Решение № 333 от 29.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3869/2024 г.

Софийски градски съд29.04.2025 г.докладчик Мила Панайотова Лазарова

Диспозитив

ПРИЗНАВА наказателно решение номер 986/А на Апелативен съд гр.

Букурещ, Република Румъния, влязло в сила на 21.06.2017г. по което българския гражданин Е. Н. Б., с ЕГН •••••••••• е бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 с прилагане на чл. 38, ал. 1 от НК и чл. 5 от НК на Република Румъния, съответстващи на престъпления по чл. 242, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за които му е било определено и наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 6 месеца.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието.

ПРИЗНАВА присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано, влязла в сила на 08.06.2017г. по която българския гражданин Е. Н. Б., е бил признат за виновен в извършването на престъпление по пункт 1., а именно по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990 на Република Италия, съответстващ на престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК на Република България, както и по пункт 2., а именно престъпление по чл. 110 от НК, чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от Президентски указ 309/1990, чл. 73 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, чл. 4 от Закон 146/2006 и по пункт 3. по чл. 110 от НК, чл. 56 от НК на Република България, чл. 73, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, чл. 4 от Закон 146/2006, съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Република България /в съответната им редакция към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г./, с която му е било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години, като НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ до максимално предвидения в чл. 321, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Република България /в съответната им редакция към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г./ срок от 10 години.

ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на това наказание времето през което осъденият Е. Н. Б. е търпял предварително задържане на територията на Република Италия, а именно 11 (единадесет) месеца и 24 (двадесет и четири) дни или 354 (триста петдесет и четири) дни.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието.

Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред САС.

След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се изпрати на СГП за предприемане на действия по изпълнението.

След влизане в сила на решението заверено копие от решението да се изпрати на ВКП и Министерство на Правосъдието.

На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след влизане в сила на решението препис от същото в превод на италиански и румънски език да се изпрати за сведение на компетентните власти в Република Италия и Република Румъния.

Съдът служебно констатира, че в случая са налице предпоставките за извършване на кумулация по отношение на осъжданията на Б. и в тази връзка предоставя възможност на страните за вземане на становище.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че в настоящото производство не би могло да бъде извършено групиране на наказанията, тъй като първо следва да влезе в сила решението, с което се признават за изпълнение на територията на Република България чуждите присъди. Едва тогава би могло да се пристъпи към групиране.

АДВ. Н.: Становището ми е, че няма пречка да бъде извършено групиране на наказанията, доколкото и двете страни, а и настоящото производство е образувано по молба и на двете страни за признаване на чуждестранните съдебни присъди. Т.е. няма спор дали те ще бъдат признати или не. Има спор евентуално за размера на определеното наказание, но доколкото деянията и по трите присъди са в кумулация, то няма пречка да се извърши такава кумулация.

МОЛИТЕЛЯТ Б.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ (реплика) - Считам, че едва след влизане в сила на решението би могло да се инициира производство по реда на чл. 306 от НПК, в което да се прецени дали при извършване на групираните наказания няма да се стигне до промяна на волята на някоя от държавите в които Б. има осъждания, което би било в разрез с Рамково решение 2008.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ След съвещание, Съдът констатира, че в случая са налице предпоставките за извършване на кумулация по отношение на осъжданията на Е. Б. въпреки, че настоящото решение, с което са признати неговите осъждания в Република Румъния и Република Италия не е влязло в сила.

По отношение на И. Н. Б. са налице следните осъждания: 1. Със съдебно решение от 25.05.2016г. на Трибунал Букурещ, Наказателно отделение, потвърдено с наказателно решение номер 986/А на Апелативен съд гр. Букурещ, Второ наказателно отделение, Република Румъния, влязло в сила на 21.06.2017г., Б. е бил осъден на 10 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ за извършени 2 бр. престъпления по НК на Р. Румъния, съответстващи на престъпления по чл. 242, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като деянията са извършени в периода м.10.2011г.-м.03.2012г.

  1. С присъда на СГС, влязла в сила на 26.04.2018г., Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК, извършено в периода 17.10.2002г.-30.05.2005г., като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години.
  1. С присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г., българският гражданин Е. Н. Б., е бил признат за виновен в извършването на три престъпления, съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Република България /в съответната им редакция към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г./ в периода 2005-2008г., като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което е било приспособено от настоящия съдебен състав до размера от 10 г., съгласно чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

По отношение и на трите осъждания са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания, тъй като деянията по тях са били извършени от осъдения преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Така посочените обстоятелства намират подкрепа от приложените по делото справка за съдимост, преписи от италианска и румънска присъда, както и прилежащите към тях удостоверения по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

По мнение на настоящия съдебен състав в случая не е наложително приложението на чл. 24 НК, поради което съдът няма да се възползва от нормативно предвидената в посочената разпоредба възможност.

Предвид на всичко гореизложено и на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ОПРЕДЕЛЯ на осъдения И. Н. Б. с ЕГН •••••••••• едно общо най- тежко наказание измежду наказанията наложени му по:

Съдебно решение от 25.05.2016г. на Трибунал Букурещ, Наказателно отделение, потвърдено с наказателно решение номер 986/А на Апелативен съд гр. Букурещ, Второ наказателно отделение, Република Румъния, влязло в сила на 21.06.2017г.; Присъда на СГС, влязла в сила на 26.04.2018г, с която Б. е бил признат за извършване на престъпление по чл. 321, ал.3 от НК извършено в периода 17 октомври 2002 г. – 30 май 2015 г. Присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г., за деяния извършени в периода 2006-2008г., а именно наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 (десет) години и 6 (шест) месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ ЗИН следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На осн. чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ времето през което осъдения е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от кумулираните осъждания.

Настоящото определение подлежи на жалба или протест е в 15 дневен срок от днес пред САС.

След влизане в сила на определението да се изпрати препис на бюро „Съдимост”.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11, 45 ч.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

с присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г., българският гражданин Е. Н. Б. е бил признат за виновен в извършването на три престъпления: Първото е по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990; Второто осъждане е по чл. 110 от НК, чл. 73, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, по чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, както и по чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, чл. 4 от Закон 146/2006; Третото осъждане е по чл. 110 от НК, чл. 56 от НК, чл. 73, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, както и чл. 4 от Закон 146/2006, като му е било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Предвид искането на осъдения да доизтърпи наложеното му наказание в Република България е било издадено Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от издаващата държава, в случая Италия. Същото е относимо към влезлия в сила съдебен акт, а именно Присъда № 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г, който представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, така и изискванията на Приложение 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. Посочен е и постоянния адрес на осъдения, който определя компетентността на СГС в случая. В посоченото удостоверение по чл. 3, издадено от италианската държава се посочва, че Б. е осъден за три престъпления. Посочени са правните квалификации съгласно италианското законодателство, като словесно са описани от фактическа страна по преценка на издаващия орган, като следва да бъде посочено, че липсва посочване на обективни елементи в техните подробности, като време, място, изпълнително деяние, степен на участие във всяко едно от посочените престъпления. Към удостоверението по чл. 3 е приложен препис от присъдата на италианския съд, но към нея не са приложени диспозитивите на трите осъждания, както и конкретните наложени наказания за всяко от престъпленията. Италианската държава се е задоволила да посочи в удостоверението само общия определен размер на наказанието за трите осъждания, а именно 20 г. „лишаване от свобода“, като следва да бъде посочено, че комуникацията с италианската държава беше изключително трудна и бавна, като отне повече от 9 месеца, въпреки множеството положени усилия от съдебния състав. Анализирайки първото престъпление по пункт 1 в удостоверението от италианската държава по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от Президентски указ 309/1990 и чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, включено в присъдата и удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и извършено от осъдения Б., то по преценка на настоящия съдебен състав осъществява всички обективни и субективни признаци, визирани в разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от НК. До този извод съдът достигна анализирайки данните по делото, като следва да бъде посочено, че в удостоверението са изложени данни за участие на Е. Б., като организатор/ръководител на ОПГ във времевия период 2006-2008г. Именно затова по отношение на престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК следва да се приложи редакцията на НК от ДВ, брой 92 от 27.09.2002г., доколкото се явява по-благоприятен закон за осъдения. Разпоредбата на чл. 321, ал. 3 от НК, в редакцията й от 27.09.2002г., предвижда, че когато групата е въоръжена или създадена с цел да извършва престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието по ал. 1 е от от 5 до 15 години, т.е. тя не предвижда специфична цел на ОПГ, свързана с трафик, контрабанда или търговия с наркотици, каквито факти са изложени в присъдата и удостоверението по чл. 3. Държането на наркотични вещества с цел разпространение също не е сред посочените от италианския съд и власти обстоятелства. Редакцията на чл. 321, ал. 1 от НК към инкриминирания период предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години. Българското законодателство не предвижда криминализиране на престъпление ОПГ, създадена с цел да извършва престъпления свързани с трафик/контрабанда. Към актуалната редакция на разпоредбата не е бил криминализиран и съществуващия към настоящия момент квалифициращ признак – користна цел на ОПГ. В този смисъл единствената възможна правна квалификация на деянието по пункт 1 от удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от италианската държава, което фигурира като номер 19 в него, съобразно описаната от италианския съд и данните от удостоверението фактическа обстановка е по чл. 321, ал. 1 от НК, в редакцията й към ДВ от 27.09.2002г., доколкото съгласно основните принципи на правото, никой не може да бъде съден за деяние, което към момента на извършването му не е било криминализирано, както и че следва да бъде приложен по-благоприятния за осъдения материален закон. По отношение на осъжданията на Б. по пункт 2. и 3. от удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът констатира, че същите представляват престъпления и по българското законодателство, а именно всяко от тях съответства на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК /в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г., актуална към периодите на извършване на конкретните деяния 2006-2008г./.

Цитирани разпоредби

60