Решение № 412 от 29.8.2024 г. на Районен съд - Монтана по дело № 424/2024 г.

Производството по делото е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищецът Й. Ц. Й. твърди в първоначалната си и допълнителна молба, че ДСИ Е. С. три години му задържа рентата от земята противоправно, като му е наложила запор. Поддържа, въпреки дадените указания и разяснения, че претендира обезщетение именно от нея в качеството й на държавен съдебен изпълнител. Моли съда, да постанови решение, с която я осъди да му заплати обезщетение в размер на.....00 лева за тормоза, който му е причинила. В срока за отговор ответникът ДСИ Е. С. Д. взема становище за недопустимост на предявения иск и за неговата неоснователност. Недопустимостта обосновава с разпоредбата на чл.441 ГПК, която предвижда, че отговорността на ДСИ се реализира по реда на чл.49 ЗЗД, а не пряко. По отношение на основателността на претенцията излага подробни аргументи в насока, че липсват незаконосъобразни действия, извършени по отношение на ищеца по изпълнителни, производства, по които тя е докладчик. В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, в т.ч. и изп.д.193 по описа на СИС при..... за 2021 година. По реда на чл.145 ГПК бе установено, че чрез неправомерни действия именно по това изпълнително производство, съдебната изпълнителка – докладчик по делото е причинила вреда на ищеца. Тази вреда се изразява в „тормоз“, за чието обезщетяване Й. претендира сумата от.... лева. Самият „тормоз“ според ищеца представляват всички действия на съдебната изпълнителка от самото образуване на изпълнителното производство до момента – според него тя сама си е образувала изпълнителното дело „на своеволие“, изпращала му съобщения за дължими суми, каквито той не дължи, наложила запор на вземанията му от аренда… От представеното изп.д.193/2021 година на..... се установи следното: Делото е образувано по искане на..... въз основа на представен Акт за установяване на публично общинско вземане 0524-146/26.08.2020 година. Към Акта е представено известие с обратна разписка, от което е видно, че е връчен лично на длъжника (ищец в производството) на 01.09.2020 година. На ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на 29.04.2020 година. По искане на взискателя е наложен запор на вземания на длъжника от наем и аренда на земеделска земя, като същият е надлежно уведомен за изпълнителното действие. В представеното копие на изпълнителното дело са налице множество жалби и възражения на длъжника, като всяко от тях е надлежно администрирано. Налице е произнасяне по реда на чл.435 ГПК от ОС Монтана по гр.д.181/2021 на ОС Монтана, гр.д.363/2022 на ОС Монтана и гр.д.2786/2021 г.на АС София. Жалбите на ищеца са оставени без разглеждане. От установените факти се налага извод за неоснователност на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Виновното поведение се презюмира по силата на ал.2. За да е основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен обем или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. В случая призован към деликтна отговорност е държавният съдебен изпълнител при районен съд Лом Е. С. и то именно в това й качество. По отношение отговорността на държавния съдебен изпълнител за причинена вреда по повод изпълнение на служебните му задължения, ГПК предвижда изрично реализирането й по реда на чл.49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно разпоредбата на чл.265 ЗСВ възложител на работата на ДСИ е Министерство на правосъдието, т.е. ищецът може да насочи претенцията си за обезщетение към това Министерство. Въпреки разясненията, дадени на ищеца от докладчика при оставяне на исковата молба без движение и доклада по делото, последният е категоричен, че „няма човек в България, който да не може да бъде съден“ и настоява отговорността да бъде потърсена персонално от ДСИ Е. С.. Доколкото предметът на делото и страните му се определят от ищеца, то следва да се приеме, че предявеният иск е допустим за разглеждане. Отделно от това няма пречка ищецът да предяви пряк иск, след като твърди вина и противоправно поведение на прекия извършител на деликта. Не се установи в производството, С. да е имала противоправно поведение при образуване и водене на изп.д.193/2021 година, както и да е налице вреда за ищеца в пряка връзка с поведението на съдебния изпълнител. Както вече е разяснено на ищеца в разпореждане 762 от 26.02. 2024 година, незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител по повод принудителното производство, се установява по предвидения в закона ред. По делото не се събраха доказателства за наличие на такива. Напротив. Жалбите на ищеца срещу действията на съдебния изпълнител са оставени без разглеждане от компетентния да провери това съд. Контролните инстанции са разяснили в актовете си, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното производство въз основа на годно изпълнително основание – влязъл в сила акт за публична общинска собственост; че съдебният изпълнител няма правомощието да се произнася по размера на вземанията на взискателя, нито по възражението за настъпила погасителна давност. Следователно, не се установи наличие на което и да е от твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител във връзка с образуване и движение на изпълнителното производство. Липсата на противоправни действия, води до неоснователност на предявения иск, без да е необходимо да бъдат разглеждани останалите предпоставки. По изложените мотиви съдът