Решение № 355 от 23.10.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 402/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд №624 от 17.05.2024г. постановено по гр.д.№20235220102571 по описа на съда за 2023г. Е ОСЪДЕНА ответницата М. К. Б. с ЕГН •••••••••• с настоящ адрес в с. Б., обл. П., ул. „••-а" №•, да заплати на ищеца „НД М.“ ООД, ЕИК: •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р. Д." бл.••, вх.•, ет.•, ап.••, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД, сумата 861лв. - главница на потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 11.07.2023г. до плащането, както и сумата 117.50 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.03.2022г. до 20.06.2023г., дължими по Договор за потребителски кредит №58291 от 31.05.2021г. Със същото решение е осъдена ответницата М. К. Б. да заплати на ищеца „НД М.“ ООД съдебни разноски в размер на 1240 лв. Решението се обжалва изцяло от ответницата по исковете М. К. Б., ЕГН- ••••••••••, от с.Б., обл.П. чрез назначения й особен представител адв.А. Г. от АК-П., в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като неправилно. Счита, че неправилно било прието от съда /стр.3/, че заемателят е получил сумата, тъй като РКО №212 от 31.05.2021г. е подписан от ответника. Коментира според него неправилно наложила се употреба в документооборота, че РКО, /разходен касов ордер/ се използва за даване на нареждане /от латинско „ordo“, поръчка, заповед/ от управителя или счетоводителя на предприятието към касиера, който да разходва определена сума от касата в полза на определено лице. Счита, че в случая е наредено “да се брои на М. К. Б.“, като изплащането /броенето/ е отделна стопанска операция, която може да не се реализира, или да се реализира в следващ момент. Затова счита, че РКО не доказва реалното предаване на сумите, и доколкото липсвали подписи на ръководител и счетоводителя, че РКО не доказва това за което е предвиден като нарочен документ-волята на ръководителя да се извърши плащане. Акцентира, че плащането на сумата може да се докаже с разписка по чл.77 ал.1 от ЗЗД, намираща се в случая на същия материален носител /лист хартия/, непосредствено след РКО. Счита, че същностното изявление в разписката “получих сумата“, след което следва подпис, но в документа не било посочено на кого е този подпис и дали е на ответника, поради което счита че е необоснован извода на съда, че РКО е подписан от ответника. Като неправилен се квалифицира мотива на съда, че автентичността на подписа не е оспорена. Коментира се съдебната теория, като се посочва, че нито в документа, нито в исковата молба се сочи името на автора на разписката и РКО и че жалбоподателката М. Б. е посочена само като лицето, на което следва да се брои, но не като автор; че в ИМ не се сочи автор на РКО, като според твърденията на ищеца в същата, жалбоподателят навежда извода, че според ищеца доказването на получаването на сумата ще се извърши с договора, а не с РКО. Счита, че соченето на автор на документа в този случай се изисква и от закона-чл.7 от ЗСч предвиждащ издаването на документ с реквизитите по чл.6 ал.1 от същия закон и че в случая чл.77 ал.1 от ЗЗД предвижда издаването на разписка, но че липсват реквизитите по чл.6 ал.1 т.3, пр.I-во-наименование или име … на издателя и получателя“, като в този случай оспорването на подписа на ответника не е нужно, тъй като не се сочи документът да е подписан от него. На следващо място жалбоподателят счита, че неправилно било прието от съда, че недействителността на договора няма за последица отхвърляне на иска /чл.23 от ЗПК/ и възраженията в тази насока не следва да се обсъждат, като се акцентира, че възражението в отговора на исковата молба е за нищожност по чл.6 ал.2, пр.2 от ЗЗД, а не по ЗПК. Акцентира се на липсата на съгласие относно главницата в хипотеза на предоставяне на заеми с 0% лихва и ГПР 49.8% и без никакви допълнителни такси, при еднакви суми на усвоения кредит и дължимата лихва, според цитирана от жалбоподателя съдебна практика на окръжни съдилища, приемаща липса на яснота при тези параметри какво изобщо включва ГПР без уговорени такси. Счита, че в този случай е налице съзнавано несъгласие за кредитополучателя по отношение размера на главницата в договора за потребителски кредит, като съществен елемент на този вид договори и влечащо нищожност на договора, поради сключването му при липса на съгласие, от което следва недължимост на сумите на договорно основание, и същите биха били предмет на друго дело, като в случая не намирало приложение нормата на чл.23 от ЗПК, предполагаща друг вид недействителност на договора за кредит при което се дължи връщане на чистата му стойност и доколкото при безлихвените кредити ЗПК не е приложим / чл.4 ал.1пр.5./.Счита още, че всички изводи на съда основаващи се на разпоредби от ЗПК са неправилни като при неяснота за вида на договора-заем по чл.240 от ЗЗД, ПК по ЗПК или търговски банков кредит по чл.430 от ТЗ, е налице липса на съгласие и нищожност по чл.26 от ЗЗД. По отношение на иска за забава, счита, че съдът неправилно е приел, че след падежа на последната вноска длъжникът е изпаднал в забава, предвид носимостта на паричните задължения изпълнявани по адреса на кредитора /чл.68, б.“а“ от ЗЗД/, като в случая задължението било уговорено като търпимо-предвидени 40 безплатни посещения на адреса на длъжника всеки четвъртък в 9.00ч. в с.Б., ул.“Т. и в." №•, като в същност посещенията били правени на друго място-гр.П., ул.“П." №••, ет.•, ап.••-посочено в приложението №1 към договора. Навежда се извода, че длъжникът не е бил в забава, а възражението за забава на кредитора от отговора на ИМ се оказвало основателно, доколкото не е доказано извършването от кредитора на посещения. Като второ основание за неоснователност на иска за забава се сочи недоказаност, не е приложен чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, че периодът на забавата обхваща извънредното положение, а ищецът фигурира в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ и че лихвата за забава е следвало да се начислява без визирания в закона период в който да не се начислява. С въззивната жалба са направени доказателствени искания-да се допусне на основание чл.266 ал.3 от ГПК до разпит един свидетел за установяване факта на неплащането на главницата по заема, като се твърди, че искането е направено пред първата инстанция, но не е допуснато поради възражение на ответника по чл.164 ал.2 от ГПК, като се акцентира, че в разписката за получена сума не се установявало тя да изхожда от ответника, а в договора било посочено, че е сключен в гр.П., а в искането за кредит е посочено “Усвояване на кредита в брой в офиса на кредитора –чрез услугата домашно посещение-да. Второто доказателствено искане е да се задължи ищеца за представи запис на заповед, отказано от първоинстанционния съд с мотив, че ищецът не твърди да има запис на заповед, доколкото в чл.1 от договора се предвиждало обезпечение със запис на заповед, актуализиран с всяко плащане, като при пълно плащане се връща на издателя /чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗПК/, като при липсата му ще се докаже че задължението е погасено. Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна- ТД“НД М.“ ООД, ЕУИК-••••••••• чрез адв. К. Т. от ВТАК, с вх. №15464 от 17.06.2024г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че е правилна констатацията на съда, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения по повод сключен между тях ДПК №58291 от 31.05.2021г. по силата на който дружеството е предало на заемателя с подписването му сумата от 1080лв, с уговорки заемът да се погаси на 40 седмични вноски от по 27лв при фиксиран лихвен процент по заема от 0%, като потребителят е изплатил доброволно 219лв, извършвайки 5бр. плащания по погасителния план, като остатък от вземането е от 861лв за главницата ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането, както и 117.50лв, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня следващ датата на падежа, а именно от 11.03.2022г. до 20.06.2023г. Счита, че правилно съдът е установил, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е представил заемната сума на ответника, която е усвоена от последния в пълен размер от 1080лв според двустранно подписания и разписан РКО, съдържащ всички законоустановени реквизити. Твърди се още, че дружеството е предало на М. Б. уговорената сумата в размер на 1080лв по отпуснат договор за кредит имащ реален характер на договор за заем за потребление по чл.240 ал.1 от ЗЗД, за който разписката служи винаги като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Акцентира се, че формалната доказателствена сила на разписката не е оборена успешно, и че съдът следва да приеме, че ответникът е получил сумата от 1080лв.Твърди се още, че пред първоинстанционния съд не е оспорван подписа на ответницата под разписката и че формалната доказателствена сила при частните документи задължава съда да счита лицето подписало документа за автор на направеното изявление, според чл.180 от ГПК, въвеждаща оборима презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа, с което ответникът по въззивната жалба аргументира извода си, че подписаният частен документ представлява пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оборено. Акцентира се и на извършеното частично плащане от потребителя на част от уговорените вноски по договора, представляващо извънсъдебно признание за получаване на заемната сума, в резултат на което правилно било прието от съда, че за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на претендираната сума по кредита. Цитира е и чл.5 от договора като разписка за получаването на сумата от потребителя. По възражението на жалбоподателя, че РКО не съдържа имената на кредитополучателя с посочва, че последният /М. Б./ не е посочен като автор на РКО, който се издава от служител на кредитора, и че тя е лицето, на което се връчва сумата по кредита, като след получаване на ордера е положила и подписа си. Допълва се, че между страните с подписването на ДПК е възникнало облигационно отношение, по което Б. се е съгласила да получи и в последствие да върне договорната сума от 1080лв, като с подписването и на РКО и направените от нея 5плащания свидетелстват за наличие на нейното съгласие. По отношение изпадането на потребителя в забава се акцентира, че в приложение №1 към договора е посочен адреса на потребителя, който кредитора следва да посещава, а именно в гр.П., ул.“П." №••, ет.•, ап.••, е предоставен от ответницата М. Б., като кредиторът не отговаря за предоставен адрес, различен от местожителството й. Допълва, че погасяването на кредита става чрез банков превод или домашно посещение, като плащането на вноските е изцяло в интерес на кредитополучателя и че ответницата е била запозната с чл.6 от ДПК за знанието си, че при пропускане на една седмична погасителна вноска, кредиторът начислява неустойка в размер на законовата лихва за забава от датата на падежа до датата на плащането. Възразява се по правените доказателствени искания и моли да не се уважават. Моли да се отхвърли изцяло жалбата като неоснователна с присъждане на разноските. Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната жалба. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на М. К. Б., с вх.№•••••••••• и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание в чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 и следващите от Закона за потребителския кредит, чл.240 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба с вх.№16948 от 11.07.2023г. подадена против ответницата М. К. Б., ЕГН-•••••••••• от с.Б., ул.“Т. и в." №•, обл.П., ищецът Търговско дружество „НД М.“ООД, ЕИК •••••••••, с адрес на управление гр.П., ул.“Р. Д." бл.••, вх.•, ет.•, ап.••, представлявано от управителя Л. Д. твърди, че на 31.05.2021г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит/ДПК/ №58291 с ищцовото дружество съгласно ЗПК и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ предоставен предварително на ответницата и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит отправено от ответницата. Твърди се, че съгласно сключения договор кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 1080лв, при ред и условия според Общите условия към него. Ответницата удостоверила получаването на сумата с подписването на договора и й бил издаден разходен касов ордер за същата. Предоставената сума съставлявала изпълнение на задължението на кредитора да я даде и създало задължение за кредитополучателя да върне същата съгласно уговорени погасителни вноски по погасителен план неразделна част от договора, всяка съдържаща сума по главница и сума по фиксиран годишен лихвен процент/ФГЛП/ в размер на 0% и падежна дата. Кредитът следвало да бъде изплатен с 40 седмични вноски, всяка в размер на 27лв. Кредиторът уведомил кредитополучателя за всички клаузи по ДПК, като последният се съгласява с тях и желае договорът да бъде сключен. Твърди ищецът, че към момента, кредитополучателят е изплатил частично задължението си внасяйки общо 219лв, с които погасил вземанията си до 8-ма вноска включително, и изпаднал в забава от 05.08.2021г. и че към момента не е погасил задължението си по ДПК и вземането е с настъпил падеж от дата 10.03.2022г. Твърди се, че непогасеният остатък от главницата по ДПК е в размер на 861лв и за тази сума ищецът има правен интерес да предяви иск за плащането й ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането както и сумата от 117.50лв-обезщетение за забава по ДПК съизмерима с размера на законната лихва от деня след датата на падежа-11.03.2022г. до датата на завеждане на молбата по чл.390 от ГПК- 20.06.2023г. Твърди се, че между страните е възникнало облигационна правоотношение по силата на сключен договор за предоставяне на кредит под формата на заем по смисъла на чл.9 от ЗПК, като уговорената сума е предадена от ищеца на ответника, с което той е изпълнил задълженията с договора, а от своя страна кредитополучателят не е изпълнил своите задължения, и че вземането е с настъпил падеж, поради което за ответника възниква задължение да заплати главницата по договора със законната лихва. Моли да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 978.50лв, формирана от 861лв-неизплатена главница по процесния ДПК ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба 10.07.2023г. до окончателното й изплащане и обезщетение за забава по същия договор в размер на 117.50лв, представляващо размера на законната лихва за периода след датата на падежа -11.03.2022г. до датата на завеждане на молбата по чл.390 от ГПК-20.06.2023г. Твърди, че първоначално поради неиздължаване на вземането ищецът е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск като по образуваното в тази връзка ч.гр.д.№2735/2023г. на РС-П., е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове в полза на ищеца, предявени в указания на дружеството срок, като по издадената обезпечителна заповед, срещу длъжника е образувано изпълнително дело №294/2023г. по описа на ЧСИ М. А.. Претендира присъждане на процесните две суми както и направите в исковото производство разноски. С определение №3239 от 18.12.2023г. исковият съд по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца е назначил особен представител на ответницата, определен от Председателя на ПАК, адвокат А. Г. Г. от АК-П., от който в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ИМ се оспорва изцяло по основание и по размер. Твърди се, че кредитополучателят не е получил кредитната сума като заем, доколкото в ДПК се уговаряло бъдещ начин на получаване и че попълнения РКО и разписка за получаване доказвало, че договорът не е бил достатъчен да докаже реално предаване на парите и че ако това е било удостоверени в него, нямало е да има нужда от попълване на РКО и разписка. В тази връзка е направено възражение за липса на правопораждащ факт за реално предаване на сумата от страна на ищеца, като счита, че окончателен и реален ДПК не е сключван между страните, липсва заемно правоотношение и вземането не е възникнало. Коментира се съдържанието на РКО и липсата на подписи в него като се навежда извода, че никой не е нареждал с подписа си да се извърши разход от касата на фирмата доколкото има попълнен, но неподписан РКО без материална доказателствена сила. За разписката под РКО посочва, че лицето което се е подписало за „броил сумата“ не е управителя на дружеството и не се намира в правоотношение с него и че затова от евентуалното предаване сумата би могло да възникне заемно правоотношение между получилия сумата и броилия сумата /с неизвестна самоличност поради липса на име в разписката, но не и между получателя на сумата и ищеца/. Цитира се чл.11 ал.1 т.5 от ЗПК за данните за кредитния посредник които следва да съдържа договора, когато такъв участва и че в случая такъв липсва, поради което броилият сумата не е кредитен посредник на ищеца. Бил посочен в документа кредитен специалист което не било равнозначно на кредитен посредник по чл.11 ал.1 т.5 от ЗПК, и че работата на кредитния специалист била да помогне при попълване на декларацията за личните данни. Предявява инцидентен иск, че не съществува правоотношение между ищеца и лицето подписало разписката за броил сумата. Искането не е допуснато за разглеждане от съда по същество. Допълва, че в разписката не е посочена предадената сума, като полетата „Сума“ и „всичко“ са непопълнени. Твърди се, че ответницата никога не е посещавала офиса на ищеца в гр.П. и няма как на 31.05.2021г. да е получила сумата по заема. Въведено е и възражение за липса на одобрение на искания кредит. като се поддържа, че ако е била реално преведена сумата от 1080лв, то договорът за заем би обвързал ответника с броилия сумата, а не с ищеца, като липсата на одобрение на кредита обяснява, защо не е нареждана и предавана сума от ищеца на ответника. Цитира чл.3 от ОУ, предвиждаща подписване на няколко верижни акта предхождащи предоставянето на кредит-искане за кредит, примерен договор за ПК; предварително одобрение от кредитор, като в тази връзка акцентира, че бил налице само първия акт искане вх.№58291 от 31.05.2021г., като липсва предвидено в чл.6 от ОУ издаване на решение да одобряване или за коригиране и отказване на кредита както и на уведомление по същата разпоредба да докаже какво е било решението. При условията на евентуалност ответникът сочи, че са предадени само 921.97лв. Посочва, че за ГПР представляващ стойността в относително изражение на една правоувеличаваща материално-правна последица от подписването на ДПК, което се изразява в правото на кредитора да получи плащания за лихва, за услуги, свързани с кредита, всички плащания, с които ще се увеличи състоянието му над размера на главницата по кредита. Допълва, че всички плащания се равняват на 49.8% на годишна база от стойността на получения кредит; че ГПР, главницата и плащанията дължими от кредитополучателя са свързани в уравнение по чл.19 ал.3 от ЗПК, като на база дължимите суми и падежи, стойността на предоставената главница, няма да е равна на 1080лв, а ГПР да е 49.8%. Предвид формулата в чл.19 ал.2 от ЗПК, при заложено ГПР от 49.8% и данните от приложение №1 към ДПК, давали резултат от 921.97лв, в каквато връзка били и изчисленията на назначения на ответника особен представител в приложение №2 към отговора на ИМ. Счита, че претендираният с ИМ размер на усвоената главница, като съществен елемент на заемното правоотношение се явява недоказан както и недоказана твърдяната разлика между усвоения размер и извършените плащания. При условията на евентуалност се поддържа, че предадената сума е в по-малък размер от 1080лв, като кредитът реално е на по-ниска стойност и е симулативен и че ответницата следва да върне сумата само по действителния договор. Наведено е възражение за липса на съгласие от страна на ответника /потребителя/ относно размера на главницата /чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. Коментира се, че дружеството е предоставило заем при 0% лихва и 49.8% ГПР и без никакви допълнителни такси, при еднакви суми на усвоения кредит и дължимата лихва, означаващо липса на съгласие относно главницата, доколкото не било ясно при действителна лихва от 0%, какво изобщо включва ГПР при липса на уговорени такси в ДПК. Поради което следвало да се приеме, че от страна на кредитополучателя е било налице съзнавано несъгласие досежно посочения в ДПК размер на главницата-съществен елемент от този вид договор и влече неговата нищожност по силата на чл.26 ал.2 плр.2 от ЗЗД поради сключването му при липса на съгласие. Счита, че с оглед нищожността на договора претендираните по него суми не се дължат на договорно основание, и че те биха могли да бъдат предмет на друго дело и че съответно не намира приложение и нормата на чл.23 от ЗПК, която предполага друг вид недействителност на ДПК, при която с дължи връщане на чистата му стойност. Въведено е и възражение за липса на съгласие относно изпълнението на договора. В тази връзка се поддържа, че дружеството ищец предлага две услуги с реципрочни задължения, но с еднакво име-„домашно посещение“, като в искането за кредит е посочено, че ищецът може да предостави по избор на клиента, допълнителна услуга представляваща домашна доставка на заетата сума и седмично домашно събиране на вноските по кредита, -услуга “домашно посещение“; като ответницата е поискала втората услуга „усвояване на кредита“ чрез домашно посещение-да. Но в ДПК е подписала обратната услуга-погасяване на кредита по избор-банков кредит или домашно посещение“, при непосочена банкова сметка. Счита, че се касае за доказана липса на съгласие относно съществена клауза за начина на усвояване и погасяване, като договорът бил изцяло недействителен. Не ставало ясно кой на кого е плащал 27лв. Цитира се чл.13 от ДПК за уреждане на домашното посещение с отделен договор, необвързан с условията на ДПК, като счита, че разпоредбата разкрива симулативност на ДПК и че голяма част от действителните разходи по кредита възникват именно от договора за домашно посещение; че плащанията на длъжника са се осчетоводявали счетоводно към този договор, който, уж не е обвързан с условията на ДПК. Особения представител на ответницата не изключва, че е възможно преди отпускане на сумата по кредита, от нея да са удържани плащания за домашно посещение и затова реално да е получена по-малка сума от посочената в ДПК. Счита, че чл.13 е недействителен като противоречащ на ЗЗП и ЗПК и чл.3 от ГПК, както и да се обяви за нищожен договора за домашно посещение и всички плащания по него да се считат за плащани по ДПК. Оспорва се истинността на приложение №1 към ДПК относно дължимите вноски слез 15.07.2021г. доколкото документът не отразявал правилно дължимите суми. Цитираната дата била падеж на поредна вноска, като до този момент всички вноски били платени изцяло. Че на тази дата били платени повече от 27лв, колкото била дължимата сума и че разликата следвало да се отнесе към предсрочно погасяване на основание чл.32 от ЗПК във връзка с чл.12 от ДПК- с остатъка се намалява размера на предсрочно погасяваните вноски от погасителния план, поради което счита, че следващите вноски е трябвало да са в нов намален размер, определен по чл.21 от ОУ- определят се с допълнително споразумение и погасителен план, подписани от страните, като по делото липсвали такива. Счита, че е налице противоречие с чл.12 ал.1 т.8 от ЗПК, тъй като при посочен в ДПК размер на кредита от 1080лв, общо дължима сума от 1080лв и ГПР от 49.8%, и при ФЛП от 0%., като единствена такса е за определяне степента на кредитния риск; че в договора общия размер на кредита съвпада с общо дължимата сума за срока на кредита, като в самия ДПК е посочено, че общо дължимата сума за срока на кредита включва общия размер на кредита заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка със заема, като тя се определя съгласно погасителни план в приложение №1, неразделна част от договора. Акцентира, че соченото противоречие създава неяснота относно главницата/общ размер на кредита/, размера на лихвения процент, като липсва посочване и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, поради което счита, че е налице противоречие с посочените законови разпоредби. Посочва се и наличие на противоречие с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК поради липса в договора на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Предявява се и насрещен иск за прогласяване нищожността на клаузи от ЗПК-чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави; на чл.1, чл.11 ал.5 от ДПК, за уговорена неустойка от 1080лв при закъснение на 2вноски /по 27лв/; неясната относно формата на неизпълнението която обезщетява- дължима при предсрочна изискуемост на кредита поради противоречие с присъщите й гаранционна, обезпечителна и обезщетителна функции и че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Нищожен чл.1 поради договорена такса за определяне на кредитния риск, -противоречаща на императивната норма на чл.16 от ЗПК, вменяваща задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на ДПК, като в случая ищецът прехвърлял върху длъжника финансовата тежест за изпълнение на това задължение на кредитора за предварителна оценка платежоспособността на длъжника, както и че поради това, че тази такса е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в противоречие с чл.10 ал.2 от ЗПК според която кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита. Възражението се допълва и с твърдението, че на ответницата не са представени ОУ преди подписване на ДПК, не е връчен СЕФ и че ОУ са утвърдени от лице което към датата на утвърждаването не е имал такива правомощия. Възражение за недължимост поради забава на кредитора по чл.81 ал.1 от ЗЗД Поддържа се, че паричните задължения обичайно са относими, но при уговорената в ДПК услуга „домашно посещение“ са уговорени като търпими, като кредиторът следва да ги търси в определен ден и час от седмицата на падежа, на адреса на длъжника, като в същност всички посещения били направени на друг адрес и в друго населено място-П., ул.“П." №••, ет.•, ап.•., поради което длъжникът дори да е разполага с пари не е можел да изпълни и е поставен в невъзможност поради причина, за която той не отговаря. Възражение за ненадлежно предявен иск Счита, че искът е бил ненадлежно предявен поради липса на представителна власт на адвоката, на взето решение от УС, като предвид чл.22 - 8 в учредителния акт на ищцовото дружество, бил приет специален текст- общото събрание да назначава представител за водене на процеси като липсвала добавката срещу тях, от което се навежда извод, че компетентността за делегиране на представителна власт изобщо за всички дела е на Общото събрание, при предвиден специален кворум на същата, и че волята на учредителите била, че точно те трябва да назначават адвокат, а не управителят. Счита, че са налице действия на ненадлежно упълномощен адвокат и същите следва да се считат за неизвършени по делото и същото да се прекрати. Оспорва разноските на ищеца извършени в обезпечителното и изпълнителното производство, поради липса на направени такива като при условията на евентуалност моли да се намалят до предвидени минимум поради прекомерност. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Установява се от доказателствата по делото, че въз основа на отправено от ответницата -кредитоискател М. К. Б. и до ищеца „НД М.“ООД, ЕИК •••••••••, искане за кредит № 58291 от 31.05.2021г., е сключен между страните на 31.05.2021г. договор за потребителски кредит под №58291, с място на сключване гр.П., по силата на който кредиторът „НД М.“ООД предоставя на кредитополучателя М. К. Б. потребителски кредит от 1080лв, с общ размер на кредита 1080лв, усвояван от кредитополучателя в пълен размер, веднага след сключването на договора, като заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписването на договора, при срок на договора от 40седмици /280 календарни дни/, при равни 40 седмични погасителни вноски и размер на всяка седмична погасителна вноска от 27лв, формирана от главница съгласно погасителен план, при изпълнено задължение за плащане на общата сума с плащането на последната погасителна вноска. Според клаузите на договора общо дължимата сума за срока на кредита се определя съгласно погасителни план-Приложение №1, при срок за погасяване на общата сума от 40седмици, с фиксиран годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване от „0%“ и Годишен процент на разходите 49.80%, /без данни как е формиран и от какви компоненти се състои и какви действителни разходи са включени при определянето му, съгласно изискването на ЗПК/; с падежна дата и срок на погасяване съгласно двустранно подписан погасителен план-10.03.2023г., с дата на първа падежна вноска -10.06.2021г..Уговорена е между страните такса за определяне на степен на кредитния риск от 84лв, представляваща еднократно заплащана комисионна; уговорена неустойка за забава при просрочена вноска измерима с размера на законовата лихва; при начин на погасяване на кредита- по избор-банков превод или домашно посещение; при посещение на дома-ДА, и обезпечаване на всички вземания по договора чрез запис на заповед. В чл.2от договора е предвидено право на кредитополучателя при погасяване главницата по кредита да получи при поискване извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Предвидено е прекратяване на договора при отказ на кредитополучателя от договора, при пълно предсрочно погасяване; при предсрочна изискуемост на кредита или при окончателното му издължаване. В чл.5 е предвидено задължение на кредитополучателя да върне кредита и уговореното във връзка със заемната сума възнаграждение на кредитора /възнаграждението не е посочено по основание и по размер в разпоредбата/, по реда и условията на този договор. В изречение второ е записано, че кредитополучателят удостоверява, че с подписването на договора е получил от кредитора изцяло заемната сума по договора. Според чл.6 от ДПК плащането на седмичната вноска се извършва на датата в Погасителния план според избрания начин на плащане, като ако се пропусне една седмична погасителна вноска, се начислява неустойка в размер на законната лихва за забава от датата на падежа до датата на плащане. Съгласно чл.7 последователността /редът/ за погасяване на кредита е законна лихва за забава и главница. Според условията и сроковете за усвояване и отказ, кредитополучателя има право без да дължи обезщетение или неустойка да върне и без да сочи причина да се откаже от договора в срок от 14дни, считано от сключването му или датата, на която потребителят получава условията за договора и информация по чл.11 от ЗПК, кого тази дата е след датата по чл.8 ал.1 т.1/датата на сключване на ДПК-чл.8 ал.1/.Правото на отказ от сключения договор се смята за упражнено при условие, че кредитополучателя изпрати на кредитора уведомление преди изтичане на срока по чл.8 ал.1 от 14дни, направено в писмен вид. При упражнено право на отказ от кредитополучателя, същият връща главницата с лихва, начислена по уговорения в договора лихвен процент от датата на усвояване до връщането на главницата, но не-повече от 30дни, от изпращането на писменото уведомление за право на отказ. За влизане в сила на отказа от ДПК се приема, когато уведомлението е направено в срока от 14дни-чл.8 ал.2 и ал.3.Изрично в чл.9 е записано, че ГЛП /годишен лихвен процент/ е фиксиран и е 0%. В чл.10 е предвидено възможност за издаване на запис на заповед за обезпечаване погасяването на вземанията по ДПК, привеждана ежеседмично в съответствие на изискванията по чл.34 ал.2 от ЗПК. Предвидено е съгласие на кредитополучателя за правото на кредитора да прехвърли вземането си без уведомление срещу кредитополучателя в полза на трето лице. В чл.11 ал.5 от ДПК е предвидено, че при просрочено плащане на две погасителни седмични вноски по погасителния план, цялото задължение на кредитополучателя става незабавно и предсрочно изискуемо от датата на която е следвало да плати просрочената седмична вноска, в който случай се плащат неизплатените суми заедно с неустойка от 1080лв., като за дължимата неустойка може да се издаде запис на заповед. Според чл.11 ал.6 за настъпването на предсрочна изискуемост не се изисква изрично допълнително волеизявление от кредитора, както и да уведомява кредитополучателя, както и да изпраща покана до него или до солидарния длъжник. Предвидена е и опция за пълно или частично предсрочно погасяване преди датата на падежа, без да се дължи неустойка за предсрочно погасяване, при внасяне на съответната сума, достатъчна да погаси главницата и обезщетителните лихви изцяло или частично, като във втория случай с остатъка се намалява размера на предсрочно погасяваните вноски. Съгласно раздел III Условия домашно посещение, в чл.13 е предвидено, че се предоставя от Кредитора на кредитополучателя възможност за допълнителна услуга “Домашно посещение“, като при избор от страна на Кредитополучателя на допълнителна услуга се подписва между страните договор за предоставяне на услугата “Домашно посещение“, който не е обвързан с условията на ДПК. Такъв договор в писмен вид и подписан от страните по ДПК няма приложен по делото. Като неразделна част към договора се сочат ОУ, искане за кредит, погасителен план, Европейски формуляр, информация по чл.19 ал.1 от ЗЗЛД и декларация на кредитополучателя. Според погасителния план-Приложение №1, в който са посочени четиридесетте падежни дати за плащане и размера на вноската /по 27лв, като същата е формирана само от главницата-размера на отпускания кредит, разделен на 40вноски/ кредитополучателят е платил 5 /пет погасителни вноски, три от които са на стойност по 54лв, една от 27лв и една от 30лв, /плащанията са ставали преобладаващо със закъснение и след падежната дата на първата-54лв, на третата-54лв, на петата-27лв, на шестата-30лв, след седмата и осмата падежна вноска-54лв, за което има положен подписи от получателя на сумата като не става ясно името на лицето подписало, че е получил сумите, но че ищецът признава направено плащане на тези суми по кредита от длъжника. Според съдържанието на разходен касов ордер, същият е издаден от ищцовото дружество, заведен под №212 от 31.05.2021г./ДПК е сключен на същата дата/, с вписан ЕИК на дружеството, като е разпоредено да се брои на кредитополучателя М. К. Б. сумата от 1080лв. Като основание за издаване на РКО и за плащане е посочен процесния ДПК, сключен между старите на същата дата, а размера на броената сума е от 1080лв /съвпадаща със сумата отпускана по кредита/. Няма положен подпис на ръководител и на главен счетоводител, но има положени подписи от лицето броило сумата и получил сумата, както и подпис на лицето съставил документа. Автентичността на документа не е оспорена. Ответницата по иска не е оспорила полагането на подписа си под документа, като в него са вписани нейните лични данни -ЕГН и номер на лична карта и дата на издаване, които съвпадат с данните посочени в искането за кредит и в ДПК. В искането за кредит на М. К. Б. до кредитодателя -ищец, е записано, че се заявява сума като заем от 1080лв, със срок на погасяване от 40седмици, със седмична вноска от 27лв, първа вноска на 10.06.2021г., с дата на плащане-ден четвъртък от седмицата. В бланката на искането за кредит е предвидено предоставяне от кредитодателят по избор на кредитополучателя допълнителна услуга за домашна доставка на заетата сума /в брой/ и седмично домашно събиране на вноските по кредита, наречена общо „услуга Домашно посещение“, предоставяна срещу такса за разходите по събиране на кредита и управление на услугата “Домашно посещение“. Според искането като дата на посещение по услугата е записано-на падежните дати в погасителния план. Като адрес на който да се извършват домашните посещения е посочен адресът по местоживеене на кредитополучателя в гр.П., ул.“П." №••, ет.•, ап.••. /жилище на родителите, обитавано от лицето от 10г., като е посочен и телефон за връзка/. Този адрес е посочен и като адрес за кореспонденция. Записано е по въпроса за усвояването на кредита, че то се извършва в брой в офиса на кредитодателя, като не е посочен къде се намира точно офиса на дружеството- в седалището и адрес на управление гр.П. или има такъв изнесен в гр.П. или на друго място. Според общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит /ППК/ от „НД М.“ООД, дружеството се самоопределя като финансова институция по смисъла на ЗКИ и вписано в регистъра на финансовите институции, водени от БНБ, с предмет отпускане на Потребителски кредит с финансова стойност от 200лв до 5000лв, като решението за отпускане /предоставяне/ изцяло или частично на кредит или отказ се взема след проверка на кредитния риск на кредитополучателя срещу заплатена такса за определяне на кредитния риск, неподлежаща на връщане, за което решение се уведомява кредитополучателя. /чл.6./ В раздел III. Задължение на кредитополучателя, е записано, че той е длъжен да върне на кредитора цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите по договора, без предизвестие /чл.7/; има право на информация под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания, с посочване на дължимите плащания, срокове и условията за извършването им както и да има информация по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК/чл.9/.; право на предсрочно изцяло или частично погасяване на кредита, без да дължи неустойка/чл.10/; право на кредитополучателя на отказ от ДПК до 14дни от сключването му с писмено уведомление до кредитодателя преди тази дата като връща главницата плюс начислената лихва от датата на получаване на кредита до връщането му, но не повече от 30дни; Задължение на кредитора да предостави преддоговорна информация -стандартен европейски формуляр /СЕФ/-чл.12; право на кредитора да прехвърли правата си по договора на трето лице, без съгласие на потребителя-чл.13; право да му бъде издаден ЗЗ от потребителя при съгласие за кредита; чл.14; право на предсрочно погасяване на кредита като го обяви за предсрочно изискуем поради пълно или частично неплащане на една вноска; при декларирани неверни или непълни данни от потребителя в искането си, неинформиране от кредитополучателя на кредитора за настъпили промени в обстоятелствата и данните и други-чл.15./. Не се изисква при предсрочна изискуемост изрично допълнително волеизявление за това от кредитора и не се изисква уведомяване на потребителя за това, нито да му се изпраща покана като кредитодателят може да обяви част или пълния размер на кредита за предсрочно изискуем, и да се снабди по реда на ГПК със заповед за незабавно изпълнение-./чл.16/. Погасяването на кредита става на седмични или месечни вноски по ДПК, като същите стават изискуеми не по-късно от определените дати по погасителния план/чл.17 и чл.18/; Съгласно чл.19- при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателя дължи неустойка за забава в размер на законовата лихва от една на забавата до плащането; право на предсрочно погасяване на кредита без обезщетение за кредитора/чл.20, / а при частично предсрочно погасяване се изготвя допълнително споразумение. В раздел VI Плащания е записано, че погасяването става по избрания в договора начин, както и че ДПК се прекратява с изпълнение на всички задължения от кредитополучателя или предсрочно погасяване. Съгласно Раздел IX от ОУ „Лихви“ чл.31 е записано, че за предоставения кредит потребителят дължи лихва, месечина размер на което е включен в раздел “Седмични вноски“ в договора и в погасителния план, като дължимата лихва е фиксирана за целия срок на кредита. Според чл.35 всички писма, покани и съобщени и документи ще се считат за узнати от другата страна ако бъдат доставени на адреса/адресите или на електронна поща посочени от кредитополучателя, а при несвоевременно уведомяване за нов адрес за кореспонденция, / такъв е посочен в ДПК в гр.П./, а не в с.Б., обл.П., изпратените до последния известен адрес за кореспонденция, факт и имейл ще се считат за валидно връчени след изтичане на 3дни от изплащането им/чл.36/. Следва изрично да се отбележи, че Общите условия не са подписани от кредитодателя на всяка отделна страница нито документа като цяло, което е нарушение на чл.11 ал.2 от ЗПК, предвиждаща, че Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора, което само по себе си е основание за прогласяване на договора за недействителен при условията на чл.22 от ЗПК и с последиците по чл.23 от ЗПК-връщане само на чистата сума по кредита. В приложения СЕФ / стандартен европейски формуляр/ -л.20 и следващите, попълнен от кредитодателя “НД М.“ООД, чрез кредитния посредник М. С. от гр.П., са записани основните характеристики на бъдещия ДПК като общ размер на кредита 1080лв, срок на договора 40седмици, размер на седмична вноска-27лв; брой вноски-40бр.; обща сума която следва да се заплати 1080лв, обезпечаване на кредита по желание на потребителя със запис на заповед и /или с поръчител; лихвен процент по кредита и условия за прилагането му -фиксиран за периода по кредита в размер на 0%, Годишен процент на разходите-49.80%, без данни как последният е формиран и от какви компоненти се състои, както и какви конкретни разходи по кредита включва, съгласно изискването на ЗПК. В графата е възпроизведена дословно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, без обаче да е записана каквато и да било конкретика на включените разходите по произход, по характер, по естество и по размер. Записани са и разходите при просрочени плащания, съизмерими с размера на законната лихва за забава -основен лихвен процент /ОЛП/ +10 пункта надбавка-чл.33 ал.1 от ЗПК; право на отказ в срок от 14дни; право на предсрочно погасяване на кредита изцяло или частично; право на копие от проекта на договора. Според приложен НАП-калкулатор размера на лихвата е от 117.50лв върху главницата от 861лв, начислена за периода 13.03.2022г. до 20.06. 2023г. Установява се, че в полза на ищеца е издадена обезпечителна заповед №39 от 23.06.2023г. въз основа на определение №1934 от 20.06.2023г. по ч.гр.д.№2735/2023г. на РС-П. с което е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове на ищеца срещу ответника за процесните суми предмет на исковата молба чрез налагане на запор върху банковите сметки и микросметки на длъжника до размера на претендираните суми в общ размер на 1378.50лв., като е инициирано и изпълнително производство и е образувано на 27.06.2023г. изпълнително дело №294/2023г. по описа на ЧСИ М. А. с район на действие Окръжен съд-П. за изпълнение на обезпечителната заповед./л.27/ Според изчисления на ответника за размера на отпуснатия кредит /л.78/ по процесния ДПК в полза на потребителя, при ГПР от 49.8%, размера на кредита е от 921.97лв, а не 1080лв така както е вписано в ДПК. Съгласно приложение по делото дружествен договор на дружество с ограничена отговорност „НД М.“ ООД от 03.07.2014г., органите на дружеството са Управител и Общо събрание /ОС//чл.19/ като в компетентността на ОС е да взима решения за предявяване на искове от дружеството срещу управителя и назначава представител за водене на процеси /чл.22 ал.1/ при кворум от 65% от гласовете, като съгласно чл.17 ал.1 от дружествения договор Дружеството се управлява и представлява пред трети лица от управителя Л. Д. Д., а съгласно ал.2 Управителят извършва всички действия, свързани с управлението на дейността на дружеството и го представлява пред трети лица, като съгласно чл.33 по неуредени въпроси с дружествения договор приложение намират разпоредбите на Търговския закон. Разпоредбата на чл.17 ал.1 и ал.2 от Дружествения договор относно представителната власт на управителя като представляващ самостоятелно дружеството с ограничена отговорност пред трети лица съответства на нормата на чл.141 ал.1 и ал.2 изр.първо от Търговския закон-Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание; ал.2 -Дружеството се представлява от управителя. От записаното в дружествения договор не може да се направи извод, че ОС е компетентно да взима решения по назначаване на представител на дружеството за водене на съдебни искови, търговски, трудови, административни, изпълнителни и други производства по спорове между дружеството и трети лица-физически лица, юридически лица, търговци, работници на дружеството и други. Установява се, че посочения в Приложение №1 към процесния ДПК като кредитен консултант/кредитен посредник в СЕФ/ М. С., /наред с управителя Л. Д./, работи по безсрочно трудово правоотношение -чл.67 ал.1 т.1 от КТ в ищцовото дружество и изпълнява длъжността “технически сътрудник“ от клас помощен персонал, с функции контрол на отчетността на паричните средства преминаващи през касата на офиса; подписва договорите и погасителните планове, със задължение да посредничи, като предлага, урежда, посочва възможност за сключване на ДПК между дружеството и третите лице-л.96, включително и да подготви цялостната документация необходима за сключване на договора за потребителски кредит, включително и да попълва Приложение №1 към сключен ДПК /т.2.4.3 от длъжностната характеристика/, включващо-графите-брой вноски, падеж, вноска/размер/, дата; внесена сума получил; предал; приел Т.С. и забележка. Съгласно т.2.4.4 от длъжностната характеристика При одобрение на искането, техническия сътрудник в присъствието на кредитоискателя, кредитният консултант изплаща главницата оп кредита от касата за която отговаря /виж РКО/- поставени подписи за броил сумата; за съставил РКО, и за получил сумата. Длъжностната характеристика е връчена на работника срещу подпис на дата 12.04.2018. и е предварително одобрена от управителя на „НД М.“ ЕООД/л.94- л.98/. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес от ищеца-кредитодател да установи частично неизпълнение от страна на кредитополучателя /длъжника/ по сключения договор за потребителски кредит да погаси задължението до изтичане на крайния срок на действие на договора и да иска осъждането на длъжника да му заплати непогасената в срок част от главницата по отпуснатия кредит от 861лв ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и да заплати начислената мораторна лихва за забава от 117.50лв за периода от последния падеж на плащането по договора 11.03.2022г до завеждането на обезпечителното производство-20.06.2023г. за налагане на запор по бъдещи осъдителни искове срещу ответницата. Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна. Сключеният между страните ДПК е страда от няколко порока които несъмнено водят до неговата недействителност по чл.22 от ЗПК /закона за потребителски кредит/ и на това основание ищецът-кредитодател може да претендира връщане само на главницата /чистата стойност на кредита/ без да дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23/. На първо място е налице формално, но съществено нарушение на императивната разпоредба на чл.11 ал.2 от ЗПК, като приложените Общи условия неразделна част от ДПК, не са подписани на всяка страница от страните по договора. Кредитодателят не е подписал всяка страница от документа. Макар и формално нарушение е достатъчно за квалифициране на процесния ДПК за недействителен при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В процесния ДПК липсва посочен ГПР, който да отговаря на всички изисквания на чл.11 ал.1 т.10 във връзка с т.9 и с чл.19 ал.1 от ЗПК- В договора да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; на чл.19 ал.1-Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“; на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК -да е посочен в договора лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; Посочените норми разгледани по отделно и в съвкупност налагат извода, че е обективно невъзможно Годишният процент на разходите да бъде определен в размер на 49.80%, без в него изрично да са посочени от какви точно включени разходи е формиран, които са тези общи разходи, какво представляват и за какво се отнасят, включително и лихви. Няма посочени нито в ДПК нито в СЕФ, нито в ОУ, какви са допусканията използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин-/формулата/ и в крайна сметка кредиторът не е обяснил по това възражение на ответника потребител как точно е формиран този размер на ГПР и дали в случая се касае за погрешно изчисляване на процента ГПР или се касае за скрити и недекларирани от кредитора разходи които не са включени в ГПР, или се касае за скрита печалба по ДПК. Ако няма включени никакви разходи по кредита кредиторът би трябвало да посочи 0% ГПР при 0% договорно лихва. Кредиторът не е конкретизирал в ДПК или в ОУ при такова оспорване и неяснота за перата от разходите, включени във формирането му, защо ГПР не надвишава максимума от 50%. При липсата на каквато и да било яснота и информация в документите за начина на формиране на ГПР и предвид другите известни параметри, които следва и кои не следва да се включат в него по закон, следва да се приеме, че ГПР като основен и съществен елемент от съдържанието на договора е недостоверен и неясен и практически води до липса на такъв в ДПК; създава неяснота относно начина на образуването му, както и какви допускания са използвани при изчисляването им, включително и води до липса на уговорена договорна лихва по т.9 /задължителен елемент от кредита, включващ се в общите разходи/, което безусловно води на съществен порок на целия ДПК от категорията на недействителност на същия, както и заради неподписаните ОУ, предвидена в чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 и по ал.2 от ЗПК, достатъчни за прогласяването на договора за недействителен и на това основание връщане от потребителя само на чистата сума. Въззивният съд не споделя доводите изложени във въззивната жалба, че потребителят реално не е получил пълния размер на кредита от 1080лв. Незабавното получаване на сумата по кредита изрично е залегнало като условие за сключване на договора и със сключването му, тя е предадена във фактическо държане на потребителя. Същият се е подписал под РКО като получател на тази сума „Получих сумата“ и е удостоверил получаването й в пълен размер. В РКО няма отразено негово изявление, че той фактически и реално получава друг по-нисък размер на кредитната сума, която му се предоставя според клаузите на ДПК. Потребителят М. Б. е направил частични плащания /погашения/, които са приети от кредитора, което е индиция, че той е започнал изпълнение на задължението си по договора. Плащанията направени от него са конкретизирани от кредитора по размер и по дата на която са направени, като това изрично е вписано в Приложение №1, като получилият сумата се е и подписал. Плащането направено по този начин се признава и зачита от кредитора. Съдържанието на РКО заедно с ДПК в своята съвкупност установяват предоставянето и фактическото получаване на заемната сума от 1080лв, предадена от кредитора „НД М.“ ООД и получена от потребителя кредитополучател М. К. Б.. За валидността на РКО и за нуждите на настоящия правен спор, е достатъчно да е положен подпис от получателя на посочената в него парична сума, както и да се съдържат данни от кого и за какво се предоставя тази сума. След като в документа има подпис на потребителя по ДПК, както и че РКО е издаден от кредитора и че се касае за конкретно плащане като заем по конкретен договор за потребителски кредит, това е достатъчно документът да произведе материалната си обоснованост и удостоверителна функция. За нуждите на установяване на плащане и предаване на заемна сума по ДПК е достатъчно дори и обикновена разписка в която да се удостовери платеца на сумата, получателя на сумата и основанието за плащане и размера на сумата. В случая, тези изисквания са налице, поради което въззивният съд приема, че плащане на заема по кредита в полза на кредитополучателя е извършено от кредитодателя още в деня на сключване на ДПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая се касае за нищожност на договора на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД-липса на съгласие относно главницата, породи което договорът е нищожен и осъдителният искът следва да се отхвърли. Касае се за специфични облигационни правоотношения произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, подчинен по разпоредбите на ЗПК които предвиждат нищожност на отделни клаузи от договора /чл.21/ и недействителност на целия договор при специфични пороци в него предвидени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т.9, при които кредиторът има право да получи от потребителя само чистата стойност по кредита. Липсата на съгласие като форма на порочност на договора не е предвидена като основание за недействителност по ЗПК, но независимо от това като краен резултат дори да се приеме, че в случая договорът страда от такъв порок който да го прави нищожен, дадените престации по нищожен договор подлежат на обратно връщане на страните които са ги направили/ чл.34 от ЗЗД/, като при ДПК законодателят е улеснил обратното връщане на тези престации без за това да се води отделно исковото производство, а направо да се присъжда чистата сума в полза на кредитора било в производство по чл.422 или чл.415 от ГПК или по иск по чл.79 във връзка с чл.240 от ЗЗД. В случая не е налице липса на съгласие относно главницата доколкото потребителят връща толкова колкото е получил и нищо повече. В случая, потребителят не доказва, че реално е получил по-малка сума от записаната в договора като заем за което е възразил пред кредитодателя или че връща по-голяма сума от тази записана в договора и представляваща повече от чистата стойност на кредита. Липсата на съгласие на потребителя съзнавано или несъзнавано означава знание на страната, че тя връща друга сумата по кредита, а не записаната в договора, според заложените клаузи, с което последната не се съгласява и не плаща. В случая потребителят не твърди, че е бил въведен в заблуждение от кредитора относно съществени елементи на ДПК като размер на кредита, размера на общите разходи и общата сума която трябва да върне, като в случая между трите величини е налице знак за равенство. В този смисъл няма основание за приемане, че в случая се касае за липса на съгласие на потребителя като нищожност на договора, доколкото преки доказателства за такова не са ангажирани. Неоснователен е и последния довод за неправилно приложение на конструкцията за изпълнение на търпимите парични задължения. В случая същите успешно са се реализирали 5 /пет/ пъти на адреса за кореспонденция, даден от длъжника /поръчителя/ и записан в ДПК-гр.П., ул.“П." №••, ет.•, ап.••., и на който адрес са извършени плащанията/погашенията/ след домашно посещение. Предвид изложеното основателна се явява единствено претенцията на кредитодателя за остатъка от неплатената главницата по ДПК, като при условията на чл.23 от ЗПК потребителят връща само тази сума при недействителност на ДПК на посочените три основания -чл.11 ал.1 т.9, т.10 и ал.2 от ЗПК. Претенцията за мораторна лихва като неоснователна следва да се отхвърли изцяло. При този изход на делото ще следва да се редуцират разноските на ищеца в първоинстанционното производство от 1240лв на 1091.10лв съразмерно с уважената част от иска, а за въззивната инстанция да му се присъдят разноски в размер на 615.94лв. Жалбоподателят ще следва да заплати държавна такса по въззивното обжалване в размер на 25лв по сметна на Окръжен съд-П.. ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, Пазарджишкият окръжен съд