Решение № 10 от 21.1.2025 г. на Районен съд - Каварна по дело № 258/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Г. С. с ЕГН •••••••••• срещу Ж. И. Ж с ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл. 124, ал.2 СК - за постановяване на решение, с което да бъде определен на бащата Г. Г. С. режим на свиждане с детето С Г. Г. с ЕГН ••• всяка събота и неделя от месеца от 10.00часа в събота до 18.00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и през социалните мрежи всеки петък от 18.00ч. до 20.00ч. В исковата молба са изложени твърдения, че с Решение № 42 от 25.03.2010г. по Гр.д.№ 203/2009г. по описа на РС Каварна, ищецът е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето С Г. Г., но не му бил определен режим на свиждане с детето. При опитите си да се види с детето, майката е пуснала жалба срещу него. Твърди, че било налице родителско отчуждение. Прави доказателствени искания за допускане на гласни доказателства и допускане на психологична експертиза. С оглед изложеното ищецът моли съда да му бъде определен режим на свиждане с детето С Г. Г. с ЕГН ••• всяка събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и през социалните мрежи всеки петък от 18.00ч. до 20.00ч. Претендира съдебни разноски. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощения процесуален представител адв.Е.В., която моли да бъде уважена исковата претенция, така както е предявена. В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск Вх.№ 2841/27.09.2022г. с искане да се предоставят родителските права по отношение на детето С Г. Г. на майката Ж. И. Ж.; бащата Г. Г. С. да бъде лишен от родителски права, а в условията на алтернативност да бъде определен подходящ режим за свиждане в присъствие на майката или посочено от нея лице; за заплащане на месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 250.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба с падеж всяко 1 – во от месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и постановяване заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън страната многократно и без ограничения до навършване на пълнолетие, както и заместващо такова за снабдяване с документи за самоличност. С оглед формулираният петитум в насрещния иск, съдът квалифицира насрещния иск като искове с правно основание чл. 123, ал.2 от СК; чл.127а от СК; чл.132, ал.1 от СК и чл.150 от СК. Отв. Ж. И. Ж. излага твърдения, че от 2009г. до 2016г. не й е било известно къде се е установил бащата на детето й. Същият не ги търсил, не се интересувал от детето и не заплащал издръжка. Детето не познавало баща си. Единствената им среща била през 2016г. във връзка със снабдяване с декларации за издаване паспорт на детето, както и с такава за пътуване в чужбина. Бащата отказал издаването на тези декларации, като срещата им се отразила негативно върху психиката на детето и се наложило да бъде консултирана от психолог. Твърди, че детето не желае да се вижда с баща си, поради което молят съда да определи режима на лични контакти с детето да се провежда в присъствието на майката или посочен от нея близък на опредЕ. дата и час. Излага твърдения, че детето С Г. е ученичка в 8 – ми клас в СУ”Асен Златаров” гр.Шабла. Участва в детски танцов състав „Бърборино” към читалище „Зора”гр.Шабла, което било свързано с финансови средства. Моли съда да постанови решение, с което да се предоставят родителските права по отношение на детето С Г. Г. на майката Ж. И. Ж.; бащата Г. Г. С. да бъде лишен от родителски права, а в условията на алтернативност да бъде определен подходящ режим за свиждане в присъствие на майката или посочено от нея лице; за заплащане на месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 250.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба с падеж всяко 1 – во от месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и постановяване заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън страната многократно и без ограничения до навършване на пълнолетие, както и заместващо такова за снабдяване с документи за самоличност. В съдебно заседание ответника Ж. И. Ж. се явява лично и с упълномощения процесуален представител адв.