Решение № 9167 от 1.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 51037/2021 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Р. Д. С., ЕГН ••••••••••, Н. Д. С., ЕГН ••••••••••, Д. С. С., ЕГН •••••••••• и Л. Д. Т., ЕГН ••••••••••, чрез адв.В. със съдебен адрес гр.С, ул.“К Б І“ № 120, насочена срещу решение №.../18.06.2021 г. и решение №.../18.06.2021 г. на ОЗС-С. В жалбата се твърди, че обжалвА.те решения са взаимно обвързА.. Пояснява се, че с решение №... се признава и определя за възстановяване на Д Т Б. правото на собственист върху три ниви и се отказва да се признае правото на собственост върху нива от 14 дка в м.С, като по този начин се изменя протоколно решение №../15.07.1994 г., с което е признато правото на собственост върху тази нива. В решение №... е посочено, че нивата от 14 дка се възстановява на наследници на Б В А, като в жалбата се излагат твърдения, че от ОСЗ е постановено решение №.../11.01.1999 г., с което е възстановена нива от 14.002 дка в м.“С Н“. Жалбоподателите обращат внимА.е, че с решение №... са възстановени на Д Т Б. правото на собственост върху ниви, различни от тези, за които е признато това негово право с решение №.... Жалбоподателите признават, че между тях и зантересовА.те стрА. е водено производство по чл.14, ал.4 от ГПК, а именно гр.д.№ 1118/2009 г. по описа на СРС, 47 състав, с което е установена собствеността на спорните имоти към момента на образуване на ТКЗС. От мотивите на решението на СГС, жалбоподателите правят извод, че описаната в решение №.../11.01.1999 г. нива от 14.002 дка не е била собственост на общия наследодател Б В А. С оглед на това се поддържа незаконосъобразност на решение №... досежто отказа да се признае правото на собственост върху нива от 14 дка в м.“С“, която се приема за идентична с м.“С Н“. В съдебно заседА.е жалбоподателите се представляват от пълномощник, който поддържа подадената жалба. Ответникът се представлява също от пълномощник, който оспорва жалбата и депозира писмени бележки с подробни съображения. От заинтересовА.те стрА., единствено В. Б., чрез пълномощника си адв.Б., взема становище за неоснователност за жалбата. По делото са събрА. писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно- техническа експертиза. Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение за наследници №.../28.01.2022 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при с.В, Столична Община, Б В А е починал на 27.09.1957 г., като е имал две деца – син Т Б. В, починал 1972 г. и дъщеря С Б.а С.а – починала 1982 г. От това удостоверение за наследници се установява, че лицето Д Т Б., по отношение на който е постановено оспореното решение №..., е син на Т Б. В. На 02.02.1992 г., Д Т Б. е подал заявление до ПК за възстановяване собствеността върху 39.2 дка земеделски земи. Към същото са приложени писмени доказателства, сред които и заявление-декларация от 13.01.1957 г. за членство в ТКЗС с опис на внесените земи. По така депозираното заявление ОСЗ се е произнесла с решения от 1995 г., от 2018 г. и процесните от 2021 г. Въз основа на заявление за възстановяване на земеделски земи, подадено от наследници на Б В А, ОСЗ е издала решения през 2008 г., 2009 г. и 2018 г., в които са определени подлежащите на възстановяване земи. С оглед възникнал спор за материално право между наследниците на общия наследодател Б В А и на Д Т Б., е образувано гр.д.№ 1118/2009 г., по което е постановено на 17.04.2013 г. решение, изменено с решение № 2144/14.03.2016 г. по описа на в.гр.д.№ 5443/2014 г. по описа на СГС. С постановените решения съдът е отхвърлил иска за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, Б В А е бил собственик на земеделски земи от 9.2 дка в м.“Б“, 4.8 дка в м.“Р“ и 10.4 дка в м.“М“. Признато е за установено обаче, че Б В А е бил собственик на други 12 имота, а именно: 2 дка в м.“К“, 2.8 дка в м.“Р“, 4.3 дка в м.“Б“, 5.4 дка в м.“П П“, 6.0 дка в м.“Т“, 3.8 дка в м.“П“, 7.9 дка в м.“С“, 6.7 дка в м.“С“, 1.6 дка в м.“С“, 1.0 дка в м.“С“, 1.2 дка в м.“Б“ и 1.0 дка в м.“Б“. След влизане на решението в сила, на 13.11.2017 г. е подадено заявление от В. Б. Б., до ОСЗ Н И, за издаване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Б В А. Органът по земеделската реституция се е произнесъл с решения от 14.03.2018 г. Срещу същите е подадена жалба от Р. С., Н. С., Д. С. и Л. Т.. По жалбата е образувано адм.д.№ 26956/2018 г. по описа на СРС, 25 състав, с решението по което жалбата е изцяло отхвърлена. С решение № 6340/13.11.2020 г., постановено по к.адм.д.№ 7316/2020 г. по описа на АССГ, решението на СРС е отменено частично, като по подадената жалба са отменени Решение №../14.03.2018 г. на ОСЗ-Н И по преписка №.../02.02.1992 г. по заявление на Д Т Б., Протоколно решение №../14.03.2018 г. на ОСЗ-Н И по заявление вх.№.../02.02.1992 г. на Д Т Б., Протоколно решение №../14.03.2018 г. на ОЗС-Н И, с което се отказва възстановяване правото на собственост на Д Т Б. с план за земеразделяне на ниви с площ от 4.8 дка в м.“Р“, ниви от 10.4 дка в м.“Могилище“, ниви от 14.0 дка в м.“С“ и ниви от 6.0 дка в м.“Б“. АССГ е върнал преписката на ОЗС – Нови Искът за произнасяне по подаденото заявление от Д Т Б. при спазване на указА.ята, дадени в мотивите на съдебния акт. АССГ е приел, че доколкото в мотивите на решението на СГС по иска чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е установено, че имотите – 9.2 дка в м.“Б“; 4.8 дка в м.„Р“; 10.4 дка в м.“М“ към момента на образуване на ТКЗС са собственост на братята Б и Л Т, както и че завещА.ето на Б А не е породило правно действие, поради което е отказано тяхното възстановяване на Д Б., както и че спрямо същите имоти липсва установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху тях към момента на образуване на ТКЗС, органът по земеделска реституция е следвало да изложи мотиви относно постановените откази те да бъдат възстановени на Д Т Б.. Прието, че решенията на ОСЗ-Н И за тези земеделски земи следва да се отменят, като преписката се върне на административния орган, който след като установи релевантните за разрешаване на искането факти, включително, дали за процесните имоти е налице спор за материално право, да се произнесе по искането за възстановяване на собствеността върху процесните имоти, въз основа на представените от заявителя доказателства и тяхната преценка. Решенията на АССГ и на СРС са представени на ОЗС-Н И от адв.В., като въз основа на тях, ОЗС е постановила процесните две решения от 18.06.2021 г. От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р. К. е видно, че местностите „С“ и „С Н“ са грА.чни. Според инж.К., собствеността на земеделските земи в землището на с.Войняговци е възстановена в нови реални грА.ци с план за земеразделяне, като възстановяването е на принципа на комасацията. В заключението е посочено, че планът за земеразделяне за землището на с.В е обнародван в ДВ бр.141/01.12.1998 г., като процесната нива от 14.002 дка, описана в т.4 на решение №.../11.01.1999 г. на ПК-Н И, е отразена като нива от 14.002 дка, IV категория, местност „С Н“, имот №.... По поставените въпроси е допусната повторна експертиза, изпълнима от вещото лице Л. М.. В заключението си същият сочи, че местностите „С“ и „С Н“ са грА.чни, като м.“С Н“ е по-голямата. Експертът пояснява, че когато възстановяването на собствеността на бивши имоти е в нови реални грА.ци, т.е. с план за земеразделяне, не е задължително да се спазят нито старите грА.ци на имотите, нито точното им местоположение. В същото време доколкото местностите, макар и в момента да са съседни, поради това че ти разделя напоителен канал и обслужващи пътища от двете стрА., то може да се приеме, че са идентични. Вещото лице е категорично, че при изработването на плановете за земеразделяне, съгласно ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение, се е извършвало комасиране на имотите в една и съща местност или в съседни местности /преливащи се една в друга/ или попадащи в един и същи блок по плана за земеразделяне. УказА.я в тази насока е имало и от Министерство на земеделието. И вещото лице инж.М. е установило, че планът за земеразделяне за землището на с.В е обнародван в ДВ бр.141/01.12.1998 г., като процесната нива от 14.002 дка, е отразена като имот №... – нива на Д Т Б.. При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице инж.М. твърди, че имотите са върнати така, както е съгласно плана за земеразделяне и съответстват по площ, съгласно решението на поземлената комисия. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Производството е по реда на чл.126 АПК вр. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Съдебната практика приема, че в производството пред съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът няма право и би било недопустимо да разглежда позитивни решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, а се произнася само по жалби срещу решения в частта им, с които е отказано възстановяване на имоти. Проверката за наличие на правен интерес обаче включва и проверка за това дали жалбоподателят е от кръга на правоимащите лица по отношение на заявените имоти, дали органът се е произнесъл по всички заявени имоти, вкл. съобразявайки площта и местонахождението им, както и действителното им притежА.е. С оглед на това жалбата срещу решение №.../18.06.2021 г., се явява процесулано недопустима като подадена без правен интерес за жалбоподателите по отношение възстановените имоти в м.“Р“ от 4.802 дка и в м.“Б“ от 5.998 дка. По отношение на възстановеното право на собственост върху нива от м.“Р“ от 10.400 дка с решение №.../18.06.2021 г., и оспорената част от решение №.../18.06.2021 г., с която е отказано да бъде признато правото на собственост на наследници на Д Т Б., върху нива от 14.000 дка, в м.“С“, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. По съществото на спора настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да отбележи, че процесните решения на ОСЗ-С са постановени от компетентен орган, в законен състав, при наличие на материална компетентност. По отношение тяхната законосъобразност, следва да се посочи, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с решение за: възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални грА.ци; възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални грА.ци с план за земеразделяне; признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л. Оорганът по земеделската реституция обаче разполага с материална компетентност да измени предходни свои актове при наличие на предпоставките, визирА. в ЗПСЗЗ. Процедурата е регламентирана в чл.14, ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ и дава възможност да бъде изменено от общинската служба по земеделие постановено вече решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. налице е законова възможност да бъде изменен влязъл в сила конститутивен административен акт, при реда и условията посочени в горните правни норми. Съгласно чл.14, ал.7 от закона, при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.1 общинската служба по земеделие по искане на министъра на земеделието и хрА.те или по искане на заинтересувА.те лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл.14, ал.1, т.1. Процедурата е приложима включително при постановяване на съдебен акт в производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като в този случай времевите огрА.чения по ал.7 са неприложими, а административният акт следва да се измени съобразно съдебно установеното. Процесният случай е именно такъв, като по делото е представено влязло в сила решение от 02.02.2017 г. по иск с правно основА.е чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. С оглед на това са издадени през 2018 г. нови решения на ОСЗ-С, след обжалването на които е останал висящ въпроса по отношение признаване и възстановяване собствеността върху четири имота, а именно: нива в м.“Р“ от 4.800 дка, нива в м.“Б“ от 6.000 дка, нива в м.“Могилище“ от 10.400 дка и нива в м.“С“ от 14.000 дка. Именно по отношение на тези земеделски земи са постановени оспорените от жалбоподателите решения на ОСЗ-С. По отношение начинът на възстановяване на земеделските земи, следва да се има предвид, че в случаите, в които няма възможност за възстановяване на имотите в съществуващи на място или възстановими стари реални грА.ци, това става с план за земеразделяне. Именно такъв е и процесният случай. В разглежданата хипотеза възстановяването следва да се извърши при спазване изисквА.ята на чл.23а ППЗСПЗЗ, като собственикът трябва да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Съдебната практика обаче приема, че изискване или алтернативна възможност за възстановяване на земята по старото й местонахождение не се съдържат в ППЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ и това е така, тъй като имотът не се възстановява в стари реални грА.ци, а с план за земеразделяне. Дори изискването по ППЗСПЗЗ за определяне на имота по плана за земеразделяне в същата местност, в която е възстановен имота по решението на ПК няма императивен характер, а препоръчителен. Единствено изискването за възстановяване на равностойна по количество и качество земя е императивно, което в случая е спазено. Отреждането в местностите, къдeто са се намирали имотите, е само по възможност и неспазването на това изискване не води до незаконосъобразност на решението на ОСЗ. С оглед на това съдът намира жалбата в частта й срещу решение №.../18.06.2021 г., по отношение възстановяване собствеността върху нива от 10.400 дка в м.“Р“ за неоснователна. По отношение жалбата срещу решение №.../18.06.2021 г., с която е отказано да бъде признато правото на собственост на наследници на Д Т Б., върху нива от 14.000 дка, в м.“С“, следва да се отбележи, че видно от приложеното на л.46 от делото заявление от Д Т Б. до ПК-В и описа към него, наследодателят на жалбоподателите е поискал да му бъде възстановена общо 39.20 дка земеделска земя, от която 10 дка в м.Б, 4.8 дка в м.Р, 10.4 дка в м.М и 14 дка без индивидуализация на местността. Към заявлението е приложил опис- декларация до ТКЗС, в която са посочени за внасяне трите подробно описА. имота, както и 14 дка земя получена по завещА.е като 1/3 от общо притежавА.те от завещателя 42 дка. В проведено производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, приключило с влязло в сила на 02.02.2017 г. решение, е прието, че заявеният от Д Б. за въстановяване имот по завещА.е от 14 дка не е бил негова собственост към момента на образуване на ТКЗС, доколкото към този момент завещателят е бил жив, поради което и завещА.ето не е породило правни последици. С оглед на това, настоящитя състав приема, че правилно при постановения отказ за признаване правото на собственост на наследниците на Д Т Б., ОСЗ-С е посочила като мотив, че имотът е възстановен на наследници на Б В А. Този спор за материално право между наследниците на общия наследодател и тези на Д Т Б. вече е решен с влязло в сила решение, което е задължително за ОСЗ и следва да бъде съобразено от органа по земеделска реституция при възстановяване на собственоста, вкл. и чрез изменение на вече влязло в сила предходно възстановително решение /в тази насока ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГКВКС/. В случая в оспореното решение е посочено, че със същото се изменя решение №../14.03.2018 г. /приложено на л.152 от делото/, което е било предмет на жалба, по която е образувано гр.д.№ 26956/2018 г. по описа на СРС, респ. к.адм.д.№ 7316/2020 г. по описа на АССГ. В това производство е прието, че е налице пълна идентичност между заявените и възстановените имоти по оспорените решения, но същите не са мотивирА., поради което са отменени и преписката е върната на ОСЗ- „Н И“ за произнасяне при спазване указА.ята, дадени в решението на АССГ. Както се посочи вече, в решение №.../18.06.2021 г., като мотив за постановения отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Д Б. е посочено, че то подлежи на възстановяване на наследниците на Б А, което е в съотвествие с произнасянето на съда по спора за материално право. Действително, налице е и постановено от ПК решение №.../11.01.1999 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Д Т Б. върху нива от 14.002 дка в различна местност от тази по решение №../14.03.2018 г. и решение №.../18.06.2021 г., а именно м.“С Н“. Доколкото обаче ОСЗ определя наименовА.ето на местностите и техните грА.ци, които са предмет на плана за земеразделяне /чл.23, ал.1 от ППЗСПЗЗ/, а решението от 1999 г. е издадено преди влизане в сила на плана за земеразделя, както и с оглед заключенията и на двете вещи лица, че се касае за две съседни местности, които се преливат, следва да се приеме, че процесните решения имат за предмет един и същи имот, възстановяването на който е отказано с оглед произнасянето на съда по спора за материално право между наследниците на общия наследодател Б А и тези на Д Б.. По така изложените съображения съдът намира и жалбата срещу решение №.../18.06.2021 г. в частта, с която е отказано да бъде признато правото на собственост на наследници на Д Т Б., върху нива от 14.000 дка, в м.“С“, за неоснователна, а решението на ОСЗ – С за законосъобразно. Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото искане е направил, но по делото липсват доказателства за реално извършени такива, поради което съдът не се произнася с решението си в частта за разноските. Водим от горното, съдът