Решение № 16 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 30/2022 г.

Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 429 ал. 3 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2020 г., водачът на л.а. марка и модел „Ф.Т.“, с peг. № X •••• КМ- Й. И. Й. се движил в посока от гр. С.З. към гр. Р. по главен път II-57, когато на км. 11+000, нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с превишена и несъобразена скорост, в резултат на което реализирал ПТП с движещия се в посока от с. Б. към главен път II-57 лек автомобил марка и модел „О.К.“, с pen № СТ •••• СС, управляван от Н. В. Х.. При инцидента била причинена смъртта на З.Н. Х. - пътник на задната седалка в л.а. марка и модел „О.К.“, с pen № СТ •••• СС.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327р-6747/ 23.08.2020г и било образувано досъдебно производство № 171/2020 г., по описа на РУ - Р.. Посочва се, че починалата З. Х. е дъщеря на ищцата по делото Х. К. Х., която изключително тежко понасяла нейната загуба.

Твърди се, че Х. Х. и З. Х. били силно привързани една към друга. Двете имали изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищцата изключително тежко понасяла загубата на своята обичана дъщеря, починала така нелепо и неочаквано. Тя винаги е била опора и радост за своята майка. Споделяла с нея всичко и двете били изключително близки. След раздялата си с фактическия й съпруг през 2018 г., дъщеря й З., заедно с нейното дете, отново се завърнала в дома на Х. и заживели в едно домакинство. Там тя чувствала сигурност и получавала помощ и подкрепа. З. Х. обичала да прекарва време заедно със своята майка и заедно да се забавляват. Ищцата обгрижвала дъщеря си, съвместно с нея градили планове за бъдещето и във всеки един момент й показвала родителската си любов и подкрепа. Ищцата съумяла да изгради изключителна духовна връзка със З. Х.. Дъщеря и майка се обичали, разбирали се и нямали пререкания помежду си. Починалата З. Х. разчитала на своята майка при отглеждането на малката й дъщеря, след като бащата на детето се дезинтересирал от него и създал друго семейство. Тя поделяла грижите за детето с майка си, която активно участвала в отглеждането му.

З. Х. приемала своята майка за авторитет и пример, като й засвидетелствала своето уважение и силната си привързаност във всеки важен момент от живота. При пътния инцидент Х. Х.и загубила един от най-ценните хора в своя живот - своята родна дъщеря.

Посочва се, че пътният инцидент е съкрушил ищцата и е преобърнал живота й изцяло. Ритъмът на живот на Х. сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение щяла да изпитва болка и да скърби до края на дните си. След загубата на своята дъщеря, Х. Х. била изцяло променена. Не можела да свикне с мисълта, че никога повече няма да види дъщеря си. Дълбоко била опечалена, затворила се в себе си и трудно влизала в контакт с хора извън семейството. Опитвала да замести майчината грижа по отношение на малкото дете на починалата З. Х.. Произшествието от 23.08.2020 г. променило коренно ищцата, която вече не желаела да общува с хора извън най-близките си. Тя често гледала снимки на дъщеря си и всеки път се разстройвала. Ищцата загубила смисъла на живота си. Оплаквала се от липса на апетит, неспокоен сън, обща тревожност и потиснатост. Болката, която ищцата изпитвала от загубата на своето единствено дете никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания на Х. Х., претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели я съпътстват през целия й живот.

Видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Г.Ф., към момента на събитието виновният водач, управлявал л.а. марка и модел „Ф.Т.“, с pen № X •••• КМ, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Б.И.“ АД, с валидност от 20.01.2020г. до 19.01.2021г.

Позовава се на чл. 432, ал.1 от КЗ, като във връзка с това посочва, че с молба с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021г., ищцата е отправило претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Б.И.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Към настоящия момент въпреки, че бил изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да предяви настоящата претенция по исков ред.

С оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че ищцата е уведомила застрахователя на 07.01.2021 г. за настъпилото произшествие, то от тази дата върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищцата Х. К. Х., с ЕГН: •••••••••• обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на нейната дъщеря - З.Н. Х., загинала в резултат на ПТП от 23.08.2020г. в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя- 07.01.2021г., до окончателното издължаване на сумата.

Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът ЗД „Б.И.“ АД - гр. С. взема оспорва изцяло предявения иск.

