Решение № 1479 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 966/2023 г.

Производство по чл. 203 от АПК във вр с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№6996/24.11.2023 г. подадена от И. К. Г. [ЕГН], от гр.Червен бряг, обл. Плевен, [улица], чрез адв. С. Б. гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Плевен, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени нематериални вреди в размер на 1000 лв., изразяващи се в нарушаване на правото на личен и семеен живот, стрес, притеснение, изгубено време за изчакване, обида, накърняване на личното достойнство, създаване на усещане за произвол и недоверие в институциите, уронено добро име сред обществото, причинени от извършени незаконосъобразни действия на администрацията на ответника при проверка на помещение, обитавано от ищеца, на 15.11.2023 г. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски по делото и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в общ размер на 410 лв.

В заседанието по съществото на спора ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. Б.. Поддържа иска. Депозирано е писмено становище по съществото на спора.

Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, редовно призована, се представлява от ю.к. А.. Оспорва предявения иск и претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Предметът на делото и ответникът се определят от ищеца в исковата молба. Ответник по иска е юридическото лице Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, съгласно чл. 205, ал.1 от АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното по конкретния спор:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

По делото са представени заповед №8121з-1036/19.08.2022 г. на главен секретар на МВР, докладна записка от 02.11.2023 г. от директор на ГД „Национална полиция“ с приложен график, разпореждане от 09.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Плевен, заповед №316з-5004/14.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Плевен, план от 14.11.2023 г. от началник РУ Червен бряг и протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 15.11.2023 г., съставен от Б. П. М., служител на РУ Червен бряг.

Разпитани са четирима свидетели Б. М., А. Г., В. Д., И. Й.. От събраните доказателства се установява, че в 7, 45 ч. на 15.11.2023 г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен служители на РУ Червен бряг при ОДМВР – Плевен са извършили проверка на жилище на [улица], обитавано от ищеца И. К. Г.. Имотът представлява къща в двор, обитавана единствено от Г.. Служителите дошли на адреса с автомобил, само един от тях бил с униформа. Изчакали ищеца да дойде при тях от близкото кафене, където бил, и се представили, като обяснили, че трябва да извършат проверка в дома му, като го питали дали държи инкриминирани вещи (т.е. някакви вещи, чието притежание е забранено). Ищецът лично отворил дома си и предоставил достъп на служителите на РУ Червен бряг, като присъствал на проверката във всяка стая от жилището.

За извършената проверка е съставен протокол, подписан от Г. без възражения.

От изложеното от свидетелите се установява, че проверката е продължила между 20 мин. и един час, но няма безспорни доказателства за точната й продължителността. В исковата молба се твърди, че проверката е започнала в 7, 15 ч., а в представения протокол, който се съставя след като проверката приключи съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗМВР, се посочва, че е съставен в 7, 45 ч., като е подписан без възражения от ищеца. Свидетелите М. и Й. сочат, че е започнала около 7 - 7, 30 ч. (лист 72, 76), поради което съдът приема, че е продължила не повече от един час - от пристигането на служителите на РУ Червен бряг до съставянето на протокола.

В исковата молба се твърди, че нематериалните вреди са причинени единствено от незаконосъобразните действия по проверка в жилището на ищеца, без да са били налице правните основания по чл. 83 от ЗМВР.

Не се твърдят други незаконосъобразни действия, които да са причинили морални (обиди, грубо отношение) или физически страдания на ищеца (ползване на сила или помощни средства и подобни), нито увреждане на собствеността (унищожени движими вещи, щети по недвижимия имот и др.).

Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Видно от представения по делото утвърден План за провеждане на специализираната полицейска операция от 14.11.2023 г. (лист 33 и сл.), по р.ІІ т.1 е изрично предвидена проверка на домашния адрес на И. Г., като е посочено, че е на основание данни за притежание и разпространение на НВ (вероятно наркотични вещества). В р.ІІ т.1 е посочено „ да се изведат обекти (каквото и да означава това) и лица, които да бъдат профилактирани “.

В плана има изрично посочване в т.VІІ „Разстановка на силите и средствата“ извършване на проверка по ЗМВР на обект №1 – И. К. Г. (лист 35), но няма изрично посочване по коя разпоредба на ЗМВР следва да е проверката – чл. 81, чл. 82 или чл. 83 от ЗМВР – на лицето, на дома, на автомобил? Изрично е посочено, че ще се извършва проверка в домовете само в р.ІІ т.6 - по отношение на лица, за които има данни, че притежават, държат и съхраняват оръжия, боеприпаси, взривни вещества без съответни разрешения, както и по отношение на обект №4 от р.ІІ т.1 - проверка на автомобил.

Няма описани обстоятелства по чл. 83 от ЗМВР – предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление, данни, че в помещенията се укрива лице, извършило тежко престъпление или необходимост от оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост. Няма и данни за такива обстоятелства по делото в административната преписка.

Действията на служителите на РУ Червен бряг са били в изпълнение на издадените административни актове от горестоящи длъжностни лица, но те като фактически действия подлежат на самостоятелна проверка за законосъобразност.

Спорно по делото е дали са били извършени в съответствие със закона или противоречат на законовите разпоредби, и дали са причинили нематериални вреди на ищеца.

От показанията на свидетелите М. и Г. се установява, че проверката се е състояла в оглеждане на стаите в жилището, задаване на въпроси на ищеца, протекла е спокойно и без конфликти. Свидетелите споделят впечатлението си от хигиената в дома – забелязали, че е разхвърляно и в една от стаите има празни опаковки от бира по пода. Посочват, че служителите на РУ Червен бряг не са вадили предмети от шкафове в дома, нито са местили предмети.

Свидетелят Д. също потвърждава, че, след като е приключила проверката, е отишъл в дома на Г. и е видял, че е разхвърляно, но същият не е присъствал на проверката. Съдът не може да направи извод кой е разхвърлял. Свидетелят Й. не е посещавал дома на Г. след проверката, заявява, че Г. е отишъл в кафенето, след като служителите на РУ Червен бряг са си отишли, и там е разговарял с него.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите. Същите не си противоречат. Но от тях не се доказват твърденията на ищеца, че именно служителите на РУ Червен бряг са разхвърляли вещи в дома му. Свидетелят Й. не е влизал изобщо в дома на Г. след проверката, а Д. не е възприел обстановката в дома непосредствено преди проверката и след проверката, нито е бил свидетел на разхвърляне на вещи от страна на служителите на РУ Червен бряг. Отделно служителите на РУ Червен бряг, разпитани като свидетели, излагат възприетата от тях начална липса на порядък в дома – разхвърляни бирени бутилки и дрехи.

По делото няма данни за извършени умишлени действия на длъжностните лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятно положение, до унизително отношение, което да уронва човешкото достойнство, или да водят до емоционални и физически страдания.

В настоящия случай, за да се реализира отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, трябва да са налице следните елементи:

1. незаконосъобразно фактическо действие на орган или длъжностно лице, 2. причинена неимуществена вреда на ищеца в претендирания размер от 1000 лв. и 3. причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилия вредоносен резултат.

Отговорността на държавата е безвиновна и не е необходимо да се установява формата на вина на длъжностното лице, извършило незаконосъобразните действия.

В случая незаконосъобразността на действията на служителите на РУ Червен бряг следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Действията на полицейските органи по проверка на дома на физическо лице, макар и в изпълнение на утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция, имат самостоятелно значение и тяхната правомерност подлежи на самостоятелна преценка. Съдът в настоящото производство не е сезиран с оспорване на административните актове издадени във връзка с процесната СПО, нито с оспорване на съставения протокол за извършената проверка. С оглед посочения в предявения иск предмет на спора, на проверка за законосъобразност в настоящото производство подлежат единствено фактическите действия на служителите на РУ Червен бряг по проверката.

Според чл. 33, ал. 2 от Конституцията влизане или оставане в жилището без съгласието на собственика е възможно за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление.

Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато: следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

Няма никакви доказателства, че проверката в дома на ищеца е била основана на обстоятелства, посочени в чл. 83, ал. 1 от ЗМВР. Нито в плана за специализираната полицейска операция, нито в други документи от административната преписка не се съдържат данни за непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление, за укриване на лице в дома на ищеца или възникнал случай на крайна необходимост. Няма и изрично разпореждане да се извърши такава проверка – посочено е бланкетно „ да се изведат обекти и лица, които да бъдат профилактирани“, „да бъдат извършени проверки по ЗМВР на следните домашни адреси “ и „ групата извършва проверка по ЗМВР на – обект №1 – И.К. Г.“.

Посочването в плана „данни за притежание и разпространение на НВ“ не може да се приеме за основание по чл. 83, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дори представената характеристична справка, която е изготвена на 20.12.2023 г., след проверката, не съдържа никакви данни за разпространение на наркотици от Г., а само за употреба на наркотични вещества (лист 38), което не представлява тежко престъпление по НК.

Планирането на специализираната полицейска операция е започнало още на 02.11.2023 г., за което е изготвен график – действия съвсем предвидени и планирани, без елемент на неотложност, какъвто е налице и в трите хипотези на чл. 83, ал. 1 от ЗМВР. Обстоятелството, че ищецът не е оказвал съпротива на проверката и е предоставил достъп до дома си, като е съдействал на служителите, не освобождава органа от задължението да извършва фактическите действия, само ако са налице законовите предпоставки за това.

С оглед изложеното съдът счита, че извършването на проверка в помещенията в дома на Г. без негово съгласие е било неправомерно, т.е. доказано е по делото, че фактическите действия по проверка в помещенията, обитавани от Г., са незаконосъобразни.

Съдебната практика многократно е подчертавала, че действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт, или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Незаконосъобразното действие, респ., незаконосъобразното бездействие на административен орган или на длъжностно лице могат да бъдат само фактическо или материално действие, което се предприема без правно основание – без да са налице предпоставките, предписани от нормативен или административен акт При доказано наличие на незаконосъобразно действие е налице първата предпоставка по иска по чл. 204, ал. 4 от АПК.

Относно твърдението за причинени нематериални вреди, съдът счита за установено следното:

Влизането в жилището на лице без негово съгласие несъмнено нарушава правото му на неприкосновеност. Очевидно е, че проверката не е направена по искане от И. Г., а е без негово съгласие. Проверката от длъжностни лица на помещенията в личното жилище причинява на обитателя неудобства и притеснения, дори и без да е придружена от действия по умишлено засягане на достойнството и честта му. Не се доказаха твърденията за други незаконосъобразни действия на служители на РУ Червен бряг – разхвърляне на вещи, документи и лична кореспонденция.

Извършените незаконни фактически действия по проверка на дома на лице, което по данни от органа (лист 38) няма криминалистически регистрации, заявителски материали и съдебни дела по НК, несъмнено са предизвикали в него стрес и притеснения, за което има данни и в събраните свидетелски показания.

Пряката причинно-следствена връзка е налице – ако не са били извършени фактическите действия по проверка на помещенията в дома на ищеца, то за него не биха възникнали притесненията и неудобствата от проверката, и не би била нарушена неприкосновеността на жилището му, което несъмнено е засегнало достойнството на човека – никому не е приятно чужди хора да влизат в дома му, да оглеждат помещенията и да възприемат дали е подреден или е в безпорядък.

Относно размера на обезщетението следва да се отчете естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната продължителност. В случая проверката е станала в ранен час, без присъствие на други хора, протекла е без конфликти и е приключила в рамките до около един час, доколкото може да се направи извод от противоречивите данни по делото – писмените доказателства и свидетелските показания. Ищецът не е имал възражения и е подписал протокола.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, и при отчитане на икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.

Обезщетението за неимуществените вреди, които са продължили три-четири дни след случая според показанията на Д. и Й. (лист 77 и 78), следва да бъде определено като се вземе предвид минималната работна заплата в страната, която към ноември 2023 г. е била 780 лв. Справедливото обезщетение според съда е в размер на 200 лв. За разликата до 1000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

При този изход от делото, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ се явяват основателни претенциите на ищеца и ответника за присъждане на деловодни разноски, възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. и за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. разноски за държавна такса и да заплати на адв. С. Й. Б. от АК Плевен, личен номер 8901051972, с адрес на кантората гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се осъди ищецът да заплати на ОД на МВР – Плевен сумата от 120 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Воден от горното и на осн. чл. 204, ал.4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Плевенски административен съд, десети административен състав,