Решение № 260138 от 4.12.2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 125/2019 г.

Предявен е иск с правно основание чл44а ал.2 ЗОЗ. В хода на производството се установява следното: „П." АД е предоставила банков кредит за сумата от 2 000 000лв. на „Р.-Р." ЕАД/н/ с Договор за овърдрафт № 0130 D - L - 000003/ 01.03.2012 г. „Р.-Р." ЕАД/н/ е заложил в полза на „П." АД вземанията си от ответника „М.М.-И." ЕАД по сключените между тях договори № № МТ -073/2012г., МТ-74/2012 г., МТ-78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички от 29.02. 2012 г., като особен залог по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/. Заложените парични вземания от ответника – „М.М.-И." ЕАД са възложени за събиране от заложния кредитор – ищеца „П." АД. На основание чл.17 ал.1 от ЗОЗ, на 13.03.2012 г. заложният кредитор – ищецът „П." АД е съобщил на ответника „М.М.-И." ЕАД – заложен длъжник по сключените между тях договори № № МТ -073/2012г., МТ-74/2012 г., МТ-78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички от 29.02. 2012 г., че вземанията по тях са заложени като обезпечение по реда на ЗОЗ от залогодателят „Р.-Р." ЕАД/н/ на Договора за овърдграфт 0130 D - L - 000003/ 01.03.2012 г. Следва да се има предвид, че залогът е действителен след съобщаването му / чл.17 ал.2 ЗОЗ/ и е противопоставим на третите лица след вписването му в РОЗ за достоверна дата. На 15.03. 2012 г. „М.М.-И." ЕАД са потвърдили получаването на съобщение за учредения залог и той има действие за това дружество /чл.17, ал.1 ЗОЗ/ от тази дата. С Анекс № 1 / 25.07.2012 г. към Договора за кредит - овърдрафт № 0130 D - L - 000003/ 01.03.2012 г. „П." АД и „Р.-Р." ЕАД/н/ са увеличили кредита на 4 000 000лв., заедно с дължимите лихви и са договорили като допълнително обезпечение и особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на “Р.” от “М.М.-И. “. На 08.08.2012 г. ответникът- заложен длъжник „М.М.-И." ЕАД е получил уведомление за вписването на особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Р.-Р." ЕАД/н/, дължими от „М.М.-И." ЕАД. На 17.12.2013 г. ищецът е вписал пристъпване към изпълнение по Договор за особен залог от 01.03.2012 г. за сумата 833 295 лв., като част от цялото вземане. Залогодателят „Р.-Р." ЕАД/н/ е уведомен на 21.12.2013г., а ответникът – „М.М.-И." ЕАД /заложен длъжник - на 27.12.2013 г. Ищецът е вписал пристъпване към изпълнение за сумата 2 307 385, 03 лв. главница и за 46 463, 85 лв. просрочена лихва, о б щ о – 2 353 848, 88 лв., за което е уведомил ответникът „М.М.-И." ЕАД на 27.12.2013 г. и залогодателят „Р.-Р." ЕАД/н/ – на 21.12.2013 г. Договорът и Анексите № 1 и № 2 за банков кредит-овърдрафт, сключени между заложния кредитор „П." АД и кредитополучателя „Р.-Р." ЕАД/н/ и договорите за особен залог, сключени за обезпечение на банковия кредит между заложния кредитор „П." АД ищец и залогодателя „Р.-Р." ЕАД/н/, са валидни. Не е налице нищожност на договорите за особен залог, поради заобикаляне на закона. Страните по тези договори могат свободно да изберат правните способи за обезпечение на предоставения банков кредит по общия ред – по ЗЗД и ГПК или по специалния ЗОЗ. С писмо с изходящ № ПО-02-400 от 08.08.2012г. ответникът потвърждава, че е уведомен за залога и, че от посочената дата залогът има действие спрямо дружеството. Поради неизпълнение на задълженията на „Р.-Р.“ ЕАД, Банката вписва пристъпване към изпълнение по отношение на заложените вземания на „Р.-Р.“ ЕАД от Мините вписано в ЦРОЗ на 17.12.2013г. с рег.№2013121700496, а търсената сума 833 295.03 лева, представляваща част от цялото вземане към тази дата. С допълнително вписване за пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с per. № 201401.0300228 за друга част от дълга, от които главница в размер на 2307385.03 лева и просрочена лихва от 46 463.85 лева. За вписаното пристъпване към изпълнение „Р.-Р.“ ЕАД е уведомен чрез писмо с изходящ №10-18973 от 21.12.2013г. получено лично от управителя на дружеството - С.С. на 21.02.2013г. За вписаното пристъпване към изпълнение „М.М.-И.” ЕАД е уведомено с писмо, получено с вх.9907 от 27.12.2013г. Между заложния кредитор – ищецът „П." АД и залогодателя /„Р.-Р." ЕАД /н/ са сключени 50 договори за цесия, които обхващат периода 06.01.2012г.-11.10.2013г. Цедентът „Р.-Р." ЕАД/н/” е прехвърлил на „П." АД вземания си, по сключените договори за услуги с „М.М.-И." ЕАД, посочени по ф-ри и размер, заедно със заложното право, общо за 6 673 155, 58 лв. С тази сума залогодателя „Р.-Р." ЕАД/н/ е обезпечил получения от „П." АД кредит - овърдрафт с Договор № 0130 D-L- 000003/01.03.2012г, Анексите към него № 1/25.07.2012 г. за увеличение на кредита и № 2 за заплащане на лихви и разноски за ползвания кредит като е договорил с кредитодателя „П." АД особен залог върху вземанията си по всички свои настоящи и бъдещи вземания от „М.М.-И." ЕАД. Със сключените договори за цесия материалното право на „Р.-Р." ЕАД/н/ да получи от „М.М.-И." ЕАД плащане на вземанията си по сключените между тях договори е прехвърлено на кредитора „П." АД. С ъгласно правилото на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, „прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности“. Съгласно ефектът на пристъпването към изпълнение, очертан в чл. 44а 303, с вписването на пристъпване към изпълнение, вземането се счита възложено на заложния кредитор за събиране. За третото задължено лице - длъжник по заложеното вземане, се поражда задължение да престара на заложния кредитор, а не на своя кредитор. С Протокол от 30.05.2014 г. за прихващане на вземания и задължения, страните се споразумяват да прихванат взаимните си задължения в размер на 217 674, 83 лв. по фактури за следните периоди от време: За „М.М.-И." ЕАД гр.Р. от 14. 08.2013 г. до 29.10. 2013 г., общо за 217 674, 83 лв. За Р.-Р." ЕАД/н/ от 12.06.2012 г.до 31.03.2013 г., общо за 217 674, 83 лв. С Протокол от 28.12.2012 г за прихващане на вземания и задължения страните се споразумяват да прихванат взаимните си задължения в размер на 177 268.34 лв. по фактури за следните периоди от време: Предмет на исковата претенция са вземания, които са възникнали след датата на сключване на Договора за особен залог от 25.07.2012г., а именно: № и дата на договора на договора между М.М.И. ЕАД и Р.-Р. ЕАД N9 на фактура Дата на фактурата Размер на неплатените суми 1000010828 17.10.2013 87.6 1000010824 15.105013 84 1000010830 21.10.2013 86.40 МТ 91/07.04.2011Г. 1000010839 28.10.2013 7 876.76 МТ 116/26.03.2013 1000010826 16.10.2013 10494.72 1000010829 18.10.2013 10494.72 1000010831 22.10.2013 15 742.08 МТ 117/28.03.2013 1000010813 9.10.2013 20 160.00 1000010724 14.8.2013 202.55 МТ 209/17.05.2012 1000010733 16.8.2013 1 568.10 1000010801 30.9.2013 639.06 1000010807 2.10.2013 11729.15 1000010815 10.10.2013 11 910, 10 1000010810 3.10.2013 8 094.24 1000010750 27.8.2013 96.00 МТ387/21.09.2012Г. 1000010721 13.8.2013 1 399.20 1000010786 20.9.2013 2 688.00 МТ 410/30.10.2012 1000010770 12.9.2013 4 800.00 1000010803 30.9.2013 4 800.00 1000010808 3.10.2013 3 600.00 1000010832 22.10.2013 9840.00 1000011155 28.8.2013 8 701.92 МТ 411/31.10.2012 1000010804 30.9.2013 7 440.00 1000010805 30.9.2013 4 800.00 1000010809 3.10.2013 11400.00 1000010816 14.10.2013 28 800.00 1000010825 16.10.2013 11 760.00 1000010844 29.10.2013 22 320.00 1000010834 25.10.2013 4 800.00 МТ 488/07.12.2012 1000010814 10.10.2013 1 368.00 МТ 517/28.12.2012 1000010714 12.8.2013 270.00 1000010726 14.8.2013 1 860.00 1000010732 16.8.2013 2 325.00 1000010739 22.8.2013 4 002.24 № и дата на договора на договора между М.М.И. ЕАД и Р.-Р. ЕАД N9 на фактура Дата на фактурата Размер на неплатените суми 1000010828 17.10.2013 87.6 1000010824 15.105013 1000010830 21.10.2013 86.40 МТ 91/07.04.2011Г. 1000010839 28.10.2013 7 876.76 МТ 116/26.03.2013 1000010826 16.10.2013 10494.72 1000010829 18.10.2013 1000010831 22.10.2013 15 742.08 МТ 117/28.03.2013 1000010813 9.10.2013 20 160.00 1000010724 14.8.2013 202.55 МТ 209/17.05.2012 1000010733 16.8.2013 1 568.10 1000010801 30.9.2013 639.06 1000010807 2.10.2013 11729.15 1000010815 10.10.2013 11 910, 10 1000010810 3.10.2013 8 094.24 1000010750 27.8.2013 96.00 МТ387/21.09.2012Г. 1000010721 13.8.2013 1 399.20 1000010786 20.9.2013 2 688.00 МТ 410/30.10.2012 1000010770 12.9.2013 4 800.00 1000010803 1000010808 3 600.00 1000010832 9840.00 1000011155 28.8.2013 8 701.92 МТ 411/31.10.2012 1000010804 7 440.00 1000010805 1000010809 11400.00 1000010816 14.10.2013 28 800.00 1000010825 11 760.00 1000010844 29.10.2013 22 320.00 1000010834 25.10.2013 МТ 488/07.12.2012 1000010814 1 368.00 МТ 517/28.12.2012 1000010714 12.8.2013 270.00 1000010726 1 860.00 1000010732 2 325.00 1000010739 22.8.2013 4 002.24 Видно от допълнителното заключение на вещото лице, прието без възражение на страните в последното съдебно заседание, част от горепосочените фактури не са предмет на прихващане, отразени са в счетоводството на „М.М.-И.“ ЕАД и не са платени на „Р.-Р.“ ЕАД или на Банката. Тези фактури са, както следва: МТ 209/17.05.2012 1000010724 14.8.2013 202.55 1000010733 16.8.2013 1 568.10 МТ 387/21.09.2012г. 1000010750 27.8.2013 96.00 1000010721 13.8.2013 1 399.20 МТ 517/28.12.2012 1000010714 12.8.2013 270.00 1000010732 16.8.2013 2 325.00 1000010739 22.8.2013 4 002.24 МТ 410/30.10.2012 1000011155 28.8.2013 8 701.92 Общо: 18 65.01 МТ 387/21.09.2012г. Общо: 18 65.01 Тези фактури безспорни и са дължими и към настоящия момент на „П.“ АД. Спорът е относно претенцията на Банката, а именно - фактурите, с които е извършено прихващане от страна на „М.М.-И.“ ЕАД. Според ответника „М.М.-И.“ ЕАД е отказано да се извърши плащане поради наложени запори на вземанията на „Р.-Р.“ ЕАД. Съдът приема, че на основание чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, запорът не може да се противопостави на заложения кредитор, в полза, на който при условията и по реда на ЗОЗ е учреден залог върху вземане. Втората част от претенцията на Банката е свързана именно с вземанията по фактури, с които „М.М.-И.“ ЕАД е извършило прихващане. Правото да се прихванат две насрещни вземания е субективно право, от категорията на потестативните. За да възникне правото на прихващане, следва кумулативно да бъдат налице няколко предпоставки: да съществуват две действителни вземания, тези две вземания да бъдат насрещни - кредиторът по едното вземане да бъде длъжник по другото и обратно; вземанията да имат предмет или пари, или еднородни и заместими вещи; вземането да бъде изискуемо или изпълняемо; вземането да бъде ликвидно. Съгласно чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ, с вписването на пристъпване към изпълнение, заложеното вземане се счита за възложено за събиране на заложния кредитор. От този момент, всяко плащане, за да може да освободи длъжникът по заложеното вземане, трябва да е извършено на заложния кредитор. Длъжникът по заложеното вземане - „М.М.-И.“ ЕАД, е уведомен за вписаното пристъпване към изпълнение с писмо с вх. № 9907 от 27.12.2013г. В този смисъл съдът приема за основателен довода на ищеца, че от този момент, всяко изпълнение, направено в полза на залогодателя („Р.-Р.“ ЕАД) е непротивопоставимо на заложния кредитор. В случая, от „М.М.-И.“ ЕАД се противопоставят възражения, възникнали след вписването на пристъпване към изпълнение. Следва да се отбележи, че протоколът за прихващане на вземания и задължения от 30.05.2014г. е изготвен след получаването на уведомление за пристъпване към изпълнение и е подписан от служители на „Р.-Р.“ ЕАД и „М.М.-И.“ ЕАД.“ Съдът намира за основателно позоваването от ищеца на чл. 9, ал. 4 ЗОЗ в смисъл, че залогодателя не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и присъединените кредитори по чл. 40. Следва да се направи извода, че чрез извършеното прихващане е извършено погасяване на вземането на „Р.-Р.“ ЕАД от ответника, поради което същото не може да се противопостави на Банката. Предвид чл. 44а ЗОЗ, с вписването на пристъпване към изпълнение, вземането се счита възложено на заложния кредитор за събиране. За третото задължено лице - длъжник по заложеното вземане, се поражда задължение да престира на заложния кредитор, а не на своя кредитор. Следва да се има предвид, че видно от първоначалното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза въпреки извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице не е установило прихващането да е осчетоводено в счетоводството на „М.М.-И.“ ЕАД. Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва „М.М.И.“ ЕАД, ЕИК ••• да се осъди да заплати на „П.“ АД дължимата сума в размер на 236 240, 04лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-15.12.15 г. до окончателното изплащане.В тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски като юрисконсултското възнаграждение пред въззивната инстанция следва да се редуцира до размера на 450 лв. Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.