Взема становище по редовността на исковата молба. Счита, че е налице несъответствие на твърденията в исковата молба и на реално осъществилите се факти, обстоятелства, действия, респ. бездействия на участниците в процесното ПТП. Ищцата не била описала детайлно механизма, по който твърди, че е настъпило процесното ПТП. Нямало твърдения за мястото на удара, за скоростта на движение на всеки от автомобилите, за реакциите на двамата водачи, наличието или липсата на спирачен път. Липсвали твърдения за часа на настъпване на процесното ПТП и за това в коя част на денонощието е настъпил инцидентът.

Ответникът прави искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, като излага съображения в тази връзка.

Ответникът взема становище, че предявените искове са недопустими, евентуално изцяло неоснователни. Оспорва изцяло предявените главен и акцесорен обективно съединени искове. Счита, че ищцата неправилно е посочила началния момент, от който счита, че й се дължи законна лихва.

Оспорва твърдението, че ищцата е провела редовно процедурата по предявяване на писмена застрахователна претенция пред застрахователя. Твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си да представи на застрахователя изисканите от нея документи.

Оспорва изцяло всички твърдения на ищцата в исковата молба. Оспорва твърденията, че процесният инцидент е настъпил по описания от ищцата в исковата молба начин. Оспорва твърденията, че виновен за ПТП е водачът Й. И. Й., както и че той се е движил с превишена и несъобразена скорост, в резултат на което реализирал ПТП.

Оспорва твърденията, че процесното ПТП е било виновно причинено от водача Й. И. Й. при управление на автомобил „Ф.Т."“, с рег.№ X •••• КМ. Счита, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на автомобил марка „О.“, модел „Кадет“, с рег.№ СТ •••• СС. С оглед действията на другия участник в пътния инцидент Н. В. Х., твърди, че евентуално водачът Й. Й. не е имал възможност от техническа гледна точка да предотврати настъпването му.

Оспорва изцяло всички твърдения, касаещи отношенията между ищцата и З. Х.. Счита, че твърденията за изградената връзка, нейният характер, както и за всички други аспекти на цялостните отношения между ищцата и З. Х. не отговарят на действителното фактическо положение. Счита, че твърденията за отношенията между ищцата и З. Х., както и за негативните отражения в правната сфера на ищцата, във връзка със смъртта на З. Х. са били целенасочено преувеличени. Самата ищца признавала, че тя и дъщеря й са живели в едно домакинство от около две години, тъй като преди това З. Х. е живяла в друго домакинство със съпруга и детето й. Не на последно място, в обстоятелствената част на исковата молба съществувала неяснота за конкретните проявления на негативно засягане правната сфера на ищцата, тъй като твърденията съставлявали обобщаващи описания, но липсва конкретика в посочения смисъл.

Заявява, че оспорва изцяло приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327р- 747/23.08.2020г. по отношение отразения в него механизъм на ПТП, както и по отношение посочените в него причини и обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент, както и по отношение посоченото, че виновен за инцидента е водачът Й. И. Й.. Оспорва компетентността и качеството на „длъжностно лице" на лицето, съставило констативния протокол. Позовава се на съдебна практика, според която, независимо, че констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ той нямал обвързваща съда материална доказателствена сила за посочения в него механизъм на ПТП, за поведението на участниците в него, за причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Счита, че ищцата носи тежестта за доказване на механизма на процесното ПТП.

Ответникът твърди, че параметрите на предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не са съобразени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и със задължителната съдебна практика по прилагането на тази правна норма.

Ответникът прави възражение за съпричиняване, като счита, че с поведението си З. Х. била допринесла за настъпване на вредоносния резултат и в частност за травматичните увреждания, станали причина за нейната смърт.

Посочва, че З. Х. е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, като е била без поставен обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът, с който е пътувала. С това тя била допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувала на задна дясна седалка без да поставен обезопасителен колан, поради което при процесното ПТП е получила травматични увреждания, които са станали причина за настъпване на смъртта й. Посочва, че в автомобила са пътували и други две лица, включително и ищцата, но нито ищцата, нито водачът на автомобила били получили травми, от които да настъпи летален край.

Счита, че степента на допринасяне (съпричиняване) на вредите следва да бъде отчетена от съда и при определяне размера на обезщетението, то да бъде намалено до размера на приетата степен на съпричиняване.

Ответникът счита, че конкретното си поведение З. Х. е допринесла (съпричинила) за настъпването на вредоносния резултат с не по- малко от 75% и в случай че съдът определи обезщетение на ищцата, то размерът на определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено с приетия от съда процент на допринасяне (съпричиняване) от З. Х.. Моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищцата срещу ЗД „Б.И.“ АД искове за обезщетение за неимуществени вреди от 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2021 г. до окончателното издължаване на сумата, като неоснователни. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че на ищцата се дължи обезщетение, моли съдът да уважи заявеното с настоящия отговор възражение за съпричиняване и да намали обезщетението със 75% или със съответно приетия от съда процент на допринасяне (съпричиняване) от страна на З. Х.. Претендира разноските по делото.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата посочва, че представителя на ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и дружеството към датата на процесното ПТП. В тази връзка моли съдът да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, съгласно полица, с валидност от 20.01.2020 г. до 19.01.2021 г. Счита за бланкетно посочено и неоснователно искането на ответника на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК за спиране на настоящето дело.

Твърди, че към настоящия момент не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, тъй като за процесното ПТП, в резултат на което се твърди в исковата молба, че са настъпили вреди за ищцата Х. К. Х., не е образувано НОХД, както и няма внесен обвинителен акт срещу сочения за виновен водач Й. И. Й., т.е. няма повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по реда на Раздел II, „Престъпления по транспорта и съобщенията“ - чл. 340 и сл. от НК.

По отношение на искането за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК посочва, че само по себе си образуваното и провеждано досъдебно производство не обосновавали извод за наличието на извършено престъпление.

Процесуалният представител на ищцата се противопоставя на всички възражения, изложени в отговора относно редовността на исковата молба, включително и във връзка с обстоятелствата на които се основава искът. Излага доводи в тази връзка.

Счита за безпочвени възраженията на представителя на ответника относно липсата на описание на механизма на произшествието, доколкото в началото на исковата били описали обстоятелствата и причините, които са довели до настъпването на произшествието.

Посочва, че няма задължение ищецът да опише в детайли механизма на произшествието, каквото задължение му се вменявало с отговора, а единствено ищецът следвало да очертае неговите рамки, като посочи датата, мястото, времето, по което е настъпило ПТП, поведението на всеки от участниците, в какво се изразява противоправното поведение на делинквента, МПС, с което е настъпило произшествието, кой е пострадал и какво му е причинено при непозволеното увреждане.

В допълнение на изложеното в исковата молба, твърди, че на 23.08.2020г., около 14: 05 часа, водачът на л.а. марка и модел „Ф.Т.“, с peг. № X •••• КМ - Й. И. Й. се движил в посока от гр. С.З. към гр. Р. по главен път II -57, когато на км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с превишена и/или несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което реализирал ПТП с движещия се в посока от с. Б. към главен път II-57, лек автомобил марка и модел „О.К.“, с peг. № СТ •••• СС, управляван от Н. В. Х.. При инцидента била причинена смъртта на З.Н. Х. - пътник на задната седалка в ляво зад водача в л.а. марка и модел „О.К.“, с peг. № СТ •••• СС.

Счита за неоснователно становището на ответното дружество, с което се оспорва редовно проведената процедура по предявяване на писмената застрахователна претенция пред ответника.

Твърди, че при предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество, ищцата е представила всички документи, които са били в нейно държане, в това число и Констативен протокол за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното събитие.

Счита за неоснователни възраженията на ответника относно механизма на процесното ПТП и относно наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача Й. И. Й., управлявал лек автомобил марка Ф.Т.“, с peг.№ X •••• КМ.

Посочва, че с исковата молба е представен като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327р-6747 от 23.08.2020 г., който по своята същност представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения. Посочва, че официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

Счита за неоснователно възражението на ответното дружество по отношение съществувалата приживе изключетилно близка връзка между доверителната ми и нейната дъщеря З.Н. Х. преди настъпване на процесното ПТП.

В допълнителната искова молба се излагат подробни съображения относно това, че размерът на обезщетенията за неимушествени вреди се определя от съда по „справедливост“, като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда. При причинена смърт от значение са - възрастта на починалия при ПТП, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, болките и страданията, които са претърпели наследниците в резултат на загубата.

Съдът съобразявал и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП - като отправна точка при определяне на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.

