Решение № 308 от 7.12.2022 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 244/2022 г.

Предявени са искове с правно основание - чл. 511 ал.1 във вр. с чл.511 ал.1 т.2 и чл. 511 ал.3 от КЗ във вр. с чл.496 ал.1 от КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл. 86 ЗЗД Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач. Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само когато бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 512, ал. 1 от КЗ когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение, се прилага разпоредбата на чл. 496 от КЗ - според която срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ, т. е. бюрото изпада в забава след изтичане на горния срок и от този момент дължи и законната лихва по чл. 409 от КЗ за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Правната квалификация на предявената претенция е по чл. 513, ал. 1 от КЗ, която разпоредба установява процесуалната легитимация на НББАЗ да отговаря пред съда по претенцията на увреденото лице при наличие на специфичните условия, предвидени в чл. 511, ал. 1 от КЗ, който включват и изискването за провеждане на рекламационно производство /пред кореспондента, а ако няма такъв – пред бюрото/ като предпоставка за допустимост на претенцията пред съда /чл. 511, ал. 3/. Ангажирането на отговорността на НББАЗ по КЗ за репариране на вреди от настъпило застрахователно събитие и в хипотезата на чл. 511 КЗ се основава на деликтната отговорност на виновния водач, т. е. възникването й е предоставено от установяване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С доклада по делото са посочени подлежащите на доказване факти, съставляващи елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, на които се основава претенцията за репариране на твърдените от ищеца вреди, и доказателствената тежест е разпределена съобразно направените твърдения и възражения, относими към фактическия състав на деликта, на който се основава отговорността на ответника. В случая по делото е установено, че преди подаване на исковата молба / на 09.12.2021 г. / ищецът е отправил пред НББАЗ писмена покана за заплащане на обезщетение, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ липсва произнасяне по така предявената претенция. С оглед на това предявеният иск по чл. 511, ал. 3 от КЗ е допустим. Разгледан по същество, искът е частично основателен. За да се ангажира отговорността на ответника НББАЗ в хипотезата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, освен специфичните предпоставки на чл. 511, ал. 1 от КЗ, следва да се установят и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в държава – членка, а именно: че застрахованият водач на МПС е осъществил спрямо ищеца деяние, съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД - противоправно негово поведение, настъпване на твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, като вината се презумира. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи несъмнен извод, че на 01.09.2021 г. около 08: 00 часа, на път II-55 на 70-ти км.+950 м. е настъпило ПТП с участието на К.М.М.т гражданин на Република Румъния, при което управляваното от него МПС марка и модел „Рено Трафик“, с рег. № •••••••, се е движило с несъобразена скорост предвид състоянието на пътя (мокра асфалтова настилка), излязъл от остра крива, ляв завой, и загубил контрол над управлението на автомобила, като се блъска в метална ограда (мантинела), в ляво по посока на движение. В резултат на това, движещия се насреща лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ••••••••, управляван от А. С. А. го блъска в задна лява част. В същият автомобил на предната седалка е пътувал ищецът В. А. В.. Механизмът на настъпване на ПТП е установен от приетия като неоспорен от ответника констативен протокол за ПТП, съставен на 01.09.2021 г. от служител на ОД на МВР- Сливен, РУП-Нова Загора след посетено от него местопроизшествие. Констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и като такъв, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като взаимното разположение двете МПС непосредствено след ПТП, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, маркировката на мястото на произшествието и др. Констатациите на съставителя на протокола на ПТП относно неспосредствено възприетите от него факти при посещението му на местопроизшествието се подкрепят напълно от останалите събрани по делото доказателства – АУАН № АА 579647/01.09.2021 по описа на РУ-Нова Загора и фотоалбум към него, които следва да се ценят в настоящото производство като писмено доказателство. Въз основа на констатациите в така приетите писмени и гласни доказателства вещото лице по назначената в настоящото производство автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от ответника, е направило категоричен експертен извод за механизма на настъпване на ПТП, поведението на участниците в него и причините за ПТП. От експертното заключение се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.“Рено Трафик“, който се е движил със скорост по- висока от допустимата и технически несъобразена с пътните условия, в следствие на което е загубил устойчивост и с ротация и транслация е навлязъл в лентата на насрещното движение. Изводът на вещото лице е направен след подробно и детайлно изследване на механизма и причините за настъпване на ПТП при отчитане на скоростта на движение на управлявания от К.М. автомобил в конкретната пътна обстановка и поведението на водача. От този експертен извод следва, че водачът на румънския автомобил „ Рено Трафик“ е нарушил общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, установяваща задължение на водачите на ППС при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Установено от представените писмени доказателства, че към 01.09.2021г. за управлявания от К.М. автомобил „Рено Трафик“, с рег.