Решение № 436 от 3.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 549/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба, подадена от Сдружение „С.НА М.В.Б.” срещу отказ № 20230306200637/08.03.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партидата на това юридическо лице промяна на обстоятелствата, изразяващи се в нов състав на управителния съвет и ново лице, което представлява сдружението пред трети лица. В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на регистърното производство, образувано по заявлението на Сдружение „С.НА М.В.Б.”, по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на това сдружение на промяна във вписаните обстоятелства, изразяващи се в заличаване на лицето Г.С.М. като представляващ сдружението и вписване на същото лице като представляващ сдружението, както и заличаване на лицата, които към момента са вписани в регистъра като членове на управителния съвет и вписване отново на същите лица като членове на управителния съвет. От посочените в заявлението факти и приложените към него доказателства е видно, че тези промени в подлежащите на вписване обстоятелства произтичат от решения на общото събрание на членовете на Сдружение „С.НА М.В.Б.”, приети на 20.01.2023 г. за преизбиране на лицата, които до момента са били в състава на управителните органи на юридическото лице, за нов мандат, който съгласно действащия устав е за срок от три години. При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали заявените обстоятелства подлежат на вписване в регистърa, както и дали от представените от заявителя документи се доказва, че те съществуват и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ /. С чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ е въведено правилото, че в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, както и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Обстоятелствата, които подлежат на вписване относно юридическите лица с нестопанска цел, какъвто характер има Сдружение „С.НА М.В.Б.”, са посочени в чл. 18 ЗЮЛНЦ. В чл. 18, ал. 1 ЗЮЛНЦ е предвидено, че на вписване в регистъра подлежат обстоятелства, които са описани в 11 точки, сред които в чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ са посочени органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел. Съгласно чл. 18, ал. 4 ЗЮЛНЦ на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел подлежат и промените в обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, 2 и 3 ЗЮЛНЦ, което означава и промените относно лицата, които са членове на управителния орган и промените относно лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел. От извършена от съда справка в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че към момента на подаване на заявлението, по което е постановен обжалваният отказ, по партидата на Сдружение „С.НА М.В.Б.” е извършено вписване на лицата, които са избрани за членове на управителния орган на юридическото лице, който е управителен съвет, както и е вписано лице, което представлява сдружението пред трети лица. Следователно в случая не се касае за първоначално вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на обстоятелства по чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗЮЛНЦ. За да е налице обстоятелство, което подлежи на вписване, в тази хипотеза, трябва да има настъпила промяна във вече вписаните обстоятелства относно лицата, които са избрани да представляват сдружението и тези, които са избрани за членове на управителния съвет на сдружението и именно тези нови обстоятелства, които се различават от старите, да се иска да бъдат вписани. При съпоставка на лицата, които са вписани в регистъра като представляващ Сдружение „С.НА М.В.Б.” и като членове на неговия управителен орган и лицата, които се иска да бъдат вписани като такива с подаденото заявление, се налага изводът, че те са едни и същи. Това означава, че в случая заявителят изобщо не твърди да има промяна във вече вписаните в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел обстоятелства, а иска да бъдат вписани отново такива, които към момента са вписани и не са заличени. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 2 ЗЮЛНЦ, което е основание да се приеме, че посочените в заявлението обстоятелства не са такива, които подлежат на вписване в регистъра и по подаденото заявление трябва да бъде постановен отказ. Това, че длъжностното лице по регистрация постановява отказ тогава, когато е заявено за вписване обстоятелство, което вече е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, следва и при тълкуване на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ във връзката с чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че д лъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, а съгласно чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ при подадено заявление длъжностното лице проверява дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. След като в чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ е установено като изискване за да бъде извършено вписването, което длъжностното лице проверява, заявеното за вписване обстоятелство да е такова, което да подлежи на вписване, но и да не е вече вписано в регистъра, то това означава, че когато това изискване не е спазено и се установи, че конкретното обстоятелство вече е вписано в регистъра, неговото вписване не може да бъде извършено отново и длъжностното лице по регистрация трябва да постанови отказ. Това разрешение на закона е дадено с оглед на основната цел, която вписването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел преследва, която е да се даде гласност на настъпило обстоятелство, касаещо статута и дейността на юридическото лице с нестопанска цел. Тази цел се постига с първото извършено вписване в регистъра на съответното обстоятелство, от който момент то става известно на трети добросъвестни лица, т.е. дадена му е гласност, поради което ново вписване в регистъра на абсолютно същото обстоятелство е ненужно, като това се отнася и за случаите, при които от съответния орган на юридическото лице е прието решение, с което настъпването на конкретното обстоятелство е потвърдено. Именно такъв характер има и решението, прието от общото събрание на членовете на Сдружение „С.НА М.В.Б.” на 20.01.2023 г., тъй като с него е потвърден направен преди това избор на конкретни лица за представляващ и за членове на управителния съвет на сдружението, чиито имена са вписани като такива в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел преди вземане на това решение. Ето защо и от посоченото решение на върховния орган на сдружението възникват обстоятелства, които вече са известни на трети лица, което означава, че целта на тяхното вписване в публичния регистър вече е постигната, поради което и повторното им вписване не следва да се допуска. Предвид изложеното трябва да се приеме, че обстоятелствата, които са заявени за вписване с подаденото от Сдружение „С.НА М.В.Б.” заявление, не са такива, които трябва да бъдат вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, защото вече са вписани и не се твърди да е настъпила някаква промяна, която да налага те да бъдат заличени и на тяхно място да бъдат вписани други такива на основание чл. 18, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Това е основание за длъжностното лице по регистрация да постанови отказ за вписване на тези обстоятелства, както е направило, което прави подадената жалба неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Така мотивиран съдът