Ищцовата страна излага обстоятелства, че З. Х. е единственото дете на Х. Х., видно от приложеното удостоверение за родствени връзки. Починалата към датата на произшествието е била само на 24 години. Преждевременната и неочаквана смърт е лишила пострадалата от възможността да бъде до своята майка, когато същата има нужда от финансова и морална помощ. З. живеела със своята майка в едно домакинство, като двете жени създали помежду си особено близка връзка, за което свидетелства, че след като пострадалата също станала майка, кръстила своята дъщеря на майка си в знак на почит и уважение. Х. и З. се интересували една от друга, помагали си взаимно и се радвали на времето, прекарано заедно. След трагичният инцидент на 23.08.2020 г. животът на ищцата се преобърнал. Същата станала пряк очевидец на настъпването на инцидента, като пред очите й починала нейната дъщеря, което дълбоко я травмирало. След настъпването на удара между двата процесии автомобила, ищцата се опитала да помогне на пострадалата, която първоначално била в съзнание и молила за помощ своята майка, но тъй като на мястото, на което пътувала З., настъпили деформации в областта на купето на автомобила, същата останала заклещена от интериора на автомобила, като до идването на извикания екип „Пожарна безопасност и защита на населението", Х. наблюдавала отстрани как нейното единствено дете умира, като въпреки отчаяните й викове и опит да помогне на пострадалата, тя не успяла да спаси своята рожба. Потресаващата гледка на умиращата и дъщеря, която ищцата възприела, са я променили завинаги. Тя неумолимо страдала от загубата на единственото си дете, което отгледала с много желание и любов. Станала е затворена и необщителна. Оплаква се от обща тревожност. Често се разстройвала и всеки спомен за дъщеря й бил болезнен и много я натьжавал. Тя посещавала гроба на З., почитала паметта й и се опитва още да намери утеха от мъката по детето си.

Ищцата заявява, че поддържа подадената искова молба в предявения й размер и се противопоставя на оспорването на неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла и търпи от загубата на дъщеря си.

Твърди, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен, както с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси, с лимитите на обезщетенията и с икономическите условия в страната към датата на ПТП.

Категорично оспорва твърдението на процесуалния представител на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалата З. Х., като се твърди, че същата е допринесла за причиняване на вредоносния резултат, тъй като според ответника „е пътувала на задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, поради което при процесното ПТП е получила травматични увреждания, които са станали причина за настъпването на смъртта й“. Оспорва тези възражения, същите не съдържали конкретни твърдения за факти, а почивали изцяло на твърдения, за които не се ангажирали доказателства.

Поддържа иска за присъждане на законна лихва върху претендираната главница на обезщетението за неимуществени вреди, като излага подробни съображения в тази връзка.

Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът оспорва допълнителната искова молба. Заявява, че поддържа всички направени в първоначалния отговор оспорвания, възражения и доказателствени искания.

С оглед изричното оспорване на всички твърдения в исковата молба от ответното застрахователно дружество счита искането за отделяне като безспорни на каквито и да било факти и обстоятелства между страните за неоснователно.

Поддържа искането за спиране на настоящото производство на посочените в отговора основания.

Взема становище във връзка с редовността на исковата молба. Поддържа вече заявеното с отговора на исковата молба възражение за нередовност на проведеното от ищцата производство по чл.380 КЗ.

Поддържа заявеното в отговора на исковата молба възражение на твърденията за изградена близка връзка между ищцата и дъщеря й.

Заявеното оспорване на възражението за съпричиняване на ответното дружество счита за неоснователно.

Заявява, че поддържа изцяло вече заявените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения на предявения акцесорен иск по основание и размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че 23.08.2020 г. около 14.05 ч. е настъпило ПТП между л.а. „О.К.“ с peг. № СТ •••• СС, управляван от Н. В. Х. и л.а. „Ф.Т.“ с peг. № X •••• КМ, управляван от Й. И. Й., вследствие на което е починала пътничката в л.а. „О.“ З.Н. Х.. По делото не е спорно, че за л.а. „О.К.“ с peг. № СТ •••• СС, управляван от Н. В. Х., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/02/119003399235 със ЗД „Б.И.“ АД със срок на валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г. към ЗД „Б.И.“ В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата е предявена претенция с молба с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021г. за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия момент, застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

С присъда № 2/17.01.2023 по НОХД № 1066/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. е признат подсъдимия Н. В. Х., ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2020г. около 14: 00 часа, на път ІІ- 57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Й. И. Й., при управление на МПС л.а. „О.К.” с рег.№ СТ •••• СС нарушил правилата за движение, а именно: чл.50 ал.1 от Закона за движението по пътищата – на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на З.Н. Х., поради което и на основание чл.343 ал.1 б”в” вр. чл.342 ал.1 предл. трето НК и чл.58 ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила; ПРИЗНАТ е подсъдимия Й. И. Й., ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2020г. около 14: 00 часа, на път ІІ- 57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Н. В. Х., при управление на МПС л.а. „Ф.Т.“ с рег.№ Х •••• КМ нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата – водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не сторил това, чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата- на водача е забранено да превишава скорост на движение 90 км/ч в извън населено място, като не сторил това и се движел с превишена скорост над 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на З.Н. Х., поради което и на основание чл.343 ал.1 б”в” вр. чл.342 ал.1 предл. трето НК и чл.58а ал.1 НК ГО ОСЪЖДА н а ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

От заключението на съдебно психологичната експертиза се установява следното:

Смъртта на дъщеря й З.Н. Х., починала в резултат на процесното ПТП от 23.08.2020 г., се е отразила негативно върху психиката на ищцата. Преживяната катастрофа е предизвикала първоначално травматичен шок и ужас в същата. По време и непосредствено след инцидента с ПТП ищцата е била в съС.ие на Остра стресова реакция.

Психическото съС.ие на ищцата към момента на прегледа се изразява в повишена тревожност, безпокойство и чувство за невъзможност за справяне със ситуацията.

Изследването констатира емоционална лабилност, депресивна симптоматика и невротизация на личността на освидетелстваната.

Последиците за ищцата от настъпилата злополука, при която е настъпила смъртта на З.Н. Х., към настоящия момент се изразяват в преживявания от негативния регистър /тревога, безпокойство, емоционална лабилност, отчужденост избягващо поведение, дистресово припомняне на инцидента и страхови изживявания/, кореспондиращи с процесната ситуация, като същите са с умерена степен на изразеност. Същите водят до субективен дисстрес и значимо затрудняват личностовото и социално функциониране, което за в бъдеще би могло да бъде избегнато след съответната професионална помощ и подкрепа.

От заключението на комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза се установява следното:

Всички, описани по-горе травматични увреждания, са причинени от действието на твърди тъпи предмети и части от интериора на ЛА, действащи с голяма кинетична енергия и съответстват да са били причинени в купето на автомобил при ПТП. Още по-точно: при седеж на пътничката З.Н. Х. на задната лява седалка /зад водача/ в бавно движещ се автомобил или стоящ на място автомобил, който бива ударен странично /на ниво задна лява врата/ и вратата се деформира, то тази деформация предава силово удара си с цялата му кинетична енергия върху тялото, таза и крайниците на пострадалата.

Смъртта на З.Н. Х. е настъпила в следствие на висококинетична контузия на сърцето. Такава контузия, особено ако е в зоната на Синусовият възел /дясното предсърдие/, който определя ритъма на сърдечните контракции, настъпват ритъмно-проводни нарушения /на сърдечния ритъм и дейност/ и обичайно водят до сърдечен арест /сърдечна смърт/.

Травматичните увреждания по и в тялото на З.Н. Х. са получени от удар с голяма кинетична енергия от деформиращи се части и детайли, вследствие на външен удар от друго МПС. Удрящият автомобил предава кинетичната си енергия върху части на ударения автомобил, които се деформират по посоката на удара и те пре-предават получената кинетична енергия върху тялото и крайниците на стоящата на задна лява седалка З. Х.. Този механизъм определя пряката причинно-следствена връзка между процесното ПТП и уврежданията, които е получила З. Х. като пътник седящ на задната лява седалка. Тежестта на някои от тези увреждания е засегнала жизнено важни органи и функции и това е довело до смъртта на пострадалата. В заключение между настъпилото ПТП на 23.08.2020г., травмите получени от З.Н. Х. и настъпилата нейна смърт е налице пряка причинно-следствена връзка.

ПТП е настъпило в зоната на Т-образно кръстовище на път II-57 и пътя за с. Б.. Участъкът от пътя в района на местопроизшествието е хоризонтален и прав, без неравности. Пътната настилка е дребнозърнест, неизносен асфалт и към момента на възникване на ПТП е била суха.

Върху пътната лента от с. Б. за навлизане по път II-57 има пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътна маркировка М6 „Стоплиния“. На 4 м южно от линията на ориентира е оформена стоп линия за навлизащите по път II-57. Между двете ленти посока с. Б. се намери разделителен остров и „Ограничителна табела“ С4 монтирана с пътен знак Г9 „Преминаване отдясно на знака“.

Път II-57 в района на кръстовището е с обща широчина 9, 40 м. На запад от кръстовището две ленти за движение. За движението на изток и на запад е с разделителен остров между тях. На изток от кръстовището и на път 11-57 е оформен в три ленти за движение какго се южна с широчина 3, 30 м за движение на изток към гр. Р. на север от нея междинна лента сигнализирана за завой на ляво към с. Б., като лентата е с широчина 3 м и обозначена със стоп линия. Между двете пътни ленти има двойна непрекъсната линия. На север от нея пътната лента за движение на запад (към гр. С.З.) е с широчина 3, 10 м, разделена със средната лента с двойна непрекъсната линия. На север от платното за движение има банкет с широчина 1, 2 м покрит с окосена трева и преминаващ в отводнителен канал с дълбочина 1 м. На 1 м северно от платното за движение има еластична предпазна ограда (мантинела). Пътя от с. Б. е с две ленти за движение.

Непосредствено преди ПТП, л.а. О.К. с per. № СТ •••• СС се е движил в посока от юг на север - от с. Б.. В зоната на Т-образно кръстовище с път П- 57, водачът на л.а. О. е предприел маневрата „Завиване наляво“ с намерението да продължи движението си към гр. С.З.. Автомобил Ф.Т., с per. № X •••• КМ се е движил в посока от запад на изток в пътната лента, предназначена да движение направо.

Скоростта на движение на л.а. О.К., с per. № СТ •••• СС към момента на удара е била 19, 20 км/ч, а преди настъпване на ПТП е била променлива величина от 0 км/ч до скоростта в момента на удара.

Скоростта на движение на л.а. Ф.Т., с per. № X •••• КМ към момента на удара и преди настъпване на ПТП е била 107, 7 км/ч.

Мястото на удара се намира:

По ширината на пътното платно - около 4, 40 м южно от северната граница на платното за движение. По дължината на пътното платно - на около 10, 40 м западно от МЛ.

За л.а. О.К. с per. № СТ •••• СС ударът е настъпил в страничните му леви състави в областта на средна лява колонка, обхващайки задния край на предна лява врата и предния край на задна лява врата. За л.а. Ф.Т. с per. № X •••• КМ ударът е настъпил в челните му леви състави, в областта на левия фар.

В протокола за оглед на за л.а. О. с per. № СТ •••• СС са описани следните деформации:

Наблюдава се деформация по лява страница (предна част на задна лява врата), която достига до 1, 89 м мерено от заден ляв край напред, която започва на 0, 67 м мерено от заден ляв край напред. Максимално деформацията е изразена на 1, 66 м мерено от заден край напред с максимално проникване навътре 0, 4 м. Наблюдава се напукване от вътре навън на предно обзорно стъкло с център 0, 62 м мерено от десен край на ляво на МПС-то и 0, 40 м от основата на стъклото. В центъра на напукването на стъклото се намери прищипана кърпа за глава - шарена. Увредени: счупено предно обзорно стъкло, задно стъкло, заден ляв стоп, заден ляв калник с подкалник, задна лява врата, колонка - задна и средна увредени, предна лява врата, ляво гледало за обратно виждане, ляв подкалник, окачване задно ляво колело, джанта колело, колана за предна дясна седалка не е използван, изкривена предна лява седалка, арматурно табло, носач волан, счупено задно ляво стъкло на задна лява врата.

Видно от снимката по-долу, задната лява страница на л.а. О. задната лява врата е деформирана навътре към купето; задната лява колонка е деформирана навътре към купето; счупено е стъклото на задна лява врата. Тези детайли са били в контакт с тялото на пострадалата.

След реализирания удар л.а. О.К. с per. № СТ •••• СС се е установил в северната пътна лента на платното за движение с предните си състави насочени на североизток, така както е нанесен в мащабната скица.

Опасната зона за спиране на л.а. Ф. е по-малка от разС.ието, на което се е намирал автомобила от мястото на удара в момента на навлизане на л.а. О. в южната пътна лента на път II -57. Това означава, че водачът на л.а. Ф. е ИМАЛ техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта си на движение от 107, 7 км/ч, ако предприеме аварийно спиране.

Причините за настъпването на процесното ПТП от техническа гледна точка са:

• Субективните действия на водача на л.а. Ф., който не е запазил разположението на автомобила в своята пътна лента, а е предприел завиване наляво без да предприеме своевременно аварийно спиране.

Механизмът на ПТП е следният: На 23.03.2022 г., на път П-57, около 14, 00 ч., в светлата част на денонощието, при нормална видимост, в посока от запад на изток със скорост на движение 107, 7 км/ч и опасна зона за спиране 85, 70 м се движил л.а. Ф.Т. с per. № X •••• КМ, управляван от Й. И. Й.. В същото време в посока от юг на север, по път от с. Б. към път П-57 се движил л.а. О.К. с per. № СТ •••• СС, управляван от Н. В. Х.. Преди да навлезе в пътната лента на път П-57, в зоната на Т-образно кръстовище, водачът е спрял на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се на пътя с предимство” след което е предприел маневрата „Завиване наляво” с намерението да продължи движението си в посока на запад - към гр. С.З.. Водачът на л.а. Ф. е възприел опасността, завъртял е кормилния кръг наляво, за да предотврати ПТП, н о н а около 10, 40 м западно от МЛ и на около 4, 40 м южно от северната граница на платното за движение е настъпил страничен кос удар между двата автомобила. За л.а. О. ударът е настъпил в страничните му леви състави в областта на средна лява колонка, обхващайки задния край на предна лява врата и предния край на задна лява врата, а за л.а. Ф. ударът е настъпил в челните му леви състави, в областта на левия фар. В резултат на удара л.а. О. се завъртял надясно около вертикалната си ос и е продължил движението си на североизток. Установил се е в покой с предните си състави насочени на североизток, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. След удара л.а. Ф. се е завъртял наляво около вертикалната си ос и е продължил движението си на югоизток. Установил се е в покой с предните си състави насочени на запад, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на З.Н. Х. - пътник на задна лява седалка в л.а. О.. Лек автомобил О.К., с per. № СТ •••• СС е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани за пътниците на задните седалки и в частност за пътника на задна дясна седалка.

Експертизата счита, че най-вероятно пострадалата З. Х. е била без поставен колан при ПТП, случило се на 23.08.2020 г. Кинетичната енергия, реализирала травматичните увреждания е била в посока отляво надясно за пострадалата. Предвид силните деформации на задна лява врата на л.а. О. навътре към купето и в същото време движението на тялото наляво към мястото на удара, може да се направи извода, че тя би получила същите травматични увреждания, които са довели до смъртта й дори и да е била с поставен предпазен колан.

В описаните констатации при външния оглед на тялото на З. Х. няма описани такива, които биха се свързали с „коланна травма” и от там и за травматични поражения, причинени от поставен колан.

Водачът на л.а. Ф. е ИМАЛ техническата възможност да предотврати настъпването на удара с лек автомобил О.К., с per. № СТ •••• СС при скоростта си на движение от 107, 7 км/ч, ако предприеме аварийно спиране, дори и да запази траекторията си на движение (наляво) до мястото на удара.

Водачът на л.а. Ф. е ИМАЛ техническата възможност да предотврати настъпването на удара с лек автомобил О.К., с per. № СТ •••• СС, ако продължи движението си в своята пътна лента без да променя направлението на МПС. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали дори и водачът на л.а. Ф. да не намали скоростта на движение или да спре.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Н. В. Х., който е съпруг на ищцата и е осъждан за процесното ПТП посочва, че още от малка възраст З. има много добри отношения майка си. Никога не са се карали за нещо. Заедно със З. живеели до осемнадесет годишната й възраст, когато се омъжила. Тогава тя отишла в с. Сърнево при съпруга си. С него живели година и половина, но тъй като не се разбирали, З. се върнала да живее при родителите си. Докато била омъжена всеки ден се чували по телефона, ходили да при нея, помагали й материално, обзавели детската стая. Когато З. се върнала при родителите си, отношенията с майка й не се промениха и имали още по-силна връзка заради внучето. Майката помагала на З., когато се родило детето, както за отглеждането, така и финансово. Според свидетеля, след произшествието Х. не би същата, много се е затворила в себе си, не искала да общува с хора, поС.но си спомняла за З. и поС.но плачела. На Х. й тежало, че не могла да помогне на З. при катастрофата, не могла да й даде първа помощ. Свидетелят посочва, че Х. имала проблеми със съня, поС.но ходела на гроба, прави помени, всяка събота ходят на гробищата с внучето. Жена му преди катастрофата била весела жена, общуваше и приказваше много, но сега била коренно различна.

Свидетеля Й. И.М. посочва, че видял Х. след около месец след катастрофа месец. Посочва, че ги познава от момента, когато дошли в село Дълбоки, свидетелят била на девет години. Според свидетеля, майката и дъщерята имали добри отношения. Като дете се стараели З. да е изучена, да общува, да бъде добра. Нямали други деца - З. е единствено дете. Живеели в едно домакинство. Винаги си споделяли като майка и дъщеря. Когато З. се омъжила, родителите обзавели детската стая. След като се разделила с мъжа си, З. се върнала при родителите си. От брака си З. имала дете. Х. се стараела, детето да има всичко, да не й липсват родителски грижи. След раздялата с мъжа З. и Х. станали още по - близки. Според свидетеля, след катастрофата, когато видял Х., тя вече не била същата, била много отчаяна, много притеснена, не била същия весел човек, който общува с хората. И към настоящия момент била така, но внучето ги държало. Х. не можела да понесе, че не могла да помогне на дъщеря си при катастрофата. ПоС.но ходели на гробищата, дори карали внучката събота и недала, през седмицата също. Все още не били преживели загубата и още тъгували.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 23.08.2020 г. се установява от справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на ПТП за л.а. „О.К.“ с peг. № СТ •••• СС, управляван от Н. В. Х., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/02/119003399235 със ЗД „Б.И.“ АД със срок на валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г. към ЗД „Б.И.“ АД.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата е предявена претенция с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021г. за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия момент, застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно е установено, че смъртта на З.Н. Х. се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Н. В. Х., което е установено с влязла в присъда № 2/17.01.2023 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на ОС – С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания и др. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява безспорно, че между Х. и майка й З. е съществувала изключително силна връзка и много близки отношения. Привързаността им е била много силна и взаимна, между тях са съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на дъщеря се е отразила изключително зле върху психичното съС.ие на ищцата, като болките и страданията ще я съпътстват през целия й живот, поради невъзвратимостта на загубата й, което се установява и от заключението на съдебно – психологическата експертиза. Това съС.ие по отношение на ищцата нанася трайни поражения на душевното здраве, общото съС.ие и баланса на личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота й, която се е отразила на цялостното й функциониране –лично и социално. Пречупено е усещането й за сигурност и хармония. Внезапната смърт на единственото й дете е лишила завинаги майка й от нейната обич, опора и подкрепа, от която ще има нужда. Преминаването през мъката на майка, който е загубила единствената си дъщеря и то по такъв непредвидим начин няма да бъде преодоляно никога и завинаги ще остане дълбок емоционален белег и болка. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най - тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителя е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 180 000 лв.

По възражението за съпричиняване.

Ответното дружество твърди, че починалата З.Н. Х. е била без поставен предпазен колан по време на настъпване на произшествието.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. В комлексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано изготвено е направен категоричен извод, че кинетичната енергия, реализирала травматичните увреждания е била в посока отляво надясно за пострадалата. Предвид силните деформации на задна лява врата на л.а. О. навътре към купето и в същото време движението на тялото наляво към мястото на удара, може да се направи извода, че З.Н. Х. би получила същите травматични увреждания, които са довели до смъртта й дори и да е била с поставен предпазен колан. Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила застрахователната си претенция на 07.01.2021г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 07.01.2021г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради което това е моментът, от който се дължи законна лихва.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.И.“ АД следва да заплати на Х. К. Х., обезщетение в размер на 180 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на нейната дъщеря - З.Н. Х., загинала в резултат на ПТП от 23.08.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя - 07.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноските:

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен с адв. Р. М. от 19.01.2022 г. /лист 380/. С оглед на изложеното при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратно действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 5 130 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат Р. М. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Р. М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 6 156 лв. с ДДС /5 130х20% = 6 156 лв./.

С оглед изхода на делото ЗД „Б.И.“ АД следва да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 6 156 лв. с ДДС.

Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 700 лв., възнаграждение за съдебно – психологическата в размер 500 лв. или общо в размер на 1 200 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „Б.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на сумата от 7 200 лв. и сумата от 1 200 лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда.

Водим от горните мотиви, съдът