№ ••••••• е действал валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключена румънското застрахователно дружество „Insurance Societate de Asigurare-Reasigurare”. В резултат на процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, описани в неоспорената съдебно медицинска експертиза, изготвена въз основа на представената по делото медицинска документация и преглед на пострадалия. След анализ на данните в представените медицински документи, експертът е дал категоричен извод за естеството на уврежданията и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Предвид причиняването на ищеца на телесни уреждания, безспорно той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и емоционален и психически дискомфорт. С оглед на горното, налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника НББАЗ за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Съобразно критерия по чл. 52 от ЗЗД и задължителните за съдилищата предписания, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определянето на размера на обезщетението на неимуществени вреди следва да се вземат предвид съществуващите обективни обстоятелства – вид, характер и степен на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия, начин на причиняване на увреждането, вид и продължителност на проведеното лечение, интензитет на претърпените болки и страдания към момента на причиняване на увреждането и след това, период на възстановяване, наличие на усложнения и прогнози за бъдещо здравословно състояние на пострадалия в резултат на уреждането, наличието на намалена трудоспособност, възрастта на пострадалия, причинената му психическата травма и др. Наред с тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението следва да се отчетат и икономическите показатели в страната към момента на увреждането. В случая с оглед броя и естеството на причинените на ищеца телесни увреждания /контузия на главата с наличие на екстракраниален хематом и разкъсно-контузна рана, с цепковидна форма и дължина около 3, 5 см., наложила хоспитализацията в клиника по невро УМБАЛ „Проф. Ст.Киркович“-Ст.Загора; контузия на шийния сегмент от гръбначния стълб с клинични данни за счупване на тялото на пети и шести шиен прешлен, с дислокация на костните фрагменти, наложило обездвижване на врата с твърда шийна яка за продължителен период от време; контузия на гръден кош от образните изследвания за контузионни участъци на десния бял дроб, паракардиално; контузия в областта на корема без наличие на видими травми изменения на коремната стена и вътрешните органи; контузия на дясна раменна област, като в следствие на разкъсно-контузната рана в средна трета на челно-теменната област на главата ищецът е получил сътресение на мозъка, което е протекло леко без загуба на съзнание/ чрез ПТП с лек автомобил, ищецът безспорно е претърпял физически болки, както и психически стрес от инцидента. Установено е, че във връзка с получените травми ищецът е бил приет в болнично заведение за период от четири дни. Според свидетелските показания, шест месеца след инцидента, ищецът е носил шина на врата, която значително е затруднявала движенията на главата му, както и към момента изпитва болки от това. След изписване от болницата се е наложило да му се помагат в домакинството, както и за хигиенните всекидневни нужди. Според свидетелските показания също така, ищецът е изпитвал страхова невроза от шофиране или каране на автомобил. По време на хоспитализацията на ищеца е било проведено медикаментозно лечение, като не са установени усложнения, и същият е изписан с подобрение. Според експертното заключение, уврежданията които е получил ищеца са били от такъв характер, който е позволил възстановяването му да е в рамките на 20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Уврежданията са били сравнително леки, с изключение на увреждането получено в шийния сегмент на гръбначния стълб, изразяващо се в счупване на тялото на пети и шести шиен прешлен и обездвижването му в продължение на шест месеца с твърда яка. В заключението си вещото лице посочва, че се наблюдава известно ограничение в обема на движение на главата изразяваща се в лека до умерена болезненост в крайните фази на тези движения, посочвайки, че има вероятност тези ограничения да не бъдат преодолени. Освен това вещото лице е констатирало, че предвид разкъсно - контузната рана с размери 3-3, 5 см. и дължина 1 мм. ширина, разположена вертикално в средна трета на челно-теменната област, предимно в окосмената част на главата и получилия се белег в следствие на това макар и слабо забележим, от близко разстояние няма да бъде заличен. По делото не се установи съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на причинените им вреди, каквото възражение е направено от ответника. От приетото по делото експертно заключение по категоричен начин се установява, че ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен, инерционен, триточков колан в момента на настъпване на процесното ПТП, който извод е направен на база установената локализация на получените от ищеца травми. С оглед на това възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца е неоснователно. Предвид обема и тежестта на получените травми, възстановителния период и здравословното състояние на ищеца към момента, съдът приема, че за справедливото репариране на претърпените вреди следва да присъди обезщетение в размер на 30 000 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80 000 лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ от предявяването на претенцията пред представителя на застрахователя за уреждане на претенции – арг. от чл. 511, ал. 3 от КЗ. Претенцията на ищеца е предявена пред „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” на 09.12.2021 г., като тримесечния срок за произнасяне е изтекъл на 09.02.2022 г., от която дата на ищеца се дължи обезщетение за забава върху присъденото обезщетение. Съобразно изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК на ищеца са дължими деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, но такива не са претендирани. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции на ответното сдружение са дължими деловодни разноски в размер на 5 288 лева с вкл.ДДС – адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършено плащане. Ответното сдружение следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по сметка на СлОС в размер на 1 200 лева, като и съобразно чл. 78, ал.6 от ГПК възнаграждение на вещи лица общо в размер на 448 лева. Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд