Мотиви към Решение № 77 от 14.4.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 779/2021 г.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. Е.Я. – защитник на обв. Д. КР. Х. против Решение № 502312 / 31.05.2021 год., постановено по а.н.д. № 405 / 2018 год. по описа на Районен съд – Разлог, с което обвиняемият е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.314 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Според изложението във въззивната жалба, поддържано в съдебно заседание лично от обв. Д.Х. и неговите защитници – адв. Е.Я. и адв. Анг. Р., осъдителното решение на първоинстанциония съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че по делото не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият Х. е извършил съставомерно деяние по чл.314 от НК. Ето защо се иска решението на районния съд да бъде отменено и постановено ново, с която обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.314 от НК. Участващият производство пред въззивния съд представител на ОП-Благоевград поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Във въззивното производство са събирани допълнително писмени доказателства. Окръжния съд разгледа жалбата на защитника в качеството си на въззивна инстанция и след като прецени изложените в нея доводи, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на обжалваното решение съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната и жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна: С обжалваното Решение № 502312 / 31.05.2021 год., постановено по а.н.д. № 405 / 2018 год. по описа на Районен съд – Разлог, обв. Д. КР. Х. от гр. Я е признат за виновен в това, че на 06.10.2015 год. в град Разлог в кантората на нотариус М.К. - вписана с рег. № 533 в регистъра на НК на РБ, район на действие PC - Разлог, с подадена молба за издаване на нотариален акт за собственост по реда на чл.587, aл.1 от ГПК, към която е бил приложен преправен документ - договор за доброволна делба от 25.01.1956 год., умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ съставен съгласно установени ред въз основа на заявление на частно лице - Нотариален акт № 118, том II, рег. № 2871, дело № 226/2015 год. за идеална съсобственост върху недвижим имот - имот № 723001 по картата на възстановената собственост на землището на град Я, находящ се в м. „Б“ Община Я, издаден на основание чл.587, ал.1 от ГПК, а именно, че е съсобственик с Я Х. от град В на 227.5/814.003 идеални части на имота - престъпление по чл.314 от НК. поради което и на основание чл.314 от НК вр. чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Обв. Д.Х. е осъден също да заплати по сметка Районен съд - Разлог направените по делото разноски в размер на 395.70 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. По делото не се спори, установява се по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, че обв. Д.Х., св...., св. В Г, св. Я Х., заедно с още много други техни сродници са наследници на Н и Я Х.и. Същите в сънаследство притежават имоти в съответни идеални части имоти, в т.ч. имот № 723001 по картата на възстановената собственост на землището на град Я, находящ се в м. „Б“ общ. Я, целият с площ от 814.003 дка при граници и съседи на имота - имот № 000483 /залесена територия на ТП „ДГС Я“/, имот № 140001 - пасище, мера на ДПФ. Имота е възстановен, след водени съдебни производства пред Районен съд - Разлог и пред Окръжен съд - Благоевград и пред Европейски съд по правата на човека в Страсбург с последващо решение № 1А от 26.08.2015 г. на ОСЗГ - гр. Я на наследниците на Н и Я Х.и. От приложената преписка по нот. д. № 226/06.10.2015 г. по описа на нотариус М.К., с район на действие PC Разлог, се установява, че на 06.10.2015 г. в кантората на нотариуса обв. Д.Х. е подал молба за издаване на констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК за посочения по - горе имот, като наследник на... Х.. Към молбата до нотариуса е приложен договор за доброволна делба от 25.01.1956 г., в който след 47 - ми ред е допълнен със следното съдържание: „синът Я П. X. Г. 7.5 ид.ч. от гора в м. „К“. Заедно със синът ми А П Х. седем и половина части от 135 общо от земята в м. „К“. Видно от заключението на съдебно-графологична експертиза /л. 103 - л. 106, том 1 от ДП/, ръкописният подпис в молба до Нотариус М.К. за издаване на Нотариален акт за собственост № 118 по нотариално дело № 226/2015 г., под № 2 е изпълнен и положен от Д. КР. Х.. Същевременно от приобщената съдебно-графологична експертиза /л. 95 - л. 98, том 1 от ДП/ се установява, че ръкописния подпис в молба до Нотариус М.К. за издаване на Нотариален акт за собственост № 118 по нотариално дело № 226/2015 г., под № 1 не е изпълнен и положен от Я Х. /брат на обвиняемия/. Безспорно е, че въз основа на подадената молба и приложените към нея писмени документи, в т. ч. договора за доброволна делба от 25.01.1956 г. е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК № 118 по нотариално дело № 226/2015 г. по описа на Нотариус М.К., с район на действие PC Разлог, с който обвиняемия Д. КР. Х. и Я Х. са признати за собственици по наследствено на следния недвижим имот, възстановен по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ и чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ на наследници на Н и Я Х., а именно: 277.5/814.003 ид.ч. от имот № 723001 по картата на възстановената собственост на землището гр. Я, находящ се в м. „Б“, целият с площ от 814.003 дка, представляващ залесена горска територия. От заключението на приобщената съдебно-графологична експертиза /л. 109 - л. 115, т. 1 от ДП/ става ясно, че ръкописните текстове до ред № 47 в предоставения от св.... оригинал и приложеното към нотариалната преписка нотариално заверено копие от договор за доброволна делба от 25.01.1956 г. са идентични с едни и същи текстове. След 47 ред в копието има допълнително три реда, след които следва подточка в/. Това е променило състава на първата страница, като е изместило съдържанието й след допълнителните редове. Допълнителните текстове в три реда над подточка в/ в завереното копие са със следното съдържание: „синът Я П. X. Г. 7.5 ид. ч. от гора в м. „К“. Заедно със синът ми А П Х. седем и половина части от 135 общо от земята в м. „К“. В края на лицевата страна на оригинала е изписан реда на подточка г/: „дъщерите: М П. X. Г и М П“, а в представеното нотариално заверено копие на последния ред е изписано: „П, път и байр“. Според вещото лице промените и допълненията е възможно да бъдат направени чрез компютърна програма за графичен софтуер, използвайки части от тестовете в оригинала. Възможно е препечатването на тестовете наново и привнасяне на втората част от гърба на документа съдържаща подписите отново с компютърна програма. Предвид посоченото в констативната част, вещото лице е дало заключение, че представения от св.... оригинал на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 25.01.1956 г. не е идентичен и се различава с нотариално заверено копие на Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 25.01.1956 г., приложен по нотариално дело № 226/2015 г. при нотариус М.К. с район на действие PC Разлог в посочената по - горе тестова част. В хода на съдебното следствие пред районния съд е назначена съдебно-графологична експертиза, видно от която се установяват различия в частите на стр. 2 между оригинал на Договор за доброволна делба на наследствен имот от 25.01.1956 г. (представен от св. Кадурина) и представеното нотариално заверено копие от същия в частта „договарящи“, „свидетели“ и нотариална заверка на кмета на с. Я. В констативно - съобразителната част са посочени в какво се състоят установените различия в подписите на договарящи и свидетели в документа при изписване на отделните елементи и в участъка от документа съдържащ подпис и заверка на кмета. Също така експертизата установява, че шрифта като големина, размер и вид, с който са изписани двата документа съвпада и е идентичен. Шрифтът на буквите в документа на нотариално заверено копие на договор за доброволна делба съвпада с шрифта използван в оригинала на договор за доброволна делба и в установените допълнения в копието. Вещото лице посочва, че програмата SuperPaint е едно от първите графични приложения използвано като графичен софтуер. След него в края на 1980 г. и началото на 1990 г. се появяват множество други такива с разширени функции. От заключението на допълнителната съдебно-графологична експертиза, след направеното сравнение между Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите и приложеното в съдебно заседание копие от изискания от св. Кадурина договор за доброволна делба, се установява наличието на различие в абзаците на ред 36 и ред 38 на стр. 1 от документите по отношение на имот м. „Барчовец“ и м. „Сливина“ в цифровите надписи за площите на посочените в декари имоти. В нотариално завереното копие за имот м. „Барчовец“ е отразена площ от 1 дек., а за имот м. „ливина“ 2 дка. В приложеното в съдебно заседание копие от представения оригинал от св. Кадурина е отразена площ за имот м. „Барчовец“ от 4 дка, а за имот м. „Сливина“ - 3 дка. Според вещото лице останалите параметри като размер и тип на шрифтовете, както и по място на изписване и отстояния между редовете, буквите и думите двата абзаца в двата изследвани документа съвпадат и са напълно идентични. Видно от приложените по делото ксерокопия /л.36-37 и 70-72, т.1 ДП/ процесният документ, представен пред Нотариус М.К. по преписка по нот. д. № 226/06.10.2015 г. представлява ксеро-копие на нотариално заверено копие на договор за доброволна делба от 25.01.1956 г. От щемпела и печата на последния се установява, че нотариалната заверка е извършена на 26.08.1998 год. от II Нотариус при Втори Районен съд – София, като оригинала е представен от бащата на обв. Д. КР. Х. – К Яв Х. /починал 31.07.1999 год. – л.72, т.2 ДП/. Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните по делото, както и се установява по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства и заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-графологични експертизи. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, настоящият състав на въззивния съд приема, че обв. Д.Х. не е извършил деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл. 314 от НК. Съгласно правната теория и съдебна практика престъплението по чл. 314 от НК е специална хипотеза на посредствено лъжливо документиране. То се изразява в дейност, предхождаща или съпътстваща самото съставяне на определен официален документ, при която вследствие на заявлението на едно частно лице се внасят неверни обстоятелства или факти в този документ. Но не е осъществен състава на това престъпление, когато се касае до такъв писмен акт, който се издава от съответното длъжностно лице, в случая нотариуса, при спазване на определен ред, след извършването на преценки и проверки. Доколкото настоящият случай е именно такъв, то съдът намира, че поведението на обвиняемия не се субсумира в престъпния състав на чл. 314 от НК. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.314 от НК (т. нар. посредствено лъжливо документиране) се изразява в дейност, предхождаща самото съставяне на даден официален документ по съответния ред, при която вследствие на заявления от едно частно лице се внесат неверни обстоятелства или факти в този документ. Длъжностното лице, изготвило официалния документ, в този случай се явява заблудено от дееца - заявител. Необходимо е в този смисъл внасянето на неверни обстоятелства или изявления в официалния документ да е станало само въз основа на заявление на частно лице, т. е длъжностното лице да удостоверява в съставения от него документ обстоятелства, когато установеният ред за издаването на съответния официален документ включва съставянето му само въз основа на такива заявления. Когато официалният документ е акт, чието издаване включва извършване на проверки и преценки от длъжностното лице, натоварено с неговото изготвяне, същият не може да бъде предмет на престъплението по чл. 314 от НК (виж Решение № 488/07.11.2002 г. по н. д. № 381/2002 г., II н. о. на ВКС). В настоящия случай, предмет на обвинението срещу обв. Д.Х. за извършено престъпление по чл.314 от НК, е нотариален акт, издаден от нотариуса по реда на проверка, в който последният, съгласно компетентността си, признава обвиняемия Д.Х.и и св. Я Х. за собственици по наследство на недвижим имот. За съставянето на констативни нотариални актове в чл.587 от ГПК е установен ред, съгласно който правото на собственост се удостоверява от нотариуса в нотариалния акт въз основа на представените пред него писмени и гласни доказателства, на база на които той извършва преценка дали молителят действително е собственик на имота. Изводите на нотариуса за правото на собственост на молителя, които се обективират в издадения от него констативен нотариален акт, се основават не на заявлението на молителя, тъй като същото е само действие, с което се инициира едно производство, в което нотариусът е длъжен да провери въз основа на представените документи, или на разпита на свидетели дали лицето - автор на заявлението е собственик на имота. В случая, установеният ред за съставяне на официалния документ - констативен нотариален акт включва извършване от страна на длъжностно лице - нотариуса на преценка на събраните доказателства (писмени и гласни), обективирана в издадено от него мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. Именно поради предвидения в закона ред за издаваното му, включващ извършване от страна на длъжното лице - съставител на проверка на правото но собственост на молителя върху имота, негов предмет, този акт не може да бъде предмет на престъплението по чл.314 от НК. Наред с това следва да се отбележи, че деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. По делото не се събраха доказателства от които да се установи, че обв. Д.Х. е знаел, че представя пред нотариуса преправен документ – ксерокопие на нотариално заверено копие на договор за доброволна делба от 25.01.1956 год. Видно е, че нотариалната заверка е извършена на 26.08.1998 год. от II Нотариус при Втори Районен съд – София, като оригинала е представен от К Яв Х., които е баща на обв. Д.Х. и св. Я Х.. От показанията на последния става ясно, че след смъртта на баща му през 1999 год., са намерили архив с много документи, включително и процесния документ. Същевременно липсват данни, че обв. Х. е знаел за договора за доброволна делба, притежаван от св..... Ето защо не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че обв. Д.Х. е извършил умишлено процесното деяние. Всичко изложено по-горе обуславя извода на въззивния съд, че инкриминираното деяние на обв. Д.Х. от обективна и субективна страна не осъществява състава на престъплението по чл.314, ал.1 от НК. Ето защо и на основание чл.334 т.2 във вр. с чл.336, ал.1 т.3 от НПК обжалваното решение следва да бъде отменено и въззивната инстанция постанови ново такова, с което признава обв. Д.Х. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление чл.314, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК сторените по делото разноски следва да останат в тежест на Държавата. При изложените съображения съдът постанови решението си. Председател: Членове: 1. 2.