Решение № 65 от 13.11.2023 г. на Районен съд - Козлодуй по дело № 154/2023 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. И. Ц., ЕГН: •••••••••• от гр.Козлодуй, обл.Враца, ж.к.2, бл.61, вх.В, ет.3, ап.8, чрез процесуалния си представител адв.М. С. от АК - Враца, с която е обжалвал наказателно постановление №23- 5735-000011/28.04.2023г. на Началника на РУ АЕЦ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. С наказателно постановление №23-5735-000011/28.04.2023г. на Началника на РУ АЕЦ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на К. И. Ц., ЕГН: •••••••••• от гр.Козлодуй, обл.Враца, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН са наложени административни наказания, както следва – на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева / петдесет лева / за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 лева / двадесет лева / за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. От процесуалния представител на жалбоподателя по делото е постъпила писмена защита, с която се иска съда да отмени НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, довели до неговата незаконосъобразност, както и поради липсата на безспорни доказателства за виновността на жалбоподателя в извършване на деянията, които са му вменени като административни нарушения.Сочи, че е неоснователно твърдението, че жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, която забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.Съставомерно по посочения текст от закона нарушение можело да е налице в две хипотези - когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност.При намалена прозрачност, не било поставено изискване видимостта на водача към пътя да е ограничена.А такова изискване не било поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието й с унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлявало нарушение на посочената разпоредба.Следователно при първата хипотеза на чл.105, ал.1 от ЗДвП, видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен обем.Намалената прозрачност от своя страна, не водело до ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл.105, ал.1 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост.Намалената прозрачност обаче, също била важен фактор за видимостта на водача.Прави се извод, че чл.105, ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на стъклата.Касаело се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличавали помежду си и осъществяването на които предполагало осъществяване на различни фактически състави. Сочи се, че в настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразявало в ограничаване на видимостта на предни странични стъкла на вратите вследствие на поставено тъмно фолио.При това положение и доколкото в съдържанието на атакуваното НП описанието на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение не можело да бъде отнесено категорично към нито един от двата случая, доколкото са отбелязани обстоятелства относими и към двата, то в тази му част постановлението се явявало незаконосъобразно от формална страна.Тази незаконосъобразност се дължала на обстоятелството, че в съдържанието му са посочени признаци и на двете хипотези на чл.105, ал.1 от ЗДвП - ограничена видимост и намалена прозрачност на стъклата до степен, че не позволява да се види водача.Описание на този вид нарушения, съответстващи на изискванията на чл.57 от ЗАНН намира, че могат да бъдат налице единствено, когато е направено ясно разграничение дали се касае до ограничена видимост, или до намалена прозрачност / затъмнени стъкла /. Посоченото по – горе било довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност.Последното представлявало и такъв порок, довел до незаконосъобразност на постановлението от формална страна и представляващ самостоятелно основание за отменянето му в посочената част на това основание. Следвало да се отбележи, че дори и да се приемело, че нарушението, което се вменява във вина е достатъчно ясно описано, то същото оставало недоказано.На първо място, не била налице ограничаване на видимостта на стъклата, тъй като както бе посочено, това предполагало наличието на предмети, които пречат на водача да възприема обстановката в пълен обем, като очевидно фабричното им затъмняване или тъмното фолио не е такъв предмет.Не можело да бъде направен и безспорен извод, че е налице намаляване на видимостта, вследствие на поставеното фолио. Отразено е, че съгласно чл.105, ал.З от ЗДвП, намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допускало само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.Иначе казано, поначало намаляване на прозрачността на стъклата не е забранено, като се предполага, че ако това намаляване е извън посочените граници, то е налице нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.Според т.6.3. 1.1.1. от Правило №43, общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не можело да е по - малка от 70 %.За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници било необходимо да се извърши тест с техническо средство като например известното под наименованието Транспи - 1070.От данните по делото се установявало, че актосъставителят не е извършил необходимото замерване с такова устройство или подобно нему, поради което не можело да се направи категоричен извод, че прозрачността на предните стъкла на вратите и на обзорното стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения. Налице било допуснато нарушение на материалния закон и при извършената преценка за съставомерност на деянието по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя е санкциониран с " глоба " в размер на 50.00 лева и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР е постановено отнемането на 6 к.т..Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.Безспорно било, че автомобилът, попадал в посочените от законодателя категории и разполагал с обезопасителни колани.Но не така доказан бил друг основен елемент от осъществяването на фактическия състав на визираното нарушение - управление без поставен обезопасителен колан.Единствените данни относно посочения елемент на нарушението били свидетелските показания на свидетеля Д. Г..Сведенията, снети от актосъставителя К. К. били за негови констатации направени дълго време след спирането на автомобила за проверка и излизането на водача от него.В показанията на св.К. не се съдържали данни за констатации върху поведението на водача при управлението на автомобила преди спирането му за проверка.Свидетелят Г. изрично посочвал, че само е посочил мястото на което водача да спре и е имал наблюдения над поведението му от около 10 метра, и то под ъгъл.Счита се, че показанията на св.Г. не можели да се приемат за достоверни, тъй като както същия заявил, че не е имал никаква видимост вътре автомобила, което е и причината за спирането му.Отделно, свидетелят е заявил, че е дал разпореждаме с ръка на водача да спре на посоченото от него място, което е на банкето, извън пътя, а след като водачът е спрял, Г. е изчакал два - три автомобила и едва тогава е отишъл при водача.Това било достатъчно време през което водачът е можел да свали колана си, а след това и предното ляво стъкло, за да разговаря с полицейския служител.От друга страна, поставянето на колан било задължително само по време на движение, а в случая автомобила е бил в покой и със загаседн двигател.Сочи се, че от така събраните гласни доказателства не можело да се установи по безспорен и категоричен начин, че при управление на лекия автомобил водача е бил без обезопасителен колан, тъй като от една страна актосъставителят К. не е бил пряк очевидец на деянието, а от друга показанията на св.Г. също не давали по несъмнен начин отговор на този въпрос.Дори да се приемело, че св.Г. е видял, че водача е без поставен обезопасителен колан, то тези му възприятия не са за времето през което автомобила е бил в движение, а се отнасяли за момента след като автомобила е приведен в състояние на покой и със загасен двигател.При така констатираната недоказаност, водеща до липса на посочения елемент от фактическия състав на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, атакуваното НП следвало да бъде отменено в тази част. Отразено е, че с така съставения АУАН, актосъставителят е приел, че с поведението си жалбоподателят виновно е нарушил чл.100, ал.З от ЗДвП - водач на МПС, което не е спряно от движение, не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка го на автомобилистите, не носи контролен талон към знака.По същия начин били квалифицирани деянията и от АНО в атакуваното НП.Счита се, че в административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното НП, обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.В АУАН и НП било посочено, че виновно е нарушена разпоредбата на чл.100, ал.З от ЗДвП която включвала две отделно наказуеми деяния - липса на залепен в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите и неносене на контролен талон към знака.В обстоятелствената част на АУАН било посочено само, че на автомобила не е залепен актуален стикер със сключена задължителна ЗГО на автомобилистите към момента на проверката.Посоченото процесуално нарушение било от категорията на съществените, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като го лишавало от възможност да разбере за какво всъщност се ангажира отговорността му, за да организира адекватно защитата си.Изложеното водело до отмяна на НП в обжалваната част на процесуално основание, без да се изследва деянието от обективна и субективна страна. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – К. Т. К. и свидетеля Д. К. Г.. Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка: На 31.03.2023г. около 14.20 часа, при изпълнение на служебните си задължения по осъществяване на пропусквателен режим и охрана на КПП „ Запад „ на „ АЕЦ – Козлодуй „ ЕАД, полицейският служител – св.Г. забелязал процесния автомобил, като предното панорамно стъкло и предните странични стъкла на автомобила били затъмнени до степен, която не позволявала на полицейския служител да вижда водача и неговите действия.С оглед горното, водачът на автомобила, в случая жалбоподателя бил отбит в страни от пътното платно.След като водачът бил отбит встрани от пътното платно, същият свалил предното ляво странично стъкло, при което св.Г. възприел, че същият е без поставен обезопасителен колан.Св.Г. извикал за съдействие полицейски служители, отговарящи за контрола на пътното движение.На място пристигнал св.К. заедно с колегите си Дилян Георгиев и Светлин Геновски, на които св.Г. разказал, че водачът е бил без обезопасителен колан.При извършената проверка на водача, св.К. установил, че същият не носел свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, както и, че не бил залепил валиден стикер за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „.Свидетелят установил още, че автомобилът е с ограничена видимост на предни, странични и задни стъкла, като затъмнението било с много тъмно фолио, което не позволявало видимост отвън, вътре в купето.Не се виждали и стикерите за застраховката и техническия преглед, които задължително следвало да бъдат залепени на предното панорамно стъкло.Поради това св.Г. открехнал вратата за да погледне дали са залепени, но не видял същите, а жалбоподателя му обяснил, че негов пропуск е, че не ги е залепил.Жалбоподателят казал още на извършващия проверката полицейски служител, че не носи документите, посочени по – горе, като възразил, че е бил без колан. За констатираните нарушения актосъставителят К. К., съставил на жалбоподателя АУАН №5544/31.03.2023г., за това, че на 31.03.2023г. в 14.30 часа, на път извън пътната мрежа – ведомствен път на „ АЕЦ – Козлодуй „, с посока на движението от гр.Козлодуй към „ АЕЦ – Козлодуй „, на КПП „ Запад „ е управлявал собствения си лек автомобил марка „ Ауди „, модел „ А6 „, с ДКН: ВР 25 13 СМ, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван, като не носи контролен талон към СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС част 2, без да е залепил валиден стикер за задължителна застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите „ на предно панорамно стъкло.Отразено е още, че автомобилът е с ограничена видимост на предните странични и предно панорамно стъкло, непозволяващо да се види водача и неговите действия.Видно от съдържанието на АУАН, като свидетел - очевидец по същия бил вписан Д. Г..В така съставения АУАН било вписано, че жалбоподателят има възражения.Същият отказал да подпише акта, като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел. Против така съставения му акт, жалбоподателя депозирал до РУ АЕЦ – Козлодуй възражение. АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителят е извършил деянията виновно, в резултат на което в законоустановения срок е издал обжалваното наказателно постановление №23-5735-000011/28.04.2023г. на Началника на РУ АЕЦ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. На 10.05.2023г. жалбоподателят отказал да получи процесното НП. След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й. По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице досежно текстовото описание на нарушението. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.В случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като това изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от К. К. – инспектор при РУ на МВР АЕЦ - Козлодуй в присъствието на свидетеля - очевидец на нарушението – Д. Г., поради което не е нарушена посочената по – горе процедура. Съществено нарушение на административно производствените правила е налице, когато допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя или когато в случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен. По приложението на материалния и процесуалния закон: За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните. 1.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и пр.3 от ЗДвП: Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория, а съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Съгласно чл.183, ал.1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 10.00 лева водач, който не носи определените документи – СУМПС и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. В конкретния случай нарушението е описано по следния начин „ не носи контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС част 2, т.е. не носи и двата документа.Тоест санкцията е за неносене на който и да е от двата документа.В случая се касае за неносене на контролен талон към СУМПС и на свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, т.е. налице са две нарушения, за който следва да се наложат две отделни наказания. Настоящият състав състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като от разпита в съдебно заседание на св.К. се установява по безспорен начин, че в рамките на извършената на жалбоподателя проверка на 31.03.2023г. същият не е представил на компетентните органи контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС част 2.