Решение № 5563 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 633/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „Белбултранс“ ООД, с [ЕИК], подадена от адв. Й. К. Л. с личен № 1800046963, вписана в Х., със съдебен адрес: област – София град, [населено място], [улица], срещу Писмо с изх.№ НТУ/53-00-1432/27.03.2025 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], с което на основание чл.55, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП), е отказано да бъде възстановена на „Белбултранс“ ООД платена компенсаторна такса в размер на 750.00 лв., съгласно квитанция № 20BG005731X36656826. В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е нищожен, неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна и делото да се върне като преписка на административния орган като преписка за възстановяване на недължимо платена компенсаторна такса на АПИ със задължение за възстановяването и на дружеството-жалбоподател. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, а именно - Констативно или конститутивно е действието на Решението на Съда на Европейския съюз от 21 ноември 2024 г., постановено по дело С-61/2023 г., относно изложеното в него, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер? В съдебно заседание оспорването и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС се поддържат от упълномощен адвокат, който представя и писмена защита. Ответникът - Директорът на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юрк. И., в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от гл. юрк. И. се твърди, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставения въпрос е неоснователно и че не следва да бъде уважено. В съдебното производство са събрани писмени доказателства. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Служебно известно е на настоящия съдебен състав, а и няма спор между страните по делото, че са налице Решение № 505/22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС и Решение № 652/19.01.2023 г. по адм. дело № 6603/2023 г. на ВАС, Седмо отделение. С Решение № 505/22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС е отхвърлена жалбата на „Белбултранс“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя П. С.. С., депозирана чрез адв. Й. Л., със съдебен адрес [населено място], [улица], № 29, обл.Софийска, против Акт за налагане на компенсаторна такса в размер на 750.00 лв. по отношение на товарен автомобил модел “Volvo“, с регистрационен № Е 89 64 МР, с прикачено ремарке марка “Wielton“ с регистрационен № Е 46 73 ЕЕ, материализиран в Квитанция № 20BG005731Х36656826, издадена от Б. В. Д. – инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при Териториална дирекция Митница „София“ (със Заповед № ЗМФ-642/28-7.2021 г. на Министъра на финансите, Териториална дирекция „Югозападна“ е преименувана в Териториална дирекция митница „София“) и е осъдено „Белбултранс“ ООД да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, разноски по делото. С Решение № 652/19.01.2023 г. по адм. дело № 6603/2023 г. на ВАС, Седмо отделение, е оставено в сила Решение № 505/22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС и последното е влязло в законна сила на 19.01.2023 г. Няма спор между страните по делото, че на 18.06.2020 г. товарна композиция, образувана от влекач марка “Volvo“ с регистрационен № Е 89 64 МР и прикачено към него ремарке м.“Wielton“ с регистрационен № Е 46 73 ЕЕ, състоящо се общо от 5 оси, собственост на „Белбултранс“ ООД, осъществявала превоз на товар по републиканската пътна мрежа в посока Р Гърция, като и че това търговско дружество е заплатило по издадена квитанция за налагане на компенсаторна такса такава на стойност 750.00 лв. по чл.10, ал.2 от ЗП. На 23.03.2025 г. „Белбултранс“ ООД е подало до АПИ - [населено място], молба за възстановяне на компесаторната такса, като се е позовал на Решение на СЕС по дело С-61/2023 г. от 21.11.2024 г., в чиито мотиви е посочено, че предвидената компенсаторна такса е с фиксиран размер, което прави невъзможно преценката на тежестта на нарушението, като фиксираният й размер относно вида на превозното средство поражда нейното противоречие с принципа за пропорционалност, установено в правото на Европейския съюз (л.118-120). По тази молба Директорът на Националното ТОЛ управление към АПИ се е произнесъл с Писмо изх.№ НТУ/53-00-1432/07.03.2025 г., с което на основание Решение № 652/19.01.2023 г. по адм. дело № 6603/2023 г. на ВАС, VІІ отделение, е посочил, че не е налице правно основание по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗП за възстановяване на платената компенсаторна такса (л.114, 115). Писмото е съобщено на служител на „Белбултранс“ ООД на 03.04.2025 г., видно от известие за доставяне (л.116). На 09.04.2025 г. в БлАС е депозирана жалба на „Белбултранс“ ООД срещу преждепосоченото писмо (вж. клеймото в/у л.4). При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Оспореното писмо, има белезите на ИАА, доколкото основанието за заплащане на компенсаторната такса е нарушение, представляващо ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса. При установено нарушение от вида на горното длъжностните лица от съответните служби възможност да не предприемат действия по осъществяване на административнонаказателната отговорност на нарушителя, ако последният заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, съответно налично е властническо волеизявление, което да породи неблагоприятни за адресата последици, съответно и отказът да бъде възстановена тази такса представлява едностранно властническо волеизявление на съответния административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на адресата. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.140, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу ИАА, подлежащ на обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от материално, териториално и по степен компетентен орган – от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място]. Съгласно чл.22, ал.3 от ЗП, ръководителите на звена, (сред които е и Националното ТОЛ управление) или упълномощени от тях длъжностни лица представляват агенцията, във връзка с дейността, която осъществяват. Към датата на постановяване на процесния отказ – 27.03.2025 г., в сила е Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура " (ПСДОРАПИ, отм., ДВ бр. 62/30.07.2025 г.). Съгласно чл.33а, ал.1 ПСДОРАПИ, ( отм.), Националното ТОЛ управление е специализирано звено, което изпълнява всички функции на АПИ като лице, събиращо пътни такси по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗП, по опериране на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, администриране събирането на пътни такси по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗП и осъществяване на контрол и надзор върху доставчиците на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние - националните доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние и доставчиците на Европейската услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние (ЕУЕСТ), и върху доставчиците на декларирани данни, с които агенцията има сключени договори. Правомощията на Националното ТОЛ управление са установени в ал. 2 на чл. 33а ПСДОРАПИ, отм., и сред тях са: да осъществява събирането на такси за ползване на платената пътна мрежа по време - винетни такси, и такси за изминато разстояние - тол такси, по републиканските пътища в обхвата, който е определен по чл. 10, ал. 3 ЗП (т. 4); да организира и контролира дейностите, които са свързани с установяване на ползване на платената пътна мрежа в нарушение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и ЗП (т. 23 ). Националното ТОЛ управление се ръководи и представлява от директор, който се назначава от Управителния съвет на АПИ, съгласно приложимата в случая норма на чл. 33б, ал. 3 ПСДОРАПИ, (отм.). Ето защо, неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваното писмо е в предвидената от закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Писмото е издадено в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В този смисъл съдът приема, че оспореното писмо отговаря изцяло на изискванията на чл.59, ал.2, т.1-4 от АПК. Липсват реквизити по чл.59, ал.2, т.6 и т.7 от АПК – разпореждане относно разноските и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но това не е съществено нарушение, тъй като съгласно чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване се удължава с 2 месеца и жалбата на оспорващото дружество не е просрочена. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Спорът между страните не е по фактите, а по приложимото право. Съгласно Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело C- 61/23 г. се приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В настоящия случай административният орган е приел, че е налице основание за заплащане на компенсаторна такса именно във фиксиран размер от 750 лв., която сума е била заплатена от дружеството-жалбоподател. Действително националното законодателство не позволява този размер да се индивидуализира в зависимост от тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, но такава уредба противоречи на принципа на пропорционалност и не може да послужи за основание за издаване на административен акт като процесния. Националното право следва да остане неприложено. В т. 47 от мотивите на посоченото решение на СЕС се отбелязва, че принципът на пропорционалност изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая По аргумента от т. 55 и 56 от решението на СЕС този принцип е приложим и относно размера на компенсаторните такси. Но приложението му не е гарантирано от националното законодателство към момента на издаване на процесния административен акт, тъй като е изключена възможността за отчитане на тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства по случая при определяне на компенсаторната такса. Към момента на издаване на административния акт относно компенсаторната такса се предвижда фиксиран размер от 750.00 лева съгласно чл. 28, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мреж а. Но в случая е налице влязло в сила съдебно решение - Решение № 505/22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС, влязло в законна сила на 19.01.2023 г.(вж. Решение № 652/19.01.2023 г. по адм. дело № 6603/2023 г. на ВАС, VІІ отделение). Съгласно чл.177, ал.1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Влезлите в сила съдебни решения по административни дела са изпълнителни основания по смисъла на чл.268, т.2 от АПК. Решението на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 г. не води автоматично до отмяна на влезли в сила административни актове или съдебни решения на българските съдилища. Решенията на СЕС по преюдициални запитвания имат ретроактивно действие, от което следва, че даденото от СЕС тълкуване се счита, че е такова назад във времето - от момента на създаване и влизане в сила на тълкуваната правна норма. Безспорно от друга страна е, че силата на пресъдено нещо и стабилността на влезлия в сила съдебен акт са водещи принципи, както във вътрешното, така и в правото на ЕС. Налице е колизия между принципа на правната сигурност и принципа за осигуряване на примат на правото на ЕС в правния ред на държавите-членки. При тази колизия между принципа на правната сигурност и принципа за осигуряване на примат на общностното право в правния ред на държавите-членки, следва да се вземе предвид Решение на СЕС от 10 юли 2014 г., по дело № С-213/13 г. – че националният съд не е задължен във всички случаи да допусне преразглеждане на правния спор, за да вземе предвид впоследствие прието от Съда тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, но когато във вътрешното право е предвиден ред за отстраняване на допуснато нарушение на материалния закон, съдържащо се в националното право, чрез извънреден способ, то този ред следва да бъде приложен и за отстраняване на нарушение на правото на ЕС. От това може да се направи обоснован извод, че първо, жалбоподателят следва да поиска отмяна на влязлото в сила Решение № 505/22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС по реда на чл.237 – чл.249 от АПК, и едва след отмяната му може да претендира за връщане на процесната компенсаторна такса. Като е издал процесното писмо, административният орган е приложил правилно материалния закон. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно и че не е необходимо за решаването на спора искането от оспорващата страна за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, а именно - Констативно или конститутивно е действието на Решението на Съда на Европейския съюз от 21 ноември 2024 г., постановено по дело С-61/2023 г., относно изложеното в него, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер? Мотиви: Съдът счита, че няма неяснота относно това какво е действието - констативно или конститутивно е действието на Решението на Съда на Европейския съюз от 21 ноември 2024 г., постановено по дело С-61/2023 г., за да се налага отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Актовете на СЕС са конститутивни и няма необходимост от тълкуване на СЕС по прилагането на решението. Освен това съдът счита за основателен доводът на ответната страна, че правните последици от постановяването на преждепосоченото решение на СЕС не кореспондира с разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗП за връщане на определената компенсаторна такса. Националният съд, който е съд по прилагането на правото на ЕС, не е длъжен да сезира Съда на ЕС винаги, когато се постави въпрос за тълкуването на приложима норма на това право. Съгласно чл. 629, ал. 2 от ГПК, съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжен да отправи запитване за тълкуване на приложима за случая правна норма от правото на Съюза, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Съдът отбелязва, че от страна на жалбоподателя липсват изложени мотиви относно наличие на противоречие на текстове от националното право с общностното право, както и че не са отправени ясни и конкретни въпроси, имащи отношение към конкретния случай. От друга страна, за да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на съюзните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Сезирането трябва да се отнася до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не на националното право, нито фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство, както е в конкретния случай. За да възникне необходимост съдът да отправи преюдициално запитване, следва да има съмнение относно приложимостта и действието на общностите разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Искането за преюдициално произнасяне от СЕС може да се отнася до тълкуването на общностното право, а не до решаването на конкретен правен спор. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че такова задължение не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС, когато нормата на правото на ЕС вече е била тълкувана. В конкретния случай предпоставките за отправяне на преюдициално запитване не са налице. Посоченият в питането въпрос е неприложим в конкретния казус, нито пък липсва съмнение относно тълкуването на посочените общностни правни норми, а също така не се сочат и конкретни национални норми, които да са нарушени или да са в противоречие с общностни такива. Поставеният въпрос се отнася до принципни положения, без да са посочени конкретни текстове от даден национален нормативен акт, поради което поставянето им за решаване на конкретното дело е недопустимо. Нито един от формулираните въпроси не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право, такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в съдебното производство и подлежащи на доказване в същото. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отправяне на искане за постановяване на преюдициално заключение по поставения въпрос от жалбоподателя, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, то същото се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено в размер на 150.00 лв., съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК; чл.629, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Благоевградският административен съд