В. Д., като поддържа чрез упълномощения си защитник отговора на исковата молба и предявения насрещен иск с правно основание чл. 123, ал.2 от СК; чл.127а от СК; чл.132, ал.1 от СК и чл.150 от СК. В срока за отговор на предявения насрещен иск, ответникът по него депозира писмен отговор, с който счита, че предявените от Ж. Ж. искове за допустими, но неоснователни. Оспорват изложените в насрещния иск твърдения. Излага, че живее предимно в Италия, но при всяко връщане в страната е правил опити да се вижда с детето си, но винаги е имало отказ от страна на майката или детето е било укривано. Не претендира родителските права да бъдат предоставени на майката. Оспорва размера на поисканата издръжка, като заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 180.00лв. По отношение на иска за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън страната, твърди, че бил дал съгласие и детето имало необходимите документи. Прави искане искът по чл.127а от СК да бъде разгледан отделно, като по него да се представят доказателства в кой период ще пътува детето, в коя дестинация и за какъв период. Прави доказателствено искане детето да бъде разпитано пред социален работник, както и да се изготви социален доклад в дома на майката. Прави доказателствено искане да се изиска от РП Добрич, ТО Каварна и РУ гр.Каварна информация дали са подавани жалби срещу Г. Г. С. с ЕГН •••••••••• за отвличане на детето С Г. Г. с ЕГН •••; справка за осъжданията му; справка за висящи производства и справка за задграничните му пътувания. Прави доказателствено искане за допускане на психологическа експертиза, както и за водене на свидетели. Претендира разноски. С Определение № 40 от 25.01.2023г. съдът е разделил производството по делото по предявените с насрещен иск Вх.№ 2841/27.09.2022г. с искане да се предоставят родителските права по отношение на детето С Г. Г. на майката Ж. И. Ж.; бащата Г. Г. С. да бъде лишен от родителски права, а в условията на алтернативност да бъде определен подходящ режим за свиждане в присъствие на майката или посочено от нея лице; за заплащане на месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 250.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба с падеж всяко 1 – во от месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и постановяване заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън страната многократно и без ограничения до навършване на пълнолетие, както и заместващо такова за снабдяване с документи за самоличност, като е продължил разглеждането на иска по чл.124, ал.2 СК в рамките на Гр.д.№ 258/2022г. по описа на Каварненски районен съд. По насрещен иск с Вх.№ 2841/27.09.2022г. е образувано Гр.д.№ 34/2023г. по описа на Районен съд гр.Каварна. С Определение № 51 от 27.01.2023г. по Гр.д.№258/2022г. по описа на РС Каварна, съдът е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до разрешаване на спора относно лишаването от родителски права по Гр.д.№ 34/20023г. по описа на РС Каварна. С Определение № 113 от 10.03.2023г. по Гр.д.№ 34/2023г. по описа на РС Каварна, съдът е отделил за разглеждане в самостоятелно производство предявения от Ж. И. Ж. с насрещна искова молба Вх.№ 2841/27.09.2022г. по описа на РС Каварна, конститутивен иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, като е продължил разглеждането в рамките на Гр.д.№ 34/2023г. по описа на КРС на предявените искове по чл.127, ал.2 СК – за родителските права по отношение на детето С Г. Г. на майката Ж. И. Ж. и определяне местоживеенето на детето по адреса на майка му в гр.Шабла; за присъждане месечна издръжка на детето С Г. чрез неговата майка и законен представител Ж. И. Ж. в размер на 250.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба с падеж всяко 1 – во от месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и постановяване заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън страната многократно и без ограничения до навършване на пълнолетие, както и заместващо такова за снабдяване с документи за самоличност. С Определение № 114 от 10.03.2023г. по Гр.д.№ 34/2023г. на РС Каварна, съдът е присъединил производството по Гр.д.№ 34/2023г. за съвместно разглеждане с Гр.д.№ 258/2022г. по описа на РС Каварна По отделения иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК е образувано Гр.д.№ 114/2023г. по описа на РС Каварна. С Определение № 138 от 29.03.2023г. по Гр.д.№ 258/2022г. по описа на РС Каварна, съдът на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по Гр.д.№ 258/2022г. на КРС, към което е присъединено и Гр.д.№ 34/2023г. на РС Каварна до приключване на Гр.д.№ 114/2023г. по описа на Районен съд гр.Каварна С Определение № 165 от 19.04.2023г. по Гр.д.№ 114/2023г. по описа на Районен съд гр.Каварна, съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК на основание чл.129, ал.3 ГПК. Определението е влязло в сила на 20.05.2023г. С Определение от 31.05.2023г. производството по Гр.д.№ 258/2022г. е възобновено. Каварненският районен съд след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По първоначално предявеният иск с правно основание чл.124 ал.2 от СК-„Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съдът постанови друго“. Видно от удостоверение за раждане № 103 от 21.11.2008г., издадено от Община Каварна, Ж. И. Ж. и Г. Г. С. са родители на детето С Г. Г., родена на 20.11.2008г. в гр.Каварна, обл.Добрич.Веднага след раждането на детето, през 2009г. бащата без основателна причина е напуснал дома в който са живеели в гр.Шабла, при брата на ответника по първоначално предявения иск-Ж. И. Ж..Не е известно къде се е установил бащата Г. Г. С., не е потърсил Ж. И. Ж. и детето им-С Г. Г., не е заплащал издръжка, макар и с постановено осъдително решение.Не е участвувал по никакъв начин за физическото и психическо израстване на детето и не е се е интересувал от детето и неговата майка.Единствената среща е била през 2016г. във връзка със снабдяване с декларации за издаване на паспорт на детето, както и с такава за пътуване в чужбина, а следващата среща е била през 2021г. или 2022г./за годината възприятията на свидетелите не съвпадат, но това не е от съществено значение за изхода на делото/ пред дома на майката в гр.Шабла.Срещата на детето с бащата и по-точно предимно с неговите роднини се е отразило негативно върху психиката на С, за което се е наложило да посещава и да се консултира с психолог. Така очертаната фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателства по делото: От разпита на свидетеля Ф С.ева-майка на ищеца, проведен в съдебно заседание на 11.09.2023г., същата заявява, че синът и“…не желае нито да се чува, нито да го взема.“, както и „синът ми изобщо не пожела да го погледне, или да го потърси, или да му се обади“/има се предвид детето С Г. Г.. Категоричното нежелание бащата Г. Г. да осъществява срещи с детето си, се доказва и от разпита на св.Али Г.-баща на ищеца и дядо на С Г. Г., който не знае как се казва внучката му и че последната среща е била през 2016г. в гр.Добрич пред нотариуса, , не знае детето на колко гони е, не знае и датата на раждане и „не съм се интересувал, казвам Ви честно“.На тези показания следва да се дава вяра, тъй като са дадени честно и откровено пред съда и при положение, че баща и син са в близки отношения и живеят заедно в Италия и категоричното изявление, че бащата не се интересува от детето. Следва да се вземат предвид и личните възприятия на детето С Г. Г., дадени в съдебно заседание на 23.10.2023г., като същата заявява: “Аз не искам да се срещам с него.“, отправени са заплахи спрямо нея „заплахи, че ще ме отвличат, имаше обиди“.Изслушването на детето С Г. Г. бе проведено в присъствието на социален работник, който в същото съдебно заседание заяви, че детето С: „..страхува се да не остане с преспиване“.Просто не го познава, не се е срещала с него, а при двете срещи роднините са били негативно настроени срещу нея.Именно тези срещи са дали повод, детето да посети училищния психолог, при който са проведени многократни разговори. От разпита на св.ПБ в съдебно заседание на 23.10.2023г. в качеството и на психолог към училището, в което С Г. Г. учи, на база лични индивидуални консултации, работа с детето същата заяви, че с оглед дългото време от раждане на детето, връзката родител/има се предвид бащата/-дете „няма как да се прояви връзка на доверие“ и, че в „момента след толкова дълго време ще могат да направят нещо, което са можели със задна дата“.В течение на работата с психолога, същата споделя, че когато стане въпрос за баща и „е тревожна и неспокойна“. По делото бе назначена съдебно-психологична експертиза, със задача вещото лице да определи има ли синдром на родителско отчуждение от страна на някои от родителите спрямо детето С Г. Г., като изследването да се осъществи в присъствието на двамата родители и индивидуално на детето.както от заключението на СПЕ от 19.01.2024г., така и от допълнение към същата от 25.04.2024г. заключението е: Не се касае за синдром на родителско отчуждение. Цитирам заключението от допълнение към СПЕ от 19.01.2024г. изготвена в присъствието на бащата Г. Г.: „В разглеждания случай не се касае за синдром на родителско отчуждение, тъй като бащата напуска майката на детето, когато С е била на три месеца и повече не е пожелал да контактува с детето.С не е настройвана против баща си, а самият той е изоставил детето и повече не го е потърсил и не е проявил интерес спрямо него: „…Ако бащата прояви желание да контактува с детето, първоначално срещите трябва да са без преспиване и дискретно присъствие на майката или близък на семейството, или представителна отдел „Закрила на детето“.Детето е на възраст, в която може да прецени след колко време и кога може да има доверие на своя баща“. И двете експертизи са допуснати, неоспорени от страните и приети от съда..Изготвени са на база задълбочен, всестранен, пълен и обективен анализ за конкретния случай. Очертаната фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на св.Дженко Иванов в с.з. проведено на 23.10.2023г./брат на майката Ж. И./ а именно, че бащата Г. Г. напуска майката и детето, когато тое било н тримесечна възраст, срещите на бащата с детето са били две, през 2016г. в гр.Добрич, пред кантората на нотариуса и следващата пред дома на майката в гр.Шабла, когато бащата е пристигнал със своите роднини.Не се е интересувал от детето, не е правил подаръци, дори и по празници и рожден ден, или цитирам: „Не е правил нищо за нея, даже целия град и учителите, възпитателите знаят, аз съм бил и вуйчо за нея и баща съм бил.Помагал съм на сестра ми във всякакви отношения финансово“. На следващо, но не на последно място, следва да се вземе предвид и основателния страх и тревожност от страна на майката относно обстоятелството, че местоживеенето на бащата в Р.България и извън нея не е известно/заключение на СПЕ от 25.04.2024г./.Същото се подкрепя и от обстоятелството, че по делото не се представиха доказателства за постоянния/настоящ адрес в Р България, респ.РИталия, а същите бяха отказани от процесуалния представител на ищеца.В допълнение към горното, следва да се вземе предвид и представеното доказателство от страна на ищеца в съдебно заседание проведено на 08.03.2024г., а именно обобщен протокол от съдебно заседание на съда в Кастровилари-наказателно отделение, Република Италия, от който е видно, че срещу Г. Г. С. е образувано наказателно производство.Този факт внася допълнителна тревожност, неяснота и несигурност за бъдеще време.Не без значение за решаване на делото е и факта, че постоянно се навеждаха доводи относно съмнения за произхода на детето от бащата, , което настоящия съдебен състав, счита за неотносимо към настоящото дело. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че следва да остави без уважение искането на ищеца Г. Г. С. за постановяване на решение, с което да бъде определен на бащата описания в исковата молба разширен режим на лични контакти.Настоящия съдебен състав счита, че същият е неадекватен, не е в интерес на детето и би се отразил негативно върху психиката на детето С Г. Г., а от друга страна така предложения режим на практика е неосъществим и вместо него следва да бъде постановен подходящ режим въз основа на събраните по делото доказателства. Въз основа на изложеното, настоящия съдебен състав счита, че най- подходящия режим на лични контакти на бащата Г. Г. С. с дъщеря си С Г. Г. следва да бъде следния: Веднъж годишно през лятото, когато детето С е в лятна ваканция, майката Ж. И. Ж. не е в платен годишен отпуск, като срещата да бъде предварително уговорена поне 10 дни преди това с майката Ж. И. Ж..Срещата да се осъществи в присъствие на майката или член от семейството и, като включително да бъде уговорена дата, час, място на срещата по тяхна уговорка и съответно продължителност и режима на лични контакти на детето с бащата Г. Г. С. да бъде осъществен единствено и лично от него, но не и от неговите родители и познати. По насрещните искове: С отговора на исковата молба са предявени насрещни искове с правна квалификация-искове по чл.123 ал.2 от СК, чл.127а от СК и чл.150 от СК. 1.