Решение № 3917 от 17.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 181/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Хасково срещу Решение № 228/02.12.2024 г. по АНД № 342/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково. Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт. Твърди се, че той е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че отмененото наказателно постановление /НП/ било издадено във основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.12.2022 г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Хасково по ДП № 8/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Хасково, а преписката ведно с постановлението постъпили в РИОСВ – Хасково на 03.07.2023 г. От събраните по досъдебното производство доказателства и от тези по делото пред Районния съд се установявало, че „Викторио“ ЕООД транспортирало отпадъци, представляващи утайки, получени вследствие пречистване на отпадъчни води от канализационната мрежа на населени места, които се квалифицирали като производствени отпадъци по смисъла на § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ до поземлени имоти в [населено място], общ. Х., без да притежава необходимия регистрационен документ за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, какъвто се изисквал по чл. 35, ал. 3 и ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУО. Не се споделя изводът на РС относно изтекла давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – една година от започване на административнонаказателното производство, тъй като според ТР № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. ОСНК на ВС относно спиране и прекъсване на тази давност и съгласно разпоредбите на НПК изтеклата давност била обстоятелство, което изключвало наказателната отговорност. Предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставянето на акт за установяване на нарушението бил без значение, тъй като такъв не се съставял по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Счита се, че в случая процедурата била изцяло спазена, същата била правилно приложена, а НП отговаряло на изискванията по чл. 57 ЗАНН, като правото на защита на наказаното лице не било накърнено. Моли решението да бъде отменено, а НП – потвърдено. В открито съдебно заседание касаторът Директор на РИОСВ – Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът „Виктори“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Коментира се тригодишната давност, която била изтекла и след която е издадено НП. Посочва се, че видно от протоколите на местоизвършването на нарушението са отишли не разследващи органи, а двама инспектори от РИОСВ. Още от тогава наказващият орган със своята система бил имал пълен поглед кои са извършителите на административното нарушение. В настоящия случай ставало въпрос за извършено престъпление по чл. 353, ал. 1 от НК, а всъщност на дружеството било повдигнато обвинение за административно нарушение. Това били две производства, в които не можело да има никаква връзка и правилно съдът бил казал, че в случая тече самостоятелна давност. Сочи, че независимо от всичко изложено вече била изтекла и абсолютната давност. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага решението да бъде оставено в сила. Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районния съд отменил Наказателно постановление № 59/19.12.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с което на „ВИКТОРИО“ ЕООД – [община], [област], за извършено на 17.09.2020 г. в землището на [населено място], община Х., нарушение на чл. 35, ал. 3 и ал. 5 връзка ал. 2, т. 2, връзка с чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 и чл. 157, ал. 4 ЗУО и чл. 83 ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 7 000 лева. Приел, че в случая е изтекла давността от една година по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – за започване на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, доколкото от датата на извършване на административното нарушение – 17.09.2020 г., до издаване на НП – 19.12.2023 г., изминала повече от една година. В тази връзка посочил, че наказателната отговорност е лична и може да се носи единствено от физическо лице, а в случая административнонаказателното производство било насочено срещу юридическо лице, т. е. на практика имало два различни субекта. Имуществената санкция била наложена на ЮЛ и в тази връзка нямало как да се приеме, че давността по чл. 34, ал. 1 ЗАНН била прекъсната с образуването на досъдебно производство. Настоящата съдебна инстанция констатира, че са налице предпоставките за прекратяване на административнонаказателното производство поради изтекъл срок на абсолютната погасителна давност /ТП № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. Препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН предвижда, че „по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“. На основание чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно - четири години и половина. Съгласно правилата за изчисляване на срокове, разписани в чл. 183 от НПК, абсолютната погасителна давност започва да тече от 17.09.2020 г. /датата на извършване на нарушението/ и изтича на 17.03.2025 г. след постановяване на оспорения съдебен акт. В случая същият този срок е изтекъл към датата на провеждане на откритото съдебно заседание по настоящото производство, което обуславя отмяната на НП, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество. Извод: по гореизложените съображения съдът приема, че постановеното съдебно решение, правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/. С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лева, представляващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран, Административен съд - Хасково