Самият жалбоподател при изслушването си в съдебно заседание сочи, че относно констатираното неносене на документите няма възражение. Поради това и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по чл.183, ал. 1, т.1, пр.2 и пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание „ глоба “ в размер на 10.00 лева за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по - горе разпоредба за всяко едно от констатираните нарушения, като съдът не разполага с възможност за нейната промяна. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи и втори се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 2.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.179, ал.5 от ЗДвП: Съгласно чл.100, ал.3 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон. Съгласно чл.179, ал.5 от ЗДвП, наказва се с глоба от 50.00 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл.100, ал.3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите по чл.487, ал.1 от Кодекса за застраховането. В конкретния случай нарушението е описано по следния начин „ без да е залепил валиден стикер за задължителна застраховка Гражданска отговорност на предно панорамно стъкло и не носи контролен талон към знака „. В процесния случай жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на МПС, което не е било спряно от движение.Следва да се посочи, че посочената норма от ЗДвП възлага в задължение на водача, а не само на собственика на МПС, да постави валиден стикер на знак за сключена застраховка " Гражданска отговорност " на предното обзорно стъкло на МПС и да носи контролен талон към знака.След като на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС без да е залепен валиден знак за гражданска отговорност и без да носи контролен талон към него, то той е осъществил състава на нарушението по чл.100, ал.3 от ЗДвП и отговорността на водача правилно е била ангажирана по чл.179, ал.5 от ЗДвП. По отношение на това нарушение не се констатираха допуснати нарушения от формален характер, като издаденото НП е правилно и законосъобразно и от материалноправна страна.Деянието правилно е подведено под нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП.Този санкционен състав и приложението му като основание за налагане на административно наказание на водач, управляващ МПС, изисква кумулативно неизпълнение на двете задължения – за залепване на валиден стикер на предното стъкло на автомобила за сключена застраховка гражданска отговорност и за носене на валиден контролен талон към този знак, издаден от Гаранционния фонд.Съдът намира, че и нарушението е безспорно доказано, както от показанията на св.К., който в съдебно заседание заяви, че водачът не е бил залепил валиден стикер за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на предното панорамно стъкло, както и, че е открехнал вратата на автомобила за да провери дали стикерите са залепени, при което водачът му казал, че не ги е залепил, което е негов пропуск, така и от презумтивната доказателствена сила на АУАН.Отделно от това и в подаденото до РУ АЕЦ – Козлодуй възражение от жалбоподателя не се съдържа оспорване на съставения АУАН в тази му част. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт трети се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 3.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.185, от ЗДвП: По отношение на това нарушение се счита, че актосъставителят е направил констатации, че стъклата са затъмнени, но според жалбоподателя липсват убедителни доказателства, от които да се направи извод, че същите са затъмнени извън рамките на допустимото, а АНО се е задоволил с факти и констатации, като е пресъздал възприятията на актосъставителя, който не е ползвал никакви технически средства, а при личните му възприятия за затъмнение.АНО не е извършил допълнителна проверка и не е събрал достатъчно доказателства, които да бъдат достатъчно основание за издаване на НП. С разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Съгласно чл.105, ал.3 от ЗДвП, намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Съгласно чл.185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20.00 лева. В конкретния случай нарушението е описано по следния начин „ автомобила е с ограничена видимост на предните странични и предно панорамно стъкло, непозволяващо да се види водача и неговите действия – ограничена е видимостта / намалена прозрачност / през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя „. Правило №43 съдържа разпоредби, които задължават производителите на автомобилни стъкла да съобразяват установените в тях изисквания при извършване на дейността си. Съгласно т.9.1.4 от правилото, нормалната светлопропускливост се измерва в съответствие с т.9.1.2 от настоящето приложение и резултатите се документират, като при предни стъкла тя не трябва да бъде по – малко от 70%.Изискванията за стъкла, различни от предни стъкла, са определени в приложение 21.В случая въведеното изискване е за намаляване прозрачността на предните странични стъкла на автомобилите при тяхното производство, при това в границите на стойностите, посочени в правилото, т.е. нормативно допустимо е единствено фабричното им затъмняване, при това в определени стойности.Тези изисквания следва да се спазват от производителя на стъклата, а не от служителите при регистрация на МПС. Съгласно Правило №43 – всички изменения в даден тип материал за безопасно остъкляване, а при предните стъкла и всички новодобавени в дадена група предни стъкла, се свеждат до знанието на органа по одобряването на типа, издал одобрението за типа материал за безопасно остъкляване. В чл.105, ал.1 от ЗДвП не са уредени две различни хипотези.С обсъжданата разпоредба е забранено намаляването на видимостта през стъклата на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, каквато представлява намалената прозрачност на стъклата на МПС чрез поставяне на тъмно фолио. Въведената с горепосочената законова разпоредба забрана има за цел да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на МПС и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване. Видимост за целите на ЗДвП е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява ПС по безопасен начин, което означава, че ПС само по себе си трябва да създава възможно най – благоприятните условия на водача за неговата видимост. Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП има предвид фактори, които са свързани със самото превозно средство, тъй като ограничаването на видимостта е през стъклата.В този случай не се разграничават хипотезите за намалена или ограничена видимост, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т.ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато.Следователно до ограничаване на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.Намаляването на прозрачността е преценено от законодателя като факт, който ограничава видимостта на водача. При съставяне на АУАН, чиито текст е възпроизведен и в НП обаче, уточнение относно начина, по който е ограничена видимостта липсва.Без изричното посочване на същото не би могло да се приеме, че нарушението е надлежно описано.С оглед упражняване на правото на защита на санкционираното лице в пълен обем, то следва да разбере за какво точно деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а не това да се извежда по тълкувателен път. Съгласно чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. С оглед горното съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които нарушения са от категорията на съществените такива, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и обуславящи незаконосъобразност на НП, поради което НП следва да бъде отменено в тази му част. За да се счита за изпълнено изискването на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно в АУАН и НП да бъде възпроизведено съдържанието на нарушената законова разпоредба.Изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка, относно вмененото на жалбоподателя нарушение е неясна, неточна и непълна, което има за последица невъзможност да се установи в какво точно се установява възприетото от АНО деяние като такова, нарушаващо разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание по чл.185 от ЗДвП.Непрецизната формулировка и непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото административно обвинение.Нито в АУАН, нито в НП не е посочено по какъв начин е ограничена видимостта, респективно намалена прозрачността на стъклата, т.е. не е посочено дали това е станало чрез допълнително затъмняване на стъклата с фолио или същите са фабрично затъмнени.АНО носи тежестта да докаже всички предпоставки за законност на обжалвания акт. Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят К. сочи, че стъклата са били затъмнени с много тъмно фолио, но този факт не е отразен нито в АУАН, нито в НП. Всеки акт трябва да отговаря на изискванията за форма, т.е. да съдържа фактическите основания за издаването си, като фактическите основания са онези констатации за релевантните факти, които органът е установил и въз основа на които е направил изводите си.Тези фактически констатации в случая се съдържат в АУАН и НП, в които не е посочена причината, поради която актосъставителят е приел, че е налице затъмняване на стъклата – дали е поради поставено фолио, специално тониране или друго въздействие върху тях, не е посочено.Вярно е, че актосъставителят в съдебно заседание твърди, че на стъклата е имало поставено фолио, но невписването на това обстоятелство в акта и НП го прави факт, необвързан от доказателствената му сила, т.