относно предявения насрещен иск с правно основание чл.123 ал.2 от СК-иск за упражняване на родителските права и задължения. От доказателствата събрани в хода на съдебното производство по безспорен начин се установи, че Ж. И. Ж. и Г. Г. С. са родители на детето С Г. Г., родена на 20.11.2008г. в гр.Каварна, обл.Добрич, видно от представеното и от двете страни удостоверение за раждане № 103 от 21.11.2008г., издадено от Община Каварна. Доказано е и не се спори по делото, че родителите не живеят заедно, че детето се отглежда от майката Ж. И. Ж. в дома и в гр.Шабла.С отговора на насрещния иск ответникът по иска не възразява родителските права да бъдат предоставени на майката.Освен признанието на иска, при постановяване на решението настоящия съдебен състав се съобрази и със задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които следва да се преценява предоставянето упражняването на родителските права, която е обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, което е прието при действието на СК от 1968г./отм./, но чиито принципи и постановки са актуални и понастоящем.Според т.II от същото „решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители; помощ от други лица и др. Според изготвения социален доклад изх.№ ПР/Д-ТХ-К/15- 001/03.07.2023г. от Дирекция „Социално подпомагане“- Каварна, неоспорен от страните и приет от съда е видно, че основни грижи за детето С полага нейната майка Ж., която и осигурява основни битови потребности, изразяващи се в „храна, джобни пари, допълнителни средства за училище-закупуване на учебни пособия и учебници, лекарства, такси за интернет, телефон и всичко необходимо за нейното израстване, съобразено с възрастта и.Живеят в самостоятелно жилище-къща, разположена в центъра на града със съвременни условия и удобства за живеене.С разполага със самостоятелна стая с обзавеждане по избор на детето.Майката участва активно във възпитанието на дъщеря си.“Радва се на постиженията и в училище и други начинания“.По данни на класния ръководител на С същата е „Една от най-добрите ученички в класа…“, културна, възпитана и ученолюбива, отговорна към учебния процес, не е конфликтна.По време на разговора със социалния работник, проведен в отсъствие на майката, С споделя, че е много привързана към майка си, че баща си е виждала два пъти в живота си, а срещата с баща си описва като „страшна“.Майката Ж. И. Ж. е подпомагана от своята майка и брат си. Тези обстоятелства се подкрепят по безспорен начин и от останалите доказателства по делото, а именно разпита на всички свидетели, водени и от страна на ищеца по насрещния иск и ответника по насрещния иск. С оглед на гореизложеното следва да бъде предоставено на майката Ж. И. Ж. ЕГН •••••••••• упражняването на родителските права по отношение на детето С Г. Г. ЕГН •••••••••• и да бъде определено местоживеене на детето по настоящия/постоянен адрес на майката в гр.Шабла, област Добрич улица „•••“ № 11. 2.по иска с правно основание чл.127а от СК Предвид доброволно дадено съгласие-нотариално заверена декларация от страна на бащата, детето да пътува извън страната, представена в съдебно заседание, производството по делото по отношение на горепосочения насрещен иск с правно основание чл.127а от СК следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес. 3.по иска с правно основание чл.150 от СК-„при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменена или прекратена“. С Решение № 42 от 25.03.2010г. постановено по гр.дело № 203/2009г. по описа на Районен съд гр.Каварна Г. Г. С. е осъден да заплаща на детето си С Г. Г. ЕГН ••••••••••, чрез нейната майка Ж. И. Ж. месечна издръжка в размер на 80/осемдесет/ лева, считано от 20.08.2009г. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. Очевидно по силата на чл.150 от СК са налице обстоятелства за изменение размера на издръжката, която бащата следва да заплаща на детето си.Сумата от 80.00/осемдесет/ лева е крайно недостатъчна и неадекватна за нормалното преживяване и съществуване на един човек.В конкретния случай се касае за дете навършило 16 години, което има нужда не само от елементарни средства за издръжка и съществуване, но и от допълнителни такива, с оглед икономическите промени и такива в глобален план.Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата“. В хода на съдебното производство размера на минималната работна заплата бе променян, като към днешна дата размера на минималната работна заплата е 1077 лева, поради което искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло. С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че следва да уважи така предявения насрещен иск с правно основание чл.150 от СК и да измени размера на присъдената със съдебно решение № 42 от 25.03.2010г. постановено по гр.дело № 203/2009г. по описа на Районен съд гр.Каварна издържка, дължима от ответника Г. Г. С. ЕГН •••••••••• в полза на детето С Г. Г. ЕГН •••, чрез неговата майка и законен представител Ж. И. Ж. ЕГН ••••••••••, като я увеличава от 80.00/осемдесет/ лева в размер на 250/двеста и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска-до настъпване на законово основание за изменението или за прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж всяко 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката. На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно текущата издръжка. Относно разноските: С оглед изхода на делото по отношение на предявения от Г. Г. С. с ЕГН •••••••••• срещу Ж. И. Ж. с ЕГН ••••••••••, иск с правно основание осн. чл. 124, ал.2 СК и по аргумент от чл. 78 ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца по първоначално предявения иск ще се възложат направените и претендирани от ответника по първоначално предявения иск разноски в производството. С отговора на исковата молба са предявени от Ж. И. Ж. с ЕГН •••••••••• срещу Г. Г. С. с ЕГН •••••••••• насрещни искове с правна квалификация-искове по чл.123 ал.2 от СК, чл.127а от СК и чл.150 от СК. С оглед уважаването на предявени насрещни искове с правна квалификация-искове по чл.123 ал.2 от СК и чл.150 от СК и прекратяване на производството по делото по отношение на насрещния иск с правно основание чл.127а от СК, заплатените от ищеца по предявените насрещни искове такси, разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно приложения на л.237 от делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023г./л.238/, следва да бъдат заплатени от ответника по предявените насрещни нскове съразмерно с уважената част от исковете. Настоящия съдебен състав счита, че заплатеното от Ж. И. Ж.-ответник по първоначално предявения иск с правно основание чл.124 ал.2 от СК и ищец по предявените насрещни искове с правна квалификация- искове по чл.123 ал.2 от СК, чл.127а от СК и чл.150 от СК адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото/адв.В.Д. е участвала лично във всички съдебни заседания по които е даден ход-общо пет на брой, правила е доказателствени искания, депозирала е отговор по първоначално предявения иск с правно основание чл.124 ал.2 от СК, предявила е от името на своята доверителка насрещни искове с правно основание чл.123 ал.2 от СК, чл.127а от СК и чл.150 от СК/ съобразено е с минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.Следва да се има предвид, че с оглед прекратяване на производството по делото по отношение на насрещния иск с правно основание чл.127а от СК, заплатените от ищеца по предявените насрещни искове такси, разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно приложения на л.237 от делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023г./л.238/, следва да бъдат заплатени от ответника по предявените насрещни нскове съразмерно с уважената част от исковете. С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на адв.Е. В., процесуален представител на Г. Г. С.-ищец по първоначално предявения иск с правно основание чл.124 ал.2 от СК и ответник по предявените насрещни искове с правно основание чл.123 ал.2 от СК, чл.127а от СК и чл.150 от СК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира с представения списък на разноските от страна на адв.В.Д.. Ответника/Г. Г. С./ по предявените насрещни искове с правно основание чл.123 ал.2 от СК, чл.127а от СК и чл.150 от СК следва да заплати и държавна такса относно изменения размер на издръжката, която е в размер на 244.80/двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лева. Водим от гореизложеното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД