Решение № 19 от 16.1.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 210/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение № 185 от 31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на РС- Ботевград, Н. Т. Ц., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., ул. “Г.” No. е осъдена да заплати на К. П. Л., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Ч. б., обл. П., ул. “Ц. С.” No., вх.., ет.., ап..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/ - частичен иск от сумата от 36180.00 лв. (левовата равностойност на 18 500 евро), представляваща преведена без основание сума по банкова сметка на ответницата, ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е предявения от К. П. Л. срещу Н. Т. Ц., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., ул. “Г.” No., иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 450.00 лв, представляваща лихва за забава за периода от 27.09.2021 г. до 16.08.2022 г., като неоснователен. На страните са присъдени разноски по съразмерност. Постановеното решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Н. Т. Ц., чрез пълномощника й адв. С. Ц. от САК, с доводи за неправилност и незаконосъобразност, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. В жалбата се излага, че първоинстанционният съд неточно и неправилно е оценил събраните писмени доказателства и свидетелски показания като не е изложил съображения по тях. Не ставало ясно как е допусната „грешка“ при превода, при положение, че ищцата е знаела имената на ответницата, банковата й сметка и посочила основание за превода – покупка на земя. На второ място излага, че от представения предварителен договор, сключен между близък роднина на ищцата и ответницата, се установявало валидно правоотношение, което да обуслови преводът. Неоснователен бил изводът на съда за нищожност на предварителния договор, поради липса на форма. Не били обсъдени и възраженията, че третото лице, сключил като купувач предварителния договор с ответницата, е неин скрит пълномощник. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска като претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата по въззивна жалба К. П. Л., чрез пълномощника си адв. И. В. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице - ответника по иска Н. Т. Ц., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество е основателна. Ищцата К. П. Л. е предявила искове срещу ответницата Н. Т. Ц., с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000.00 лв, като частичен иск от 18 500 евро, с левова равностойност 36 180.00 лв., с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищцата на 27.09.2021 г., както и сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща лихва за забава за периода от 27.09.2021 г. до 16.08.2022 г. Ищцата е изложила, че живее и работи в Кралство Испания и на 27.09.2021 г. превела чрез банков превод, по грешка, на Н. Т. Ц., сумата от 18 500 евро, 36 180 лв., по курса на БНБ за деня на превода. Поддържа, че многократно е канила ответницата да й върне неоснователно получената сума, но въпреки това до настоящия момент това не се е случило. В постъпилият отговор ответницата Н. Т. Ц., чрез адв. С. Ц. от САК, оспорва исковете като неоснователни. Излага, че направеното плащане било първоначална вноска за покупка на земя. Излага, че с ищцата и с нейния близък роднина М. Н. М. от с. К., община П., и с другия съсобственик Т. В. Ц. е имало уговорка да се прехвърли собствеността върху недвижим имот - земя и сграда с идентификатори...........и съответно.............., в гр. Б., като прехвърлянето трябвало да стане или на ищцата, или на М. М., или на двамата, по техен избор. Твърди, че М. М. се явявал скрит пълномощник на ищцата за придобИ.е на имота. Съдът намира от фактическа страна следното: От заверено копие на Удостоверение от Б. Б. от........... г., представено на испански език в оригинал и с превод на български език от заклет преводач, с нот. заверка на подписа на преводача от 11.08.2022 г., се установява, че в регистрите на посочената институция е отбелязано, че от откритата сметка на К. П. Л. е извършен паричен превод на 27.09.2021 г, с бенефициент Н. Т. Ц., на сума в размер на 18500.00 евро, относно “Първоначална вноска за покупка на земя”. Посочена е банковата сметка на бенефициента, както и банковата референция. На 29.09.2021 г. между Н. Т. Ц. и Т. В. Ц., от една страна като продавачи, и М. Н. М., от друга страна като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, собственост на продавачите, а именно Поземлен имот с идентификатор.........., находящ се в гр. Б., с площ от 2272 кв.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор..............., за сумата от 180 000.00 лв., която сума купувачът ще изплати на продавачите, както следва: в деня на подписване на предварителния договор купувачът заплаща на продавачите в брой като капаро /задатък/ сумата от 36 0000 лева, на посочена от тях банкова сметка, а остатъкът от продажната цена в размер на 144 000 лв. ще бъде изплатена от купувача на продавачите в деня на изповядване на сделката при нотариус. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните по него с рег. N o 5507 от 30.09.2021 г. на нотариус с рег. No 371 на НК, с район на действие РС- Ботевград. Ищцата е изслушана по чл. 176 ГПК като заявява, че не познава ответницата. Превела сумата от 18 500 евро по банкова сметка на ответницата по грешка като твърди, че няма нейна банкова сметка. Преводът бил извършен за друга покупко-продажба. За грешката разбрала през м. ноември, когато й казали от друго място, че няма превод. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Мирослав Николаев Маринов, първи братовчед на ищцата и Т. В. Ц., дъщеря на ответницата. От показанията на свид. М. М. се установява, че познавал ответницата, нейната дъщеря и внучка. Бил в договорни отношения с отв. Н. Ц., като имали уговорка той да купи неин имот, но имало проблем с документите. Излага, че ищцата пребивава и в България, и в Испания. Сочи, че в негово присъствие същата не е правила оглед на имота и не е влизала в него. Веднъж тя му отишла на гости и той й показал от външната страна имота, през оградата, който искал да купува. Свид. М. заявява, че не знае ищцата да е превеждала суми на ответницата за същия този имот, както и че не е искал никаква информация за банковата сметка на последната за превод на сума от страна на ищцата. Посочва, че не стигнало до сключване на окончателен договор, защото имало проблем с имота, през него минавал път и имотът бил неизползваем. Свидетелят заявил на Н. /приятел на внучката на ответницата/, че ако намерят купувач веднага ще се откаже от този имот, тъй като имало проблем с кадастъра. Свидетелят не помни дали е искал банкова сметка на ответницата. От показанията на свид. Т. Ц. се установява, че на 29.09.2021 г. подписали договор за имота, но два дни преди това били преведени пари по сметката на майката й, за които пари имало предварително разговор с купувача М.. Излага, че имало среща с него, но той им заявил, че купува земята не за него, а за негова братовчедка, която живее в Испания. Свидетелката лично вадила удостоверение за тежести, актуална скица, които били необходими да се осъществи сделката. През цялото време той казвал, че имотът е за негова братовчедка, но тъй като тя не е в България, той действа от нейно лице. Дори изпратил данни, че братовчедка му си купила билет, за да се сключи сделката. След като ищцата си била дошла, й се обадила, и свид. Ц., дъщеря й и зет й, се срещнали с ищцата и М. на мястото на имота. Двамата ги чакали пред желязна порта на имота. Твърди, че ищцата огледала имота. Заявява, че М. е поискал банкова сметка на майка й, за да е спокойна ищцата, че тези пари са за имота. Сочи, че парите постъпили в сметката на майка й за закупуване на имот, като част от цялата сума за закупуване на земята. Свидетелката, майка й и М. М. отишли при нотариус Г., за да подпишат предварителен договор, в уверение на това, че наистина са получили тази сума, която била част от сумата за закупуване на имота. Не сключили договора, защото ищцата не дошла, след което и М.М. спрял да контактува с тях. Съдът от правна страна намира следното: Не се спори между страните, а и се установява от Удостоверение от Б. Б., че К. П. Л. е извършила паричен превод на 27.09.2021 г, с бенефициент Н. Т. Ц., на сума в размер на 18 500.00 евро, с посочено основание “Първоначална вноска за покупка на земя”. Не се спори, че между ответницата Н. Т. Ц. и нейната дъщеря Т. Ц. от една страна в качеството им на продавачи и трето за спора лице – М. Н. М. е сключен на 29.09.2021 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, собственост на продавачите, а именно Поземлен имот с идентификатор............, находящ се в гр. Б., с площ от 2272 кв.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор................., за сумата от 180 000.00 лв., която сума е уговорено, че купувачът ще изплати на продавачите, както следва: в деня на подписване на предварителния договор купувачът заплаща на продавачите в брой като капаро /задатък/ сумата от 36 0000 лева, на посочена от тях банкова сметка, а остатъкът от продажната цена в размер на 144 000 лв. ще бъде изплатена от купувача на продавачите в деня на изповядване на сделката при нотариус. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните по него с рег. No 5507 от 30.09.2021 г. на нотариус с рег. No 371 на НК, с район на действие РС- Ботевград. Спори се по въпроса дали преведената сума от ищцата на ответницата в размер на 18500 евро има своето основание или подлежи на връщане, като платена с оглед липса на основание. Правната уредба на фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Според ищцата, ответницата е получила процесната сума без основание. Съгласно приетото с т. 1. на ППВС № 1/1979 г. според първия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В мотивите е разяснено, че за осъществяването на първия фактически състав на неоснователното обогатяване е необходимо предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В този смисъл в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото. Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че сумата е преведена от ищеца на ответника на валидно правно основание, а именно – в изпълнение на задължението на третото за спора лице- М. Н. М. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 29.09.2021 г. При направеното от ищцата плащане в платежното нареждане е посочено основание – първоначална вноска за покупка на земя, като плащането е за сумата 18 500 евро, която съответства на уговореното с третото лице капаро по договора в размер от 36 000 лева. Ответницата не е възразила и не е заявила, че сумата е преведена поради грешка като такова възражение прави ищцата. По делото не се установи страните да са били в трайни взаимоотношения и да са имали взаимни задължения по други договори, което изключва възможността за грешка при извършване на плащането, основанието за което е изрично посочено в платежния документ. Съдът отчита и свързаността между ищцата и третото лице М. М. – първи братовчед на ищцата К. Л.. В подкрепа на извода, че ищцата съзнателно е заплатила на ответника задължение на третото лице по предварителния договор, са и показанията на св. Т. Ц., според които М. поискал банкова сметка на майка й, за да е спокойна ищцата, но парите били преведи от ищцата и постъпили в сметката на майка й, като част от сумата за закупуване на земята. Свидетелката, майка й и М. М. отишли при нотариус Г., за да подпишат предварителен договор, в уверение на това, че наистина са получили тази сума, която била част от сумата за закупуване на имота. Няма пречка едно трето лице за сделката, каквото се явява ищцата, да плати чуждо задължение - в случая на купувача /третото лице- М. М./. Съгласно чл. 73 от ЗЗД едно задължение може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая е налице една заместима престация за плащане на задатък по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. Още повече, че законът не изисква правен интерес като предпоставка за изпълнението на третото лице. Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг. По приложението на чл. 73 ЗЗД е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 86-а от 1997 г. на ВКС, I ГО, решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр. дело № 1534/2001 г., ВКС, V ГО, решение № 1131 от 22.12.2006 г. по т. дело № 717/2006 г., ВКС, ТК, II ТО, решение № 197 от 7.02.2012 г. по т. д. № 1043/2010 г., ІІ ТО, решение № 400 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г., ІV ГО. В нея последователно се застъпва становището, че задълженията могат да се изпълняват от трети лица (дори против волята на кредитора), освен ако кредиторът има интерес изпълнението да бъде извършено лично. Когато се дължи заместима престация, т. е. задължението е такова, че може да бъде изпълнено от лице, различно от длъжника, и страните не са изключили изрично тази възможност, задължението може да бъде изпълнено и от друго лице. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че ищецът съзнателно е погасил задължението на купувача по сключения предварителен договор от 29.09.2021 г., т. е. не е налице твърдяната грешка. Изпълнилият чуждо задължение евентуално би могъл да претендира връщане на платеното от лицето, чийто дълг е погасен и което се е обогатило, но не и от ответника /по арг. от чл. 73 и сл. ЗЗД/. Кредиторът е приел изпълнение на съществуващо и изискуемо задължение, поради което не се е обогатил неоснователно, тъй като е получил дължимото. За настъпването на погасителния ефект е без значение третото лице дали има интерес от изпълнението, а той касае само вътрешните отношения между третото лице и длъжника, чието задължение се погасява и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора. Определяща за погасяването на задължението е волята на третото лице - знанието му, че изплаща чужд дълг с желанието да освободи длъжника от него. Показанията на св. Т. Ц. следва да бъдат кредитирани и поради факта, че кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства, от които не се установява поддържаната от ищцата теза, че при извършване на паричния превод е допуснала грешка. Съдебната практика, а и правната теория са категорични в становището си, че в хипотезата на чл. 56 ЗЗД кредиторът е длъжен да върне полученото, когато то е дадено без основание от платеца защото последният не е длъжник, нямал е интерес от плащането, нито е бил обвързан. Платилият не е дал с намерение да изпълни чуждо ( чл. 73 и чл. 74 ЗЗД), а свое несъществуващо задължение. В дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК, ищцата изрично заявява, че няма участие в сделката между ответницата и Мирослав Маринов, което води до извод, че не е считала задължението за свое, а реално е изпълнила чуждо задължение, със знание за това. С оглед това съдът счита, че предявеният иск е неоснователен – ответникът е получил сумата на правно основание и същата не подлежи на връщане на ищеца. Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Решението, в частта, в която е отхвърлен предявения от К. П. Л. срещу Н. Т. Ц. иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 450.00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.09.2021 г. до 16.08.2022 г., като неоснователен не е обжалвано и е влязло в сила. При този изход на спора, въззивният жалбоподател Н. Т. Ц. има право на разноски, които са в размер на сумата от 900.00 лева за адвокатско възнаграждение и 130.00 лева за платени държавни такси за производството пред РС-Ботевград и Софийски окръжен съд. Воден от горното, съдът