Решение № 5826 от 27.6.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 849/2023 г.

Производство по чл. 160 ДОПК.

Жалбоподателят - Д. К. К., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Пловдив, общ. Карлово, [улица], действащ чрез процесуалния си представител по делото адв. А. И. Л., вписан в САК, peг. № 1800584710, със съдебен адрес в [населено място], обл. София – град, общ. „Столична“, [улица], обжалва Ревизионен акт (РА) № Р-16001620001310-091-001/01.12.2022 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001622231313-003-001/21.12.2022 г. (РАПРА), издадени от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор-възложил ревизията и Б. П. Т., на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 66 от 01.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-Пловдив, с които на Д. К. К. допълнително са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2014 г. в размер на 23 343, 81лв. -главница и лихви в размер на 17 980, 02лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. в размер на 6 597, 87 лв.- главница и лихви в размер на 4 406, 38 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2016 г. в размер на 1 478, 34 лв.-главница и лихви в размер на 837, 79лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода - 2017 г. в размер на 4363, 13 лв. - главница и лихви в размер на 2031, 91 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2018г. в размер на 402, 36лв.-главница и лихви в размер на 146, 54лв.; Вноски за ДОО за периода 2014 г. в размер на 645, 12лв. и лихви в размер на 544, 06лв.; Вноски за ДОО за периода 2017 г. в размер на 761, 76лв.-главница и лихви в размер на 90, 84лв.; Вноски за ДОО за периода 2018 г. в размер на 905, 76лв. и лихви в размер на 395, 93лв.; Вноски за ЗО за периода 2014 г. в размер на 403, 20лв-главница и лихви в размер на 340, 05лв.; Вноски за ЗО за периода 2016 г. в размер на 100, 80лв.-главница и лихви в размер на 60, 67лв.; Вноски за ЗО за периода 2017 г. в размер на 441, 60лв.-главница и лихви в размер на 237, 79лв.; Вноски за ЗО за периода 2018 г. в размер на 489, 60лв. и лихви в размер на 214, 01лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2014 г. в размер на 252, 00 лв. –главница и лихви в размер на 212, 53 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2017 г. в размер на 276, 00лв.-главница и лихви в размер на 32, 92лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2018 г. в размер на 306, 00лв.-главница и лихви в размер на 136, 57лв., или общо задължения в размер на 40 767, 35лв.-главница и лихви в размер на 27 668, 01лв.

Изложени са подробни съображения по незаконосъобразността на ревизионното производство. Претендира се отмяна на РА и РАПРА поради неправилност и незаконосъобразност, като се твърди, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до порок на издадения РА. Възразява се, че на жалбоподателя не е връчена заповедта за възлагане на ревизия, на основание на което се твърди, че обжалваните РА и РАПРА са нищожни. Оспорват се установените от приходните органи обстоятелства, като се сочи, че съгласно цитираните в жалбата СИДДО, жалбоподателят не е „местно лице“ за България. В този смисъл се твърди, че лицето е пребивавало и работило на територията на Великобритания за период повече от 183 дни, като за съответния период се е прибирал в България за не повече от 10 дни. Сочи се също, че през периодите, през които е работило във Великобритания, се е осигурявало в местната осигурителна система и в тази система е правило осигурителни плащания.

Иска се отмяна на РА и РАПРА, респ. обявяването им за нищожни, по доводи, подробно изложени в жалбата и се претендират разноски по делото.

Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. К., оспорва жалбата по доводи, изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на РА и РАПРА по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол № П-16001619041547-073-001/13.01.2020г.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620001310-020-001/06.03.2020г., издадена от Б. П. Т. - Главен инспектор по приходите -ръководител на ревизията и И. С. Ч. - старши инспектор по приходите с обхват - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г.; ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г.; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г.; Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г. ЗВР е връчена с препоръчано писмо с обратна разписка, подписана на дата 23.03.2020г., като е отбелязано, че се връчва на Д. К. К..(л.1046, т. 4).

