Решение № 6471 от 28.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7443/2023 г.

Производството е по реда на чл. чл. 117 и следващите от Кодекса за международно частно право (КМЧП). Образувано е по молба на З. Н.-Б., която моли да се признае и допусне изпълнение Решение № 13032 на Начален семеен съд-Казабланка, Кралство Мароко, постановено на 26.12.2019 г., с което К. К. К. е осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца в размер на по 1300 дирхама. В молбата се излагат твърдения, че посоченото решение е постановено от компетентен съд, влязло в сила, а одобрената с него спогодба изпълнена от страните, като на същото основание няма влязло в сила решение на български съд, респективно висящ процес, образуван преди това. Самото решение не противоречало на българския обществен ред и не нарушава основни принципи на българското право. С определение № 428/10.01.2024 г., влязло в сила като необжалвано на 31.01.2024 г., производството по делото е прекратено в частите му относно искането да се признае и допусне изпълнението на същото решение в частите му относно развода и мерките за упражняване на родителските права. В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, ищцата поддържа и уточнява молбата си, и пледира за нейното уважаване, като претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък. Ответникът в настоящето производство К. К. К., чрез назначения му по реда на чл. 47 от ГПК особен представител оспорва молбата като неоснователна, като подробно излага и мотивира съображения за липсата на предпоставките по чл. 117 и следващите от КМЧП. Моли съда да постанови решение, с което остави молбата без уважение. В хода на съдебното дирене, особения представител на ответника поддържа заявеното в отговора си становище, като не се противопоставя да се допусне направеното уточнение на исковата молба. Счита за неоснователна претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски, считайки, че не е дал основание за завеждане на делото, като не възразява да се признае и допусне изпълнение на решението в частта досежно издръжката на децата. Софийски градски съд, съгласно чл. 4 КМЧП, е международно компетентен да разгледа настоящото дело. Софийски градски съд, като взе предвид данните по делото и приложените към молбата за екзекватура съдебни книжа на арабски език и в надлежен превод на български език, приема за установено следното: От представеното по делото съдебно решение от 26.12.2019г., постановено от Начален семеен съд в Казабланка, отдел „Семейни дела“, по дело № 7598/1626/2019, присъда № 13032, става ясно, че посоченото дело било образувано по искова молба на З. Н.-Б., с адрес в Казабланка, Кралство Мароко, предявена срещу К. К. К., с адрес в Република България, с искане за прекратяване на брака им, поради непреодолимото му разстройство по вина на мъжа, който не изпълнявал семейните и съпружеските си задължения, в резултат на което настъпило отчуждение между съпрузите. Сочела, че от брака между страните, сключен на 22.11.2014 г. в Република България, са родени децата Л., родена на ••••••••., и Я., роден на •••••••• г. Молела съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника, при спазване на всички нейни права след развода, като сторените разноски се възложат на ответника. С посоченото решение бил допуснат развод между страните, като било определено първоначално дължимото на разведената и двете им деца Л. и Я., както следва: за жилище по време на Шериатския период – сума в размер на 5000 дирхама; издръжка за двете деца –сума в размер на 1300 дирхама месечно за всяко дете, считано от датата на постановяване на решението до законово отпадане на издръжката; попечителството на двете деца се присъждало на майката; определя се възнаграждение за тяхното гледане – сума в размер на 200 дирхама месечно за всяко дете, считано от датата на настоящото съдебно решение до законово отпадане на това възнаграждение; определил сума в размер на 1500 дирхама месечно за жилище за децата, която започвала да тече от датата на приключването на Шериатския период до законовото отпадане; отсъдил право на контакт на бащата с двете деца от 10 часа сутринта до 18 часа вечерта всяка неделя от седмицата и всеки втори ден от религиозните празници, както и всяка първа половина от ученическите ваканции. Посочено е, че решението, в частите му, свързани с дължимото на децата, контакта на бащата с децата и всички разходи, които са за сметка на бащата влиза незабавно в сила. Съгласно представеното по делото удостоверение за липса на възражение, жалба или касация, след справка, направена в Регистъра на същия съд по посоченото дело, е установено, че не са подавани възражения или касация срещу постановеното на 26.12.2019 г. решение или присъда от Начален семеен съд в Казабланка, по шериатски дело № 7598/19 под № 13032 по спора между ищцата З. Н.-Б. срещу ответника К. К. К.. Посочена е дата на съобщаването – 27.12.2021 г., както и, че същото удостоверение е издадено по искане на З. Н.-Б., за да бъде използвано законосъобразно на 08.12.2021 г. С писмения си отговор, ответникът оспорвал твърденията на ищцата, излагайки на свой ред твърдения, че е бил подложен на насилие от страна на съпругата си, която го лишавала от възможност да е близо до децата, поради което считал, че отговорността за развода и отчуждаването на децата е по нейна вина. Молел съда по време на престоя му в Мароко да му определи срещи с децата, както и да ги взема през половината време на ученическите ваканции. От посочените документи става ясно, че в посоченото производство, ответникът, с посочен адрес в България, бил представляван от адвокат, който в мотивите на съдебния акт е посочен и като негов законен представител, е получил съдебни книжа по делото и е имал възможност да участва в съдебното производство, лично или чрез пълномощника си. При тази фактическа установеност, настоящият съдебен състав, достигна до следните изводи от правна страна: Молбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли изцяло. Не са налице условията за признаването на същото решение, визирани в разпоредбите на чл. 117, т. 1-5 от КМЧП, както и на чл. 119 от КМЧП. В случая, не са налице предпоставките на чл. 117, т. 1 от КМЧП, а именно международна компетентност на Началния семеен съд в Казабланка, Кралство Мароко по българското право по иска за развод между ищцата и ответника. В случая липсва договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Кралство Мароко, като приложими са нормите на КМЧП. Съгласно общата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия кодекс, международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато ответникът има обичайно местопребиваване в Република България, а според нормата на чл. 7 от КМЧП, приложима към процесната хипотеза, брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Също така, според чл. 82, ал. 2 от КМЧП, в случаите, когато съпрузите са с различно гражданство и нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право. В случая, ответникът е български гражданин, с посочен адрес и според наведените твърдения с обичайно местопребиваване в Република България, а двамата съпрузи са с различно гражданство и нямат общо местопребиваване. Следователно, в случая, по въпросите за развода между страните и последиците от него, включително, както е в процесния случай издръжката на децата от бащата, компетентен е именно българския съд и е приложимо българското право. С оглед липсата на тази предпоставка, съдът не счита за необходимо да обсъжда наличието на останалите положителни, респективно отсъствието на отрицателните предпоставки по чл. 117 от КМЧП. С оглед изложеното чуждестранното решение не следва да бъде признато, нито следва да бъде допуснато изпълнението му на територията на Република България. В настоящото съдебно производство, ищцата е направила своевременно искане за присъждане на сторените деловодни разноски, като при този изход на делото, претенцията й се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Неоснователна се явява претенцията и на процесуалния представител на ищцата- адвокат Б. - за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА, доколкото насрещната страна не е осъдена за разноските, респективно правото й да иска от съда определяне на възнаграждение за процесуалното представителство на ищцата, не е възникнало. Така мотивиран, СЪДЪТ