Решение № 1195 от 15.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 131/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба на И. Л. Л. [ЕГН], с адрес: [населено място], община Петрич, област Благоевград, [улица], против Заповед № 3282з-116/10.01.2023 г., издадена от ВПД Директор Г. комисар на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) в Министерство на вътрешните работи (МВР), с която на младши инспектор И. Л. Л. – старши полицай в ГКПП – Кулата от ГПУ – Петрич при РДГП – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“ на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето от ЗМВР „неизпълнение на … заповедите … на министъра на вътрешните работи …“, чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР „извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „порицание“, за което нарушение е предвидено налагане на същото наказание“ във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМР „неизпълнение на … заповеди … на министъра на вътрешните работи“ е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта и е по реда на чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на изискването за форма и реквизити от съдържанието на акта, от некомпетентен орган, при неправилно установена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон, в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, въпреки пространното изложение в обстоятелствената част на оспорената заповед, не е спазено изискването за посочване на реквизитите от съдържанието на акта по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като липсва посочване в достатъчна степен на относимите факти и обстоятелства на нарушението. Твърди се, че в конкретния случай не е налице състав на нарушение на служебната дисциплина и описаното от фактическа страна в оспорената заповед не изпълнява състав на нарушение по чл. 194 от ЗМВР. Оспорващият твърди, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, не отговаря на обективната действителност, че на 04.07.2022 г. не е уведомил ръководителя на организационната единица за напускане на Република България, напротив, попълнил е и е подал писмено уведомление за напускане на страната по образец в канцеларията на ГКПП – Кулата, като след подписване на документа е оставил същия при другите документи „в купчината“, която Началникът носи в деловодството в [населено място] за извеждане, предвид обстоятелството, че ГКПП – Кулата няма собствено деловодство и всички документи, подадени на граничния пункт се събират и носят за извеждане в ГПУ – Петрич. Излагат се съображения, че не е издаден надлежен акт за образуване на дисциплинарното производство, накърнено е правото на защита на оспорващия, тъй като не е запознат с всички книжа и становища в хода на административното производство, заповедта е издадена след изтичане на сроковете по чл. 195 от ЗМВР, дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението. Сочи се, също така, че при издаване на заповедта административният орган не е извършил преценка по чл. 206 от ЗМВР, не е взето предвид обстоятелството, че от нарушението липсват вредни последици, както и образцовото кадрово досие на оспорващия. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед. С определение № 2254, постановено по делото в открито съдебно заседание от 23.11.2023 г., съдът, намирайки, че депозираната жалба, в частта й, в която се иска отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен, се явява просрочена, и поради това недопустима за разглеждане, на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата, в тази част, и е прекратил производството по делото в същата част. От представените по делото документи, приложената по делото Заповед № 3282з-116/10.01.2023 г., както към писмо рег. № 407400-808, екз. № 2 от 02.03.2023 г., така и към писмо рег. № 407400-1130, екз. № 2 от 29.03.2023 г. на МВР, ГД „Гранична полиция“, Регионална дирекция „ГП“ – Смолян, в това число и заключението по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и професионално, е установено, че оспорената Заповед № 3282з-116/10.01.2023 г., издадена от ВПД Директор Г. комисар на Главна дирекция „Гранична полиция“ в Министерство на вътрешните работи, е връчена лично на оспорващия на 12.01.2023 г. В оспорения административен акт изрично е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. В оспорената заповед е посочено, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 211 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Считано от датата на съобщаването на оспорената Заповед № 3282з-116/10.01.2023 г. четиринадесетдневният срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР е започнал да тече от 13.01.2023 г. и е изтекъл на 26.01.2023 г., четвъртък, работен ден. Жалбата е подадена чрез куриер, постъпила и заведена в А. съд – Благоевград на 02.02.2023 г. с вх. № 231/02.02.2023 г. Същата е доставена в съда от „Си Ви Си“ ЕООД. Съгласно предоставена информация и документи от „Си Ви Си“ ЕООД в изпълнение на разпореждане на съда от 10.03.2023 г. (Разписка за приета пратка) пратка № 69845422 е подадена от И. Л. Л. и приета от куриер на същото дружеството на 02.02.2023 г. в 14.36 часа, т.е. жалбата е подадена на 02.02.2023 г. В конкретния случай жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване. Сроковете за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК са преклузивни и пропускането им води като последица погасяване на субективното процесуално право на съдебно оспорване. Спазването на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. С изтичане на 14-дневния срок се е погасило правото на жалба, а наличието на такова е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Определение № 2254/23.11.2023 г., постановено по настоящото дело, не е обжалвано от страните в производството и е влязло в законна сила. Доколкото с жалбата се излагат съображения за нищожност на оспорената заповед, което не е ограничено със срок видно от разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, след влизане в законна сила на процесното определение № 2254/23.11.2023 г., предмет на производството е жалбата на И. Л. Л. [ЕГН], с адрес: [населено място], община Петрич, област Благоевград, [улица], против Заповед № 3282з-116/10.01.2023 г., издадена от ВПД Директор Г. комисар на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГД „ГП“) в Министерство на вътрешните работи (МВР), в частта й, с която се оспорва административният акт като нищожен. В съдебно заседание и депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, се поддържа жалбата в частта й, с която се оспорва административният акт като нищожен и се иска от съда прогласяване нищожността на оспорената на Заповед № 3282з-116/10.01.2023 г., издадена от ВПД Директор Г. комисар на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГД „ГП“) в Министерство на вътрешните работи (МВР). Излагат се подробни съображения, че оспорената заповед е издадена при неправилно установена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, в нарушение на изискването за форма и реквизити от съдържанието на акта и от некомпетентен орган. Сочи се, че в конкретния случай допуснатите нарушения на изискването за форма, административнопроизводствените правила и на материалния закон са толкова съществени, че рефлектират върху валидността на административния акт, правейки го нищожен – заповедта е издадена от некомпетентен орган, липсват реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР (липсва посочване на относимите факти и обстоятелства на нарушението), оспорената заповед е издадена при пълна липса на основание за това, не е налице състав на нарушение на служебната дисциплина, описаното от фактическа страна в оспорената заповед не изпълнява състав на нарушение по чл. 194 от ЗМВР, оспорващият не е извършил описаното в заповедта деяние, не само, че нарушението не е доказано, но в производството е проведено успешно насрещно доказване, в този смисъл оспорената заповед е издадена не само в нарушение на материалния закон, а е лишена от основание за нейното издаване, не е издаден надлежен акт за образуване на дисциплинарното производство, дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението, оспорената заповед е издадена в несъответствие с чл. 206 от ЗМВР. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ в Министерство на вътрешните работи, в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни съображения, че оспорената заповед е законосъобразна, валидна и правилна и не са налице пороци при издаването й, установено е по безспорен извършеното нарушение на служебната дисциплина, при налагане на дисциплинарното наказание и издаване на атакуваната заповед са спазени всички законови разпоредби. Сочи се, че заповедта е издадена от компетентен орган, издадена е въз основа на проведено дисциплинарно производство, образувано със заповед рег. № 3282з-3681/18.10.2022 г. на Директора на ГДГП въз основа на предложение рег. № 4074р-14038/17.10.2022 г., която заповед е връчена на оспорващия на 07.11.2023 г., след събиране на всички необходими и относими доказателства е изготвена обобщена справка рег. № 5396р-21710/21.11.2022 г., връчена на И. Л. Л. на 29.11.2022 г. В изпълнение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание, е отправена покана рег. № 3282р-29183/06.12.2022 г., връчена на служителя на 09.12.2022 г., с която са изискани обяснения от И. Л. Л., като в поканата подробно са описани обстоятелствата във връзка с резултата от извършеното разследване. Сочи се, също така, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение, оспорващият се е запознал с описаната фактическа обстановка, не е оспорил фактите и обстоятелствата, не е поискал събиране на нови доказателства, не е направил възраженията, които за първи път се появяват в съдебното производство. Излагат се съображения, че по безспорен начин е установено от събраните в производството доказателства, че оспорващият И. Л. Л. е извършил описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, а именно на 04.07.2022 г. в 11: 48 часа е напуснал Република България през ГКПП – Кулата, без да уведоми ръководителя на организационната единица, с което не е изпълнил заповеди с рег. № 8121з-1591/20.12.2016 г. и рег. № 8121з-910/23.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне реда за уведомяване в МВР в изпълнение на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗКИ, съгласно които служителите уведомяват ръководителя на съответната организационна единица за всяко задгранично пътуване, като преди датата на заминаване подават уведомление съгласно Приложение № 1, а при невъзможност уведомяването да се извърши преди датата на пътуването, по изключение служителите уведомяват в срок от три дни след завръщането си от отпуск или командировка. В този смисъл на служителя И. Л. Л. правилно е вменена дисциплинарна отговорност за извършено от него нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето от ЗМВР „неизпълнение на …..заповедите …..на министъра на вътрешните работи“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР „неизпълнение на ….заповеди ….. на министъра на вътрешните работи“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ и предвид, че деянието е извършено в срока за изтърпяване на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, деянието на И. Л. Л. е съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Твърди се, че са спазени всички административнопроизводствени правила, спазен е двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание от откриване на нарушението. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен по делото списък на разноските. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото са събрани приложените към дисциплинарната преписка писмени документи, събрани са допълнително писмени и гласни доказателства, приобщено е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза. А. съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, приема за установено следното: Не се спори между страните по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед оспорващият И. Л. Л. е държавен служител – младши инспектор, старши полицай на ГКПП – Кулата от ГПУ - Петрич при РДГП – Смолян към ГДГП в МВР. След постъпили данни с писмо [рег. номер]-001-15/3-2309 от 08.07.2022 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ за евентуално неправомерно поведение от страна на младши инспектор А. Б. И. и младши инспектор И. Л. Л., състоящо се в това, че на 04.07.2022 г., около 11.39 часа на ГКПП – Кулата напускат страната с четири автомобила, които се движат в насрещното движение и влизат в Република Гърция през платното за вход за Република България, без да бъдат проверени, със Заповед № 4074з-1148/19.07.2022 г. на Директора на РДГП - Смолян е възложена проверка за изясняване на постъпилите данни и установяване допуснато ли е нарушение на служебната дисциплина от страна на младши инспектор А. Б. И. и оспорващия младши инспектор И. Л. Л. (л. 82 – л. 83 от делото). Със заповедта е определен поименен състав на тричленна комисия от служители на РДГП - Смолян, която да извърши проверката и която комисия да изготви писмена справка и същата да се докладва в срок до 19.08.2022 г. Тази заповед е била съобщена на оспорващия И. Л. Л. на 27.07.2022 г. видно от отбелязването върху същата. Срокът за извършване на проверката е удължен до 19.09.2022 г. със Заповед № 4074з – 1389/18.08.2022 г., издадена от Директора на РДГП – Смолян (л. 84 от делото). На 05.08.2022 г. И. Л. Л. е поканен да даде писмени обяснения във връзка с извършваната проверка, възложена със Заповед № 4074з-1148/19.07.2022 г. на Директора на РДГП - Смолян видно от Покана за даване на писмени обяснения на л. 88 от делото. С рег. № 5396р – 14776 от 11.08.2022 г. са постъпили писмени обяснения от И. Л. Л. (л. 89 – л. 91 от делото). Проверката е приключила със справка рег. № 4074р - 12707/19.09.2022 г., изготвена от надлежно назначената комисия главен инспектор А. Х., старши инспектор В. Ж. и инспектор И. С. (л. 65 – л. 79). Възприетата от комисията фактическа обстановка е описана в изготвената справка, както следва: на 04.07.2022 г. (понеделник), около 11: 39 часа, от колоната изчакващи леки автомобили в посока „изход“ от Република България се отделят четири автомобила: лек автомобил БМВ „Х5“, сив на цвят, с рег. № [рег. номер], лек автомобил БМВ 530 D, черен на цвят, с рег. № [рег. номер], лек автомобил Фолксваген „Туарег“, черен на цвят, с рег. № [рег. номер], лек автомобил КИА „Спортидж“, сив на цвят с рег. № [рег. номер] и през лентите за насрещно движение навлизат в района на ГКПП - Кулата. Продължавайки движението си по платно, обозначено със забранителен пътен знак В2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“, четирите автомобила преминават през зоната за работа на Екипа за противодействие па контрабандата, нарушенията и престъпленията, свързани с ДДС и вътрешно-общностното придобиване на стоки, движейки се по трасе за леки автомобили. Преминава покрай двама служители от ГПУ - Петрич, от състава на екипа, работещи на трасетата па „Вход“ за Република България, които ги поздравяват с махане на ръка. Автомобилите продължават движението си до зоната за дезинфекция, като първите два от тях с рег. №№ [рег. номер] и [рег. номер] преминават през трасето за леки автомобили, принуждавайки насрещно движещи се автомобили да спрат и отбият встрани, след което продължават в посока Република Гърция. Вторите два автомобила с рег. №№ [рег. номер] и [рег. номер], поради засиленото насрещно движение, спират пред зоната за дезинфекция, изчакват да премине колоната от автомобили, след което продължават в посока Република Гърция. В 11: 42 часа първите два автомобила с рег. №№ [рег. номер] и [рег. номер] и в 11: 48 часа вторите два автомобила с рег. №№ [рег. номер] и [рег. номер] навлизат в зоната за извършване на съвместни гранични проверки на ГКПП - Промахон, като се нареждат плътно вдясно, в платното срещу посоката на движение па автомобилите, в крайната лентата непосредствено до административната сграда на ГКПП - Промахон. Пътното платно се състои от две ленти и се обслужва от гише № 7 за съвместен контрол, с две работни места - за български и гръцки служител. През гишето се обработват влизащите в Република България лица, пътуващи в леки автомобили. В периода от 11: 42 часа до 11: 48 часа лявата лента е заета от влизащи в страната автомобили, а горепосочените автомобили се нареждат в дясната, заставайки пред спуснатата за тази лента за движение бариера. Вляво от тях се намира гише № 7, пред което стои гръцки полицай, който извършва проверка на преминаващите леки автомобили в съседната лента. Гръцкият полицай, след като вижда спрелите първи два автомобила, се навежда през прозореца на гишето и в 11: 42 часа вдига бариерата и им маха с ръка за поздрав. В момента на преминаване на двата автомобила пред и зад гише № 7 се виждат служител и служителка на Гранична полиция. Служителят маха с ръка и се насочва заедно със служителката към търговската зона след ГКПП – Промахон. След като са пропуснати, автомобилите продължават напред, завиват надясно и се включват към движението на влизащите в Република Гърция. Бариерата за тази лента за движение отново се спуска. При пристигане на вторите два автомобила, около 11: 48 часа, действията на гръцкият полицай се повтарят: маха с ръка за поздрав, вкарва лявата си ръка през прозореца на гишето и вдига бариерата в 11: 48: 09 часа. След като са пропуснати, автомобилите продължават напред, завиват надясно и се включват към движението на влизащите в Република Гърция. Бариерата за тази лента за движение отново се спуска. Автомобил с рег. № [рег. номер], [Марка], модел Х5, сив цвят е собственост на А. Б. И. - служител на ГКПП - Кулата. На 04.07.2022 г., около 11: 40 часа А. Б. И. е управлявал собствения си автомобил в посока Република Гърция, като в него са пътували съпругата му и двете им непълнолетни деца. Автомобил с рег. № [рег. номер], [Марка], модел 530D, черен цвят е собственост на Й. К. С. - семеен приятел на А. Б. И.. Й. К. С. на 04.07.2022 г., около 11: 40 часа е управлявал собствения си автомобил в посока Република Гърция, движейки се непосредствено зад автомобила на А. Б. И.. Автомобил с рег. № [рег. номер], [Марка], модел Туарег, черен цвят е собственост на И. Л. Л. - служител на ГКПП - Кулата. На 04.07.2022 г., около 11: 40 часа И. Л. Л. е управлявал собствения си автомобил в посока Република Гърция, като в него са пътували съпругата му и двете им непълнолетни деца. Автомобил с рег. № [рег. номер], [Марка], модел Спортидж, сив цвят е собственост на приятел на И. Л. Л. с малко име Миро. На 04.07.2022 г. младши инспектор И. Л. Л. е в отпуск, разрешен със заявление рег. № 539р-11626/28.06.2022 г. за периода от 01.07.2022 г. до 11.07.2022 г. (л. 153 от делото). Заключението на комисията е, че от събраните в проверката факти и обстоятелства се установява, че младши инспектор И. Л. Л., старши полицай в ГКПП – Кулата от ГПУ – Петрич на 04.07.2022 г. около 11: 48 часа (по лятното часово време) или 10: 48 часа (по астрономическото часово време) през ГКПП – Промахон е напуснал пределите на Република България, без да уведоми ръководителя на организационната единица. При описаната фактическа обстановка, възприета от комисията, същата е приела, че с поведението си И. Л. Л. не е изпълнил Заповед рег. № 8121з - 1591/20.12.2016 г. и Заповед рег. № 8121з - 910/23.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на ред за уведомяване в МВР в изпълнение на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗКИ и Разпореждане рег. № 3282р -18705/24.07.2017 г. на Директора на ГДГП за своевременно уведомяване на ръководителя на организационната единица. Т. 1.1 от Заповед рег. № 8121з-1591/20.12.2016 г. задължава служителите в ГДГП да уведомяват ръководителя на съответната организационната единица за всяко задгранично пътуване, като преди датата на заминаването подават уведомление съгласно Приложение № 1. При невъзможност уведомяването да се извърши преди датата на пътуването, по изключение, служителите по т. 1.1. съгласно Заповед рег. № 8121з - 910/23.08.2019 г. уведомяват в срок до три дни след завръщането си от отпуск или командировка. С. Р. рег. № 3282р -18705/24.07.2017 г. на Директора на ГДГП уведомленията следва да постъпват в ГДГП преди посочената за напускане на страната дата. Констатираното поведение на служителя, представляващо неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, е квалифицирано от комисията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, който предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Предложено е на служителя да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“. Посочено е, че служителят е в срок на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 12 месеца, наложено през 2022 г. С. И. Л. Л. е запознат със справката и с възможността в срок от 24 часа да даде писмени обяснения на 27.09.2022 г. в 14: 50 часа видно от отбелязване върху същата. Производството по налагане на дисциплинарното наказание на И. Л. Л. е започнало със Заповед № 3282з – 3681 от 18.10.2022 г., издадена от Директора на ГДГП, за образуване на дисциплинарно производство срещу държавен служител в ГДГП (л. 47 – л. 48 от делото) във връзка с предложение рег. № 4074р – 14038/17.10.2022 г. на Директора на РДГП – Смолян (л. 328 – л. 329 от делото) по повод постъпили данни, отразени в справка с рег. № 4074р – 12707/19.09.2022 г. от извършена проверка в РДГП – Смолян, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от страна на младши инспектор И. Л. Л., старши полицай в ГКПП – Кулата от ГПУ – Петрич при РДГП – Смолян. Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, чл. 10 и чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з – 877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР срещу И. Л. Л. за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за това, че на 04.07.2022 г. около 11: 48 часа (по лятното часово време) или 10: 48 часа (по астрономическото часово време) през ГКПП – Кулата е напуснал пределите на Република България, без да уведоми Ръководителя на организационната единица, като не е изпълнил Заповед рег. № 8121з-1591/20.12.2016 г. и Заповед рег. № 8121з-910/23.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на ред за уведомяване в МВР в изпълнение на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗКИ и Разпореждане рег. № 3282р -18705/24.07.2017 г. на Директора на ГДГП за своевременно уведомяване на ръководителя на организационната единица. Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган, определен е поименен състав на тричленна комисия от служители на РДГП - Смолян, която да извърши проверката и която комисия да изготви писмена справка и същата да се докладва в срок до 29.11.2022 г. Тази заповед е била съобщена на оспорващия И. Л. Л. на 07.11.2022 г. видно от отбелязването върху същата. Проверката е приключила с обобщена справка с рег. № 5396р - 21710/21.11.2022 г. (л. 52 – л. 55 от делото), изготвена от надлежно назначената комисия, с която на Директора на ГДГП е предложено да наложи на жалбоподателя дисциплинарното наказание. Възприетата от комисията фактическа обстановка е описана в изготвената справка, както следва: на 04.07.2022 г. около 11: 48 часа (по лятното часово време) или 10: 48 часа (по астрономическото часово време) през ГКПП – Кулата оспорващият И. Л. Л. е напуснал пределите на Република България, без да уведоми Ръководителя на организационната единица. Заключението на комисията е, че с поведението си И. Л. Л. е нарушил Заповед рег. № 8121з-1591/20.12.2016 г. и Заповед рег. № 8121з-910/23.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на ред за уведомяване в МВР в изпълнение на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗКИ и Разпореждане рег. № 3282р -18705/24.07.2017 г. на Директора на ГДГП за своевременно уведомяване на ръководителя на организационната единица. Съгласно т. 1.1 от Заповед рег. № 8121з -1591/20.12.2016 г. служителите в ГДГП уведомяват ръководителя на съответната организационната единица за всяко задгранично пътуване, като преди датата на заминаването подават уведомление съгласно Приложение № 1. При невъзможност уведомяването да се извърши преди датата на пътуването, по изключение, служителите по т. 1.1. съгласно Заповед рег. № 8121з - 910/23.08.2019 г. уведомяват в срок до три дни след завръщането си от отпуск или командировка. С. Р. рег. № 3282р -18705/24.07.2017 г. на Директора на ГДГП уведомленията следва да постъпват в ГДГП преди посочената за напускане на страната дата. Констатираното поведение на служителя е квалифицирано от комисията като неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, което съгласно заключението на комисията представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, който предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Установено е, че И. Л. Л. е в срок на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, наложено му със Заповед рег. № 5396з – 60/16.03.2022 г. на началник ГПУ – Петрич, считано от 16.03.2022 г., потвърдена с влязло в законна сила решение на А. съд – Благоевград № 1682/19.10.2022 г., постановено по адм.д. № 283/2022 г. по описа на същия съд. Комисията е заключила, че деянието на И. Л. Л. попада в разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР „извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание „порицание“, за което е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание, във връзка с което е направила предложение на оспорващия И. Л. Л. на основание чл 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се наложи наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. С обобщената справка И. Л. Л. е запознат на 29.11.2022 г. в 8: 40 часа видно от отбелязване върху същата и съгласно покана за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарно производство и даване на допълнителни възражения или обяснения (л. 56 от делото). С подаденото възражение с рег. № 5306р – 20918/08.11.2022 г. (л. 59 от делото) оспорващият е заявил, че на 04.07.2022 г., около 11: 30 часа, е спрял личния си автомобил пред ГКПП – Промахон със съпругата му и двете му деца, оставил ги да изчакат и отишъл, за да си пусне уведомление за напускане на страната в канцеларията на ГКПП – Кулата, където са били заместник началникът С. Т., КО Н. С., старши полицай Б. Г. и системният оператор Б. А., поискал е от системния оператор бланка на уведомление, подписал го е собственоръчно и го е поставил пред нея в купчината, която началникът или заместник началникът носи в деловодството в [населено място] за извеждане. Сочи във възражението, че е пуснал уведомление и няма вина за загубването му в случая. Дисциплинарно разследващият орган в становище с рег. № 5396р – 22326 от 30.11.2022 г. (л. 49 – л. 50 от делото) до Директора на ГДГП е посочил изрично, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на И. Л. Л. и е направил предложение на служителя да се наложи на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Дисциплинарно – наказващият орган е предоставил на служителя И. Л. Л. на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР възможност в срок от 24 часа да представи писмени обяснения и възражения по резултатите от извършената проверка, изводите и предложенията на дисциплинарно – разследващия орган по вмененото нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представи допълнителни доказателства за твърдените от същия факти и обстоятелства видно от Покана за даване на писмени обяснения рег. № 3282р – 29183/06.12.2022 г. на л. 40 – л. 41 от делото, връчена на оспорващия на 09.12.2022 г. В писмени обяснения с рег. № 5396р – 23137 от 12.12.2022 г. (л. 37 – л. 38 от делото) оспорващият отново е заявил, че в присъствие на посочените от него в подаденото възражение в хода на проверката свидетели е попълнил и подал уведомление за напускане на Република България на 04.07.2022 г., като го е оставил на обособеното за това място на бюрото на системния оператор Б. А., така както е посочил свидетелят Б. Г., който е бил пряк очевидец. Посочил е, също така, че при преглед на всички записи за конкретния случай от камерите на ГКПП – Кулата и ГКПП – Промахон би се установило, че същият е влязъл в административната сграда. Дисциплинарното производство е приключило с оспорената Заповед № 3282з-116/10.01.2023 г., издадена от ВПД Директор Г. комисар на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) в Министерство на вътрешните работи (МВР), с която на младши инспектор И. Л. Л. – старши полицай в ГКПП – Кулата от ГПУ – Петрич при РДГП – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“ на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето от ЗМВР „неизпълнение на … заповедите … на министъра на вътрешните работи …“, чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР „извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „порицание“, за което нарушение е предвидено налагане на същото наказание“ във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМР „неизпълнение на … заповеди … на министъра на вътрешните работи“ е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че на 04.07.2022 г. около 11: 48 часа (по лятното часово време) или 10: 48 часа (по астрономическото часово време) през ГКПП – Кулата оспорващият И. Л. Л. е напуснал пределите на Република България, без да уведоми Ръководителя на организационната единица, с което не е изпълнил задълженията си по т. 1.1 от Заповед рег. № 8121з - 1591/20.12.2016 г. и Заповед рег. № 8121з - 910/23.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на ред за уведомяване в МВР и Разпореждане рег. № 3282р -18705/24.07.2017 г. на Директора на ГДГП да уведоми ръководителя на съответната организационна единица за задгранично пътуване преди датата на заминаване, чрез попълване на уведомление Приложение № 1 или по изключение, в срок до три дни след завръщането си. Горно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е връчена на оспорващия на 12.01.2023 г. Жалбата е подадена в А. съд – Благоевград чрез куриер на 02.02.2023 г. По делото е приложен протокол за запознаване на служители на ГКПП – Кулата с актуалните нормативни документи и вътрешноведомствени актове по направление на дейност „Гранични проверки“ УРИ 5396р - 12862/30.07.2020 г. и списък към него (л. 154 – л. 163, л. 221 от делото). На 17.07.2020 г., ред 41 от списъка е положен подпис от оспорващия. В списъка са включени Заповед рег. № 8121з - 1591/20.12.2016 г. и Заповед рег. № 8121з - 910/23.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на ред за уведомяване в МВР. В съдебно заседание автентичността на положения подпис се оспори, по повод на което по делото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на вещото лице, подписът срещу името младши инспектор И. Л. Л., положен в колона 4 „Подпис“, ред 41 от списъка е изпълнен от И. Л. Л.. По делото е разпитан свидетелят А. Б. И., който е колега на оспорващия. Същият заявява, че на 4 юли (макар, че не си спомня съвсем точно) четири семейства са решили да отидат на почивка в Гърция, с четири автомобила. В първите два автомобила са били той и още едно приятелско семейство, а във вторите два автомобила е бил И. Л. с още един негов приятел. Тъй като има много големи опашки през активния туристически сезон на Кулата, служителите имат възможност за т. нар. „бързо преминаване“, което от години е като установена практика – служители, работещи на пункта, когато трябва да отидат на работа и поради невъзможност от опашките, минават през платната за насрещно движение, като спазват мерки за безопасност, за да не стане ПТП, тъй като по някакъв начин трябва да стигнат до работното си място, ако пътят е запушен. В извънработно време служители, работещи там и т.нар. „високопоставени личности“, на които трябва да се осигури по-бързо преминаване през границата, минават в насрещното движение. Служителите са извършили това насрещно движение и стигнали до ГКПП – Кулата. Продължили направо и стигнали на гръцкия пункт, където работят. Свидетелят и автомобилът на неговия приятел преминали, а Л. и автомобилът на неговия приятел спрели между входа и изхода на пункта. Има 6 платна за изход от България и 6 платна за вход. Между тях има ограда и до оградата има обособено широко място, на което може да спре автомобил и пеша да се премине пред АРМ, да се отиде в офиса, на който се позиционират ръководителите - на изход от РБългария – вход РГърция. И тъй като г-н И. Л. не е бил подал уведомление за напускане на страната, същият е отишъл да подаде уведомление, заради което се е наложило да го изчакат, заедно със съпругата му, която отвън е пушела и го е чакала да си подаде уведомление, за да продължат. Неговото преминаване 100% е заснето от камери за видеонаблюдение на гръцкия пункт, които не са разглеждани, а са изследвани само записи, които са от вход за РБългария, на които се вижда как преминават автомобилите, а неговото движение като пешеходец, как преминава през гише № 8, 6, 4, 10, 12 до административната сграда, никъде не се вижда. Към онзи момент деловодство на Кулата не е имало и всички заявления за отпуски, уведомления и целият документооборот, който се е съставял по време на работата, началниците са го събирали в една кутия и около 15: 30 до 16: 00 часа са го носели в ГПУ - Петрич и там вече са го входирали в обособеното деловодство. През това време какво се е случило с уведомлението на г-н Л., което се твърди, че не е подал, никой не знае. По изключение уведомление може да се подаде и 3 дни след завръщане от пътуването. Свидетелят сочи, че и към настоящия момент уведомление може да се подаде в момента на преминаване. Предвид констатирани проблеми с уведомленията (изчезване на негово уведомление и появата на нови две, с подписи не от свидетеля) свидетелят е подал сигнал до Вътрешна сигурност за извършване на проверка. Към настоящия момент на ГКПП - Кулата вече има деловодство, в което при подаване на уведомление, се получава входящ номер. Преди това, реално, служителите не са били в състояние да докажат, че са пуснали уведомление, тъй като не са получавали входящ номер и уведомленията не са били регистрирани. Разпечатвали са се от оператора на компютъра, подписвали ги служителите и ги връщали, операторът ги слагал в кутия и началниците, като тръгват от ГКПП - Кулата за Петрич, са ги взимали, отивали в деловодството и там ги завеждали, но не в присъствие на служителите, които не получавали информация за номер. Твърди, че Л. е влязъл в административната сграда, която се намира най-вдясно на пункта в посока Гърция, като, за да стигне от колата до сградата, минава линията между входа и изхода, минал е пеша пред 3 кабинки на колеги и е влязъл в административната сграда, за да си подаде уведомлението, което отнема около 2-3 минути. Преминаването през входящото трасе на РБългария, изчакването на И. Л. Л., подаването на уведомлението, връщането и потеглянето е отнело по-малко от 10 мин. Записите от камери пред АРМ-та 8, 6, 4, 2 и 10 не са дадени. От тях може да се види как г-н Л. минава и отива в административната сграда. Разпитани са свидетелите А. З. Г., началник на ГКПП - Кулата и К. А. Ч., старши експерт „Човешки ресурси“ с ГПУ – Петрич. Свидетелят Г. посочва, че принципно уведомленията за напускане на страната се подават в ГПУ – Петрич, но има случаи, когато колеги, пътувайки за Гърция (на самото ГКПП има образци-бланки на електронен носител), попълват там уведомление и го предоставят на началника на смяна, за да може да му бъде предадено с ежедневната кореспонденция, за да го занеса в ГПУ – Петрич. Заявява, че категорично няма случаи, в които да се изгубят документи, подадени на ГКПП - Кулата. Свидетелят Ч. заявява, че по принцип всички служители си пускат уведомленията в деловодството на ГПУ – Петрич, като при подаване на уведомлението в деловодството на ГПУ - Петрич задължително се дава на служителя регистрационен номер. Жалбата в частта, с която се излагат съображения за нищожност на оспорената заповед, е допустима, доколкото съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва – адресат на оспорения акт, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материално правна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материално правните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В конкретния случай съдът не намира, че оспорената заповед страда от толкова тежък порок, който води до нейната нищожност. Съгласно чл. 215а от ЗМВР организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Релевантна към настоящия момент и към момента на извършване на твърдяното нарушение е Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на вътрешните работи . Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) в Министерство на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР е компетентен да налага дисциплинарни наказания за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР. Съгласно представената по делото заповед № 8121с – 8576/10.08.2022 г. на Министъра на вътрешните работи издателят на процесната заповед е заемала длъжността Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ към датата на издаване на заповедта. От представените по делото длъжностни характеристики за заеманата от оспорващия длъжност се установява, че длъжността старши полицай в ГКПП от ГПУ при РДГП към ГДГП в МВР е младши изпълнителска. В този смисъл по отношение компетентността на издателя на оспорения акт, като предпоставка за неговата валидност, констатациите на съда са за наличие на материална компетентност на административния орган, издал оспорената заповед. Както бе посочено и по-горе, порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Процесният административен акт е в предвидената от закона писмена форма, подписан е и е валиден. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът намира, че е спазено изискването за форма и съдържание на оспорения административен акт. В съдържанието на оспорената заповед са посочени извършителят на дисциплинарното нарушение, времето на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите извода на дисциплинарно – наказващия орган доказателства, правното основание за наложеното наказание, неговия срок, възможността за оспорване със срока и органа за това. Не са налице сочените от жалбоподателя пороци на оспорения административен акт. Видно е, че в същия се съдържа подробно изложение на фактите във връзка с релевираното деяние, както и на нарушените правила за служебната дисциплина. Формирани са мотиви за формата на вината и относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, като в тази връзка са обсъдени цялостното поведение на нарушителя и последиците от нарушението. Нарушението е описано по начин, по който нарушителят да може да разбере какво е виновното му поведение, което е станало повод за налагане на наказанието. Съдът счита, че издадената заповед е мотивирана в достатъчна степен, за да може наказаното лице да разбере какво е извършил, с деянието си кои норми е нарушил, както и какво е наложеното му наказание, поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на изискванията за форма, които са толкова съществени, че рефлектират върху валидността на оспорения административен акт, правейки го нищожен. Извън изложеното, пълно описание на установената деятелност на нарушителя се съдържа в обобщената справка и становището на дисциплинарно – разследващия орган, приети от дисциплинарно – наказващия орган и цитирани в оспорената заповед. Не е налице съществено нарушение на изискването за посочване на доказателствата, въз основа на които органът приема, че се доказва извършено дисциплинарно нарушение от служителя И. Л. Л.. Видно от оспорената заповед, същата, макар да не сочи конкретните доказателства, въз основа на които е издадена, посочва, че дисциплинарно - наказващият орган е взел предвид изготвените от дисциплинарната комисия справки, като по този начин е изпълнил изискването на чл. 210 от ЗМВР и чл. 59 от АПК да посочи въз основа на какви доказателства е издаден административния акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите за издаването на акта, могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административният акт, на който органът при издаване на заповедта се е позовал, какъвто е и настоящият случай. Изводите на съда са, че обжалваната заповед е надлежно мотивирана и с нормативно предвиденото съдържание, включително са възпроизведени като съдържание приетите за нарушени норми за поведение на държавните служители в МВР. В рамките на дисциплинарното производство е извършена проверка, при която е конкретизирана фактическата обстановка и правната квалификация на извършеното нарушение, като всичко това е обобщено в изпратена до служителя покана, да даде обяснения, получена лично от него. Жалбоподателят е запознат с проведеното дисциплинарното производство, описано е действието, за което е образувано производството, посочени са доказателствата, въз основа на които е установено, посочени са нормите, които са нарушени, както и какво е предвиденото наказание на това нарушение. Предоставени са му всички материали от приключилото дисциплинарно производство по реда на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване (чл. 210, ал. 2 от ЗМВР). Оспорената заповед е връчена на И. Л. Л. срещу подпис – факт, който е отбелязан надлежно върху заповедта. По отношение на срока за налагане на оспорваното дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието, е извършено на 04.07.2022 г., а наказанието е наложено на 10.01.2023 г. Спазен е едногодишният срок. Спазен е и двумесечният преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 2 от ЗМВР за издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.