Решение № 4411 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 871/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД с ЕИК 203365700, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к.Западна индустриална зона, Стъкларски завод „Рубин“, представлявано от изпълнителния директор Г. П., против индивидуален административен акт, инкорпориран в писмо с изх.№ Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС). Посочва се в жалбата, че с писмото се отказва отпускането на дружеството на 30 290 безплатни квоти за емисии на парникови газове за 2024г. Твърди се, че срокът за оспорването му е спазен с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК, предвид обстоятелството, че в писмото не е посочен срок за обжалване на акта. Сочи се, че въпреки наименованието си по своята същност обжалваното писмо съставлява индивидуален административен акт. Твърди се, че липсва предходен административен акт, с който да е завършено административното производство, срещу който дружеството да реализира правото си на защита, както и с писмото се отрича правото на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД да получи по своята партида в националния регистър полагащите му се за 2024г. 30 290 квоти (размер, потвърден в Заповед № РД-553/25.06.2024г. на министър на околната среда и водите). Посочва се още, че дружеството е оператор на инсталация, титуляр на разрешително за емисии на парникови газове № 31-H2-Ь0/2023 с партиден номер EU-100-50161555-0-61 в регистъра, както и участник, включен в четвърта фаза (2021-2030) на Европейската система за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) съобразно чл.10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и Съвета за преходно безплатно разпределение на квоти емисии на парникови газове за модернизиране производството на електроенергия (Директива 2003/87/ЕО), за което дружеството е подало план и методика за мониторинг и доклад с базови данни. Посочва се в жалбата, че на основание чл.11 от Директива 2003/87/ЕО министърът на околната среда и водите съставил и подал до Европейската комисия списък на инсталациите, попадащи в обхвата на директивата, валиден за петгодишен период до края на 2025г. Сочи се, че в списъка за разпределение на безплатни квоти за емисии (Списъка, Националната таблица) се посочват поименно съответните правоимащи лица, техните инсталации и бройката безплатни квоти, които те следва да получат по години. Твърди се, че тази таблица се приема в края на смесено административно производство с национални и наднационални елементи, като включва съвкупност от индивидуални административни актове. Посочва се в жалбата, че на основание чл. 48, ал.1 от ЗОИК ежегодно до 30-ти септември всеки оператор трябва да предаде в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове брой квоти, който се равнява на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година съгласно верифициран доклад или в този срок всеки оператор трябва да предаде разпределените му безплатни квоти и евентуално да закупи надвишаващото количество емисии, представляващо разликата между безплатните квоти и отделените от неговата инсталация въглеродни емисии при производството на електрическа енергия. Посочва се, че оспореният административен акт е издаден без правно основание, като с писмото се изменят с обратна сила стабилни административни актове – Националната таблица и Заповед № РД-553/25.06.2024г. на министър на околната среда и водите. Твърди се, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби. Сочи се, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството, не са настъпили обстоятелства, които да не са били известни на компетентния орган при приемане на действащия списък. Твърди се, че позоваването на Регламент (ЕС) 2023/2904 на ЕК е неправилно, предвид обстоятелството, че няма обратно действие и не може да е основание за преразглеждане на стабилен административен акт. Посочва се още в жалбата, че нормите на регламента не са транспонирани във вътрешното право, не са възпроизведени в приложимия български закон и липсва препратка към тях. Сочи се, че държавата не може да претендира срещу частни лица задължения, произтичащи от регламенти, които е бездействала и не е въвела своевременно във вътрешното право. Твърди се, че в чл.48 от Регламент (ЕС) 2019/1122, изменен с Регламент (ЕС) 2023/2904 не е формулирано ясно и безусловно задължение на операторите. Посочва се, че ЗОИК не предоставя компетентност на ИД на ИААС да отменя административни актове, приети от други органи вкл. не са налице предпоставките на чл.99 от АПК. Прави се възражение, че задължението за предаване на 40 424 квоти за 2012г. е погасено по давност. Твърди се, че през 2012г., от когато датира претендираното задължение, оператор на инсталацията е „Рубин“ АД. През 2012г. „Рубин“ АД е обявено в несъстоятелност, а активите му са придобити от „Рубин Инвест“. „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД не е универсален правоприемник на „Рубин“ АД и не отговаря за неговите задължения. Твърди се, че самата инсталация е претърпяла трансформация през годините, като през 2012г. инсталацията за производство е включвала Ванна пещ № 3 и Ванна пеш №5 за производство на стъкло, които са със срок на експлоатация от 7 до 10 години. Съоръженията, от които се е състояла инсталацията през 2012г. вече не се експлоатират и днешната инсталация, за която се отпускат безплатни квоти се различава от тази, с която е свързано неизпълненото задължение. Твърди се още, че инсталацията като съвкупност от движими и недвижими вещи е придобита чрез публична продан и никъде в описа на частния съдебен изпълнител на придобитата съвкупност от права и задължения не е описано непогасеното задължение за предаване на 40 424 квоти. Твърди се, че дори да се приеме за неизпълнено задължение, то последното се погасява с 5 годишна давност. Падежът е бил на 30 април 2013г., когато според тогавашния ЗООС е следвало да се предадат 40 424 квоти, като до 01.05.2018г. давността е изтекла. Сочи се, че дори да се приеме, че давността е прекъсната с писмо от 04.05.2015г., то погасителния срок отново е изтекъл към месец май 2020г. Излагат се твърдения в жалбата и за обстоятелството, че през изминалите години при наличие на същите неизпълнени задължения за предаване на квоти от 2012г., на дружеството са били отпускани полагаемите му се според Националната таблица квоти. Посочва се, че като е отменил един стабилен административен акт, съобщено на дружеството дни преди изтичане на срока да предаване на квоти към регистъра, административният орган е нарушил и принципите на законност, прозрачност, последователност и предвидимост. Заявява се от оспорващия, че при издавено на оспорения административен акт не е спазена установената форма и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е лишен от мотиви, без да се излагат съображенията на административния орган защо се отклонява от трайната си практика от предходните години и без да се обсъдят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същевременно дружеството не е уведомено за започване на производството, не е конституирано като страна, не му е дадена възможност да се запознае с материалите по преписката, да участва в събирането на доказателства, да даде обяснения и да направи възражения, като неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът не съответства и на целта на закона. Целта на дерогацията по чл. 10 в от Директива 2003/87/ЕО е да се разпределят от България безплатно квоти по преходен принцип на оператори на инсталации с цел модернизацията им т.е. операторите да се адаптират чрез инвестиране в чисти технологии, срещу което да им се разпределят безплатни квоти, които се предават в регистъра. Посочва се, че в противоречие с принципа за съразмерност в чл.6 от АПК и чл.5 пар.3 от Договора на ЕС, с писмото на дружеството се налага непропорционално тежка последица, косвена санкция, каквато не е предвидена в закона, свързана с погасени по давност минали задължения, вместо да се възмездяват мерките, предприети в посока преориентация към по-екологично производство. С писмото се засяга правната сфера на жалбоподателя и за последния е налице правен интерес от оспорването му. Иска се от съда да прогласи волеизявлението в писмо с изх.№ Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, с което се отказва разпределението на 30 290 безплатни квоти за 2024г. на „РУБИН ТЕРЙДИНГ“ ЕАД, за нищожно. При условията на евентуалност се иска отмяната на административния акт като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Претендират се направените в производството разноски вкл. за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, се представлява от пълномощник - адв. М. И., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи изцяло, като отмени административния акт, инкорпориран в писмо с изх.№ Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на ИАОС. Ответникът, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт К. Й., която взема становище, че писмото не съставлява индивидуален административен акт и иска прекратяване на производството, а при условията на евентуалност моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното: Безспорно е по делото, че на „Рубин“ АД с ЕИК 114 077 919, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Западна индустриална зона, като оператор на инсталация за производство на амбалажно стъкло с общ капацитет 203 488т/г от министъра на околната среда и водите е с издадено Разрешително за емисии на парникови газове (РЕПГ) №31/2009г. и Комплексно разрешително № 127-Н1/2010г. Като оператор на парникови газове дружеството е било участник в Европейската схема за търговия с емисии и притежавало сметка в Националния регистър за търговия с емисии, администриран през общата част на Европейския общностен регистър. В изпълнение на поставените в т.5 от разрешителното условия „Рубин“ АД е представило верифицирани годишни доклади, които са одобрени и публикувани на страницата на ИАОС със следните количествени емисии, като за 2012г. са описани 40 424 tCO2. Съгласно т.6.1 от разрешително №31/2009г. до 30 април всяка година операторът е длъжен да предава на компетентния орган по чл.131 к от ЗООС определен брой квоти, равняващи се на общото количество верифицирани емисии, изпуснати от инсталацията през предходната календарна година. Съгласно т.6.2 за всяка календарна година броя на предадените квоти следва да съответства на докладваните годишни емисии за предходната календарна година като включва и всички коти, които не са предадени за покриване на задължения за предходни години, вкл. и квоти за открити в годишния доклад емисии, които не са докладвани за предходни години. Притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти трябва да се извършва в съответствие с изискванията на наредбата за реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове. В тази насока са и писмените доказателства по делото - писмо изх.№ РТГ-ПН 22/07.10.2013.5г. на изп.директор на ИАОС, писмо с изх.№ 3270/2013г., писмо с изх.№ РТЕ-Р -36/04.1.20008г., решение № 46/31.10.2008г. и др. Не се спори между страните, че „Рубин“ АД не е изпълнило условия 6 т.1 от РЕПГ №31/2009г. да предаде до 30 април 2013г. 40424 квоти в Националния регистър. В тази насока са писма изх.№ РТЕ-Р-39/29.04.2013г., изх.№ 43270/2013г., изх.№ РТЕ-ПН-22/20.05.2013г. и др. Видно от писмо с изх.№ РТЕ-Р-39/09.04.2015г. относно детайлна справка относно движението на квоти по партидата на „Рубин“ АД в НРТКЕПГ за 2012г. на дружеството били разпределени 58185 квоти, за 2013-18352, 2014-20806, както и били одобрени годишни емисии за 2012 в размер на 40424, да 2013- 43 347, за 2014- 48 735. От справката се установява още, че били предадени следните квоти във връзка с изпълнение на задължението по чл.48, ал.1 от Закона за ограничаване изменението на климата: 2012- 0; 2013- 43 347, 2014 – 48 735. Установява се от заверено копие на писмо с изх.№ 3270/01.07.2013г. и писмо с изх.№ РТЕ-Р-39/14.04.2014г., че през 2013г. в партидата на Rubin JSC с номер EU – 100-5016155-0-61 вместо оператора „Рубин„ АД е вписан оператор „Рубин Инвест“ АД, като на новия оператор е издадено ново разрешително за емисии на парникови газове РЕПГ №31-111/2014г. Установява се от писмо изх.№ РТЕ-Р -39/16.02.2015г., че на дружеството „Рубин Инвест“ АД е издадено РЕПГ 31-Н1/2014г. за експлоатация на Инсталация за производство на амбалажно стъкло, с топилен капацитет 20 тона дневно, както и с писмо с вх.№РТЕ-Р-39/04.02.2015г. „Рубин Трейдинг“ АД представило договор за наем с „Кепитъл Инвестмънт“ АД, собственик на недвижим имот – стъкларски завод –гр.Плевен. Установява се от адм.преписка, че е подадено заявление от 07.04.2015г. за промяна в обстоятелствата, подлежащи на заявяване от притежатели на партиди на оператор на инсталация по чл.31 от ЗОИК в НРТКЕПГ, като по партидата на Rubin JSC с номер EU – 100-5016155-0-61 е отбелязан оператор Рубин Трейдинг. Установява се от писма с изх.№ РТЕ-Р 39/20.04.2015г. и изх.№ РТЕ-Р-39/04.05.2015г. до „Рубин Трейдинг“ АД, че дружеството било уведомено за налично задължение за 2012г. в размер на 40 424 квоти емисии, верифицирани за 2012г., а с писма с изх.№ Р-1039/19.04.2019г. и с изх.№ Р- 1920/12.04.2022г. оспорващият бил уведомен за недостатъчен баланс в операторската партида за покриване на задълженията на дружеството за 2018 и 2022г. и е указано е да се предприемат необходимите действия в срока по чл.48, ал.1 от ЗОИК да се предадат квотите. Видно от представеното заварено копие на Решение № 31-Н1-А2/26.04.2018г. и писмо с изх.№ Р-2025/25.07.2018г., че разрешителното за емисии на парникови газове на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ АД с № 31-Н1/2014г. било актуализирано, като бил вписан нов оператор на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, поради промяна на правната форма на дружеството, което било преобразувано от АД на ЕАД. Вписана била и промяна на нивото на подреждане на коефициента на окисление на гориво „природен газ“ от 2 на 1. Безспорно е по делото, че с Решение № 31-Н2-А0/24.02.2023г. на и.д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околната среда на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, в качеството на оператор на инсталация за производство на стъкло, вкл.стъклени влакна с топилен капацитет над 20 тона дневно (т.3.3. от приложение № 1 към чл.30, ал.3 от ЗОИК), е издадено разрешително за емисии на парникови газове поради промяна в работата на инсталацията, като са спазени изискванията на ЗООС, заявените промени били разрешени с комплексно разрешително (КР) №127-Н2/2020, издадено на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД. С издаденото разрешително за емисии на парникови газове № 31-Н2-А0/24.02.23г. е вменено задължение на оператора за предаване на квоти, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, верифицирано в съответствие с наредбата по чл.5 т.2 от ЗОИК в рамките на 4 месеца след приключване на съответната календарна година, като до 30 април всяка година операторът е длъжен да предава на администратора на националния регистър определен брой квоти, равняващи се на общото количество верифицирани емисии, изпуснати от инсталацията през предходната календарна година; за всяка календарна година броя на предадените квоти следва да съответства на докладваните годишни емисии за предходната календарна година. Разпределението на квоти, отразяването на верифицираните емисии, предаването и отмяната на квоти се извършва в съответствие с изискванията на Наредбата за реда и начина на администриране на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове. В разрешителното е вписано, че при неизпълнение на задължението по условие 5.1 – предаването на квотите – на оператора се налагат имуществени санкции. Установява се от Заповед № РД -553/25.06.2024г. на министъра на околната среда и водите, че на ИАОК, в качеството на администратор на Национален регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове, е разпоредено в срок до 30.06.2024г. да разпредели по партидите на операторите количества безплатни квоти за емисии на парникови газове, като в раздел I е включен оператора „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, на който следва да се разпределят 30 290 безплатни квоти. Не се спори между страните и относно обстоятелството, че 30 290 безплатни квоти на името на „Рубин Трейдинг“ АД са включени в националната таблица, утвърдена на основание чл.11 от Директива 2003/87/ЕО, валидна за петгодишен период до края на 2025г. При така установените факти, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в законоустановения срок на основание чл. 140, ал.1 от АПК. Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, инкорпориран в писмо с изх.№ Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на ИАОС, с което на основание Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на Комисията от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран регламент ( ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС статусът на партидата на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, представлявано от Г. П., в регистъра на ЕС за безплатно разпределение на обичайни квоти е определен на „В“ т.е. количеството предадени квоти до крайния срок за постигане на съответствие е по–малък от проверените емисии, поради неизпълнение на задължение за предаване на квоти, равни на верифицирани емисии за 2012г. в размер на 40 424 квоти. По делото не се представиха доказателства за датата на връчване на оспорващия на писмото с изх.№ Р-2561/03.09.2024г. В административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за обжалване се счита удължен на основание чл.140, ал.1 от АПК с два месеца. Ето защо съдът приема подадената жалба за допустима. С писмото с изх.№ Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на ИАОС се засягат се засягат права, свободи или законни интереси на дружеството, както и с волеизявлението се констатират задължения, които са от значение за упражняване на правото на получаване на безплатни парникови емисии – чл.21, ал.1 и ал.2 от АПК. Ето защо съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че са налице предпоставките на чл.21, ал.5 от АПК. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът приема, че издаденият административен акт не е нищожен. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е приела, че до нищожност води всяка некомпетентност на издателя на акта; сериозен порок, приравнен практически на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело до липса на волеизявление; нарушения на материалния закон, когато актът е изцяло лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат; превратното упражняване на власт. В конкретния случай не са налице посочените по-горе основания, а тези наведени в жалбата представляват такива за отмяна на акта като унищожаем. Актът е издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Основателно е възражението на жалбоподателя, че в нарушение на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 36, ал. 2 от АПК, дружеството не е било уведомено за образуваното производство и е било лишен от правото да участва в производството, в резултат на което не е могло да се запознае със събраните доказателства, да вземе становище по тях, да бъде изслушан, да поиска събирането на допълнителни доказателства. Изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство има императивен характер. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение. В тази насока е и практиката на ВАС -Решение № 5333 от 2.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2021 г., V о., Решение № 10466 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2015 г., VI о. и др. Неуведомяването е съществено нарушение, когато се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесното писмо. По делото не са представени доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт, инкорпориран в писмо с изх.№ Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на ИАОС, в резултат на което е ограничено изцяло участието му в административното производство Наведените твърдения в жалбата пред съда не се релевирани през адм.орган вкл. възражението за изтекла давност по отношение на задължението за предаване на парниковите емисии от 2012г., за липса на правоприемство с „Рубин“ АД и различия между инсталациите на отделните дружества през годините, поради което и в нарушение на чл. 35 от АПК са останали неизяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същевременно съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма и води също до наличие на допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения или когато има противоречие между фактическото описание на казуса и дадената правна квалификация. В процесния случай, въпреки описаното схематично в писмото, че дружеството жалбоподател има задължение за предаване на квоти, равни на верифицирани емисии за 2012г. в размер на 40 424 квоти и цитирането на нормата на чл.48 т.2 от Регламент (ЕС) 2023/1122 на комисията от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран регламент ( ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване на директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС, по същество липсват мотиви за причините да не се разпределят процесните квоти, за промяна на статуса на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД и обстоятелствата, поради които функционалността на регистъра не допуска разпределението. В издадения акт няма конкретни и относими констатации относно вписването в регистъра на СЕС и обстоятелствата, които налагат промяната в регистъра. Ето защо съдът приема, че е допуснато нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда. Последното е основание за отмяната на индивидуалния административен акт. Издаденият административен акт, инкорпориран в писмо изх.№ Р- 2561/03.09.2024г. на изп.директор на ИАОС не съответства и на материалния закон. Правната уредба, регламентираща разпределянето на квоти за емисии на парникови газове се съдържа в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, ратифицирана от България през 1995г., Протокола от Киото, ратифициран от България през 2002г., Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на съвета (Директива 2003/87/ЕО); Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019г. за допълване на директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (Регламент (ЕС) 2019/1122), Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (Регламент (ЕС) 2023/2904), Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни на емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг на операторите на инсталациите и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии. Схемата за търговия с квоти е основният инструмент на ЕС за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото. Директива 2003/87/ЕО въвежда Европейска Схема за търговия с квоти на емисии на ПГ в рамките на Общността, като страните членки на инсталациите, попадащи в обхвата на Директивата, ограничават своите емисии от въглероден диоксид (СО 2 ) до определени нива за няколко периода. Съгласно чл. 10 от Директива 2003/87/ЕО за три годишния период, започващ на 01.01.2005г. държавите членки следва да разпределят най-малко 95 % от квотите безплатно. За петгодишния период, започващ на 01.10.2008г. – най-малко 90 % безплатно, като на основание чл.11 т.2 за петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., и за всеки следващ петгодишен период всяка държава-членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко 12 месеца преди началото на съответния период и се основава на Националния план за разпределение на държавата-членка, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността. Съгласно чл.12 т. 3 от Директива 2003/87/ЕО държавите-членки осигуряват най-късно до 30 април на всяка година операторът на всяка инсталация да върне определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, след проверка съгласно член 15, както и за тяхната отмяна впоследствие. Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират отмяна на квотите във всеки момент по искане на лицето, което ги притежава – чл. 12 т.5. Квотите са валидни за емисии, отделени през периода, посочен в чл.11, пар.1 и или 2, за който са издадени. В чл.19 е предвидено, че всяко лице може да притежава квоти. Регистърът съдържа отделни сметки за вписване на квотите, които се държат от всяко лице, на което или от което се издават или прехвърлят квоти. С Регламенти (ЕС) 920/2010 на Комисията от 07.10.2010г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 02 май 2013 за създаване на регистър на ЕС, Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО и Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122, европейският законодател предвиди създаването на регистър на ЕС, в който предмет на администриране са партиди на потребители държави членки, квоти или единици по Протокола от Киото (емисиите на парникови газове: въглероден диоксид (СО 2 ), метан (CH 4 ), двуазотен оксид (N 2 O), прекурсори на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs), серен диоксид (SO 2 ), хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид (SF 6 ). С посочените по-горе актове са определени общите изисквания и изискванията за функционирането и поддръжката на регистъра на ЕС. Регистърът на ЕС е стандартизирана и защитена електронна база данни, съдържаща общи информационни елементи за проследяването, издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти и осигуряването на определена степен на обществен достъп и поверителност. Централният администратор е лице, посочено от комисията съгласно чл.20 от Директива 2003/87/ЕО, а „национален администратор“–организацията, която отговаря за администрирането от името на дадена държава членка на набор от партиди на потребители под юрисдикцията на тази държава членка в Регистъра на ЕС, определена съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1122. Прието е, че квотите са накърним, нематериален инструмент, търгуем на пазара. Нематериалното естество на квотите и единиците по протокола от Киото означава, че записът в регистъра на ЕС представлява prima facieи достатъчно доказателство за право на собственост върху дадена квота или единица по протокола от Киото. В тази насока са разпоредбите на чл. 36 от Регламент (ЕС) 2019/1122. Регистърът на ЕС, вкл. техническата му инфраструктура, се обслужва и поддържа от централния администратор, а държавата членка има достъп и администрира съгласно чл.10 от Регламент (ЕС) 2019/1122 собствените си партиди и партидите в Регистъра на ЕС под нейна юрисдикция, чрез националния си администратор. Всяка партида трябва да е в едно от следните състояния: „открита“, „блокирана“, „очаква закриване“ или „закрита“- чл.9 т.1, като от блокирани партиди не могат да се инициират процеси, с изкл. на процесите в чл.22 (Актуализиране на информация за партида и на информация за упълномощени представители), чл. 31 (Данни за верифицирани емисии за инсталация ) и чл.56 (Предаване на квоти) от Регламент (ЕС) 2019/1122. В чл.32 т.1 от регламента се предвижда, че Регистърът на ЕС променя състоянието на „блокирана“ на съответната партида за квоти на оператор, ако към първи април всяка година годишните верифицирани емисии на дадена инсталация не са били вписани и маркирани като „верифицирани“. Когато всички просрочени верифицирани емисии на инсталацията са били записани в регистъра на ЕС, централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС променя състоянието на съответната партида на „открита“- чл. 32 т.2. Право да създава (чл.37), прехвърля ( чл. 38 - чл.44) и анулира ( чл.57) квоти, както и да открива партиди (чл.12), съобразно изискваното от правни актове на ЕС има централния администратор. Съгласно разпоредбата на чл. 48 т.1 националният администратор посочва в националната таблица за разпределение за всеки оператор за всяка година и за всяко правно основание съгласно приложение X дали за дадена инсталация следва да бъдат разпределени или да не бъдат разпределени квоти за съответната година. Съгласно чл.48 т.2 централният администратор гарантира, че регистърът на ЕС прехвърля автоматично обичайните квоти от партидата на ЕС за разпределение съгласно съответната национална таблица за разпределение към съответната открита или блокирана партида за квоти на оператор, като се вземат редът и условията за автоматично прехвърляне, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в чл.75. Всяка държава членка уведомява Комисията за своята национална таблица за разпределение за периода 2021г.-2025г. и за периода 2026 -2030 г. съответно до 31.12.2020г. и до 31.12.2025г. – чл. 46 т.1. В раздел 9 чл.57 от Регламент (ЕС) 2019/1122 е предвидена и възможност по искане на даден титуляр на партида да бъдат анулирани квоти, налични по партидите. С Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на Комисията от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС, публикуван в Официален вестник на ЕС на 29.12.2023г., са изменени определени норми в Регламент (ЕС) 2019/1122. Регламент (ЕС) 2023/2904 влиза в сила в деня след публикуването му, като разпоредбите на чл. 1 параграфи 21, 22, 25 и параграф 28 б.“в“ се прилагат от 01.01.2025г., а тези на чл. 1, пар. 30, б.“ б“ се прилагат от 01.01.2027г. Изменени са определенията за обичайни квоти - чл.3 т.8, като се приема, че това са квоти, създадени съгласно глава III от Директива 2003/87/ЕО, включително квоти, произтичащи от системи за търговия с емисии, които са свързани със СТЕ на ЕС съгласно чл.25 от директивата, и квоти, създадени, съгласно чл. 3 „в“ и 3 „г“, издадени след 01.10.2025г. Чл.48 от Регламент (ЕС) 2019/1122 се изменя, като вместо оператор в новата разпоредба се употребява терминът стационарна инсталация. Съгласно нормата националният администратор посочва в националната таблица за разпределение за всяка стационарна инсталация, за всяка година и за всяко правно основание, посочено в приложение X, дали дадена инсталация следва да получи квоти за съответната година. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля автоматично обичайни квоти за стационарни инсталации от партидата на ЕС за разпределение съгласно приложимата национална таблица за разпределение към съответната открита партида за квоти на стационарни инсталации с означение „А“ за показателя за съответствие, съгласно посоченото в таблица XIV-I от приложение XIII, или към съответната блокирана партида за квоти на стационарна инсталация, като се вземат предвид редът и условията за автоматично прехвърляне, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75 – чл.48 т.2. Когато партида за квоти на стационарна инсталация, която е изключена, не получава квоти по параграф 2, квотите за годините на изключване не се прехвърлят в партидата, ако нейното състояние бъде сменено на „открита“ през последващите години. Централният администратор гарантира, че дадена стационарна инсталация може да извършва прехвърляния за връщане на превишаващи квоти към партидата на ЕС за разпределение, когато националната таблица за разпределение на държава членка е била променена съгласно член 47 за коригиране на свръхразпределение на квоти към стационарната инсталация и компетентният орган е поискал от стационарната инсталация да върне тези превишаващи квоти. Компетентният орган може да даде указания на националния администратор да прехвърли връщаните превишаващи квоти към партидата на ЕС за разпределение, когато свръхразпределението на квоти е породено от разпределяне, осъществено след като стационарна инсталация е прекратила извършваните в инсталацията дейности, за които се отнася разпределението, без да информира компетентния орган.; Изменението в чл.48, т.2 от Регламент (ЕС) 2019/1122 е направено в чл.1 пар. 26 от Регламент (ЕС) 2023/2904, поради което следва да се приеме, че нормата е влязла в сила на 30.12.2023г. С параграф 2, ал.1 т.1 и т.2 от ДР на ЗОИК са въведени в България изискванията на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и други правни актове относно намаляване на парниковите емисии и изпълнение на ангажиментите на Общността. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗОИК Република България е участник в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по цялостно провеждане на държавната политика по ограничаване изменението на климата - чл. 3, ал.2 от ЗОИК, определен e за компетентен орган по прилагане на ЕСТЕ (чл. 6 т.3), като са му предоставени правомощия да контролира докладването на националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКОНИК и Протокола от Киото, да контроли мониторинга и други данни по Регламент (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2013г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на съюза, да проверява и съгласува заявления от оператори на инсталации за безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове (чл.6 т.7) и др. Същевременно съгласно чл. 7 т. 5 от ЗОИК изпълнителният директор на ИАОС изпълнява функциите на национален администратор, управляващ НРТКЕПГ, а на основание чл. 51 ал.1 от ЗОИК разпределя безплатните количества квоти на инсталации на годишна база, определена по реда на чл.47, ал.1 и ал.3. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ЗОИС при промяна на оператора на инсталации новият оператор поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 14 дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителният директор на ИАОС, който актуализира разрешителното. Операторите на инсталации, които притежават разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисии на парникови газове и на данните за тонкилометрите. Оператор на инсталации, чийто доклад не е верифициран до 31.03. за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти за верифициране на доклада му. При неспазване на срока за верифициране сметките на операторите на инсталации в партидите им в НРТКЕПГ се блокират до отстраняване на нарушението- чл.36 ал.4 от ЗОИК. Предаването на квотите е регламентирано в чл. 48 от ЗОИК, като е предвидено до 30 септември операторите да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година или определени в резултат на консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент ( ЕС) 601/2012. Съгласно чл. 48 ал.5 от ЗОИК оператор на инсталация, неизпълнил задължението си за предаване на квоти, е длъжен да предаде недостигащото количество през следващата година, независимо от санкцията по чл.76, а именно имуществена санкция от 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти, като за квоти непредадени след 01.01.2013г. се налага имуществена санкция от 200 лв. умножена по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за текущата година и европейския индекс на потребителските цени за 2013г., публикуван на интернет страницата на Евростат. Експлоатацията на нови и действащи инсталации за категориите промишлени дейности се разрешава след издаване на разрешително за емисии на парникови газове по реда на Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни на емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг на операторите на инсталациите и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии (Наредбата). В Наредбата е определен и реда и начина на администриране на Националния регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове ( НРТКЕПГ), като съвкупност от партиди на потребители под юрисдикцията на Република България в Регистъра на ЕС и Регистъра по Протокола от Киото. НРТКЕПГ се поддържа като електронна база данни и се администрира в съответствие с изискванията и по реда в Регламент (ЕС) 2019/1122. В него се съдържа и съхранява информация за наличните квоти и единици по Протокола от Киото в партидите; безплатно разпределените квоти в партидите за квоти на операторите на инсталации и на авиационните оператори, участници в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ); годишните верифицирани емисии на операторите на инсталации и на авиационните оператори; количество върнати квоти, равни на верифицираните емисии и стойността на показателя на съответствие и др. В НРТКЕПГ се поддържат национални партиди, партиди за квоти на оператори, партиди за квоти на лице, партиди за квоти на оператори на летални апарати, партиди на верификатори и търговски партиди. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата изп.директор на ИАОС разпределя квоти по партидите на операторите на инсталации в съответствие с решение на Европейската комисия въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите, ежегодно в срока по чл.47, ал.3 от ЗОИК. В конкретния случай оператор на стационарна инсталация е подал верифициран доклад за емисии за 2023г. и има право да получи по своята партида в НРТКЕПГ полагащите му се през 2024г. 30 290 квоти на основание Заповед № РД-553/25.06.2024г. на министър на околната среда и водите и утвърдена Национална таблица за периода 2021 - 2025г. С оспорения административен акт му се отказва получаването на тези квоти. Съобразявайки изложената по-горе уредба както в правото на ЕС, така и в българското национално право, съдът приема, че издадения акт противоречи на материалния закон. Цитираната норма на чл.48 т.2 Регламент (ЕС) 2023/2904 не предвижда задължение както за оператора, така и за националния администратор да откаже разпределение на определени квоти. Същевременно не е спазена нормата на чл.25, ал.1 от наредбата, която нормата е императивна и въвежда хипотеза на обвързана компетентност, при която органът – изпълнителния директор на ИАОС не разполага с възможност за преценка и избор на поведение, а е длъжен да издаде акт с предписаното от закона съдържание и разпредели квотите по съответните партиди в съответствие с решението на ЕК, въз основа на заповедта на министъра на околната среда и водите. Ирелевантно е обстоятелството дали поради наличие на техническа причина обективно изп.директор не е могъл да изпълни задълженията си, което е посочено и в оспорения административен акт. Не се доказа функционалността на регистъра да не е позволила разпределението на квотите, а дори да не е позволила такова разпределение при наличие на доказателства, че дружеството е изпълнило задълженията си за предаване на дължимите квоти през предходната година вкл. е изпълнено изискването на чл.32 т.1 от Регламент (EС) 2019/1122., то липсва правно основание юридическото лице да не получи съответните квоти. Отговорността за администриране на регистъра е именно на изп.директор на ИАОС по аргумент от чл. 7 т. 5 и чл. 51, ал.1 от ЗОИК. Последният е бил длъжен да изпълни утвърдената национална таблица, а при невъзможност да предприеме съответните мерки за отстраняване на последиците и ненакърняване на правата на оператора. На още по-голямо основание видно от нормите от европейското законодателство, на оператора се дължи разпределение на процесните квоти, включени и в Регистъра на ЕС, при условие, че видно от същия партидата на „Рубин„ АД се води със статус активна, а верифицираните и записани за предходен период квоти са били надлежно предадени от дружеството. Основателно е в тази насока възражението на жалбоподателя, че е допуснато смесване на периодите, за които се дължи изпълнение за предаване на емисии, като понастоящем оператора участва в четвърти етап от ЕСТЕ, а не и тези от втори, за който се претендира, че не е са предадени в размер на 40 424. Съгласно чл. 13, т.2 от Директива 2003/87/ЕО четири месеца след началото на всеки следващ период, посочен в чл.11, пар.2, квотите, които вече не са валидни, и не са върнати и отменени в съответствие с чл.12, пар.3, се отменят от компетентния орган. Същевременно както Регламент (ЕС) 2019/1122, така и Регламент (ЕС) 2023/2904, предвижда, че блокиране на партидата на оператор се прави единствено и само, ако към първи април всяка година годишните верифицирани емисии на дадена инсталация не са били вписани и маркирани като верифицирани. Видно от доказателствата по делото, а и не се оспорва от ответника, че през предходните години дружеството е получавало разпределени квоти при изпълнение на задълженията си по подадените от него верифицирани доклади. По делото не се установи и правоприемство между „Рубин“ АД, „Рубин Инвест“ АД и „Рубин Трейдинг“ АД, както и идентичност на стационарната инсталация на „Рубин“ АД и тази на „Рубин Трейдинг“ АД, вписана в регистъра на ЕС и НРТКЕПГ, а доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства и за установяване законосъобразността на оспорения административен акт е на адм.орган. Основателно е и възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за предаване на верифицирани емисии за 2012г. Видно от представеното копие от разрешително за емисии на парникови газове № 3182009г., издадено на „Рубин“ АД – л. 147 от делото, дружеството е поело задължение да предава в срок до 30 април квоти на администратора на националния регистър по чл.131к на ЗООС равни верифицирани годишни емисии въглероден диоксид т.е. задължението за предаване на квотите е станало изискуемо, считано от 01.05.2013г. В европейското законодателство липсва предвиден погасителен срок, с изтичането на който да се счита погасено задължението за предаване на квоти от оператор на стационарна инсталация. От прочита на редица разпоредби в Регламент (ЕС) 2019/1122 съдът прави извод, че законодателя не изключва възможността задължения за предходен период да бъдат заличени от регистъра на ЕС. В тази насока са насоките в т.7 Регламент (ЕС) 2019/1122 предвиждаща, че квотите могат да се ползват единствено в емисии от първата година на десетгодишния период, през който са издадени, обстоятелството, че е необходимо да се осигурят подходящи функционални възможности в регистъра на ЕС да се обозначат квотите за кой десетгодишен период са били създадени – т.6, възможността една партида да бъде оставена в състояние „очаква закриване“ за период не по–дълъг от 10 години – чл.9, т.3, съхранението на запис за всички процеси по дадена партида за срок от 5 години след закриване на дадена партида или лични данни, както и лични данни за максималния срок за престъпления, определен в националното законодателство на националния администратор – чл.78 т.1 и т. 3 и др. Същевременно именно държавите членки са тези, които въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагането на регламентите по-горе. В конкретния случай поради липса на специална разпоредба уреждаща погасителната давност за търсене на изпълнение на задълженията за предаване на верифицирани емисии, то следва да се приложат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. От приобщените по делото доказателства не се установява от посочената дата на падежа до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция административният орган да е предприел изпълнителни действия по смисъла на дял V, раздел III от АПК, посветен на привеждането в изпълнение на административните актове срещу организации. Не са налице и доказателства за прекъсване на давността, поради което същата следва да се счита изтекла на 01.05.2018г. С оглед на горното, съдът счита, че възражението за изтекла погасителна давност следва да бъде уважено. С оглед на горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Актът противоречи и на целта на закона. Крайната цел на законодателя, включена в съображение 25 и член 1 от Директива 2003/87, е да се постигне стабилизация на концентрациите от парникови газове в атмосферата на равнище, което предотвратява опасна антропогенна намеса в климатичната система, чрез задължаване на държавите да намалят съвкупните си антропогенни емисии от парникови газове. Същевременно правилата изискват да не се смущава системата и пазара в случаите на промяна в партидите, при отмяна на квоти и трансакции, освен в предвидените случаи, както и да не се създава неравнопоставеност между операторите. В случая освен липсата на предвидимост в стопанската дейност на дружеството за получаване на утвърдените квоти, е нарушен и основен принцип на Директива 2003/87/ЕО, а именно, че валидността на квотите е за периода, за който са отпуснати, както и оператора е поставен в положение да отговаря за задължения на трето лице. Нарушен е и принципа на пропорционалност, който изисква ограниченията на закрепени права и свободи в Хартата на ЕС, които могат да бъдат наложени по-специално с правни актове на Съюза, да не превишават границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните легитимни цели или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест. В тази насока е и практиката на СЕС - решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU: C: 2022: 297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU: C: 2022: 912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU: C: 2022: 963), решения от 13 март 2019 г., Полша/Парламент и Съвет, C128/17, EU: C: 2019: 194, т. 94 и цитираната съдебна практика и от 17 декември 2020 г., Centraal Isralitisch Consistorie van Belgi и др., C336/19, EU: C: 2020: 1031, т. 64 и др. В случая отричането на правото на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД да получи по своята партида в националния регистър полагащите му се за 2024г. 30 290 квоти (размер, потвърден в Заповед № РД-553/25.06.2024г. на министър на околната среда и водите), се явява непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза, а именно модернизация на операторите и осъществяване на стопанска дейност с намалени емисии от парникови газове, като по същество причинява негативни последици за оператора въпреки надлежното изпълнение на задълженията му през предходните години. Предвид горното, съдът намира, че административния акт, инкорпориран в писмо с изх. №Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, следва да се отмени като незаконосъобразен поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона. При този изход на делото, основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 от АПК, а именно сумата от 50 лв. държавна такса и сумата от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение по списъка по чл.80 от ГПК, представен по делото.