Решение № 6714 от 26.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6847/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на решение № 10790/4.7.2024 г., постановено по адм.д. № 3379/2024 г. на ВАС, с което е отменено решение № 886/8.2.2024 г. на АССГ, 19 с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Прието е, че съдът се е произнесъл при съществени нарушения на процесуалните правила –неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд;

-непълно произнасяне по въведените с основната и допълнителната искови молби на Р.; не е обсъдил изложените твърдения на ищеца в първоначалната искова молба от т.2.1 до 2.12., а само се е произнесъл по уточненията, направени в допълнението към исковата молба. Не става ясно дали съдът е установил каква част от първоначалните твърдения на ищеца съвпадат с уточненията в молбата от 10.05.2023 г., за да се произнесе. Липсата на подобна систематизация е довела до непълно разглеждане на спора, поради което касационният съд е поставен в процесуална невъзможност да разгледа касационните жалби по същество, тъй като е ограничен от забраната за фактически установявания (чл. 220 АПК).

• без да изложи конкретни статистически данни, съдът е приел неприложимост на практиката на ЕСПЧ, приемаща за приемливо обезщетение на ден в размер на 4 евро за нарушение на ЕКЗПЧ, респ. чл. 3 ЗИНЗС, вместо това е посочил, че Р. не е доказал да е търпял болки и страдания ежедневно, както и че не е установена такава суровост, която да бъде обезвредена по търсения от ищеца начин и размер.

• дадени са указания, при новото разглеждане на спора съдът подробно да разгледа посочените в исковата молба твърдения за извършени нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, за които се търси обезвреда по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС; решаващата инстанция да систематизира посоченото в исковата молба и допълнението към нея с направените от Р. уточнения. Да се обърне внимание на твърденията на ищеца за поставянето му в продължителна изолация през призмата на Конституцията на [държава], Конвенцията за правата на човека и практиката на ЕСПЧ и при изследване всички твърдения на лишения от свобода за поставянето му в унизително положение и подлагането му на изтезание. В случай, че решаващият съд установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, същият следва да присъди такова обезщетение, което да бъде справедливо с оглед международните стандарти.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва предявените искове.

Представителят на СГП моли делото да се реши съобразно представените доказателства.

Административен съд [област]-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:

Производството е по реда на чл. 284 и следващите на Закона за изпълнение на наказания и задържане под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано по искова молба, предявена от Н. П. Р., излежаващ наказание „лишаване от свобода” срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН”), с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 8 във връзка с чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 14 във връзка с чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 4 от ХОПЕС, чл. 10 от МПГПП, чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 55, ал. 3 от ЗИНЗС, чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС /ред. ДВ бр. 25/2009/ във връзка с чл. 47, ал. 1 от ППЗИНЗС и други описани по-долу в обстоятелствената част за периода от 20.10.2014 г. /20: 00 часа/ до 12.04.2018 г. /16: 00 часа/ или общо около 3 г., 5 м., 12 д. /1 258 денонощия/.

Цената на иска е 28 800 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

С определение от 1.10.2024 г., постановено по новообразуваното дело - № 6847/2024 г. на АССГ, преразпределено на 64 с-в, съдът, в изпълнение на дадените указания на АССГ, 3-членен състав, очерта предмета на спора и даде правна квалификация на иска.

На основание &[Наименование]; 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр. 13/7.2.2017 г., в сила от същата дата/, съдът счита, че исковете следва да се [жк], ал. 1 ЗИНСЗ /за главницата/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /за лихвите/.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 03.12.2012 г. е приведен в Затвора – [населено място] като „обвиняем“ и е настанен в приемно отделение – 8-ма група. На 10.12.2012 г. е разпределен в 11-та група „Обвиняеми и подсъдими (нерецидивисти)“. На 20.10.2014 г. е преместен в 1-ва група „Зона с повишена сигурност“. На 30.03.2018 г. с решение на Върховния касационен съд (ВКС) присъдата му е влязла в сила, при определен „строг режим“. На 12.04.2018 г. в преместен в Затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) – Кремиковци, към Затвора – [населено място]. На 10.08.2021 г. е преместен от ЗОЗТ – Кремиковци в Затвора – [населено място]. На 14.07.2022 г. е преместен от Затвора – [населено място] в Затвора – [населено място].

Ищецът твърди следните нарушения /съобразно възприетото от касационната инстанция в решението, задължително за настоящия състав/:

1.Настаняване в 1-ва група, на 20.10.2014 г., без изрична заповед на началника на Затвора – [населено място], по смисъла на чл. 248, ал.2 ЗИНЗС; групата е за зона с повишена сигурност.

2.Невръчването на заповед по чл. 24, ал. 2 ЗИНЗС го е лишила от възможността да я оспори пред съд;

3.Настаняването в изолация в килия № 9, 1-ва група го е довело до затрудняване и влошаване на връзката му с външния свят, приятели, роднини и семейство. Прекарвал е по над 21 часа на денонощие заключен и сам в килията. Свижданията били само в сряда;

4.Условията в килия № 9, 1-ва група, Затвора – [населено място], са били нечовешки: - липса на чист и свеж въздух, липса на естествено проветряване;

-Нощно време е било включено постоянно електрическото осветление, което му пречило да спи;

-Наличие на насекоми и вредители (хлебарки, дървеници и др.) в килията, постоянно;

-Тоалетната и банята не са били закрити и е нямало никакво уединение;

-Хранел се е и стоял в „тоалетна/баня“;

-Лятото е било горещо и задушно, а зимата студено и влажно;

-Свободната площ в килията била малка и трудно се придвижвал в нея без да се удря в масата или във втората вишка/легло.

5.В килията прекарвал по над 21 часа в денонощия при липса на санитарен минимум от [жк], а времето му за престой на открито (1 час или 1 ч. и 30 минути) било недостатъчно, за да компенсира изолацията му. Това е довело до увеличаване на телесното му тегло с 30 килограма;

6.Не му е предоставена възможност за един час дневно за физическа или спортна активност, извън времето за разходка на открито, съгласно чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС;

7.В исковата молба е наведено нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 3 ЕКЗПЧОС, тъй като е налице разлика в третирането на неосъдени лица и осъдени, настанени в 1-ва група, затвора-[населено място]. Посочено е, че осъдените на доживотен затвор, включително без замяна, с влезли в сила присъда и поставени на „специален режим“ имат повече права от подсъдимите като Н. Р.. Осъдените прекарвали по 18 часа на ден в килиите, тъй като разполагат с 1 ч. и 30 мин, - разходка на открито дневно; 1 ч./1ч. и 30 мин.-фитнес/спорт в зала дневно; 1 ч. и 30 мин. – „Клуб“ социални занимания, дневно; 1 ч. седмично посещение „Майка Тереза“; 1 ч. седмично посещение „Иводар Ковачев“; 1ч. седмично посещение „Отец Сергей“; 5ч. отворени книги събота или неделя – „Санитарен полуден“.

8.Продължителна изолация без срещи с психолог. За целия период на престой в затвора такива срещи са били три пъти (за първи път пречз2012 г. в 8-ма група; втори път-април 2018 г. в 1-ва група и третия път е през 2021 г. по искане на лишения от свобода.

9.Неизпълнение в период от две седмици на определения от съда „Строг режим“ (от 30.03.2018 г. до 12.04.2018 г), което представлявало нарушение на чл. 57, ал.1 ЗИНЗС и чл. 61 (обн., ДВ 13 от 2017 г.) ЗИНЗС във връзка с чл. 47, ал.1 от ППЗИНЗС. Това неизпълнение било нарушение на чл. 49, ал.1 ППЗИНЗС. Към датата на подаване на исковата молба режимът на Р. не бил променен и нямало направено такова предложение, независимо, че времето за това отдавна е отминало – още през 2021 г., което представлява нарушение на чл. 53 ППЗИНЗС.

10.Твърди се нарушение на 103.8 от Европейските правила за затворите – предлагане на подходящи планове за излежаване на дългосрочни присъди;

11.Претендират се вреди от нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като не са му правени профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания, най-малкото един път годишно;

12.Влошаване на зрението. На 13.03.2015 г. е диагностициран с „астигматизъм“ и предписани очила. В последствие при нов преглед е установено, че се налага оперативно лечение за премахване на „задни полярни субкапсуларни катаракти“ и на двете очи.

Освен възприетото в касационната инстанция следва да се има предвид и изложеното в исковата молба и уточненията към нея, в която се твърди, че:

1. На 03.12.2012 г. ищецът е приведен в Затвора &[Наименование]; – [област] като „Обвиняем“ и е настанен в приемно отделение – 8 -ма група.

– На 10.12.2012 г. е разпределен в 11 -та група – обвиняеми и подсъдими /нерецидивисти/.

– На 20.10.2014 г. около 20: 00 часа вечерта, след като се е върнал от СГС, където е бил на дело целия ден е бил преместен без заповед в 1 -ва група /ЗПС/ Зони с повишена сигурност, където са настанени осъдените с влязла в сила присъда на до живот /включително и без право на замяна/, поставени на „специален режим“.

– На 30.03.2018 г. с решение на ВКС присъдата му е влязла в сила /окончателно/, като съдът е определил „строг режим“.

– На 12.04.2018 г. около 16: 00 часа е бил преместен след разпореждане в ЗОЗТ „Кремиковци“.

– На 10.08.2021 г. е бил незаконосъобразно преместен от ЗОЗТ „Кремиковци“ в Затвора – [област].

– На 14.07.2022 г. е бил преместен от Затвора – [област] в Затвора – [област], където се намира и понастоящем.

2. По време на исковия период от 20.10.2014 г. до 12.04.2018 г., 3 г., 5 м., 12 д., или 1 258 денонощия е бил настанен в килия № 9, І -ва група, ЗПС при Затвора – София самостоятелно.

Нарушенията, според ищеца, са следните:

2.1. Настаняване в І -ва група без заповед на началника на Затвора – София, съгласно чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС.

2.2. Невръчването на заповедта го е лишила от правото му да я обжалва пред съда, тоест административният орган е иззел функциите на съда.

2.3. Чрез настаняването му в килия № 9 на 1 -ва група /ЗПС/, се е затруднила и влошила връзката с външния свят, приятели, роднини и семейство, поради факта, че свижданията са били само в сряда – работен ден, което затруднява посещенията му, поради факта, че всички негови приятели са работещи /висшисти/ и се налагало да си взимат почивен ден /не платен отпуск или болничен/. Бил е изолиран без причини. Прекарвал е по над 21 часа на ден заключен и сам в килията.

2.4. Условията в килия № 9 на 1 -ва група в Затвора – София, в които е бил поставен, са били нечовешки:

– липсвал е чист и свеж въздух, липса на естествено проветряване /същото било отчетен вътрешен коридор/, като прозореца се е отварял на половина;

– нощно време не можел да спи, поради постоянно включено електрическо осветление;

– в килията е имало наличие на насекоми и вредители /хлебарки, дървеници и др./, чието присъствие е било постоянно;

– тоалетната и банята не са били закрити и е нямало никакво уединение;

– хранел се е и е стоял в „тоалетна/баня“;

– лятото е било горещо и задушно, а зимата студено и влажно.

Твърди, че никога няма да забрави този студ в килия № 9, като той е по-особен, по-жесток от този в планината: Имало е зими, в които лед е сковавал прозореца от вътрешната страна на килията. Спял е с дрехи, яке, качулка и няколко одеяла – скован от студ.

– свободната площ в килията е била малка и трудно се е придвижвал, без да се удря я в масата, я в рамото /от втората вишка /легло/.

2.5. В килията е прекарвал по над 21 часа дневно, при липса на санитарен минимум от [жк], като времето на открито /1 ч. или 1 ч. и 30 мин./, което е прекарвал не е било достатъчно, за да го компенсира от липсата на пространство. Разходката на открито му е била само сутрин рано /в началото/, а след това само следобед.

2.6. Не му е предоставена възможността по чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС, което е по един час /дневно възможност за физическа или спортна активност, извън времето за разходка на открито/.

2.7. Открива нарушение на чл. 14, във връзка с чл. 3 от ЕКЗПЧОС, защото е налице разлика в третирането на неосъдени лица в сравнение с осъдени настанени в 1 -ва група /ЗПС/ на Затвора – София. На практика осъдените на доживотен затвор, включително без замяна, с влезли в сила присъда и поставени на „специален режим“ са имали повече права от него, който е бил подсъдим. Те са прекарвали по около 18 часа на ден в килиите, защото са разполагали с по: 1 ч. и 30 мин. – разходка на открито дневно; 1 ч./1 ч. и 30 мин. – фитнес/спорт в зала дневно; 1 ч. и 30 мин. – „Клуб“ социални занимания дневно; 1 ч. седмично посещение „Майка Тереза“; 1 ч. седмично посещение „Иводар Ковачев“; 1 ч. седмично посещение „Отец Сергей“; 5 ч. отворени книги събота или неделя – „Санитарен полуден“.

От изложеното е видно, че той като подсъдим е бил подложен на по-ограничителен /в пъти/ затворнически режим от осъдените с влезли в сила присъди, поставени на „Специален режим“. Тоест той седи в килията по над 21/22 часа на ден, а осъдените по около 18 часа на ден. /виж дело „П. и други срещу [държава]“ № 31044/12 и три други с влязло в сила решение от 21.06.2018 г. /виж „Д. и Рибов срещу [държава]“/ № 34846/08 г., &[Наименование]; 34-39 и 38-39.

2.8. Изолиран е без да са изложени, каквито и да са съображения /индивидуални/ за сигурност, без да му е направена подходяща оценка на риска преди настаняването, както и не му е правена и периодична такава, за да бъде съобразен затворническият му режим с поведението му и други промени в положението му. За целия му период на престой в затвора до към днешна дата, той се е срещал с психолог само три пъти /за първи път през 2012 г. в 8 -ма група – причина, за втори път през април 2018 г. в 1 -ва група и трети път по негово искане през 2021 г. в Затвора – [област]/.

Не му е правен, не е запознат и не е подписвал никога Индивидуален план за изпълнение на присъдата по чл. 156, ал. 1 от ЗИНЗС, както и не е бил запознаван никога с текущ и годишен доклад по същия. Чл. 156, ал. 1 от ЗИНЗС във връзка с чл. 129, ал. 1 от ППЗИНЗС.

Знае, че са му отправени няколко Препланирани планове за изпълнение на присъдата, които не е подписвал, защото няма Първоначален индивидуален план за изпълнение на присъдата.

От над единадесет години е в затвора, а горните императивни изисквания не са изпълнени и към днешна дата.

Моли съдът да изиска от ответника да предостави „Книжка на лишения от свобода“, от която би следвало да е видно дали, кога и кой е правил първоначален индивидуален план на присъда, като към нея би следвало да са приложени неподписаните от него Препланирани планове на присъда. Ищецът моли, също така съдът да изиска и „Личен /отчетен/ картон“, от който да е видно всички програми, които са му били предложени и той е участвал в курсове работи и други, имащи отношение към оценката на риска. Съдът да се запознае служебно със Заповед № ЛС-04-139/27.01.2014 г. на министъра на правосъдието.

2.9. Ответникът в продължение на около две седмици е отказвал да изпълни да го постави на определения от съда режим – „Строг режим“, като това се е случило в срока на исковия период от 30.03.2018 г. до 12.04.2018 г. Горното е нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 61 /обнародвано в д.в. 13 от 2017 г./ от ЗИНЗС във връзка с чл. 47, ал. 1 от ППЗИНЗС, като със забавянето си от неизпълнение на окончателното решение на съда е нарушил и чл. 49, ал. 1 от ППЗИНЗС. Към днешна дата режимът му не е сменен и не е предложен за смяна на режима, въпреки че времето за това отдавна е преминало – още през 2021 г. или 2020 г. Нарушен е и чл. 53 от ППЗИНЗС.

2.10. Нарушено е и правило 103.8 от Европейските правила за затворите, според което „Особено внимание“ трябва да се обърне на предлагането на подходящи планове за излежаване на доживотни и други дългосрочни присъди, като се имат предвид принципите и нормите, посочени в [Наименование] ( 2006)2 от 11.01.2006 г. на СЕ, относно управлението на затворниците с доживотни и други дългосрочни присъди.

В докладите на КПИ към СМ на СЕ посочва, че ако условията съответстват на ЕПЗ от 2006, то най-вероятно ще означава, че са в съответствие с чл. 3 от ЕКЗПЧОС и обратно, като ЕСПЧ отдава огромно значение на тези доклади и заключенията в тях, когато разглежда условията в затворите.

От изложеното по-горе се установява, че през целия период Р. е бил подложен на третиране, което не е било съобразено с изискванията на чл. 3 от ЕКПЧ.

Бил е поставен в постоянно заключена килия – сам, изолиран от останалата част от затворническата популация, чрез автоматично наложена му изолация, без подходящи психически и физически стимулации на по над 21 часа в денонощието, изолацията му е наложена без подходяща оценка на риска/опасността, което е неоправдано. За периода липсват данни да са извършвани каквито и да са били смислени оценки на необходимостта той да продължава да бъде поставен в пълна изолация. Липсват и оценки и анализ на психологическото и физическото му състояние.

2.11. През исковия период му е било нарушено правото по чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС, в който е записано, че най-малко един път годишно трябва да му се правят/извършват профилактичен преглед, флуорографдски и лабораторни изследвания – такива не са му били правени.

2.12. През 2015 г. няколко месеца, след като е бил преместен в първа група, зрението започна да му се влошава, поради което сам е изискал да бъде прегледан от очен лекар, като на 13.03.2015 г. е бил диагностициран с „астигматизъм“ и предписани очила, въпреки това през следващите години зрението му се е влошавало от липсата на пряка дневна светлина, лошо осветление и денонощно такова. Само няколко месеца, след като е бил преместен от І -ва група на Затвора – [област], отново е поискал да бъде прегледан поради влошаване на зрението му и след прегледа се е установило, че се налага оперативно лечение за премахване на „задни полярни субкапсуларни катаракти“ и на двете очи. Той е само на 40 години тогава, а тази болест се проявява при възраст над 65 г. – изпаднал е в шок и стрес.

За съжаление се е налагало поставяне на лещи цената, на които не се осигурява от НЗОК/Държавата. През юли 2020 г. семейството му е успяло да събере пари само за един брой леща и е бил изведен за оперативно лечение. Състоянието на другото око се влошава към днешна дата. Няма средства за втора операция, сумата е около 1 250 лв., но тя е непосилна за него.

В уточнителна молба Р. заявява, че исковият период е само един - така, както е записан в исковата молба, а именно от 20.10.2014 г. (20: 00 часа) до 12.04.2018 г. (14: 00 часа).

През целия исков период, ответникът (ГДИН към МП) го е поставил в условия в нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Ответникът не му е подсигурил подходящи условия.

Нарушенията на условията, в които е бил поставен, се изразяват в липса на или недостиг на физическо натоварване на чист въздух, липса на или недостатъчна естествена светлина, постоянна електрическа светлина, липса на чист въздух, липса на уединение, пренаселеност (под 3 кв. м. на човек в килията), наличие на вредители (хлебарки и дървеници), липса или недостатъчно отопление през зимата, продължителна изолация без възможност за общуване с други лишени от свобода.

От продължителността на периода на увреждане, унизителните и нечовешки условия, в които е бил поставен и кумулативните последици от горното са довели до влошаване на неговото здравословно – физическо и психическо състояние.

Условията, при които е бил поставен са нагнетили, влошили и допълнително усложнили неговото здравословно (физическо и психическо) състояние.

Освен това, действията и/или бездействията на ответника са довели до дълбоко уронване престижа на изпълнителната власт в лицето на ГД „ИН” към МП на бюджетна издръжка и са засилили още повече неговото недоверие към нея.

Ищецът твърди, че през исковия период е наддал 30 кг. (поради обездвижване), като това е довело до засилване на болките в кръста му, зрението му се е влошило до степен, налагаща оперативно лечение. Било му оказан административно-психологически тормоз и натиск от неспазване на законите от страна на ответника, защото се чувства безнаказан, това е довело до засилване на недоверието му в правовата държава и институциите ѝ.

Правосъдието за него станало имагинерно. През цялото време ответникът е ограничавал връзките му със семейството и външния свят, като това ограничение е ставало в нарушение на закона и същото е било необосновано.

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 от АПК – искане за обезщетение за твърдени неимуществени вреди, възникнали от незаконосъобразни бездействия на ответника.

Претендира присъждане на разноски.

Представени са допълнителни съображения в писмен вид.

Ответникът ГД „ИН“ правя възражение за погасяване по давност на исковете, преди 13.4.2018 г., доколкото исковата молба е предявена на 12.4.2023 г.от исковия период следва да се изключат периодите 5-7.1.2015 г.; 15-25.9.2016 г., доколкото за тези периоди са присъждани обезщетения; иск за периода 11.7.2016 г. – 5.8.2016 г. е отхвърлен.

Ищецът е настанен в зона за повишена сигурност въз основа на невлязла в сила присъда по НОХД 5716/2012 г. на СГС, с която е наложено наказание „доживотен затвор“, в съответствие с чл. 246, ал. 4 ЗИНЗС.Със заповед № 12/14.8.2015 г. е настанен на основание чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС в постоянно заключено помещение, като ищецът е отказал да подпише заповедта. Заповедта е отменена и ищецът е изведен от тази зона.

Излага подробни съображения по основателността на исковете. Относно условията в затворите следва да се имат предвид представените писмени доказателства Като доказателства по делото бяха приети представени от ответника писмени документи: 1. справка рег.№ 4647/22.06.2023 г. с приложена заповед № 12/14.08.2015 г., 2. писмо от СГС 5 състав по нохд № 5716/12 от 21.10.2014 г, 3. заповед № 23/04.12.2015 г., 4. писмо от СГП от 30.03.2018 г. до СЦЗ, 5. уведомление до Н. П. Р. от 13.08.2015 г., 6. справка за Н.П. Р. от ИСДВР на първа група, 7. заповед № 6/17.12.2014 г., заповед № 1/27.02.2015 г., заповед № 5/17.06.2015 г. за определяне на дневния режим; график за престой на открито от 28.05.2015 г. и график клуб; график от 16.05.2016 г., 8. справка от Д. Г. за условията в спално помещение № 9, 9. декларация от 03.12.2012 г., 10. билет № 87 от 16.03.2018 г. и молба от 17.01.2018 г., 11. докладна записка от Ю. М. от 13.05.2015г. с молба рег.№447/13.02.15 г., 12. молба от 20.02.2015г. и молба от 06.01.2015 г. с резолюция „Да“ от началника на затвора, 13. докладна записка от 01.06.2016 г. от Л. Мачорски е описаните в нея приложения и докладна записка от 06.06.2016 г. от Л. Мачорски, 14. докладна записка от И. В. от 25.02.2016 г., 15. докладна записка от С. С. - енергетик; докладна записка от мл. инсп. К. Е. П. - надзирател на постовете в 1-ва група и заповед № Л-200/03.08.2016 г., 16. първоначален план на присъдата от 05.06.2018 г. със заявление от 06.06.2018 г. от Н.П. Р., 17. първоначален/индивидуален план на присъдата със заявление от 11.06.2018 г., 18. докладна записка от К. К. от 16.04.18 г., 19. докладна записка от инсп. психолог В. С. е приложено психологическо заключение от 11.04.2018 г., 20. медицинска справка от д-р Е. А., който преди 03.07.2017 г. е работил в МЦ при затвора [област]; медицинска справка от 13.04.18 г. и молба рег. № 448/13.02.15. с отбелязване от д-р А., че му е взета дата за планово извеждане в очна клиника Пентаграм, 21. билети за проведени свиждания общо 57 броя /ел. разпечатки от информационната система ИСИН/, 22. здравен картон и 23. протоколи за ДДД обработка.

СГП счита, че делото следва да се реши съобразно представените доказателства.

А. С. [област] - град, І отделение, 64-ти състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на пълномощника на ответника и на представителя на СГП и се запозна с приетите по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Между страните не се спори, че през очертания процесен период Н. Р., като подсъдим, наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража” е бил настанен в Затвора в [населено място].

За доказване на претендираните вреди, освен описаните по-горе писмени доказателства, съдът е допуснал на ищеца до разпит двама свидетели.

В показанията си свидетелят С. Д. сочи, че познава Н. Р., откакто е бил настанен в І-ва група, през 2013 г. или 2014 г., където е прекарал три-четири години, настанен самостоятелно в 9-та килия, която свидетелят е виждал. Килиите са стандартни – всички са 4 метра на 2 метра. В килията има два шкафа, легло, маса, тоалетна и мивка. Мивката и тоалетната са в общо помещение – има стена, която е около 1, 90 м. и зад нея е тоалетната. Килията е висока около 3, 80 м. или 3, 60 м. На лишените от свобода от І-ва група се полага разходка на открито един път на ден, около 1 час и половина. Заедно с Р. са правели разходки на открито. Фитнесът е могло да се ползва само от осъдените, но не и от подсъдимите, какъвто по това време е бил Р.. Същият не се е оплаквал на свидетеля, че не може да ходи на фитнес. Свидетелят не си спомня да е имало проблеми с отоплението в килиите, през периода, през който там е бил настанен ищеца. В килиите имало постоянно осветление през нощта. Над вратата на килията имало лампа, която е зад решетка и нарушава нощния сън. В момента няма постоянно светещо осветление, но през 30 минути се пали лампата, за да види дежурният надзирател дали лишените от свобода са в килията. Между помещението, където е тоалетната и останалата част на килията няма врата – тя е само преградена и е облицована с плочки. В І-ва група не са сменени прозорците – дограмата е дървена и през лятото е задушно. На прозорците на килиите била сложена много ситна решетка, която ограничава достъпа на светлина с над 30%– това на практика лишава от възможността настанените там да четат и трябва постоянно да седят на включена лампа. Площта на прозореца е около 80 см на 90 см. Разстоянието от леглото до масата е около 45 см, масата се намира срещу леглото.

Според свидетеля, клуба в групата е могло да бъде посещаван само от осъдените, но не и от подсъдими като Р.. Това важи и за религиозните мероприятия. Тоалетната в килията е открита, т.е. няма врата за влизане в нея. В килията, в която е настанен свидетеля няма хлебарки, но е чувал, че по другите килии има такъв проблем.

В показанията си свидетелят В. Б. посочи, че познава Р. от затвора в [населено място], където са били настанени в зона с повишена сигурност, известна като 1-ва група, в съседни спални помещения. Б. настанени самостоятелно, но с различен правен статут – Р. бил подсъдим, а Б. бил осъден. Килиите са с дължина между 4 м. и 4, 20 м., а широчината е между 2 м. и 2, 30 м. В килиите има санитарен възел, без врата, а е отделен от помещението със стена, висока около 2 м. от пода. Дограмата в килиите е стара – ПВЦ и стъкло, а в някои е дървена, не изолира достатъчно добре, духа вътре, но сняг не навява. Имало период, в който парното отопление не работело, както трябва – радиаторите били хладки, но впоследствие този проблем бил отстранен.

Поради различния си правен статут той не е излизал на открито с Р., но са се засичали в две отделни, обособени пространства /“карета“/, отделени с мрежа. Говорили са си и са споделяли лични или общи проблеми. Възможно е Р. да му е споделял, че му е студено.

В групата има обособено място, където има уреди и е дефинирано като фитнес. Този фитнес може да бъде посещаван два пъти седмично, съгласно изготвен график от администрацията – може да се ползва от подсъдими или осъдени. Свидетелят не знае дали Р. е посещавал фитнеса. По принцип килиите на настанените в групата били заключвани. Р. е споделял, че има психическото му напрежение, но не знае, дали е посещавал психолог. Осъдените имали право на срещи с религиозни общности, но подсъдимите не са имали това право.

Според свидетеля прозорецът в спалното помещение в І-ва група е около 80 см на 60 см. Има стъкло, след което има метални профили /решетка/ и след това има плътна мрежа – това е неогъваем материал на [жк], 5 см на 0, 5 см. През деня светлината била недостатъчна за четене – прозорецът е след обособената тоалетна, което още повече пречи на достъпа до светлина. През тъмната част на денонощието имало непрекъснато включено осветление /дежурно осветление/, което е изискване за І-ва група, за да може да бъдат проверявани постоянно настанените в групата.

Подсъдимите, според свидетеля, не могат да посещават религиозни курсове и клуба по общи интереси.

По наблюдения на свидетеля, по време на престоя си в групата, Р. е увеличил теглото си, но той никога не е бил слаб.

Свидетелят споделя за проблеми в затвора с дървеници и хлебарки, които са съществували винаги и сега съществуват, поради това, че сградата е стара. Администрацията осигурява периодично пръскане, което е недостатъчно. Р. се оплаквал на свидетеля, че в килията му има дървеници и хлебарки, но той не знае дали е така, защото не е влизал в килията му.

В периода 2014 г. – 2018 г. според свидетеля не е имало проблеми с отоплението, с изключение на най-студените дни, което е от старата дограма.

Един свидетел е бил допуснат и на ответника за опровергаване на твърденията на ищеца.

Според показанията на свидетеля К. П., работещ като надзирател в Затвора в [населено място] в 1 ва група, където са настанени, осъдени лица на доживотен затвор и подсъдими, за които няма влязла в сила присъда. Режимът на изтърпяване на наказанието почти не се различава от другите затворници – те ползват режим за престой на открито, имат право на свиждане и т.н. Подсъдимите, за които няма влязла в сила присъда също ползват всички права като на останалите. Има график по който се осъществяват мероприятията. Има график, в който всички настанени в групата имат право на престой на открито на час и половина – не се засичат по едно и също време. По време на престоя на открито всички могат да закупуват продукти от лавката, всеки ден, могат да ползват и библиотека и фитнес по график. Медицинското обслужване също е по график. По принцип медицинските прегледи се осъществяват в групата, където идва лекар и преглежда лишените от свобода. Всички килии в групата имат прозорец, отварящ се, парно отопление и тоалетна, и баня с топла и студена вода вътре в тях. Тоалетните във всяка килия са преградени със стена – тази стена е с височина от около два метра, няма врати и в същото това помещение е и душът. Свидетелят познава Р. от момента, в който е постъпил в Затвора, където е бил настанен в 9 та килия и е бил сам. В килията имало маса и два стола, които са закрепени неподвижно за пода. Храната се осигурява три пъти на ден – сутрин, обед и вечер като се доставя на място в килиите с количка. Според свидетеля Р. не му се е оплаквал от условията, нито на колегата му. Хлебарки и вредители не е виждал в килиите. През определен период килиите се пръскат с препарати против вредители, но свидетелят не можа да посочи точно периода. Със свидетеля Р. е говорил само по служебни въпроси, когато е искал контакт с инспектор „Социална дейност“ или е имал някакви въпроси. Не го е чувал да има конкретни оплаквания.

За всички лишени от свобода, включително и за подсъдимите, настанени в първа група се провеждали мероприятия, като престой на открито, достъп до библиотека, фитнес и т.н. На територията на 1-ва група има общо помещение, в което има телевизор. Има и стая на инспектор „Социална дейност“, където се провеждат срещи между него и лишените от свобода. В този клуб се провеждат срещи с представители на различни вероизповедания, но с тях могат да се срещат с тях само осъдените на доживотен затвор. Те също така правят срещи в този клуб всеки ден по час и половина – гледат телевизия, четат книги, говорят си и това става на две групи. Подсъдимите не посещават този клуб. Във всяка килия на 1 ва имало така нареченото дежурно осветление, което се включвало само нощно време. Целта на това осветление е била да има наблюдение в килиите през нощта, за да може евентуално да се предотвратяват наранявания на лишените от свобода.

Свидетелят не си спомня през зимния период на 2016 г. – 2017 г. да е имало проблем с отоплението в Затвора. Ако е имало такъв проблем, жалба би следвало да бъде подадена при инспектора по „Социалните дейности“. Според свидетеля килиите в 1 ва група са около седем-осем метра дълги, около два-три метра широки. Той не е получавал оплаквания от лишените от свобода за ухапвания от хлебарки и дървеници. Не е виждал ищецът Р. да спи с яке и качулка. На му е направило впечатление по време на престоя в групата, Р. драстично да е увеличил теглото си.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, като последователни и непротиворечиви.

А. С. [област] - град, І отделение, 64-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на [държава] държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Държавата и общините ще носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на тази норма, налага разграничаване на дейността по издаване на административни актове и тази, която е проява на физическото действие или бездействие. Това има значение при решаване на въпроса за предпоставката, при която увредения може да търси обезщетение.

Активно легитимирана страна по иска по чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 от АПК, може да бъде всяко лице, задържано под стража или изтърпяващо наказание „лишаване от свобода”, което твърди, че е претърпяло вреди, в следствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица.

По силата на чл. 285, ал. 2, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу специализираните органи по изпълнение на наказанията, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", т.е. в случая дейността на ГД „ИН” е регулирана от закона дейност, осъществявана от административните органи и длъжностни лица, структурно обособени в рамките на тази администрация, в съответствие с дадените им от закона правомощия. Т.е. безспорно дейността на ответника, свързана с нормалното функциониране на местата за лишаване от свобода е административна дейност, осъществявана във връзка с прогласените в АПК и КРБ основни принципи.

Съгласно чл. 284, ал. 1, във връзка с ал. 5 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, като настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл. 3 от с.з. сочи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В разглеждания казус Н. Р. твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, предизвикани от условията, в които е бил поставен и изразяващи се в недостиг на физическо натоварване на чист въздух, липса на или недостатъчна естествена светлина, постоянна електрическа светлина, липса на чист въздух, липса на уединение, пренаселеност (под 3 кв. м. на човек в килията), наличие на вредители (хлебарки и дървеници), липса или недостатъчно отопление през зимата, продължителна изолация без възможност за общуване с други лишени от свобода. Според ищеца тези условия са в противоречие, с цитираната разпоредба чл. 3 от ЗИНЗС и са извършени с действия или бездействия на органи и длъжностни лица при ответника.

Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед твърденията на ищеца включва в кумулативна даденост: 1. наличие на административен акт от орган на ответника или действие или бездействие на негови длъжностни лица; 2. незаконосъобразност на административния акт, съответно действието или бездействието; 3. причинена вреда и нейния размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът констатира, че при първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният АССГ се е произнесъл само по част от основанията, въведени с исковата молба и уточненията. По част от въведените основания не се е произнесъл, като от страна на ищеца не е поискано допълване на съдебното решение, в срока по чл. 176, ал. 1 ГПК. Т. искане не е направено и в касационната жалба. В нея ищецът е посочил единствено, че обжалва така постановеното решение. Ето защо и доколкото едномесечният срок по чл. 176, ал. 1 АПК е преклузивен, то делото следва да се приеме за висящо единствено по спора относно условията в затвора. Съдът не дължи произнасяне по въпросите по т. 1 и 2 от основанията по исковата молба, изложени по-горе. Не са изложени мотиви и не е налице произнасяне и по основанията за поставяне в продължителна изолация. Не е искано допълване на решението в тази му част, поради което ако настоящата инстанция се произнесе по тези основания, то решението в тази му част би било недопустимо.

По отношение на останалите основания.

Настоящият състав намира, че безспорно се установява първата предпоставка за основателността на исковете. Н. Р. е бил настанен в 1 ва група на Затвора в [населено място], в килия № 9, където е прекарал от 20.10.2014 г. до 12.04.2018 г., 3 г., 5 м., 12 д., или 1 258 денонощия.

По отношение на втората предпоставка – наличие на нарушенията, изложени по-горе, съдът намира следното:

1. По отношение на твърдението, за наличие на насекоми в помещението, в което е бил настанен ищеца.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, а според чл. 152, ал. 2 от с.з., под контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване, т.е. ответникът ГД „ИН”, според цитираните норми е имал нормативно установено задължение за осигури адекватна и ефективна дезинфекция на обитаваните от лишените от свобода помещения, като по този начин предотврати появата на насекоми и вредители, които чрез ухапвания могат да им причинят дискомфорт, болки и страдания.

Независимо от представените документи, удостоверяващи сключването на договори със специализирани фирми за борба с насекоми и вредители и протоколи за извършени дейности по дезинсекция и дератизация, от събраните доказателства следва да се направи извод /това е и ноторно известно на настоящия състав от други производства относно тези условия в Затвора [област]/, че тези дейности не са били достатъчни за ликвидацията на насекомите, в частност на дървениците, а от там и за предотвратяването на вредните последствия за лишените от свобода от техните ухапвания.

Изводът е, че ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС - да създаде условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и да осигури адекватна и ефективна дезинфекция на помещенията обитавани от тях, която би преборила появата на насекомите.

Неизпълнените на тези законови задължения е в противоречие с изискването лишените от свобода лица да не бъдат подлагани на излишно тежки условия и със забраната за жестоко, нечовешко и унизително отношение, съгласно чл. 3 от ЗИНЗС. Установяват се незаконосъобразни бездействия на органите на ГД „ИН”, които биха могли да бъдат предпоставка за възникване на твърдените вреди.

2. По отношение на твърдението за липса на възможности за двигателна активност и свързаното с това увеличаване на теглото на ищеца.

Съгласно чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС, на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. Буквалното тълкуване на тази разпоредба налага извода, че възможност за практикуване на физически упражнения се полага само на лицата, излежаващи наложено наказание „лишаване от свобода”. Доколкото обаче ищецът е приведен в затвора въз основа на невлязла в сила присъда за процесния период и доколкото ЗИНЗС третира еднакво лишените от свобода и тези с мярка за неотклонение „задържане под стража“, то следва посочената норма да се тълкува разширително и да се приеме, че обхваща и двете категории.

Свидетелите Б. и Д. установяват, че режимът на посещение на фитнеса в 1-ва група е бил различен спрямо осъдените с влязла в сила присъда и подсъдимите.

Същевременно, видно от представените и приети без оспорване от страна на ответника доказателства, докладна записка от 13.05.2015 г. на инспектор „Социални дейности”, ищецът е подавал молби до директора на затвора за ползване на фитнес, които са били уважавани, т.е. при наличие на желание от негова страна, той е можел да посещава фитнеса, където да се упражнява физическа активност.

Увеличението на теглото му не се установява да се дължи на невъзможност да се движи, а по-скоро на несъобразено от самия ищец с условията в затвора хранене. Отделен е въпросът, че видно от свидетелските показания ищецът е бил с тегло, по-голямо от обичайното.

3. По отношение на твърдението за липса на достатъчно естествена дневна светлина в помещението.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

От показанията на свидетелите Д. и Б. безпротиворечиво се установява, че действително достъпът до дневна светлина е бил ограничен, /30%/, до степен на невъзможност за извършване на дейности, за които е необходимо използването на светлина.

Ето защо настоящият състав намира, че е налице нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.

4. По отношение на твърдението за наличие на дежурно осветление през нощта, което е смущавало нормалния сън на ищеца.

Законът не изключва поставянето на такова осветление в килиите, с оглед проверката на състоянието на настанените там лица. От друга страна, постоянно работещо осветление през нощта, може значително да влоши качеството на съня или изобщо да лиши от сън лицата, поставени при такива условия. Свидетелят Д. посочи, че не е можел да спи от запалената непрекъснато лампа и е започнал да страда от повишаване на кръвното налягане. Не е случайно, че според показанията на Д., понастоящем непрекъснатото осветление в килиите през нощта е премахнато.

Съдът намира, че практиката за наличие на постоянно включено осветление в килиите на 1-ва група, където е бил настанен ищеца, по същество може представлява нарушение, което да е в противоречие с чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на наведените в исковата молба твърдения, съдът, след като ги съпостави със събраните доказателства, намира, че те са доказани, поради което могат да бъдат предпоставка за определяне и присъждане на обезщетение. При определяне на размера му, следва да се вземе предвид обстоятелството, че няма данни ищецът да е подавал оплаквания в тази връзка или да търсил специализирана помощ, заради нарушения на съня му.

5. По отношение на твърденията за липса на достатъчно отопление през зимния период.

Съдът намира това твърдение за недоказано. И двамата свидетели Д. и Б. не посочиха да е имало постоянни проблеми с парното отопление в Затвора в [населено място]. Имало дни, в които отоплението е било намалено, но не и до степен, в която лишените от свобода да са поставени в нечовешки условия. Не е установено Р. да е спал с шапка, с дрехи и с по няколко одеяла, а още по-малко да е имало лед по вътрешната част на прозореца.

6. По отношение на твърденията за липса на чист от въздух.

Съдът намира същите за недоказани. Във всяка килия е имало отваряеми прозорци, чрез които настанените там лица са получавали достъп до чист въздух.

7. По отношение на твърденията за пренаселеност в килиите.

Съдът намира същите за недоказани и неоснователни. По делото безспорно се установи, че през целия исков период Р. е бил настанен самостоятелна в килия. Според свидетелите в 1-ва група, помещенията са били с размери приблизително 4 м на 2 м, т.е. с приблизителна площ от 8 кв.м. В случая е спазено правилото за осигуряване на лишените от свобода на свободно пространство от минимум 4 кв.м. 8. По отношение на твърденията за липса на врата към тоалетната, невъзможност да уединение за ползване на тоалетната и възникнали неприятни възприятия, по тази причина по време на хранене.

Свидетелите потвърдиха, че в килиите на 1-ва група има обособени санитарни възли, отделени от останалата част на помещението със стена, висока около 2 м. и без врата. При положение, че ищецът през целия процесен период е бил настанен в самостоятелна килия, той няма как да страда от липса на уединение. Липсата на врата към тоалетната, несъмнено би могла да предизвика неприятни усещания по време на хранене, но те не следва д асе [жк], че да покрият изискванията на чл. 3 ЕКЗПЧ.

9. По отношение на липсата на възможност за посещение на социални дейности и за общуване с другите лишени от свобода.

Съгласно чл. 248 от ЗИНЗС, в затворите обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор. В разглеждания казус ищецът е бил настанен през процесния период в Затвора в [населено място], като подсъдим, по обвинение за извършено престъпление по чл. 116 от НК, за което са предвидени цитираните наказания.

Въпреки това, според съда не се доказа, той да е бил изцяло лишен от социални контакти. Свидетелите Д. и Б. потвърдиха, че са общували с Р., по време на разходките на открито, където са споделяли проблемите си. Не е било ограничавано и правото му на свиждане, провеждано всяка първа и трета събота на месеца, като общият брой свиждания през периода са били 57. Не се установяват предпоставките на чл. 3 ЕКЗПЧ.

10. По отношение на твърденията за липса на оценка на риска и на първоначален план на присъдата, както и за отразени неверни обстоятелства в книжката на лишения от свобода и отчетния картон.

Като доказателство по делото е приет първоначален план на присъдата от 05.06.2018 г., към който е приложено заявление от ищеца от 06.06.2018 г., видно от което се е запознал с първоначален план на присъдата и в което е изложил свои коментари по плана и по оценката на риска. Изготвен е и индивидуален план от дата 05.06.2018 г., към който е приложено заявление на ищеца от 11.06.2018 г. с нови коментари по плана и по зоните от оценката на риска. Приложена е и докладна записка от 16.04.2018 г., изготвена по жалба на ищеца по оценката на риска и първоначалния доклад.

Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото, а според чл. 122а, ал. 3 от ППЗИНЗС, след постановяване на окончателна присъда на обвиняемите и подсъдимите се изготвя анализ на риска от рецидив, с който се представя пред комисията по разпределение; чл. 129, ал.1 ППЗИНЗС.

През исковия период Н. Р. не е бил със статут на осъден, не е имал за изпълнение влязла в сила присъда, за да му бъдат изготвени оценка на риска от рецидив и индивидуален план на присъдата. Тези дейности, както и последващите, не могат да се осъществяват през исковия период, защото ищецът не е бил окончателно осъден с влязла в сила присъда, поради което не следва да се обсъждат.

Оплакванията на ищеца за неверни обстоятелства, отразени в на книжката му като лишен от свобода и отчетния картон, по никакъв начин не касаят, визираните в чл. 3 от ЗИНЗС основания за претендиране на неимуществени вреди, подробно изброени в тази разпоредба. Тези документи са свързани с оценката на поведението на лишения от свобода и това доколко, наложеното му наказание е повлияло върху неговото поведение, да спазва на установения в страната правов ред.

Оспорването на тези документи по отношение на съдържанието, би имало смисъл само и единствено в евентуално производство за предсрочно освобождаване на лишения от свобода, чийто ред за разглеждане е друг и не би могъл да бъде разгледан пред АССГ и в рамките на производството по чл. 284 от ЗИНЗС.

11. По отношение на твърденията за неосигурена психологическа помощ и липса на извършени профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания.

Съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода се извършва индивидуална и групова диагностична дейност, която включва: 1. изследване на отделен случай и оценка на риска от рецидив и вреди и 2. психологическо изследване;

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че Р. е имал два пъти среща с психолози през исковия период. Няма данни в това време той да е търсил допълнителна психологическа помощ. Регулярните дейности, насочени към промяна в поведението и на личността на осъдения, се извършват когато лишеният от свобода е осъден с влязла в сила присъда, а към процесния период ищецът не е имал такъв статут.

Няма данни за извършвани на Р. годишни профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания. Според настоящият съдебен състав дори да има нарушения в тази връзка, не се установява за ищеца да са настъпили някакви вреди от това бездействие на затворническата администрация. Самият той не навежда доводи за това.

По отношение на третата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът намира, че следва да се направи извод за наличието й, но само по отношение на твърденията за претърпени вреди от наличието насекоми в килията на Р. и от постоянно включеното осветление през нощта, както и на липса на достатъчна светлина в помещението.

По делото не се установява ищецът конкретно да е бил хапан от насекомите и вследствие на това да е получава сърбежи и обриви, които са му причинявали физически болки (сърбежи) и дискомфорт. Ето защо следва да се съобразят обичайните вреди, които биха могли да се претърпят вследствие ухапванията от тези насекоми.

От общодостъпен източник в интернет пространството - [интернет адрес], се установява, че креватната дървеница е вид кръвосмучещо насекомо от семейство Паразитни дървеници. Когато не се храни, креватната дървеница се крие в дупки и пукнатини или други защитени места в къщи, курници или гълъбарници. Излиза само на сухи и грапави повърхности - дърво, хартия, камък, мазилка, метал или плат. Паразитира главно по хората, но също така и по прилепи, кокошки, гълъби, други птици и копитни животни. Когато не се храни, дървеницата обикновено стои в гнездото си или в цепнатини в стаите или курниците. Избягва светлината, но когато е гладна, се храни и през деня.

В случая, от една страна, следва да се има предвид това, че са вземани съответните мерки за дезинсекция, което съдът приема за вярно, но от друга страна намира, че тези мерки не са били достатъчни и ефективни, което е влошавало съществено начина и условията за изтърпяване на наказанието.

По отношение на това, че е сънят му е бил разстроен вследствие на непрекъснато включеното осветление през нощта, съдът намира, че това обстоятелство е доказано. От общоизвестни източници се установява, че включеното осветление може доведе до влошен сън през нощта, поради това, че организмът произвежда по-малко от хормона на съня – мелатонин, когато тялото е изложено на светлина. Спането при включена светлина може да доведе до различни негативни ефекти върху здравето. Те включват повишен риск от безсъние, нарушения на съня и понижено качество на съня. Излагането на светлина през нощта може също така да допринесе за разстройства на настроението, като например депресия и тревожност, като пречи на естественото производство на серотонин в организма - невротрансмитер, участващ в регулирането на настроението.

Доказана е и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – налице е причинно-следствена връзка между констатираните незаконосъобразни действия и бездействия и констатираните вреди, настъпили най-вече от неосигуряването на адекватна и ефективна дезинсекция на обитаваните от лишените от свобода помещения и от постоянно включената светлина през нощта. В случай, че вземането на подходящи мерки, лишените от свобода, включително ищеца, нямаше да да изпитат посочените болки и страдания, свързани с тези ухапвания.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства навежда съда на категоричен и несъмнен извод, че за очертания по-горе исков период в помещенията, обитавани от Р. не е извършвана ефективна дезинсекция, което е влошавало съществено начина и условията за изтърпяване на наказанието. От друга страна принудата да спи на включена светлина е довело до влошаването на качеството на съня, респективно до безсъние, увреждащо общото здравословно състояние. Същевременно, наличието на намалена дневна светлина е ограничило до определена степен /30%/ ежедневните дейности, но не е налице пълно ограничаване от такава.

По отношение на размера на обезщетението.

По аргумент от чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение.

При определяне размера на обезщетението съдът намира, че следва да се съобрази с анализ на решения на ЕСПЧ по дела, касаещи оплаквания за лоши условия в местата за лишаване от свобода, според които обезщетение, присъдено от националния съд, което се равнява на 4 евро на ден или на 30% от присъждането на ЕСПЧ при сходни обстоятелства е адекватно и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане. Едновременно с това, в повечето случаи такова обезщетение би било достатъчно, за да обезщети вредите, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Като аналог може да се използва решение на ЕСПЧ по жалба № 9835/11.02.2019 г. на Н. П., свързана с условията на изтърпяване на наказанието в Затвора [област] за периода от 17.11.2011 г. до 17.11.2016 г., т.е. 5 години, по която ЕСПЧ е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 800 евро, или 2160 евро на година, 180 евро на месец, 6 евро на ден). 30 % от 6 евро е 1.8 евро на ден.

При преценка на кумулативното въздействие на факторите, при които ищецът е бил поставен в мястото за лишаване от свобода, съдът съобразява, че по отношение на част от исковия период и по отношение на част от наведените твърдения не са установени нарушения, а за друга част се установява, че са със значително по-нисък интензитет, поради което присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не следва да се превръща в прекомерна санкция за затворническата администрация, която стриктно и при спазване на законовите си задължения и правомощия е осигурила на ищеца изтърпяване на наложеното му наказание при други благоприятни аспекти на тези условия, което също следва да се съобрази при преценката на кумулативното въздействие на тези условия.

Не беше е доказано, че ищецът е изпитвал във всеки един ден от исковия период твърдените болки и страдания, предизвиквани от принудата да живее с насекоми и да спи през нощта на запалено осветление, както и от недостатъчна дневна светлина. Както беше посочено, по-горе, съдът приема, че ищецът е изпитвал дискомфорт, предизвикан от тези обстоятелства, но не беше доказано, че това е ставало ежедневно и непрекъснато. Следва да се направи извод, че болките са били със сравнително нисък интензитет. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че няма данни, ищецът да е търсил медицинска или друг вид помощ за преодоляването на негативните въздействия предизвикани от установените незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация.

В случая исковият период е от 20.10.2014 г. до 12.04.2018 г., 3 г., 5 м., 12 д., или 1 258 денонощия, когато Р. е бил настанен в килия № 9, І -ва група, ЗПС при Затвора – [област], самостоятелно.

Предвид изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че следва да се присъди обезщетение, при което размерът му следва да се определи и под посочените по-горе минимуми. С оглед характера на страданията, техния интензитет и продължителност настоящият състав намира, че следва да се определи справедливо обезщетение от 20% от обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ, по цитираната по-горе практика. В конкретния случай – 1, 2 евро на ден или 2, 35 лв. на ден, което обезщетение, умножено по периода от 1 258 денонощия, се равнява на 2956, 30 лв., ведно със законна лихва върху главницата, от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира, че в случая е приложима т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Началният момент, от който тече срока на погасителната давност, респективно, от който ответникът ще дължи лихва, върху присъдената сума, е от датата на преустановяване на незаконосъобразните бездействия. В случая не е установено, че незаконосъобразните бездействия са преустановени на 12.04.2018 г. Напротив, не е установено, че изобщо са били преустановени, поради погасителната давност за визирания от ищеца период, започва да тече от тази дата и изтича на 11.04.2023 г. Исковата молба е подадена по пощата, като видно от поставеното пощенско клеймо върху лицевата страна на пощенския плик, това е станало на 11.04.2023 г., т.е. към тази дата погасителната давност все още не е била изтекла.

В съответствие с разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС съдът намира, че следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски, претендирани от ищеца. По делото е представено пълномощно, видно от което адвокат И. е предоставила безплатна помощ, съгласно чл. 38 от ЗА.

В случая, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се присъди такова, за всяка една от трите инстанции, което следва да се определи в размер на 595, 53 лв. На основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да присъди и претендираните в касационното производство разноски.

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, А. С. [област] - град, І отделение, 64-ти състав,