябваше да се пази. Те си караха по график смените и стояха в колите си в продължение на 14 дни. Целият персонал по график както са си е работното им време - дневна, нощна, по 12 часа, почивки. Те са там само за да пазят. Освен запечатване има и забрана да се влезе в самия обект. Не може абсолютно нищо да се пипа и отвън стояха хората. Бензиностанцията обслужваше и чужди карти, международни имам предвид, че имахме корпоративен клиент с транскарт, която е наша П.ска карта, и нямаше къде да зареждат. Много неприятно беше. Друга близка бензиностанция на П. няма. Препращахме ги в Карнобат и в Ямбол. Земеделци имаме с тежка техника, които зареждаха от туби до варели също нямаха възможност да зареждат, частниците вече всеки се спасяваше. Но беше се създала неприятна ситуация, защото имаше хора, които имат от тези международните карти и всеки един обект си има клиенти с такива карти и разчитат на обекта, защото не всеки обслужва тези карти, не всяка фирма. След това като отвориха обекта работната много намаля. Наложи се обекта да премине на двусменен режим на работа, промени се работното време. Дори имах човек, който напусна и после почти всички напуснаха. Обекта беше работещ и хората освен основното си възнаграждение, което си вземаше персоналът, П. им даваше допълнително възнаграждение на база таргет изпълнение и се взима допълнително още някой лев. А тогава не можа това да се вземе и всъщност персоналът, които работеше на обекта поетапно напусна и се наложи назначаване на нови хора. След като отвори бензиностанцията не се върнаха всички клиенти. Местните идваха, т.к. просто им е близо и идваха да зареждат, но загубехме голяма част от клиентите. Корпоративният клиент се върна, но много рядко зареждане, тъй като той вече беше свикнал по време на пътуване – командировки, аварии, зареждаше където има бензиностанция на П. и в края на месеца всъщност си зареждаше това, което е останало като количества. Аз казвам, че работата драстично намаля след затварянето на обекта, тъй като преди затваряне в обекта се продаваха около 2000-2500 литра при 24 часа работа на бензиностанцията, а след затварянето - нямаше и 1000 литра. Поне на половина спадна оборота от продажби. Но все пак аз не мога да кажа точни данни. Местните и корпоративния ни клиент ••• се върнаха, т.к. това беше единствения обект в района.“ В подкрепа на твърдениата си ищецът представя като писмени доказателства и по делото са приобщени копие от протокол за отпечатване на търговски обект при наложена ПАМ сер. АА № 0012786 от 08.11.2019 г., справка за среднодневния приход на обекта в периода 1.10.-24.10.2019 г., справка за среднодневни продадени количества в периода 25.10.-08.11.2018 г., справка за среднодневни продадени количества в периода и периода 25.10.- 08.11.2020 г., копие от залепено на обекта съобщение за запечатването му от органите на Националната агенция по приходите поради установени нарушения на Закона за данъка върху добавената стойност, справки за дължими законни лихви, копия на дневни финансови отчети за обект-бензиностанция 1132-[населено място] за 01.10.2019 г., 02.10.2019 г., 03.10.2019 г., 04.10.2019 г. 05.10.2019 г., 06.10.2019 г., 07.10.2019 г., 08.10.2019 г., 09.10.2019 г., 10.10.2019 г., 11.10.2019 г., 12.10.2019 г., 13.10.2019 г., 14.10.2019 г., 15.10.2019 г., 16.10.2019 г., 17.10.2019 г., 18.10.2019 г., 19.10.2019 г., 20.10.2019 г., 21.10.2019 г., 22.10.2019 г., 23.10.2019 г., 24.10.2019 г., копия на дневни финансови отчети за обект-бензиностанция 1132 - [населено място] за 25.10.2020 г., 26.10.2020 г., 27.10.2019 г., 28.10.2020 г., 29.10.2020 г., 30.10.2020 г., 31.10.2020 г., 01.11.2020 г., 02.11.2020 г., 03.11.2020 г., 04.11.2020 г„ 05.11, 2020 г. 06.11.2020 г., 07.11.2020 г., 08.11.2020 г., копия на месечни отчети за обект-бензиностанция 1132-[населено място] за месец октомври и месец ноември на 2018 г., справка за размера на среднодневния приход, който ищецът е реализирал в бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], за периода 09.11-30.11.2019 г., копие на договор с предмет: продажба на лотарийни билети от страна на П. АД, копия на дневни финансови отчети за обект-бензиностанция 1132-[населено място] за 26.10.2018 г., 27.10.2018 г., 28.10.2018 г. 29.10.2018 г., 30.10.2018 г., 31.10.2018 г., 01.11.2018 г., 02.11.2018 г., 03.11.2018 г., 04.11.2018 г., 05.11.2018 г., 06.11.2018 г., 07.11.2018 г„ 08.11.2018 г., 09.11.2018 г., копия на 3 бр. договори с предмет: продажба на винетки с един от контрагентите на П. АД, копие на договор от 05.03.2019 г. с предмет: продажба на електронни винетки на клиенти посредством платформата на ИТС, копие на Писмо изх.№2502, от което е видно, че на 17.06.2024 г. „П.“ АД е получило съгласие за представяне на екземпляр от договора в производството по настоящото дело, адм.дело № 558/20019 г. по описа на Административен съд-Ловеч, адм.дело № 1626/2023 г. по описа на Върховният административен съд на Република България-Осмо отделение. При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК. Същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица. Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост. Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди. За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди. В настоящия случай не е налице причинна връзка между отменения по съдебен ред административен акт и сочения за настъпил вредоносен резултат. За да обоснове искането си ищецът твърди, че претърпените имуществени вреди са в резултат на отменена с Решение №225/01.12.2022 г. по адм. дело № 558/2019 г. на АС-Ловеч и Решение № 8140/26.07.2023 г. по адм.дело № 1626/2023 г. на ВАС като незаканосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б."г" ЗДДС на „П.“ АД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция 1132, находяща се в [населено място], [община], [улица], както и забрана на достъпа до него на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС за срок от 14 дни, въз основа на която заповед посочения търговски обект е бил запечатан в периода 25.10.2019 г.-08.11.2019 г., като вредите се изразяват в пропуснати ползи в размер на приходите, които ищецът е пропуснал да получи от запечатания търговски обект. За да обоснове искането си ищецът твърди, че претърпените неимуществени вреди са в резултат на същата отменена като незаканосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка и се изразяват в накърнена търговска (корпоративна) репутация на „П.“ ЕАД. На първо място липсва задължителното изискване претендираните за претърпени вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Съгласно чл.186, ал.1 ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което е реализирало някоя от посочените в закона хипотези, като чл.187, ал.1 ЗДДС предвижда, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето. Според чл.186, ал.3 и ал.4 ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, като обжалването на заповедта се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По силата на чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл.60, ал.1 –7 АПК, като определението на съда не подлежи на обжалване. От своя страна нормите на чл.60 АПК регламентират, че ал.1–в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция; ал.2–разпореждането за предварително изпълнение се мотивира, ал.3–предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта; ал.4 повторно искане на страна по ал.1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства, ал.5–разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен; ал.6–жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване и ал.7–когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. Посочената правна уредба ясно регламентира и разграничава две самостоятелни и независими административни производство, които се основават на различни материално-правни предпоставки, протичат по различен процесуален ред, с различни по вид и характер административни актове и самостоятелен съдебен контрол. От една страна е производството по чл.186 и чл.187 ЗДДС, което при наличието на посочените в чл.186, ал.1 предпоставки завършва с издаване ва заповед по чл.186, ал.3 ЗДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана на достъпа до него. Същата заповед подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. се разглежда в открито заседание в рамките на двуинстанционно производство, поради което поражда своето правно действие след изчерпване на този ред и влизане в законна сила на окончателния съдебен акт. От друга страна е производството по чл.188 ЗДДС във връзка с чл.60 АПК, когато при наличие на материално-правните препоставки посочени в чл.60, ал.1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, което разпореждане се обжалва пред съда в тридневен срок от съобщаването му и жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, приключващо с окончателен съдебен акт. Предвидения тридневен срок за обжалване и задължението на съда да се произнесе незабавно с краен акт гарантират бързина на съдопроизводството и защита правата на засегнатото лице, ако се установи незаконосъобразност на разпореждането за предварителното му изпълнение на административния акт. Освен това нормата на чл.60, ал.6, изр.второ АПК, въпреки че жалбата не спира допуснатото предварително изпълнение, дава възможност на съда да го спре до окончателното й решаване, каквото искане може да се направи от заинтересованото лице. В настоящия случай запечатването на търговския обект и забраната за достъп до него са извършени въз основа на разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас, а не на база самата заповед, която е била отменена и не е породила правно действие. Ето защо липсва задължителното изискване претендираните за претърпени вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, т.к. запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него в процесния периода 25.10.2019 г.-08.11.2019 г. е станало въз основа на разпореждането за предварителното изпълнение на ЗППАМ. От своя страна, въпреки изрично дадените указания, че може да бъде обжалвано, в какъв срок и пред кого, по делото липсват данни и твърдения въпросното разпореждане да е било обжалвана и да е било отменено, а още по-малко ищецът да се е възползвал от посочената по-горе възможност на чл.60, ал.6, изр.второ АПК. В тази насока следва да се акцентира, че вредите не биха могли да бъдат причинени от Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас, т.к. към претендирания период 25.10.2019 г.-08.11.2019 г. не е била влязла в сила и не е можела да послужи за основание за запечатването на търговския обект и забрана на достъпа до него. Поради това, че разпореждането за предварителното изпълнение на ЗППАМ не е било отменено, от друга страна липсва отменения административен акт като елемент от фактическия състав на увреждането. Ето защо в обобщение или е налице отменен административен акт, който не е причина за запечатването на търговския обект или акта въз основа на който е извършено запечатването не е отменен, т.е. при всички положения липсва един от елементите на фактическия състав, което води до неоснователност на исковата претенция. На следващо място претенциите са недоказани и по размер. Съдът приема заключението на приложената по делото експертиза за обективно, компетентно и правилно, но дадените отговори не променят извода за недоказаност по размер на исковите претенции. В заключението си експерта посочва, че: Среднодневният приход, който ищецът е реализирал на бензиностанция 1132, в [населено място], [община], [улица]за периода 01.10.2019 г.-23.10.2019 г. е 1678, 06 лв. и на база на така изчисления среднодневен приход, за периода от 14 дни, през който обектът е бил запечатан, приходът би бил в размер на общо 23492, 84 лв. На база реализираните количества горива /бензин, дизел, пропан бутан / на обект: бензиностанция 1132 в [населено място], [община], [улица]за периода 25.10.2018 г.- 08.11.2018 г. и цените за същия период през 2019 г., то общият размер на прихода, който ищецът би реализирал на тази бензиностанция за претендирания период 25.10.2019 г.-08.11.2019 г., ако се приеме, че за този период би било продадено количество горива, равно на продаденото през същия период на 2018 г., е 28902, 74 лв., при което среднодневният приход за същия период би бил 1926, 85 лв. Среднодневният приход, който ищецът е реализирал на бензиностанция 1132, в [населено място], [община], [улица]за периода 09.11.2019 г.-30.11.2019 г., т.е. след отварянето на бензиностанцията, е 1354, 67 лв. Независимо от разглежданите варианти и ползваната база за сравнения, по която се изчислявят приходите, които биха били реализирани през дните когато обекта е бил запечатан, се касае за вероятности, а не за точно определени суми. Ето защо и доколкото при всеки от вариантите се получава различен цифров резултат, то за съда липсва основание и мотивировка да избере един от тях. Присъждането на имуществени вреди на база който и да е от дадените от вещото лице варианти би било незаконосъобразно, т.к. липсва нормативно определена методика и възможност за това. Независимо от това всеки от вариантите почива на вероятности и предположения какво би се получила, ако се реализират същите продажби, т.е. не се касае за пропуснати ползи, които безспорно и безусловни биха били претърпени от дружеството и то в конкретно установен размер. Ето защо относно нереализираните печалби се касае за едно предположение, което не може да мотивира уважаване на заявената претенция. Поради това и доколкото не са налице посочените условия и ищецът не доказва несъмнено вида и размера на пропуснатата полза, от която твърди че са настъпили претърпените имуществени вреди, то претенцията за присъждането им следва да се отхвърли. Недоказан се явява и иска за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска (корпоративна) репутация на „П.“ ЕАД. Разпитаният за установяване на това обстоятелство свидетел не посочи под каквато и да е форма да е била накърнена тази репутация и от това да са настъпили неимуществени вреди. Напротив, в показанията си свидетел говори изключително и само за необходимостта от извършване на разходи по опазване на имуществото останало извън обекта и за това, че клиенти не са можели да зареждат, т.е. за парично оценяеми загуби, които са в сферата на имуществените, а не на неимуществените вреди. При липса на установени и доказани по основание неимуществени вреди, то не може да бъде определен по справедливост и техния размер, което налага отхвърлянето и на тази претенция. От своя страна неоснователността на главните искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди води до неоснователност на акцесорните искове за присъждане на лихви върху претендираните суми, които също следва да бъдат отхвърлени. Предвид посоченото, липсата на задължителен елемент на фактическия състав за възникване на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно причинната връзка между отменения административен акт и вредоносния резултат, както и недоказаността на претенциите по размер, водят до неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото не са дължими направените от ищеца разноски и искането му за присъждане на такива следва да се отхвърли. Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли и искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, т.к. разпоредбата на чл.10, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова. Водим от горното, Я А С