ЗВР е изменяна със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р- 16001620001310-020-002/23.02.2021г., ЗИЗВР №Р-16001620001310-020-003/24.03.2021г., ЗИЗВР №Р-16001620001310-020-004/20.04.2021г., ЗИЗВР №Р-16001620001310-020-005/04.10.2021г., ЗИЗВР №Р-16001620001310-020-006/13.10.2021г., ЗИЗВР № Р-16001620001310-020-007/08.04.2022г., ЗИЗВР №Р-16001620001310-020-008/16.05.2022г., ЗИЗВР №Р-16001620001310-020-009/01.09.2022г., като е определен краен срок за приключване на ревизията -21.10.2022г.

Ревизията е спряна със Заповед № Р-16001620001310-023-001/16.06.2020г. и е възобновена със Заповед № Р-16001620001310-143-001/18.02.2021г.

Заповедта за спиране на ревизията е връчена с препоръчано писмо с обратна разписка, подписана на дата 23.03.2020г., като е отбелязано, че се връчва на Д. К. К.( л.864, т. IV).

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001620001310-092-001 / 07.11.2022 г. /л. 239-263/. Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, не е депозирано възражение.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е съставен оспореният Ревизионен акт № Р-16001620001310-091-001/01.12.2022 г. и Ревизионен акт № П-16001622231313-003-001/21.12.2022 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор-възложил ревизията и Б. П. Т., на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с които на оспорващия са определени посочените по-горе публични задължения.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК РА и РАПРА са обжалвани пред Директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и решението си под № 66/01.03.2023 г., с което е потвърдил изцяло обжалваните актове.

Срещу така потвърдения РА и РАПРА, е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

По делото са приложени Заповед № РД-09-1993 от 25.08.2022г., Заповед № РД-09-874 от 01.06.2022г., Заповед № РД-09-790 от 13.05.2022г., Заповед № РД-09-788 от 13.05.2022г., ведно с Приложения № 1 и №2 към нея; Заповед № РД-09-2515 от 29.11.2021 г., ведно с Приложения № 1 и №2 към нея; Заповед № РД-09-1980 от 30.09.2021г., ведно с Приложения № 1 и №2 към нея, всички издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са делегирани съответните права, както и CD, съдържащо цитираните по-горе актове.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му.

Съдът намира, че обжалваните РА и РАПРА са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК и надлежно подписани от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад, ревизионният акт и ревизионният акт за поправка на ревизионен акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия, за което свидетелстват представените по делото заповеди, както на изпълнителния директор на НАП – София, така и на директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК.

РА и РАПРА, в обжалваната част, са издадени в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад, е неразделна част от него.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

II. По ЗДДФЛ Ревизията за установяване задълженията на Д. К. за данък за дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ обхваща периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. При ревизионното производство по отношение на лицето е прието за установено, че е местно лице за България за ревизираните периоди по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДФЛ - има постоянен адрес и център на жизнени интереси на територията на България и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ.

Според изводите на приходните органи с оглед представената информация от данъчната администрация на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, не се посочва категорично, че жалбоподателят е местно лице за Великобритания, взето е предвид, че последният известен адрес на Д. К. К. е в България, [населено място], [улица] не са налични точни данни, от които да е видно в кои периоди жалбоподателят е пребивавал във Великобритания. Посочено е, че е безспорно установено, че жалбоподателят упражнява дейност като едноличен собственик на капитала и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД през целия ревизиран период 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г. и работи по трудови правоотношения в офиса на „ПРИМО ПРЕЦИЗ“ ЕООД на длъжност счетоводител за периода 18.10.2017 г. - 01.06.2019 г. В хода на ревизията е установено, че Д. К. е едноличен собственик на капитала и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ ГРУП“ ЕООД през целия ревизиран период. След извършена проверка е констатирано, че лицето не е подавало годишни данъчни декларации (ГДД) за 2014 г. и 2017 г. За 2015 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е попълнена само справката за окончателния размер на осигурителния доход. За 2016 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с попълнено Приложение № 4 (приходи от наем). С подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. Д. К. е декларирал следните доходи: в Приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения - 23 238, 82 лв.; в Приложение № 4 - доходи от наем - 8 100, 00 лв.

От приходните органи е направена съпоставка на имущественото състояние, направените разходи и доходите на Д. К. К., за което е съставен Протокол № П-16001619041547-073- 001/13.01.2020 г., присъединен по реда на ДОПК.

Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ са предприети действия за събиране на доказателства и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др. за ревизирания период, подкрепени с доказателства. На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания до банки, относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията.

В хода на ревизията е констатирано, че Д. К. К. е декларирал във Великобритания доходи от дейност като самонаето лице - арматурист: 2014 г. - 30 419 GBP(73 833, 00 лв.) и нетен доход/печалба 16 060 GBP (38 980, 83 лв.); 2015г. - 31 685 GBP (85 444, 94 лв.) и нетен доход/печалба 14 050 GBP (37 888, 64 лв.); 2016 г. - 4 500 GBP (10 766, 25 лв.) и нетен доход/печалба 4 353 GBP (10 414, 55 лв.); 2017 г. - 17 206 GBP (38 400, 00 лв.) и нетен доход/печалба 11 682 GBP (26 071, 89 лв.); 2018 г. - 11 472 GBP (25 366, 89 лв.) и нетен доход/печалба 10 937 GBP (24 183, 89 лв.). Установено е, че тези доходи не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от Д. К.. От приходните органи е изпратено искане с изх. № 04-01-862/27.05.2020 г. до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП за обмен на информация с данъчната администрация на Великобритания. На 11.06.2020 г. до британската приходната администрация е изпратено искане за обмен на информация по реда на чл. 25 от СИДДО между Република България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

В отговор е получено писмо от дирекция СИДДО при ЦУ на НАП на 21.04.2021 г. от приходна администрация на кралство Великобритания и Северна Ирландия, съдържащ0 разпечатки на подадените годишни декларации на лицето Д. К.. Посочено е, че лицето се е определяло като местно лице на Великобритания, като това обстоятелство, обаче, не е изследвано от компетентните органи. Бил е регистриран във Великобритания като самоосигуряващо се лице и според декларираните данни се е самоопределил като строител и арматурист. Не са предоставени банкови извлечения, а само информация за номерата на банковите сметки, налични в подадените от Д. К. К. годишни данъчни декларации. Уточнено е, че тази информация не е налична в тяхната база данни и събирането й е свързано с осъществяването на специална процедура, а именно изпращане на мотивирано искане до компетентния съд, който да разреши разкриването на информацията от съответната банкова институция.

При анализ на банковите сметки на лицето, открити в Република България, органите по приходите са установили, че в тях има преведени суми от сметки на лицето, открити в кралство Великобритания и Северна Ирландия в размери, които многократно надвишават декларираните от Д. К. доходи в кралство Великобритания и Северна Ирландия. Направен е извод, че ревизираното лице е трансферирало суми за които липсват доказателства, че са с произход декларираната дейност във Великобритания.

В тази връзка до данъчната администрация на Великобритания е изпратено писмо с искане на допълнително информация относно необходимостта от разкриване на банковата тайна за сметките на ревизираното лице., в отговор на което на 29.06.2022 г. е получена изисканата информация, предоставена на ревизиращия екип с писмо изх.№ М-24-15-513#11/06.07.2022 г. на ЦУ на НАП с 11 бр. файла, предоставени от чуждестранната данъчна администрация за установените банкови сметки на Д. К.. При преглед на представените банкови извлечения от приходната администрация на Великобритания се са установени постъпления с неизяснен произход и наредител по календарни години в обхвата на ревизията както следва: 2014 г. - 233 438, 10 лв.; 2015 г. - 65 978, 73 лв.; 2016 г. - 14 783, 44 лв.; 2017 г- - 44 391, 31 лв.; 2018 г. - 4 023, 53 лв.

Формиран е извод, че от ревизираното лице не е представена информация относно основанието за извършените му преводи. Според приходните органи същото укрива факти и обстоятелства за извършените през банковите сметки транзакции от значение за облагане с данъци. Поради непредставяне на информация за основанията за получаването на паричните средства, е прието от ревизиращия екип, че същите представляват „укрит доход“ с неизяснен приходоизточник за ревизираното лице Д. К. К. и следва да се облагат по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Според органите по приходите, макар формално да са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, ревизионното производство не следва да преминава по особения ред, тъй като е налице точна информация по отношение на недекларираните доходи, отразени в банковите извлечения за ревизирания период, което е предпоставка за коректно установяване на данъчната основа за облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

В резултат на така установеното е определена годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ равна на получените по банковите сметки суми с неизяснен характер и е изчислен дължим данък и лихви за просрочие, предмет на настоящата жалба.

II. По КСО и ЗЗО Ревизията за установяване на задълженията на Д. К. К. в качеството му на самоосигуряващо се лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравноосигурителни вноски, обхваща периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. В хода на ревизионното производство е установено, че Д. К. К. има сключен трудов договор с „ПРИМО ПРЕЦИЗ“ ЕООД на длъжност счетоводител за периода 18.10.2017 г. - 01.06.2019 г. и подадени данни за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

При справка в ИМ на НАП е установено, че Д. К., в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ ГРУП“ ЕООД е подавал декларации по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които е декларирал дейност и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, считано от 05.01.2015 г. и прекъсване на дейност от 05.10.2017 г. При извършена справка е установено от приходните органи, че от РЛ е подадена информация с декларация обр. 1 за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за периода м.01.2015 г. - м.10.2017 г., а с декларация обр. 6 е деклариран размерът на дължимите авансови вноски за ЗОВ за периода м.01.2015 г. - м.12.2016 г. Установено е също, че Д. К. К., в качеството му на самоосигуряващо се лице е внесъл декларираните с декларация обр. 6 авансови ЗОВ върху минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

В хода на ревизията е установено също, че през ревизирания период 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г. „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД осъществява дейност, за което са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи и разходи.

С Протокол № Р-16001620001310-ППД-003/08.06.2021г. са присъединени документи представени в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства на „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, за което е съставен Протокол № П-16001619041545-073-001/25.10.2019г.

В ПО е посочено, че Д. К. К., в качеството си на управител декларирал, че предметът на дейност на дружеството е отдаване под наем на собствени недвижими имоти.

Приложени са сключени договори за наем (Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 29.10.2013 г. между „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД като наемодател и „РЕМАР ИНВЕСТМЪНТ“ ООД като наемател, Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 05.10.2017 г., между „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД като наемодател и К. М. като наемател, Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 27.07.2018г., сключен между „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, като наемодател и Д. Б. като наемател, Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 17.10.2018 г., сключен между „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, като наемодател и М. Н. като наемател, Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 03.03.2019 г., сключен между „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, като наемодател и В. К. от друга страна като наемател, Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 10.02.2017 год., между „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД като наемодател и И. Ш. като наемател), анекси към договорите, издадени фактури и отчети за продажбите и банкови извлечения за получените плащания на наемите.

Констатирано е, че Д. К. К. е едноличен собственик и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД през периода м. 03.2010 г. - м.12.2018 г. и няма назначен друг управител или прокурист. Подавани са уведомления за сключени трудови договори с К. К. (баща на ревизираното лице), на длъжност общ работник за периода 27.10.2012 г. - 31.08.2015 и с А. К. (брат на ревизираното лице), на длъжност фактурист 27.12.2010 г. - 02.07.2012 г. След анализ на събраните документи е установено от приходните органи, че Д. К. К. е извършвал трудова дейност като едноличен собственик и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД през целия ревизиран период 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г., но не е декларирал и внесъл авансови осигурителни вноски за 2014 г. и за периода м.10.2017 г. - м.12.2018 г. За посочените периоди в хода на ревизията са определени допълнително задължения за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ, здравноосигурителни вноски и съответните лихви. За периода м.10.2016 г. - м.10.2017 г. допълнително са определени задължения за здравноосигурителни вноски, тъй като за посочения период лицето е декларирало и внесло осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, но не е декларирало и внесло здравноосигурителни вноски.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620001310-092-001/07.11.2022 г., връчен на ревизирания субект по електронен път на 09.11.2022гг.(л. 264). Срещу РД не е постъпило възражение.

Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден и оспореният Ревизионен акт (РА) № Р-16001620001310-091-001/01.12.2022г. и Ревизионен акт (РАПРА) № П-16001622231313-003-001/21.12.2022 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор-възложил ревизията и Б. П. Т., на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията.

С решение № 66 от 01.03.2023 г. на Директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП са потвърдени изцяло РА № Р-16001620001310-091-001/01.12.2022 г. и РАПРА № П-16001622231313-003-001/21.12.2022 г., с които на Д. К. К. допълнително са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2014 г. в размер на 23 343, 81лв. -главница и лихви в размер на 17 980, 02лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. в размер на 6 597, 87 лв.- главница и лихви в размер на 4 406, 38 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2016 г. в размер на 1 478, 34 лв.-главница и лихви в размер на 837, 79лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода - 2017 г. в размер на 4363, 13 лв. - главница и лихви в размер на 2031, 91 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2018г. в размер на 402, 36лв.-главница и лихви в размер на 146, 54лв.; Вноски за ДОО за периода 2014 г. в размер на 645, 12лв. и лихви в размер на 544, 06лв.; Вноски за ДОО за периода 2017 г. в размер на 761, 76лв.-главница и лихви в размер на 90, 84лв.; Вноски за ДОО за периода 2018 г. в размер на 905, 76лв. и лихви в размер на 395, 93лв.; Вноски за ЗО за периода 2014 г. в размер на 403, 20лв-главница и лихви в размер на 340, 05лв.; Вноски за ЗО за периода 2016 г. в размер на 100, 80лв.-главница и лихви в размер на 60, 67лв.; Вноски за ЗО за периода 2017 г. в размер на 441, 60лв.-главница и лихви в размер на 237, 79лв.; Вноски за ЗО за периода 2018 г. в размер на 489, 60лв. и лихви в размер на 214, 01лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2014 г. в размер на 252, 00 лв. –главница и лихви в размер на 212, 53 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2017 г. в размер на 276, 00лв.-главница и лихви в размер на 32, 92лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2018 г. в размер на 306, 00лв.-главница и лихви в размер на 136, 57лв., или общо задължения в размер на 40 767, 35лв.-главница и лихви в размер на 27 668, 01лв.

В мотивите на решението на решаващия орган са изложени подробни мотиви по отношение на възраженията на жалбоподателя с твърдения за нищожност на обжалваните РА и РАПРА, като е посочено, че ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентни органи, първата ЗВР е връчена срещу подпис лично на Д. К., като е спазен срока за продължаване на ревизията съгласно чл. 114, ал.4 ДОПК.

Прието е, че РА № Р-16001620001310-091 -001/01.12.2022 г. и РАПРА № П-16001622231313-003- 001/21.12.2022 г. са постановени в изискваната от закона форма от орган на приходната администрация, надлежно снабден с необходимите за това правомощия и при спазване на предвидените за това процедурни правила, поради което възраженията, изложени в жалбата, се явяват неоснователни и неправилни и не би следвало да се вземат предвид при разглеждането й.

По отношение на допълнително установените задължения по ЗДДФЛ е посочено, че не са налице доказателства, че Д. К. реално е осъществявал дейност на територията на Великобритания, тъй като няма представени договори, конкретен вид работа, продължителност и др. Също така няма потвърждение от страна на британската администрация, че лицето е „местно“ за тях за данъчни цели.

Според решаващия орган при ревизията органите по приходите правилно са процедирали като са определили данъчна основа и данък върху дохода на лицето, тъй като, като местно физическо лице той е носител на задължението за данък за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Прието е, че доходите са обложени правилно съобразно източника на доход по по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото не попада в изрично изброените източници на доходи в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Относно допълнително установените задължения по КСО директорът на ОДОП е приел, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО Д. К. К. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, както и че правилно са определени здравноосигурителните вноски за ревизираното лице, които са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Според решаващия орган правилно органите по приходите са констатирани, че след като Д. К. К. е едноличен собственик на капитала и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, в което няма назначен друг управител и дружеството извършва дейност през периода м.01.2014 г. - м.12.2018 г., той следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 157 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за посочения период.

Изложени са мотиви, че управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра.

Според изложените в решението мотиви, по отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

Посочено е, че в конкретния случай Д. К. К. не е представил формуляр А 1 за ревизирания период и при извършена проверка в информационната система на НАП не са установени издадени формуляри А1 за Д. К. К.. Прието е, че правилно органите по приходите са определили, че за Д. К. К. е приложимо българското законодателство и са определели задължения по КСО и ЗЗО за осъществяваната от него трудова дейност през ревизирания период, съгласно чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 83/2004.

В хода на съдебното производство като доказателства са представени и приети за сведение представени от процесуалния представител на жалбоподателя плащания на Д. К. от работодатели във Великобритания.

От процесуалния представител на ответния административен орган са представени и приети доказателства по опис в молби с вх. № 16249 от 07.08.2023 г. и вх. № 16336 от 08.08.2023 г. (л. 1090 и сл., т.4; л.163, т. 5).

Във връзка с възраженията за нищожност на жалбоподателя относно връчване на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620001310-020-001/06.03.2020г., издадена от Б. П. Т. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И. С. Ч. - Старши инспектор по приходите, в хода на съдебното производство са допуснати и приети съдебно - графологична експертиза (СТрЕ) и допълнително заключение по СГрЕ, вещото лице по които е дал следното заключение:

1.Положеният подпис в карето: "попълва се от получателя" в обратна разписка от 23.6.2020 г. - л.864 от том. 4 на делото, както и подписа в карето: "попълва се от получателя" на обратна разписка от 27.3.2020 г. - л.1046 от т.4 на делото, не са изпълнени от Д. К. К.; К. А. К.; А. К. К.; Д. А. К.; А. Д. К.; В. Д. К.. 2. Ръкописният текст, включително и цифрите в карето: "попълва се от получателя" на обратна разписка от 23.6.2020 г. - л.864 от том. 4 на делото, както и ръкописния текст, включително и цифрите, в карето: "попълва се от получателя" на обратна разписка от 27.3.2020 г. - л.1046 от т.4 на делото, не са изпълнени от Д. К. К.; К. А. К.; А. К. К.; Д. А. К.; А. Д. К.; В. Д. К.. Допуснати и прието в хода на съдебното производство са заключения по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и заключение по допълнителна ССчЕ и заключение по повторна ССчЕ.

Експертът по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дал следното заключение:

1. Наличните салда / налични средства по банковите сметки на жалбоподателя във Великобритания по приложените по преписката извлечения и в корицата на делото в превод на български език към 01.01.2014г. по банки, по филиали, по сметки, в парични средства- в паунди са подробно описани в Таблица № 1 в раздел Ш-ти на заключението и общо са 7 853, 91 паунда.

2. Източниците на приходи по сметките, на дати и в размер са подробно описани в Приложение - 1 - Таблици с описание на източниците на средства и сумите, които са постъпвали и са теглени/ превеждани по и от банкови сметки във Велокобритания с титуляр жалбоподателя в периода от 2014г. до 2018г. вкл. по дати, по размер и основание на превода В Таблиците в Приложение - 1 са сборувани и посочени помесечно всички постъпления по банковите сметки на жалбоподателя за ревизирания период.

3. От четирите банкови сметки във Великобритания с титуляр Д. К. К. в периода от 2014г. до 2018г. вкл. са извършени трансфери към Банки в България от сметка, към дата на сума в размер подробно описани в Таблиците в Приложение - 1 към заключението, а именно: Банка HSBC Код на филиал 400415 | Номер на сметка 31777874 | /В паунди /, като е описало наредените суми на съответните дати по съответните банкови сметки.

В Приложение № 1 е описало в Таблици = източниците на средства и сумите, които са постъпвали и са теглени/ превеждани по и от банкови сметки във Великобритания с титуляр жалбоподателя в периода от 2014г. до 2018г. вкл. по дати, по размер и основание на превода.

Допусната и приета по делото е и лингвистична експертиза, вещото лице по която, в отговор на поставената задачата на експертизата да се сравнят приложените по делото оригинални документи на английски език и представените им преводи на български език, с цел да се проверят вписаните в платежните нареждания основания за паричните преводи и се потвърди верността на българския им превод, е дало следното заключение:

Посочено от експерта е, че в приложените по делото преводи се наблюдават голям брой грешки и неточности, чийто характер и сериозност засягат значително смисъла и следователно правилното тълкуване на изходния текст. В представените български преводи обстоятелствата се предадени неправилно и не отговарят на действителните такива, вписани в оригиналните документи. В следствие на това е основателно да се приеме, че грешките в езиковите преводи са възпрепятствали правилното изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като неин предмет са били именно българските преводи, а не оригиналните английски документи.

ВЛ по допълнителната ССче, в отговор на задачата „дали са извършени правилно изчисленията по облагане на лицето Д. К. К. в Ревизионния доклад и Ревизионния акт, съобразно установеното в основната съдебно-счетоводна експертиза от същото вещо лице, е описало подробно в заключението дало следното заключение обложените суми за периода 2014 г.-2018 г. и е дало заключение, че не открива аритметични грешки при проверката на процесния Ревизионен доклад за периода 2014 г.-2018 г. Вещото лице по повторната съдебно-счетоводна експертиза, в отговор на поставената задача е описало в табличен вид какви са били салдата /началните салда/ по банковите сметки във Великобритания и в България на Д. К. К. към 01.01.2014г.

На следващо място експертът е описал в таблица движенията по банковите сметки за всеки календарен месец за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г., като е посочил за всяко едно основание и контрагент на дебита и кредита на банковата сметка.

Посочено от ВЛ е, че при проверката на основната експертиза е установил, че експертът правилно е отнасял сумите към приход или разход и няма размяна на местата на сумите както е посочено като вероятност в лингвистичната експертиза на л.1423.

Посочено е, че на 31.01 2014г. в заключението е отразен разход от 30 паунда, който разход не е наличен в оригиналното извлечение, но е посочен в превода. Описани са седмичните преводи постъпили по с/ка на Д. К., за които е посочено, че са плащания от фирми за които жалбоподателят е работил. Дадено е заключение, че по делото са приложени справки от фирмите ползвали услугите на Д. К. като подизпълнител за различни обекти във Великобритания, в справки са налични данни за начислените брутни възнаграждения и удържаните данъци на Д. К.. Описани в табличен вид са плащанията са за 2014г. и движенията по банковата сметка за периода 2014 г.-2018 г., включително и началното и крайното салдо за съответната банкова сметка за всеки месец от периода 01.01.2014г.-31.12.2018г..

Посочено е, че общо постъпили суми по с/ка на Д. К. в HSBC през 2014г. са58155, 28 паунда, в т.ч.: получени плащания от фирми нетни 25905.58 паунда след облагане с данък доход/видно от наличните платежни справки по делото/; върнат данък-3892, 70 паунда; преведени от други сметки на Д.К. във Великобритания-4640 паунда -преведена сума от К. К./баща/-23717 паунда Относно получения превод от баща му К. К. на 06.12.2014г. в размер на 23717паунда е посочено от експерта, че на 08.09.2014г. Д. К. превежда на баща си К. К. сумата от 23700паунда от своя сметка 6053-1987 в Барклейс банк.

Според заключението на ВЛ, на 06.12.2014г има връщане от страна на К. К. на предоставената му на 08.09.2014г. сума, с вероятна банкова лихва от 17паунда.

Описано в, че общо преведени от А. К.-7000 паунда; Общо изтеглени от А. К. след превода-6995паунда; Такса за превода-7 паунда.

Посочено от експерта е, че преводите към А. К. представляват половината от получавания от Био уей ЕООД наем през 2016г., 2017г. и 2018г. От м.08.2018г. на А. К. се превежда цялата сума на получения от Био уей ЕООД наем.

Експертът е дал заключение, че не е сигурен дали преводите към К. К. и към А. К. са по техни сметки в България, като е посочил, че към тези преводи е начислена такса превод и е уточнил, че това не се прави при преводи между техни сметки във Великобритания. В тази връзка счита, че „…е възможно преводите да са към сметки в България.

В отговор на поставената задача, ВЛ е описало в табличен вид дата, основание, размер и др. налична информация на всички трансакции от откритите банкови сметки на Д. К. К. във Великобритания към НМ Revenue and Customs /Приходната агенция на Великобритания/, като на база отразената информация за движението на средства по сметка 31777874 в HSBC на Д. К., е установило описаните извършени плащания към НМ Revenue and Customs /Приходната агенция на Великобритания.

Посочени от експерта в табличен вид, след проверката на наличните по делото банкови извлечения, са какви са салдата /крайните салда/ на банковите сметки на Д. К. К. открити във Великобритания и в България към 31.12.2018г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи.

Във връзка с доводите в жалбата за нищожност на РА и РАПРА поради ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията и ИПДПОЗЛ настоящият съдебен състав приема следното:

Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ДОПК предвижда, че ЗВР се връчва на ревизираното лице. По аргумент от чл. 114, ал. 1 ДОПК и съобразно постоянната практика на ВАС началото на ревизионното производство започва от датата на връчването на заповедта, с която е образувано. Това е и релевантният момент, към който се преценява спазването на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, който е преклузивен.

В разглеждания случай е безспорно установено с оглед заключението на ВЛ по СГрЕ и допълнителната СГрЕ, че както първата ЗВР № Р-16001620001310-020-01 от 06.03.2020 г., с която е сложено началото на ревизията, така и първото ИПДПОЛЗ № Р-16001620001310-040-001/12.03.2020г., не са връчени нито на РЛ, нито на някое от лицата по чл. 29, ал.6 от ДОПК.

Съгласно чл. 29, ал. 3 ДОПК - съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие.

Съгласно чл. 29, ал. 7 ДОПК - освен на лицата по ал. 6 на същата норма, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде.

В случая не беше установено на кого за връчени горецитираните ЗВР и ИПДПОЗЛ, като както се посочи в обратната разписка фигурира името на Д. К. К., но положеният подпис не е на същото лице, нито на лицата от домакинството му, видно заключенията на ВЛ по допуснатите и приети СГрЕ и допълнителна СГрЕ, които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени Не се доказа и хипотезата на чл. 29, ал.7 ДОПК, доколкото не е посочено лице с постоянен адрес както РЛ, което е подписало обратната разписка със задължение да го предаде.

Поради гореизложеното следва да се приеме, че ЗВР не е надлежно връчена в съответствие с чл. 28 вр. с чл.29 ДОПК. Последователно е разбирането на ВАС, че ревизионното производство следва да се счита образувано не на датата на издаването на първата ЗВР, а на датата на нейното редовно връчване на адресата. Поради това, невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се измени или развива ревизионното производство. Както бе посочено, нормата на чл. 113, ал. 2 ДОПК е императивна, а нарушението й осуетява настъпването на правните последици от издаването на ЗВР. След като ревизионното производство не е образувано, то и процесните РА и РАПРА са издадени извън рамките на започнала ревизия, а това нарушение ги опорочава до степен, водеща до тяхната нищожност. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания РА и РАПРА. Нарушението на чл. 113, ал. 2 ДОПК опорочава провеждането на ревизията и издаването на ревизионния акт до степен на неговата нищожност /така и Решение № 6863 от 08.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2020 г., VIII отд., Решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16463/2013 г., VIII отд. и Решение № 2380/04.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10871/2007 г., I отд., Решение № 4748 от 14.04.2021 г. по адм. д. № 13484/2020 г., І огд. на ВАС, Решение № 5181 от 23.04.2021 г. по адм. д. № 1063/2021 г., І огд. на ВАС, Решение № 2645 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 9420/2021 г., I г. о. Решение № 4755 от 4.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 463/2023 г., I о./ Надлежното връчване на заповедта за възлагане на ревизията, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията. Също така води до невъзможност да се определи начален и краен срок на ревизията съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК.

По гореизложените съображения оспорените РА и РАПРА следва да бъдат прогласени за нищожни, без съдът да се произнася относно тяхната законосъобразност.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 160, ал. 5 ДОПК ревизионната преписка следва да бъде изпратена на орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при ТД на НАП Пловдив за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 7887, 00/седем хиляди осемстотин осемдесет и седем/ лева, съгласно представен списък, от които 10, 00 лв. - платена държавна такса, 1787, 00 лв. – възнаграждения за ВЛ и 6090, 00 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Що се отнася до искането за заплащане на разноски за такси за превод и пътни разходи, общо в размер на 1020, 00 лв., съдът счита за необходимо да отбележи, че под понятието "разноски" в процеса по смисъла на чл. 143 от АПК следва да се разбират паричните средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, като например депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице и други, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители, като например изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспортни разходи и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК, подлежащи на присъждане. Поради изложеното искането за присъждане на разноски за такси за превод и пътни разходи е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение не се явява над размера, определен в чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК и чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, 5-ти състав