Решение № 5468 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1262/2023 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по искова молба на Л. Й. Й., [ЕГН], от [населено място], [улица], ••, против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“/ДА „ДРВВЗ“/ София да плати обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл за времето, през което не е бил на държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ЧР-30-1-5 от 24.01.2023 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”/ДА „ДРВВЗ“/, отменена по съдебен ред, първоначално в размер на 7 878.00/седем хиляди осемстотин седемдесет и осем/ лева/л.155 от делото/, изменен на 24.04.2024 г./л.208 от делото/- на 8 666.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-14.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. Ищецът, редовно уведомен, се явява лично и поддържа исковата молба. Със становище от 04.06.2024 г. е изменил размера на претендираното обезщетение на 9 600.00/девет хиляди и шестстотин/ лева/л.232 от делото/. Иска да се уважи претенцията му в този размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-14.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. Представя доказателства. Претендира разноски. Ответникът ДА „ДРВВЗ“, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция по основание и размер. Представена е административната преписка. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на исковата молба. Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното: Искът за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред/чл.204, ал.1 АПК/. В конкретния случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Й. е отменена от съда, поради което искът е допустим. Разгледан по същество е частично основателен, при следните съображения: На 22.12.2022 г. със заповед №ЧР-16-1-504 на главния секретар на ДА „ДРВВЗ“ на Л. Й., на длъжност „главен експерт“, в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ /УСБКРЗ/, в териториална дирекция „Държавен резерв“ /ТД „ДР“/ Бургас, главна дирекция „Държавен резерв, военновременни и задължителни запаси“/ГД „ДРВВЗЗ“/, ДА „ДРВВЗ“/, при ниво на основната месечна заплата 20 и степен 2, считано от 01.12.2022 г., е определена основна месечна заплата в размер на 1 313.00 лева/л.72 от делото/. На 24.01.2023 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“, е издал заповед №ЧР-30-1-5, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на Л. Й. като „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“/УСБКРЗ/, териториална дирекция „Държавен резерв”/ТД „ДР“/ Бургас, главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси”/ГД „ДРВВЗЗ“/, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”/ДА „ДРВВЗ“/, с присъден ранг ІV младши, считано от 01.03.2023 г. поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г./л.13 от делото/. Заповед №ЧР-30-1-5 от 24.01.2023 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ е отменена като незаконосъобразна с решение №735 от 10.07.2023 г. по адм.дело №462/2023 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №2062 от 21.02.2024 г. по адм.дело №9765/2023 г. на ВАС/л.164-167 от делото/. През периода на оставане без работа 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. няма декларирани данни за служебни или облигационни правоотношения, както и доходи като самоосигуряващо се лице, според получената информация от ТД НАП Бургас/л.174 и 230 от делото/ и служебна бележка от Агенция по заетостта, „Бюро по труда“ Бургас, в която се сочи, че Й. е бил регистриран като търсещо работа лице през периода 02.03.2023 г.-07.01.2024 г./л.198 от делото/. На 13.03.2024 г., на основание чл.122, ал.1 ЗДСл., в изпълнение на влязлото в сила на 21.02.2024 г. решение №735 от 10.07.2023 г. по адм.дело №462/2023 г. на Административен съд Бургас, с която е отменена заповед №ЧР-30-1-5 от 24.01.2023 г. и подадено от Й. заявление, председателят на ДА „ДРВВЗ“ е издал заповед №ЧР-12-6, с която е възстановил Л. Й. Й. на длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“/УСБКРЗ/, териториална дирекция „Държавен резерв”/ТД „ДР“/Бургас, главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси”/ГД „ДРВВЗЗ“/, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”/ДА „ДРВВЗ“/, с ранг ІV младши; длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията/КДА/ 9; експертно ниво 5; считано от 01.03.2024 г., за неопределено време; с ниво на основна месечна заплата 20; степен на основната месечна заплата 2 и основна месечна заплата-1 313.00 лева/л.196 от делото/. Съгласно представена от ответника служебна бележка, изх.№370 от 20.03.2024 г., размерът на основната месечна заплата на Л. Й. на длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“, ТД „ДР“ Бургас към 21.02.2024 г. е в размер на 1 184.00 лева, съгласно утвърденото поименно разписание на длъжностите към 01.01.2024 г. във връзка с ПМС №193 от 12.10.2023 г./л.180 от делото/. Според „Поименно разписание на длъжностите на ДА „ДРВВЗ“ към 01.01.2024 г. във връзка с ПМС №193 от 12.10.2023 г./за определяне размера на минималната заплата за страната/ за овакантената длъжност „главен експерт чл.9а от ЗДСл ТЕЛК“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ е посочена индивидуална основна месечна заплата в размер на 1 184.00 лева; длъжностно ниво от КДА 9; експертно ниво 5; ниво на основната месечна заплата 20; степен 2; минимален размер в степента-933.00 лева и максимален размер -2 450.00 лева/л.188-191 от делото/. На 03.04.2024 г. е прието Постановление на Министерски съвет на Република България/ПМС/ №79 за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, според чл.2, ал.1 от което, на служителите по чл.1, т.1 от същото се определят нови размери на индивидуалните основни месечни заплати/ИОМЗ/, като основната им месечна заплата се увеличава със сумата, посочена в колона 5 от приложение №1 за съответното ниво на основна месечна заплата. Съгласно ал.2, с.р., новият размер на ИОМЗ по ал.1 не може да бъде по-нисък от минималния размер за съответното ниво, определен в колона 4 от приложение №1. В случай че при увеличаване на индивидуалната основна месечна заплата/ИОМЗ/ със сумата по ал.1 не може да бъде достигнат определеният минимален размер за съответното ниво, ИОМЗ се увеличава до достигане на минималния размер по изречение първо. В чл.3, ал.1 ПМС №79/03.04.2024 г. се сочи, че новите размери на ИОМЗ се определят за всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение със съответната организация към момента на издаване на заповедите в изпълнение на чл.2. Съобразно §5, новите размери на ИОМЗ на служителите по чл.1 се определят в срок до 30 дни от влизане в сила на съответните постановления по §4, считано от 1 януари 2024 г. С Постановление на Министерски съвет на Република България/ПМС/ №126 от 29.04.2024 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2024 г. са одобрени разходи за 2024 г. за преодоляван на диспропорции във възнагражденията на персонала в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала. На 10.05.2024 г., във връзка с ПМС №126 от 29.04.2024 г., председателят на ДА „ДРВВЗ“ е издал заповед №РД-10-115 за увеличаване възнагражденията на персонала. В т.2 от заповедта се сочи, че новите размери на заплати по т.1 се определят за всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение към момента на издаване на индивидуалните заповеди, считано от 01.01.2024 г./л.255-256 от делото/. На 17.05.2024 г., в изпълнение на ПМС №126 от 29.04.2024 г. и заповед №РД-10-115 от 10.05.2024 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, главният секретар на ДА „ДРВВЗ“ е издал заповед №ЧР-16-1-91, с която е определен нов размер на основната месечна заплата на Л. Й. от 1600.00 лева, при ниво на основната месечна заплата 20 и степен на основната месечна заплата 2/л.233 от делото/. При тези факти се налагат следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.121, ал1., т.3, вр.чл.104, ал.1 ЗДСл. Според правилото на чл.104, ал.1 ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Следователно предпоставките за търсене на обезщетение в размер на основната заплата, но не за повече от 6 месеца са наличието на влязло в сила решение, с което прекратеното служебно правоотношение е признато за незаконно; лицето да не е било назначено на друга работа и да не получавало възнаграждение. За да е изпълнена хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл следва на първо място да е отменено с влязло в сила решение незаконното прекратяване на служебното правоотношение. В конкретния случай заповед № ЧР-30-1-5 от 24.01.2023 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. Й. като „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“/УСБКРЗ/, териториална дирекция „Държавен резерв”/ТД „ДР“/ Бургас, главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси”/ГД „ДРВВЗЗ“/, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”/ДА „ДРВВЗ“/, с присъден ранг ІV младши, считано от 01.03.2023 г. поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г./л.13 от делото/, е отменена като незаконосъобразна с решение №735 от 10.07.2023 г. по адм.дело №462/2023 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №2062 от 21.02.2024 г. по адм.дело №9765/2023 г. на ВАС/л.164-167 от делото/. На второ място, незаконно уволненият служител не следва да е заемал друга длъжност, през периода, за който се търси обезщетението. Няма спор, а и данните по делото сочат, че за периода на оставане без работа 02.03.2023 г.-07.01.2024 г. ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице, т.е. не е бил назначен на друга държавна служба и не е получавал възнаграждение от друга работа в по-нисък размер/виж сл.бележка, изх.№60-02-02-8445/08.04.2024 г. на директора на дирекция „Бюро по труда“ Бургас, Агенция по заетостта, л.198 от делото/. Следователно са изпълнени втората и третата предпоставка за приложение хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл. Основният спорен въпрос се състои в това, какъв е размерът на основната заплата, спрямо която следва да се определи обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл на Й.. Според правилото на чл.104, ал.1 ЗДСл обезщетение на Л. Й. следва да се определи на база основната заплата към 21.02.2024 г., когато с влязъл в сила съдебен акт е признато уволнението му за незаконно. Размерът на обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл следва да бъде формиран съобразно определената основна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно - 21.02.2024 г. но не за повече от 6/шест/ месеца. За определяне размера на обезщетението по делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието без възражение. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.4 ЗДСл органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. За да се определи размерът на обезщетението на ищеца, следва основната заплата на служителя към датата на признаване на уволнението за незаконно, да бъде определен при съобразяване нивото и степента на заплатата по смисъла на §1, т.1 и т.2 от Допълнителните разпоредби/ДР/ на Наредбата на заплатите на служителите в държавната администрация/обн.ДВ, бр.42/2012 г./ДР НЗСДА, наредбата/, както и ранга, отразяващ квалификацията и професионалния опит съобразно чл.73 ЗДСл. Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността. В конкретния случай, рангът на ищеца е ІV младши ранг, който е минимално предвидения в Класификатора на длъжностите в администрацията/КДА/ ранг за заеманата длъжност „главен експерт“. Според чл.3, ал.1 НЗСДА, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.3, ал.2 от цитираната наредба, основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение №1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е предвидено в специален закон. В приложение №1/Таблица за минималните и максимални размери на основните месечни заплати по ниво и степен/ към Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, за ниво на основната месечна заплата 20, длъжностно ниво по КДА 9, експертно ниво 5 и минимални и максимални размери на основните месечни заплати по нива и степени, са определени граници за втора степен в порядък от 933.00 лева-2 455.00 лева. На база на посочените показатели в щатното разписание към 01.01.2024 г. във връзка с ПМС №193/12.10.2023 г./за определяне размера на минималната работна заплата за страната/ е определена индивидуална месечна заплата за овакантената длъжност в лева-1 184.00 лева. В случая обаче, съобразно приетите ПМС №79 от 03.04.2024 г. и ПМС №126 от 29.04.2024 г., за ниво на основната месечна заплата, съгласно приложение №1 към чл.3, ал.2 НЗСДА-20 и длъжностно ниво по КДА 9, експертно ниво 5 е определен минимален размер на ИОМЗ в размер на 1 600.00 лева. В тази връзка е издадена и заповед №РД-10-115 от 10.05.2024 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ за увеличаване възнагражденията на персонала, в която, съгласно т.2-новите размери на заплати се определят за всички служители, които са в служебни или трудови правоотношения към момента на издаване на индивидуалните заповеди, считано от 01.01.2024 г./л.255-256 от делото/. В изпълнение на ПМС №126 от 29.04.2024 г. и заповед №РД-10-115 от 10.05.2024 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ на ищеца е издадена заповед №ЧР-16-1-91 от 17.05.2024 г., в която е определен нов размер на основна месечна заплата 1 600.00 лева при ниво 20 и степен 2, считано от 01.03.2024 г. В случая, като съобрази ПМС №126 от 29.04.2024 г., заповед №РД-10-115 от 10.05.2024 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и издадената на 17.05.2024 г. заповед №ЧР-16-1-91, съдът приема, че основната месечна заплата на Й. към датата на признаване на уволнението за незаконно-21.02.2024 г. е в размер на 1 600.00 лева, поради което за времето, през което не е заемал държавна служба, обезщетението за 6 месеца, което му се следва, при този размер на основната месечна заплата, е 9 600.00/девет хиляди и шестстотин/ лева. Началният момент на законната лихва върху сумата на обезщетението обаче е влизане в сила на решението по административно дело №462/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна заповед №ЧР-30-1-5 от 24.01.2023 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, а именно: 21.02.2024 г., по арг. от т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, задължително по силата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/. Следователно на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл в размер на 9 600.00/девет хиляди и шестстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата. Претенцията относно законната лихва върху сумата от 9 600.00 лева за периода 14.03.2023 г.-21.02.2024 г. е неоснователна и следва да се отхвърли. И двете страни са заявили искане за присъждане на разноски. Предвид този резултат такива им се следват. На ищеца се следват разноски в размер на 10.00/десет/ лева, представляващи дължима и платена за производството държавна такса, а на администрацията - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/2006 г./. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав