Решение № 945 от 24.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1080/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 231, ал.3 и ал.4 от ДОПК от НАП – София против „Р.И.К.“ООД с ЕИК ••••••• за прекратяване на търговското дружество „Р.И.К.“ ООД, и откриване производство по ликвидация. Ответникът оспорва иска, като неоснователен. Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното: От представените писмени доказателства се установява, че е образувано изпълнително дело № 180587706/2018 г. по реда на ДОПК срещу длъжника „С.С.“ ЕООД с ЕИК ••••••• за принудително удовлетворяване на публични вземания към 13.06.2022 г. в общ размер на 361 012. 64 лв. – главница, лихви и разноски. Представени са доказателства за налагане на обезпечителни и изпълнителни запори върху вземания; присъединяване на вземания; постановление за продължаване на действия на предварителни обезпечителни мерки; решение №1587/05.10.2022 г. за отмяна на ревизионен акт от 14.06.2022 г., който е бил съставен обаче за задължения на Р.И.К.“ ООД. Установи се, че принудителното изпълнение е насочено срещу дружествените дялове на длъжника в ответното дружество „Р.И.К.“ ООД. Видно от запорно съобщение с изх.№ С 220022-121-0000132/16.02.2022 г. е наложен запор на дялове, а вписването им от АВП е извършено на 22.02.2022 г., откогато същият е произвел действие. На 04.03.2022 г. на ответника е връчено изявление по см.на чл.231, ал.3 от ЗОПК за прекратяване на участието на длъжника „С.С.“ ЕООД с действие на изявление за напускане на съдружник – л. 6 и л.7 от делото. В тримесечния срок дружеството не е изплатило припадащата се част от имуществото на съдружника длъжник по сметка на публичния изпълнител, определено съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. Не се спори, че вземането предмет на изпълнителното производство не е погасено и не са постъпвали суми. Софийски градски съд, като съобрази изложеното до тук намира, че предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Съгласно чл.231, ал.3 ДОПК когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 231, ал. 3 ДОПК, е наличието на висящо принудително изпълнение, предприето за събиране публичните задължения на съдружник в това дружество и насочено върху стойността на дела му в него. Считано от получаване на изявлението от публичния изпълнител дружеството може да изплати по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Ако не го стори предвидения в закона срок от изявлението, публичният изпълнител е легитимиран да предяви пред окръжния съд по седалище на същото дружество иск за неговото прекратяване. Цели се прекратяване с ликвидация на дружеството, при което публичният взискател ще се удовлетвори от т. нар. ликвидационен дял на длъжника. Само при наличието на висящо изпълнително производство законът овластява публичния изпълнител да предяви този иск. Съгласно ал. 4 на чл. 231 от ДОПК искът се отхвърля ако дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ или ако вземането е удовлетворено. От събраните в хода на настоящето дело доказателства се установи, че са налице всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество визирани в посочената законова разпоредба, а именно: наличие на висящо изпълнително дело на публичен изпълнител при Национална агенция за приходите, Териториална дирекция София с предмет публични вземания към длъжника С.С. ЕООД; вписан запор върху притежаваните от длъжника дялове в ответното дружество „Р.И.К.“ ООД; изявление на публичния изпълнител до търговското дружество за прекратяване участието на длъжника в него, връчено по електронен път на 04.03.2022 г. по реда на приложимата в случая законова норма чл.29, ал.4 ДОПК; изтекъл тримесечен срок от връчване на изявлението до предявяването на иска (14.06.2022 г.); дружеството не е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ и вземането не е удовлетворено. Ответното дружество, което носи доказателствената тежест, не ангажира доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез плащане или друг погасителен способ, в която хипотеза, чл.231, ал.4 ДОПК ГПК предвижда отхвърляне на конститутивния иск. Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен. След влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър и РЮЛНЦ След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор. На основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба настоящото производство в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса, от която ищецът е освободен по реда на чл. 84, т. 1 ГПК, в размер 50 лв., определен по реда на чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани по ГПК. Водим от гореизложеното, Софийски градски съд