е. това обстоятелство по делото не е установено чрез акта, за да се прехвърли доказателствената тежест за неговото оборване на жалбоподателя, а се релевира едва в хода на съдебното производство. Съдебното производство по оспорване законосъобразността на административния акт е проверка на посочените в него фактически и правни основания, а не производство за установяване на факти и обстоятелства, за които органът не твърди в акта си, че са послужили като основание за издаването му. Възможно е именно поставено фолио да е било причина за установеното затъмняване на стъклата, но като не го е посочил в АУАН и НП, органите издали съответните актове не са го включили във фактическите основания, въз основа на които са направили извода си за допуснато нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП.По този начин и оспорения акт е лишен от релевантно фактическо основание, а в резултата на това лишава жалбоподателя от възможност за ефективна защита.Твърдението, че стъклата за затъмнени, без в акта да е посочена причината за това, прави същия необоснован и лишава съда от възможността да извърши проверка за наличието на фактите, които пораждат релевантното състояние – затъмняването. В случая изложените фактически основания, въз основа на които е издадено оспорваното НП не дават възможност да се извърши проверка за законосъобразност на правопораждащия неизправността на процесния автомобил факт – затъмняването на стъклата. Ето защо наказателното постановление, в частта относно наложената глоба за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДВП в размер на 20.00 / двадесет лева /, следва да бъде отменено. Следва да се отбележи, че съдът не споделя изложеното от страна на защитата и жалбоподателя становище, че не е установено дали намалената светлопропускливост на стъклата е под 70%.В случая е без значение обстоятелството с какъв процент е намалена светлопропускливостта на стъклата, след като към момента на проверката водачът не е разполагал с документ, доказващ съответствието на прозрачността на стъклата с изискуемите стандарти.Обстоятелството, че намаляването на прозрачността на стъклата е в допустимите стойности е в тежест на водача.Именно последният черпи правото от изключение на вмененото му с чл.105, ал.1 от ЗДвП задължение и следва да носи документ, удостоверяващ, че намалената прозрачност е в рамките на допустимите стойности. 4.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП: Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 50.00 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Относно това, осъществено ли е оспорваното от страна на жалбоподателя нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства същото не се доказва по несъмнен начин.Според показанията на св.Г., последният е отбил управляваният от жалбоподателя автомобил в страни от пътното платно и когато жалбоподателят е свалил стъклото на автомобила – предно ляво стъкло, свидетелят е възприел, че същият е без поставен обезопасителен колан, като свидетелят не помни дали жалбоподателят е угасил двигателя на автомобила. С оглед гореизложеното съдът напълно споделя становището на защитата, че не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.Правилно защитата излага, че в показанията на разпитания по делото свидетел Г. не се съдържат данни за констатации върху поведението на водача при управлението на автомобила преди спирането му за проверка, а поставянето на колан е задължително само по време на движение. От така събраните доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че при управлението на лекия автомобил водачът е бил без поставен обезопасителен колан и че не е свалил същия след като е бил отбит встрани от пътното платно от полицейския служител и е спрял движението на автомобила. Ето защо наказателното постановление, в частта относно наложената глоба за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП в размер на 50.00 / петдесет лева /, следва да бъде отменено. За защита на правата и законно установените си интереси жалбоподателят е упълномощил свой процесуален представител по делото – адвокат М. С. от АК - Враца. Според представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023г., за осъщественото процесуално представителство жалбоподателят е заплатила на адв.М.С. при подписване на договора сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева /. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК.Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая на жалбоподателя с НП са наложени общо пет глоби, всяка в размер под 1000.00 лева за извършени общо пет нарушения по ЗДвП. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева, поради което претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева не се явява прекомерно с оглед посочената по – горе разпоредба на чл.18, ал.2 от Наредбата. Когато органът няма собствен бюджет, съгласно чл.27, ал.2, изр.2 от ГПК, който се прилага субсидиарно, разноските се дължат от непосредствено по – горестоящия държавен орган с бюджет, който в случая е ОД на МВР – Враца. Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.143, ал.1 от АПК, ОД на МВР – Враца към която е РУ на МВР – АЕЦ Козлодуй, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева /, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът