Решение № 612 от 16.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1174/2025 г.

С присъда от 09.10.2024г., постановена по НОХД № 9034/2014г., по описа на СРС, НО, 109-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил Е. Н. Л. да заплати на Д. И. А., ЕГН ••••••••••, сумата от 195 540 /сто деветдесет и пет хиляди петстотин и четиридесет/ лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени в периода от 12.07.2005г. до 13.10.2006г., в гр. София, която сума владеела на правно основание – издадени пълномощни от Д.-Н. И. А., съответно от 17.05.2005г. с № 2528 и № 2529 на нотариус М.Б.Н., рег. № 362 в НК и от 19.10.2005г. с № 9873 на нотариус К.С. рег. № 111 на НК, която сума била собственост на Д.-Н. И. А. и била изтеглена от банкова сметка в „СИ“ Банк на името на Д.-Н. И. А. и с която сума противозаконно се разпоредила в свой интерес, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 308 620 /триста и осем хиляди шестстотин и двадесет/ лева. Първоинстанционният съд е осъдил Е. Н. Л. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметката на СДВР, сумата от 125, 00 /сто двадесет и пет/ лева, разноски за експертизи, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 7821, 60 /седем хиляди осемстотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 950, 64 /деветстотин и петдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лв., представляваща разноски по делото, както и, на осн. чл. 190, ал.2 от НПК, сумата от 5, 00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от Е. Н. Л., чрез адв. Д. Д. – САК. В жалбата се моли за отмяната на осъдителната присъда и оправдаването на Е. Л. изцяло. Излагат се аргументи, че не е извършила съставомерни действия, обективиращи наличието на вина. Счита се също, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, като това нарушение е довело до накърняване на законно установените права на Л.. Постъпили са и бележки към въззивната жалба от Е. Л., чрез адв. В.П. – САК, в които са изложени подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяната на първоинстанционната присъда. На първо място, се посочва, че с частичното уважаване на гражданския иск, съдът е създал възможност за допълнително предявяване на иска в по-голям размер поради обвързващата сила на пресъдено нещо на акта на наказателния съд. На следващо място, се изтъква, че е направено възражение за погасяване по давност на суми по иска, но в тази насока липсват мотиви, т.е следва да се приеме, че в гражданската част липсват изобщо мотиви относно приетият извод на съда, че не е изтекла давността, което води до нищожност на съдебния акт. Посочва се, че мотивите се явяват противоречиви на доказателствата и в частност - на заключението на съдебно -икономическата експертиза от досъдебното производство. Според защитата, от резултата от експертизата, се установява, че гражданския ищец се е облагодетелствал от имат но стойност 204 198, 60 лв., а разликата с предявения граждански иск е 104 430лв. На следващо място, се акцентира върху това, че гражданският иск е бил предявен на 07.03.2011г. и приет за разглеждане на 23.03.2011г., според което сумите до 23.03.2006г. са погасени по давност. Намира, че е следвало да бъде обсъдено в мотивите характера на отделните обективно и субективно кумулативно съединени искове и кумулативното им разглеждане. Изтъква се, че първата съдебна инстанция е уважила искове в размер на 195 540, 00 лв., като е посочила вреда, вместо вреди, което е попречило да се установи, че са предявени обективни съединени искове. Също така се посочва, че в молбата за предявяване на граждански иск е посочена сумата от 308 620лв., без да се конкретизира от какво точно произлизат вредите, но в мотивите си, съдът е констатирал, че е предявен иск за имуществени вреди. Изтъква се, че самото обвинение е за множество деяния, а не за едно деяние, както и, че липсват мотиви защо точно 197 540, 00 лв. са причинените вреди, а не по-малко, при условие, че къщата, която получава гражданската ищца е на стойност 204 198, 00 лв. според заключението на същата експертиза. Според защитата, съдът е можело да присъди 104 430лв. или по-малко по гражданския иск, но при условие, че е налице пет годишна давност за предявяване на граждански иск, сумата, която съдът е следвало да разгледа и да присъда като обезщетение за вреди е в пъти по-малко. Изтъква се, че е следвало да се диференцира кои суми са били предназначени за закупуването на недвижим имот и ремонта му и кои са присвоени в светлината на приложението на правната норма за непозволено увреждане. На следващо място, е направено възражение относно подсъдността за разглеждане на гражданския иск, като се посочва, че единствения компетентен в случая съд, съобразно цената на иска, е Софийски градски съд, тъй като сумата надвишава размера от 25 000 лв., съобразно субсидиарно приложимите правила на чл. 104, т.4 от ГПК относно подсъдността и чл. 88, ал.1 от НПК. Отново са изтъкнати липсата на мотиви относно погасени по давност суми, както и липса на посочване от страна на съда кои искове уважава и кои не, тъй като обвинението е за една сума, но са разгледани искове, които са били обективно съединени. Набляга се на нормата на чл. 88, ал.3 от НПК, която намират нарушена, тъй като при прекратяване на съдебното производство, гражданския иск не се разглежда. Също така, се акцентира върху протоколи от съдебни заседания, които не са били подписани от съдебни заседатели. Посочва се, че с прочитането на обвинението на 01.06.2011г., е приет и гражданския иск, като не е дадена възможност на подсъдимата и нейния защитник да вземат отношение срещу приемането на гражданския иск, като това е довело до нарушено право на защита. В допълнение, се сочи, че при разпит на свидетели и приемането на съдебно- оценителната експертиза не е било отразено присъствието на съдебни заседатели, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила съобразно задължението, което се вменява на съдебните заседатели според ЗСВ. В заключение се изтъква, че А. през цялото време се е ползвала от средствата, за които се твърди, че са отнети незаконно. Пред настоящата инстанция не е превеждано въззивно съдебно следствие. В хода на съдебните прения, адв. П. – упълномощен защитник на жалбоподателката Е. Л., моли за отмяната на обжалваната присъда. Посочва, че съдът е приел в мотивите си противоречиви доказателства, които обсъжда като е заявил, че уважава частичен иск в размер на сумата от 195 540 лв., част от общата цена на предявените искове - 308 620 лв. и по този начин, СРС е създал възможност за допълнително определяне в по-голям размер. Според адв. П. липсват мотиви по направеното възражение от защитника на подсъдимата за суми по иска, които са били погасени по давност. Намира, че е следвало съдът да разгледа сумите, не като една сума, а като отделни. В този смисъл, изтъква, че липсват мотиви кои точно суми са погасени по давност и за кои суми следва гражданския иск да бъде уважен. Посочва, че гражданският иск е приет за разглеждане на 26.03.2011г., като сумите преди 23.03.2011г. или респективно 23.03.2006 г. са погасени по давност, като съдът е бил длъжен да обсъди в мотивите си срока на давността - началната и крайната дата, датата на предявяване на гражданския иск и датата на приемането от съда и да извади сумите, които са погасени по давност. Намира, че сумите до 23.06.2006г. е следвало да бъдат обсъдени в мотивите като се отчете характера на отделните обективни и субективни съединени искове и да има мотиви относно кумулативното разглеждане на тези искове. На следващо място, според защитата, липсват мотиви защо точно 198 540 лв. са причинените вреди, а не по-малко при условие, че къщата, която получава гражданската ищца, видно от заключението на приетата по делото експертиза, е на стойност 204 198 лв. Изтъква се, че мотивите не кореспондират с диспозитива на присъдата, тъй като чл. 88, ал.1 от НПК посочва, че се предявява единен граждански иск за определена парична сума и е недопустимо разглеждането на частичен иск. Излагат се съображения и относно подсъдността за разглеждане на граждански иск. Прокурорът счита, че постановената присъда на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а доводите изложени във въззивната жалба, са неоснователни. Изтъква, че в мотивите си, първоинстанционният съд подробно е посочил защо гражданския иск е основателен, съответно е бил частично уважен, както и обоснован правилно защо не приема направените от защитата възражения за изтекла давност на определения граждански иск. Намира присъдата за правилна относно постановеното частично уважаване на размера на гражданския иск, доколкото само в този размер, признат от съда, по делото има безспорно доказателство за непозволено увреждане от страна на подсъдимата. В заключение счита, че в производството пред първата инстанция не са били допуснати процесуални нарушения, който да налагат отмяната на присъдата. Повереника на ГИ и ЧО А. – адв. Ж. счита жалбата за неоснователна и моли изцяло да се потвърди първоинстанционната присъда. Констатира, че в действителност, при продължилото 17 години наказателно производство, е изтекла давността по отношение на възможността за ангажирана на наказателна отговорност на подсъдимата, но въпреки това гражданския иск е предявен още пред първоначално разглеждалия делото състав на първоинстанционния съд и оттам насетне се стабилизира подсъдността на иска. Посочва се, че в случая тя се определя съобразно НПК, тъй като водещото в случая е обвинението и съобразно неговата подсъдност се определя и подсъдността на гражданския иск. По отношение на възраженията, свързани с погасяване по давност на отделния вземания, моли да се има предвид, че всъщност между страните е съществувало едно мандатно правоотношение, а всякакви суми, свързани с мандатно правоотношение, стават изискуеми тогава, когато довереникът /в случая подсъдимата/ откаже даване на отчет за извършване на отчетна сделка по съответното мандатно правоотношение. Посочва се, че това не е датата, на която са извършени съответните разпоредителни сделки от страна на довереника, независимо от това дали същият е действал със или без представителна власт, а е момента, в който съобразно договорните отношения следва да се отчете сделката. По тази причина, адв. Ж. счита, че всякакви възражения за давност, свързани с датите на теглене на отделните суми от сметката на неговата доверителка са напълно ирелевантни към предмета на спора. В заключение, моли за постановяването на решение, с което да се потвърди изцяло присъдата. Подс. Л., в правото си на лична защита, поддържа становището на адв. П.. В предоставената й последна дума пред настоящата инстанция, подс. Л. моли делото да бъде прекратено. Първоинстанционният съд е направил изключително детайлен и аргументиран и правилен доказателствен анализ, от който е извел коректна фактическа обстановка, с която настоящата инстанция се солидализира, но за прецизност ще я упомене. Подс. Е. Н. Л. е родена на •••••••• в гр. Пазарджик, ЕГН ••••••••••, живее в гр. София, ж.к. „••••••••, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование. ГИ А. живеела и работила на о. Сен Мартен. По препоръка на неизвестно лице, което също живеело там, ГИ А. се запознала с подс. Л.. ГИ А. решила да закупи имоти в Р България. Някой от тях щяла да използва за лични нужди, а други – във връзка с професионалната й работа на терапевт. ГИ А. пристигнала в България и запознала подс. Л. с намеренията си. Последната се съгласила да й съдейства, за което на 12.05.2005г., ГИ А. упълномощила подс. Л., с нотариална заверка от нотариус М.Н. с рег. № 362 на Нотариалната камера. Съгласно пълномощно - peг. № 2529/2005 от 17.05.2005г., ГИ А. упълномощила подс. Л. да я представлява пред всички банкови институции в страната, като има право, от нейно име и за нейна сметка, да открива и закрива банкови сметки в лева и друга валута, да се разпорежда неограничено с наличните в тези сметки парични средства чрез всички възможни форми на плащане, включително да тегли, внася, нарежда акредитиви и съгласия за незабавно инкасо, както и да извършва всякакви други сделки и операции, допустими от законодателството на страната. С пълномощно № 2528 от 17.05.2005г., ГИ А. упълномощила подсъдимата Л. да закупува по собствена преценка, от името на А. и за нейна сметка, недвижими имоти в страната по цени, каквито намери за добре и без изрично допълнително упълномощаване от страна на гражданската ищца и да я представлява пред трети лица и държавни органи. С Пълномощно peг. № 9873/19.10.2005г., ГИ А. упълномощила подсъдимата Л. да закупува по собствена преценка, от името на А. и за нейна сметка, недвижими имоти в Р България по цени, каквито намери за добре, без допълнително изрично упълномощаване от страна на гражданската ищца, да я представлява пред трети лица и държавни органи, да разполага неограничено с личните й средства по банкови сметки в страната, като дава отчетност единствено на нея, да приема и нарежда всички плащания и транзакции без ограничения. Съобразно цитираното пълномощно с peг. № 2529/2005 от 17.05.2005г., за периода от 12.07.2005г. до 13.10.2006г., в гр. София, в „СИ Банк“ - клон „София“, офис „Съборна“, подсъдимата Л. теглила на каса или нареждала преводи към своя банкова сметка на различни суми от банковата сметка № •••••••• на упълномощителката си ГИ А., както следва: На 12.07.2005г., изтеглила сума в размер на 10 000. 00 евро с левова равностойност 19558, 30 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 797506; На 14.07.2005г., изтеглила сума в размер на 8200. 00 евро с левова равностойност 16037, 81 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 876023; На 12.08.2005г., изтеглила сума в размер на 10002. 00 евро с левова равностойност 19562, 21 лв., прехвърлила средства в своя сметка, като задължила сметката на Д.Н. И. А. и заверила своя сметка № •••••••••• в СИБАНК, съгласно документ № 638023; На 12.08.2005г., изтеглила сума в размер на 11000. 00 евро с левова равностойност 21514, 13 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 638105; На 16.08.2005г., изтеглила сума в размер на 3100. 00 евро с левова равностойност 6063, 07 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 688906; На 02.09.2005г., изтеглила сума в размер на 10000. 00 евро с левова равностойност 19558, 30 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 037684; На 07.09.2005г., изтеглила сума в размер на 10000. 00 евро с левова равностойност 19558, 30 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 067320; На 20.09.2005г., изтеглила сума в размер на 5000. 00 евро с левова равностойност 9779, 15 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 494665; На 06.10.2005г., изтеглила сума в размер на 7000. 00 евро с левова равностойност 13690, 81 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 864053; На 31.10.2005г., изтеглила сума в размер на 10 000. 00 евро с левова равностойност 19558, 30 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 548803; На 31.10.2005г., изтеглила сума в размер на 15002. 00 евро с левова равностойност 29341, 36 лв., която прехвърлила средства в своя сметка, като задължила сметката на Д.Н. И. А. и заверила своя сметка № •••••••••• в СИБАНК- Пазарджик, съгласно документ № 549278; На 01.11.2005г., изтеглила сума в размер на 10000. 00 евро с левова равностойност 19558, 30 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 565545; На 11.11.2005г., изтеглила сума в размер на 2000. 00 евро с левова равностойност 3911, 66 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 985272; На 30.11.2005г., изтеглила сума в размер на 2000. 00 евро с левова равностойност 3911, 66 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 383444; На 12.12.2005г., изтеглила сума в размер на 5000. 00 евро с левова равностойност 9779, 15 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 818590; На 21.12.2005г., изтеглила сума в размер на 5000. 00 евро с левова равностойност 9779, 15лв., изтеглени на каса съгласно документ № 074147; На 04.01.2006г., изтеглила сума в размер на 10000. 00 евро с левова равностойност 19558, 30 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 034611; На 16.03.2006г., изтеглила сума в размер на 4000. 00 евро с левова равностойност 7823, 32 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 224059; На 30.03.2006г., изтеглила сума в размер на 2500. 00 евро с левова равностойност 4889, 58 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 531847; На 07.04.2006г., изтеглила сума в размер на 5000. 00 евро с левова равностойност 9779, 15 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 863961; На 14.06.2006г., изтеглила сума в размер на 10 000. 00 евро с левова равностойност 19558, 30 лв., изтеглени на каса съгласно документ № 084576; На 13.10.2006г., изтеглила сума в размер на 3000, 00 евро с левова равностойност 5850. 00 лв. (пет хиляди осемстотин петдесет лева), прехвърлила средства в своя сметка, като задължила сметката на Д.Н. И. А. и заверила своя сметка № •••••••• в СИБАНК - София, съгласно документ № ••••••••. Към 20.12.2007г. наличността по сметката на ГИ А. била 331, 05 евро. След предварително съгласуване с ГИ А., подс. Л. започнала преговори за закупуването на имоти в кв. Панчарево, софийско и с. Смилян, смолянско. С нотариален акт от 12.08.2005г. №42, том II, per. №5759, дело №226/2005г., е обективирана продажбата на недвижим имот УПИ парцел XXI- 485 от кв. 34 по плана на София, местност в.з. Великата с площ 740 кв. м., заедно с построена в него двуетажна сграда със застроена площ 45 кв.м. за сумата от 10 000 лв. с купувач ГИ А., действаща чрез пълномощника си подсъдимата Л., която ползвала пълномощно №2528 от 17.05.2005г. За този имот е била заплатена пазарната му цена, която се различава от посочената в НА. Подс. Л. заплатила на св. С. сума в общ размер на 30 000 лв. за имот в с. Смилян. Също така е заплатила на дъщерята на ГИ А. /св. Е.С./ парична сума в общ размер на 3 000лв. За другите изтеглени суми от сметката на А., подс. Л. не й дала отчет и се разпоредила с тях като със свои вещи. А.И.Л. е син на подс. Л.. Съгласно приложените справки по делото, в края на 2005г., той придобил недвижим имот – апартамент в кв. „Фондови жилища“, а през месеците август и септември 2005г., на негово име били регистрирани пет леки автомобила: „Мерцедес 200 Е“, „Форд Фокус“, „Пежо 206“ и 2 бр. „Опел Вектра“. На 02.06.2006г., съгласно справка от АИС КАТ, на името на подс. Л. е бил регистриран лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № ••••••••. ГИ А. разбрала от св. И.Т., че подс. Л. не изразходва паричните средства от сметката й спрямо договорките им. Поради това ГИ А., с уведомление от 27.07.2007г. до „СИ Банк“ АД, изрично оттеглила пълномощните си, дадени в полза на подс. Л.. В началото на 2008г., ГИ А. започнала да търси подс. Л. за отчет относно изразходваните от сметката й средства от страна на последната. На 17.01.2008г., на подс. Л. била връчена нотариална покана за предаване на отчет. В изявление по повод нотариалната покана, подсъдимата Л. заявила, че исканият отчет е изготвен и представен своевременно още в периода 2005- 2006г., когато са изразходвани средствата по сметката, а разходите били правени по нареждане на ГИ А., при чийто посещения в страната й били предавани оригиналните документи. На 06.03.2008г., подсъдимата Л. предала отчета, в който не се съдържали обяснения. На същата дата, предала на пълномощника на ГИ А. с протокол вещи и документи, собственост на последната, пълномощни, декларации, нотариалният акт за покупко- продажба на имота в Панчарево, скици и др. Първоинстанционният съд е приел посочената фактическа обстановка, с която въззивната инстанция вече се солидализира, на базата на доказателствата по делото, като я извежда от следните от тях: показанията на свидетелите Д. И. А., К.Н. А., М.Б.Г., Р.Н.Н., А.М. С., Е.В.С., Е.А.Д., Й.Х.Н., Ц.Т.Г., А.Н. Р.-К., М.А.Г., П.С.Н.; писмени доказателства и доказателствени средства: Нотариална покана per. №301 от 17.01.2008г. нот. П. П.а, изявление по повод нотариалната покана, извлечения от движение по сметка, писмо от служба по вписванията, справка от АИС КАТ, от Агенция по вписванията, в регионална база КАТ Пазарджик, справка от НОИ, договор от 13.08.2007г. между Д.-Н. А. и ЕТ „••••••••, том IV, нот.дело №1147/91 г., два броя имейли, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.08.2005г. №42, том II, p e r. №5759, дело №226/2005г., протокол за доброволно предаване от Й.Н. от 22.05.2009г., с който същият предал имейл от 27.08.2007г. и чертежи, писмо от Централно управление на средство за измерване банк АД с приложения фотокопия на счетоводни документи и разпечатки от банков софтуеър, уведомление за оттегляне на пълномощни от 27.07.2007г., СГЕ, СИЕ, СИЕ, пълномощно от ГИ А. за адв. Р.Н.-М., споразумение между ГИ А. и С.Ф.-П. от 14.09.2005г. и от 15.05.2006г., договор за покупко- продажба на общински имот от 22.12.2005г., скици, Съдебно- почеркова експертиза, Пълномощно per. №9873/19.10.2005г., пълномощно №2528 от 17.05.2005г., пълномощно p e r. №2529/2005 от 17.05.2005г., разписки, съдебно-почеркова експертиза, договор за покупко-продажба на общински имот от 22.12.2005г., скица на сграда №15-311147/22.07.2015г., СИЕ, Повторна СИЕ - извод, напълно споделен от настоящия въззивен състав на СГС. Първоинстанционният съд е направил прецизен, детайлен и съдържателен доказателствен анализ. В мотивите си, поотделно и в цялост, е обсъдил доказателствата по делото, от които е извел коректната фактическа обстановка и е направил и правилен краен правен извод. Предвид обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд относното доказателствения анализ и изведената от него фактическа обстановка и, тъй като не е достигнала до различни правни изводи, настоящия състав на СГС не намира за необходимо да преповтаря доказателствения анализ и изведеното от правна страна, на базата на приетата фактическа обстановка от СРС / в подкрепа Р № 181 по н.д. № 486/2012г., I н.о. на ВКС и Р № 343/06.12.2012г. по н.д. 960/212г., I н.о., ВКС/. Спорното, в настоящото производство, е частично уважания граждански иск, който е бил допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство, върху която и част от присъдата ще се съсредоточи на стоящият въззивен състав. Срещу подс. Л. е водено наказателното производство за престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. С определение от 18.02.2022г., наказателното производство е било прекратено на основание чл. 289, ал.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради изтичането на предвидената в закона абсолютна погасителна давност. Производството по делото е продължило в частта относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Първоинстанционният съд е приел, че подс. Л., с двадесет и две отделни деяния, извършени в периода от 12.07.2005г. до 13.10.2006г., е изтеглила от банковата сметка на ГИ А. обща сума в размер на 308 620, 31 лв. Доказани са били разходи, които подс. Л. е направила според нарежданията на ГИ А. в общ размер на 113 080лв., а именно: 30 000лв. за закупуване на имот в с. Смилян; сума от 3000лв., която е била предадена на св. С. и Д. за разходи, свързани със св. С. /дъщеря на ГИ/ и сумата от 80 080лв., доказана посредством допълнителна СИЕ, за закупуване на недвижим имот в с. Панчарево. Гражданският иск е бил депозиран с молба от 07.03.2011г. СРС е приел, че обстоятелствата, необходими за успешно предявяване на иска са станали известни на ГИ А. след получаването на отговора по връчената нотариална покана за отчет на разходваните средства на 06.03.2008г. С оглед на това, към 07.03.2011г., гражданският иск не е бил извън петгодишния давностен срок. В допълнение на това, следва да се посочи, че когато гражданския иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, на осн. чл. 88, ал.1 от НПК, поради отсъствие на специални правила, действа нормативната уредба на ГПК, според която във вр. с чл. 115 от ЗЗД и дадените указания с ТР № 5/05.04.2006г. на ОСГК и ОСТК, по т.д. № 5/2005г., давността спира при предявяване на иска и не тече докато трае процесът относно вземането. При очертаната в конкретния казус фактология, петгодишната погасителна давност е започнала да тече, за ГИ А., от момента на получаването на отговора от подс. Л. по нотариалната показа за отчет на разходваните средства, а именно - от 06.03.2008г. Към 07.03.2011г., давността не е била изтекла и същата не е текла по време на образуваното съдебно производство, в което гражданският иск на А. е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, поради което и същият не е погасен по давност, нито в цялост, нито частично. Изложените възражения на защитата в тази насока се явяват напълно неоснователни. Отговорност за непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, носят физически лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всекиму - да не се вреди другиго. При неговото неизпълнение за увреждащия, възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да са налице основанията за ангажиране на деликтна отговорност, следва да бъде установено наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В настоящия случай и, според настоящия въззивен състав на СГС, са налице всички елементи на фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. С оглед установената по делото фактология, подробно описана от СРС и възприета от въззивната инстация, съдът счита, че правилно е отмерен размера и, съответно е бил частично уважен иска на ГИ А.. Деянието на подс. Л. е противоправно и виновно /при пряк умисъл/ и вследствие на него, на ГИ А. са причинени имуществени вреди. Постановеното частично уважаване на гражданския иск е правилно и законосъобразно, доколкото само за този размер, който е бил признат от съда, по делото са налице безспорни доказателства за непозволено увреждане от страна на подсъдимата. По делото са събрани категорични доказателства, че подс. Л. се е разпоредила съобразно нарежданията на ГИ А., със сума в общ размер от 113 080лв., а именно: 30 000лв. за закупуване на имот в с. Смилян; сума от 3000лв., която е била предадена на св. С. и Д. за разходи, свързани със св. С. /дъщеря на ГИ/ и сумата от 80 080лв., доказана посредством допълнителна СИЕ, за закупуване на недвижим имот в с. Панчарево. За останалите теглени парични средства в размер на 195 540, 00лв., липсват каквито и да било разходооправдателни документи или други доказателства, за какво са били употребени от подсъдимата, както и същите не са били върнати от нейна страна на ГИ А.. Още повече, че по делото са налице доказателства, че в инкриминирания период, подс. Л. и нейния близък родственик, са придобили недвижим имот и няколко моторни превозни средства на значителна стойност. От изложеното, първоинстанционният съд е направил коректни изводи за наличието на трансформация на имуществото и преминаването му от патримониума на ГИ А. в този - на подс. Л. и третото лице. Вземайки предвид горните обстоятелства, правилно първоинстанционният съд не е уважил в цялост предявения граждански иск за сумата, посочена като инкриминирана в повдигнатото обвинение на подс. Л., а го е уважил частично - именно единствено за сумата от 195 540лв., именно за която липсват каквито и да било разходооправдателни документи или други доказателства, за какво са били употребени от подсъдимата, както и да са били върнати от нейна страна на ГИ А.. По отношение на наведените възражения на защитата, свързани с подсъдността за разглеждане на гражданския иск, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно указанията, дадени в ТР № 1 от 04.02.2013г. по тълк. д. № 2/2012г. на ОСНК на ВКС, съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и, преди постановяването на присъдата, настъпи някое от основанията по чл. 79, ал.1 от НК и наказателното производство бъде прекратено. В случая цената на иска е ирелевантна за определянето на подсъдността за разглеждането му, доколкото е било налице висящо наказателно производство, подсъдно именно на Софийски районен съд и, в хода на което, своевременно е бил приет за разглеждане, предявения от А. граждански иск и тя е била конституирана като граждански ищец по делото, прекратено поради изтеклата абсолютна давност за наказателното преследване и реализиране на наказателната отговорност на Л.. В този смисъл, наведените от защитата аргументи за липса на подсъдност от страна на СРС да разгледа предявения граждански иск, тъй като според размера му, делото би било подсъдно на СГС, се явяват напълно несъстоятелни. Предвид частичното уважаване на гражданския иск, правилно е определен от СРС и размера на държавната такса, възложена в тежест на подсъдимата, съобразно уважената част от иска. С оглед изхода на делото, с присъдата си районният съд съвсем резонно и логично е възложил в тежест на подс. Л. и разноските по делото. Като взе предвид всичко изложено и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивния съд приема, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и, като такава, следва да бъде потвърдена изцяло. Изложените във въззивната жалба възражения на защитата, са неоснователни. Присъдата е постановена, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. По изложениете съображения, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,