Решение № 13 от 3.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2062/2023 г.

настоящото производство е и осъдителен иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението на правото на марка на ЕС „XBODY”, чиято правна квалификация е чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО. За да бъде този иск основателен, в производството трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция ответникът продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право върху регистрирА. търговска марка. Доказването на този факт в процеса е поставено в доказателствена тежест на ищеца, който е стрА.та, която черпи благоприятни правни последици от неговото осъществяване. Съдът счита, че от представените в производството доказателства може да се заключи, че ответникът продължава да използва сочените от ищеца знаци, които са идентични и сходни с търговска марка на ЕС „XBODY” за обозначаване на предоставяни от него услуги по провеждане на спортни тренировки в обект, намиращ се в гр. София, ул. „•••••••, и след датата на подаване на исковата молба и към 04.12.2024 г., когато са проведени устните състезания пред настоящата инстанция. За да стигне до този извод съдът съобразява, че в заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че при работа върху поставените задачи е извършило проверка в НАП, от която е видно, че и към момента на проверката в регистрите на данъчната администрация се съдържа информация за това, че ответното дружество има регистрирано едно фискално устройство за обект, който представлява студио „Екс боди прайм“ на адреса гр. София, ул. „•••••••. Следователно от експертното заключение се установява, че към момента на неговото изготвяне, който е 30.09.2024 г., ответникът продължава да има регистрирано фискално устройство точно в обекта, в който се доказа, че предоставя услугите спортни тренировки на клиенти чрез уреди за мускулна стимулация. Поддържане на регистрацията пред компетентните органи на фискално устройство от ответника и към 30.09.2024 г. означава, че той продължава да осъществява търговска дейност обекта в гр. София, ул. „•••••••, която е такава по провеждане на описаните спортни тренировки, обозначени със словните знаци „XBODY”, „X BODY”, „XBODY “PRIME”“ и с комбинирания знак, състоящ се от знака Х в кръг и думата „BODY“. Съдът констатира, че към настоящия момент при опит за отваряне на интернет страницата https: //xbody-prime.business.site се оказва, че това е невъзможно, тъй като се изписва, че не може да се осъществи връзка с нея и нейното съдържание не се визуализира. Този факт обаче не разколебава извода, че ответникът продължава и към края на устните състезания по делото да ползва описаните знаци за предоставяне на спортни тренировки в обекта, намиращ се в гр. София, ул. „•••••••, защото това може да става чрез използване на други начини за информиране на клиентите за вида на провежданите спортни тренировки и за осигуряване на възможност за записване, включително чрез използване на друга интернет страница за това, каквато съдът след проверка установява да има в публично достъпното интернет пространството – това е интернет страницата https: //xbody.as.me/, на която са изписани същите данни за обекта и за тренировките, които се провеждат в него, използвани са същите значи за означаване на услугите по организиране на тези тренировки, както и е използвА. същата форма за записване за тренировките, като тези на интернет страницата https: //xbody- prime.business.site. Предвид изложеното трябва да се заключи, че предявеният осъдителен иск по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението на правото върху търговската марка на ЕС „XBODY” е основателен. По иска с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО: Разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 118 ЗМГО уреждат правото на носителя на правото върху търговска марка и на лицето, което има качеството на лицензополучател, да получат обезщетение, ако в резултат на нарушението на правото върху марка са претърпели имуществени и неимуществени вреди, както и процесуалното право да предявят пред съда иск за получаване на това обезщетение. Както беше посочено в мотивите по иска с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, по делото е доказано, че ответникът е извършил нарушение на правото върху марка на ЕС „XBODY”, което се притежава от „Е.У. Кфт.“, Унгария, който е отстъпил на ищеца правомощието да я ползва на територията на Република България по силата на сключен лицензионен договор за изключителна лицензия. За да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 118 ЗМГО, в производството трябва да бъде доказано и това, че той е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на правото върху регистрирА.та търговска марка, чието ползване му е отстъпено от лицето, което е негов носител. В исковата молба се твърди, че претърпените от „А.У.Е.С.“ ООД вреди са имуществени и се изразяват в неполучено лицензионно възнаграждение за осъщественото използване на знаци, идентични и сходни със знака „XBODY”, за обозначаване на услуги по провеждане на спортни тренировки чрез уреди за мускулна стимулация, което възнаграждение би било получено, ако ответникът беше осъществил това ползване с разрешение, дадено чрез сключване на лицензионен договор. Следователно претендираните в процеса вреди имат характера на пропуснати ползи. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението. Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. В тази насока са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС. Съдът съобразява и това, че на въпросите дали при нарушено право на марка неговият притежател търпи вреди под формата на пропуснати ползи и в какво се изразяват те са дадени отговор от ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. и решение № 19 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 2824/2019 г. по описа на ВКС, II т.о. В тях е прието, че причинените на притежателя на търговската марка вреди в резултат на нарушение, представляващо ползване на знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на титуляря на правото, могат да се изразяват в пропуснатата полза, която последният би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда за това, установен в ЗМГО. Правомерното използване на регистрирА. марка от трето лице се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, като получаването на лицензионно възнаграждение от притежателя на правото върху търговска марка по такъв договор е обусловено единствено от неговото сключване и не зависи от никакви други обстоятелства, включително от реализирането на пазара на стоки или услуги, които са обозначени със знак, който е идентичен или сходен с марката. С оглед на това и за притежателя на марката винаги ще съществува сигурност, че би увеличил имуществото си с лицензионно възнаграждение, дължимо за осъщественото ползване на марката, ако то е извършено правомерно, защото тогава би бил сключен лицензионен договор, който е единственият факт, при който възниква вземането за възнаграждение. Следователно при осъществено от едно лице ползване в търговската му дейност на знак, който е идентичен или сходен с търговската марка, при липсата на сключен лицензионен договор неполученото лицензионно възнаграждение винаги ще представлява вреда за притежателя на правото върху търговска марка, като тя ще е и пряка и непосредствена последица от нарушението, защото е закономерна последица от неправомерното ползване на марката. В случая ищецът, който претендира, че е претърпял вреди от извършеното от ответника нарушение на правото върху процесната марка на ЕС, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение, не е притежател на търговската марка, а е лицензополучател, на който е отстъпено правомощието да я ползва. Доколкото обаче ищецът е лицензополучател по изключителна лицензия за територията на Република България, то съгласно чл. 596 ТЗ той има право да сключва договор за сублицензия, с който може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензия, когато това право не е изключено в сключения с маркопритежателя лицензионен договор, както е в случая, тъй като в чл. 7.1. от рамковия договор за дистрибуция изрично е уговорено, че ищецът има правото да извършва сублицензиране на свои партньори. След като ищецът има правото да дава чрез сключване на договор за сублицензия разрешение на друго лице да ползва отстъпената му за ползване търговска марка за територията на Република България и да получава възнаграждение за това, то точно той е правният субект, търпящ вреди от нарушаването на правото на марка чрез използването без разрешение, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение. Такива вреди при предоставена изключителна лицензия не може да търпи носителят на правото на търговска марка, който за срока на действие на лицензията не може да отстъпва правото за ползване на марката за територията на стрА.та на друго лице съгласно чл. 24, ал. 4 ЗМГО и оттам не може да получава възнаграждение за това, като такива права има само лицензополучателят чрез сключване на договор за сублицензия. Доколкото и в хипотезата на отстъпване ползването на марката от лицензополучателя, също както в хипотезата, разгледА. в практиката на ВКС, когато правото за ползване се отстъпва от маркопритежателя, правомерното използване на марката предполага винаги само сключването на договор за сублицензия, то трябва да се приеме, че и при нея лицензополучателят винаги ще търпи вреди, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение, за което има сигурност, че ще бъде получено, когато търговската марка се ползва правомерно, защото правото на възнаграждение и по договора за сублицензия също възниква с осъществяване единствено на факта на неговото сключване. Тези вреди също са пряка и непосредствена последица от нарушението на правото върху марка. В случая нарушението, което се доказа, че ответникът е извършил се изразява в действия по предлагане на услуги, представляващи спортни тренировки чрез използване на устройство за стимулация на мускули, които са обозначени със знаци, идентични и сходни с марката на ЕС „XBODY“, като това е направено без да е налице сключен между него и лицензополучателя „А.У.Е.С.“ ООД договор за сублицензия. Ето защо трябва да се приеме, че лицензополучателят реално е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с дължимото лицензионно възнаграждение за осъщественото използване на марка, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението. Тези вреди се търпят от ищеца за целия период на нарушението, който е от 11.06.2022 г. до 07.11.2023 г., за който период е действал и договора за лицензия, от който произтича правото на ищеца да ползва регистрирА.та марка на територията на Република България и да отстъпва на трети лица правото да ползват този обект на интелектуална собственост. Размерът на лицензионното възнаграждение, с което се съизмеряват вредите, съдът приема за установен от заключението на изготвената съдебно-оценителната експертиза, в която то е изчислено по метода на лицензионните такси /роялти/ като конкретен размер процентни отчисления от приходите на реализираните продажби на лицензионните стоки или услуги. Доколкото по делото се доказа, че единствените услуги, които ответникът е предоставял на клиенти в обекта, намиращ се в гр. София, ул. „•••••••, са тези по провеждане на спортни тренировки с уреди за електрическа стимулация на мускули, които са обозначени със знаци, идентични и сходни с регистрирА.та марка на ЕС „XBODY“, то съдът счита, че целият оборот, който е регистриран за периода на нарушението от 11.06.2022 г. до 07.11.2023 г. в този обект, е свързан с използването на услугите, които са идентични с тези, за които търговската марка е регистрирА.. Това се отнася и за оборота от реализираните в обекта продажби на стоки, представляващи хранителни добавки. Тези стоки не са означени със знаци, които са идентични или сходни с процесната марка, но продажбата им на клиенти е пряко свързА. именно с предоставяните в обекта услуги по провеждане на спортни тренировки, които са обозначени с тези знаци, тъй като не се доказа ответникът да извършва на това място действия по предоставяне на каквито и да е други услуги. Не се твърди и не се доказва обектът на адрес гр. София, ул. „••••••• да функционира като магазин, поради което съдът приема, че той се посещава от клиенти, за да използват предоставяните там услуги, които са само такива по организиране на спортните тренировки, означение със знаци, които са идентични и сходни с марката на ЕС „XBODY“ и именно с оглед на тези си посещения те купуват предлаганите там хранителни добавки. Следователно приходите от продажба на хранителни добавки са пряко свързани с предоставяните от ответника услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирА. и оттам с извършеното от него нарушение по използване без разрешение на процесните знаци, идентични и сходни с марката, за означаване на тези услуги. Ето защо изчисляването на лицензионното възнаграждение за периода, през който е извършено нарушението, трябва да се направи по използвания от вещото лице метод върху целия регистриран оборот на ответното дружество в обекта, находящ се в гр. София, ул. „•••••••, включително и върху приходите от продадени хранителни продукти. При отговора на поставената задача вещото лице е съобразило, че въпреки че са свързани с предоставяните услуги по провеждане на спортни тренировки, стоките не са означени със знаци, които са идентитични и сходни с регистрирА.та марка, за разлика от самите услуги, поради което е използвал по-нисък размер на лицензионната такса, която се отчислява от приходите от продажба на хранителните добавки, от размера на лицензионната такса, която се отчислява от приходите от предоставяните на клиенти услуги, което прави неговите изводи за размера на лицензионното възнаграждение обосновани и съдът трябва да ги кредитира. Изчислен по този начин размерът на лицензионното възнаграждение за периода от 11.06.2022 г. до 07.11.2023 г., което ищецът би получил, ако беше сключен договор за сублицензия с ответника, възлиза на сумата от 7 684, 89 лв., като това е и размерът на претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението на правото върху търговска марка. В тежест на ответника на основание чл. 118 ЗМГО възниква задължение да заплати на увреденото лице, което е ищецът, обезщетение за претърпените вреди в размер на 7 684, 89 лв., който отговаря на размера на доказаните вреди и изпълнява функциите по чл. 118, ал. 3 ЗМГО да е справедлив и да действа възпиращо и предупредително на нарушителя и на остА.лите членове на обществото. Това прави предявеният осъдителен иск по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО основателен за сумата от 7 684, 89 лв., като за разликата над нея до пълния предявен размер от 10 000 лв. е неоснователен и трябва да се отхвърли. По присъждане на направените по делото разноски: С оглед крайния изход на спора и това, че от стрА. на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 6 030 лв., от които сумата от 560 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба, сумата от 1 150 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 4 320 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката на ищеца действия, поради което не е прекомерно. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5 032, 90 лв. Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства да е заплатил някакви разходи за водене на делото, поради което в негова полза не следва да се присъждат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Така мотивиран Софийски градски съд